Решение по дело №10336/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 116

 

Гр.Велико Търново 12.01.2024г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Великотърновският административен съд, ІII-ти касационен състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов

                                                                                                                  Дианка Дабкова

 

при секретаря С. А.и с участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10336 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

            Предмет на касационното производство е Решение № 480 / 20.09.2023г., постановено по АНД № 823 по описа на ВТРС за 2023г., петнадесети състав, с което е отхвърлена жалба на Ж.П.Н. *** срещу Заповед за задържане на лице № 1739зз-141 / 22.05.2023г., издадена от разузнавач при РУ на МВР Велико Търново.

Касационното производство е образувано по жалба от Ж.П.Н., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка от районния съд на допуснатите в хода на административното производство нарушения на процесуалните правила, неправилна преценка на представените писмени доказателства, довела и до неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на настоящия касатор срещу заповед за задържане на лице № 1739зз-141 / 22.05.2023г., с която е задържан Н. за срок от 24 часа на посочено правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.  Съдът приема наличието на данни за извършване от лицето на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Въз основа на представените писмени доказателства съдът достига до извод за съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление.

От правна страна съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, съдържа предвидените в специалния закон реквизити. Аргументирано е, че условията и реда за задържането на лице са предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, като тя представлява принудителна административна мярка, целяща предотвратяването на опасността от укриване на адресата или извършване на противоправно деяние. Посочено е, че събраните по делото доказателства обосновават наличието на вписаната законова хипотеза. Аргументирано е, че понятието данни по тази разпоредба е различно от понятието данни, с което борави разпоредбата на чл.207 от НПК, като в първия случай това са данни, които не са достатъчни за иницииране на наказателно преследване, нито е необходимо те да изискват установяване на участието на лицето в престъпление по НК. Най – сетне, предвид направените пред районният съд оплаквания, посочено е, че в конкретният случай е налице принципа на пропорционалност, тъй като задържането е оправдано предвид охраната на надделяващ обществен интерес.

Решението е постановено при нарушен материален закон – касационно основание по чл.209, т.3, предложение първо от АПК.

Според разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР в заповед като процесната се посочват фактическите и правните основания за задържането. Видно от заповедта, която е била предмет на делото пред районният съд, обстоятелствената част съдържа следното фактическо основание, а именно: има данни за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК – на 22.05.2023г. около 18 часа в гр.Велико Търново, ул.***унищожил и повредил противозаконно чужда движима вещ – мобилен телефон марка Самсунг Галакси С 20 Ултра и ляво странично огледало на лек автомобил марка Ауди А 6 с рег. № ***, собственост на Н.К.К..

Така оформената обстоятелствена част на заповедта не изпълнява изискването за мотиви, извлечено от разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Вписването в заповедта на термина „данни“ не обуславя извод за изпълнено изискване за конкретното посочване на характера, параметрите и източника на данни, наличието на които да се свързва с престъпно поведение. Принципно правилен е извода на съда, че понятието, употребено в ЗМВР е различно от смисъла на това понятие, вложен в НПК. Но наличните и известни на органа данни следва да бъдат изложени в заповедта или в друг документ, връчен на лицето едновременно със заповедта, съгласно решение на СЕС. От събраните към момента на задържането данни следва да се установяват поне някои от съставомерните за престъплението факти – право на собственост върху вещта, вид на повреда и източник на тази информация. Настоящият състав намира, че в акт, с който се ограничава конституционно признато право на свободно придвижване на физическо лице, следва не просто да се посочва бланкетно наличието на данни, а да се отбележат проявени някои конкретни факти за такова явление или състояние, при което след систематизиране на всички проявени факти, това явление или състояние да може да се впише или в обективния или субективния състав на конкретно предвидено в НК престъпление. Такова аргументиране на проявени в определен момент  факти, които да се свързват с престъплението по чл.330, ал.1 от НК липсва в заповедта. Събирането едва в хода на съдебното производство по оспорване на акта на фактите, които са основали издаването му е недопустимо. В този смисъл представянето на докладни записки не могат да санират липсата на вписани в заповедта данни относно механизма на деянието и връзката на лицето с него. Следва да се отбележи и факта, че за сочените в докладната записка от 09.06.2023г., съставена след депозиране на жалбата до районния съд, факти законът изисква създаването на писмени документи – всички обаждания до телефон 112 се записват и отразяват в регистър, всяко посещение по сигнал се документира в протокол, всеки оглед на вещ се документира с протокол и всяко т.нар. сведение, представлява показание на свидетел или пострадало лице и се документира с протокол. Всички тези документи следва да бъдат посочени в заповедта,  приобщени към доказателствения материал към нея и връчени на задържаното лице. При липсата на представени по делото тези официални писмени доказателства докладната записка като писмено изявление на трето лице не представлява годно доказателствено средство в административния процес. Представената административна преписка съдържа единствено документи, съставени по повод задържането на лицето и след това. Единственият документ, в който са вписани някакви факти е докладна записка от 22.05.2023г., съставена след задържането. В нея е вписано провеждането на беседа с пострадалото лице Н.К.и неговите твърдения за извършени от Ж.Н. и П.Н. действия – счупване на мобилен телефон и огледало на автомобил, както и изтръгване на златен ланец. Документиране на тази беседа липсва. Липсва и извършен оглед на автомобила, разпечатка от системата на МВР за собствеността на соченото превозно средство, оглед на мобилния телефон, индивидуализирането му със сериен номер, доказателства за собственост върху телефона. Липсва дори снето обяснение на Н. преди задържането му. И двете приложени по делото обяснения се след задържането на лицето. Видно от обяснение на Н. от 22.05.2023г. в 20.56 часа същия дори не е информиран за деянието, за което е задържан – обяснява се конфликт със съседа от около година, извършено от К.срещу него нападение през деня. Едва във второто обяснение от 23.05.2023г. се съдържат обяснения във връзка с твърденията за повреждане на имущества и категорично те се отхвърлят. Очевидно просто твърдението на едно лице за увреждане на имущество от друго лице е достатъчно като основание за задържането на това лице, без събирането на доказателства, без дори разпит на страните в конфликта. Подобно поведение не съответства на материалния закон относно условията за налагане и целта на принудителната административна мярка.  Като приема, че основанията за задържане на лицето са доказани, районния съд неправилно преценява събраните по делото доказателства.

Съобразно изложеното, решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед за задържане.

При този изход на делото основателно се явява искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, трети касационен състав

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 480 / 20.09.2023г., постановено по АНД № 823 по описа на ВТРС за 2023г. и вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 1739зз-141 / 22.05.2023г., издадена от разузнавач при РУ на МВР Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Ж.П.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 820лв. / осемстотин и двадесет лева/.

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.