О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
София, 17.11. 2020г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН
ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ Д.
като разгледа докладваното от
съдия Тонев ВНЧД № 545 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е
по частни жалби от подс. Б. Г.Д.,чрез
защитника му адв. Е., от подс.А.А.П. и от подс.В.В.П.- Д. срещу протоколно
определение от 05.11. 2020г. по НОХД № 545/2020г.
на СНС - 16 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мерките за неотклонение на привлечените към наказателна отговорност
лица от „задържане под стража“ в по- леки.
С жалбата на адв.
Е. се претендира за смекчаване на
мярката за неотклонение на подс. Б.Д., като се развиват доводи, че изтеклият до
момента срок на задържане е осъществил „дисциплиниращо въздействие“. Също така
се сочи, че в хода на съдебното следствие са разпитани множество свидетели, в
т.ч. и пострадали, поради което при евентуалното освобождаване на подсъдимия Д.
липсвал риск същият да повлияе на свидетелските показания.Сочи се и че подсъдимият
имал семейство и дете, което обстоятелство,сред изброените в чл. 56
ал.3 от НПК, следва да се отчете при определяне на адекватното
процесуално ограничение спрямо обсъждания привлечен към наказателна
отговорност.
С жалбата на
подс. А.П. се акцентира върху срока на задържане до момента като основание за
смекчаване на мярката за неотклонение.Също така подсъдимата П. сочи, че страдала
от хипертония, като се опасявала да не би евентуално
да се зарази от COVID - 19. С
жалбата на подс. В.П. –Д., с която се иска смекчаване на действащото
процесуално ограничение, отново се набляга върху изтеклия срок на задържане.
Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от процесуално процесуално легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество същите са неоснователни.
С внесения в СНС обвинителен акт, са
предявени обвинения срещу девет лица. В това число с ОА са повдигнати обвинения на подс. Б.Г.Д. за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 НК – за ръководене
на организирана престъпна група и престъпление по чл.211, пр.1и пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1
вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ НК – за квалифицирана
съучастническа измама, при условията на продължавано престъпление, включващо шест
деяния, според параметрите на обвинението, с причинена вреда от 1 073 587, 72
лева в особено големи размери и случаят
е особено тежък, като подсъдимият е действал при условията на опасен рецидив; на подс. А.А.П.
са повдигнати обвинения за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК –за
участие в същата организирана престъпна група и престъпление по чл.211 пр.1 вр.
чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.20 ал.4 и ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал1 НК –за квалифицирана съучастническа измама, в условията на
продължавано престъпление, включващо пет деяния, според обвинението, с
причинена вреда от 1 071 709, 30 лева в особено големи размери, като случаят е
особено тежък; на подс. В.В.П.–Д. са повдигнати обвинения за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК – за участие в
същата организирана престъпна група и за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр.
чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за осъществяване, според обвинението, при
условията на продължавано престъпление, състоящо се от две отделни деяния, на
квалифицирана съучастническа измама,
като паричната равностойност на предмета на престъпно посегателство е в общ
размер на 150 930 лева;
Описаните претендирани
престъпления от общ характер са
наказуеми с „лишаване от свобода“ с
което е изпълнена първата, формална предпоставка за законност на мярката за
неотклонение „задържане под стража“.
Според закона
и съдебната практика наличието на основателни причини да се подозира, че задържаното лице евентуално
е извършило
престъпление, е задължително
условие за запазване
законността
на мярката за неотклонение „задържане под стража“. В това
отношение съставът на въззивния съд се солидаризира със становището на
предходната инстанция и прие /без да дерогира презумпцията за невинност на
подсъдимите лица/, че и към настоящия процесуален момент е налице
нужната доказателствена обезпеченост на предположението за евентуална
съпричастност на подсъдимите
към възведените им с обвинителния акт обвинения.
Въззивният съд
прецени като правилна констатацията на предходната инстанция по отношение на съществуващия
реален риск от извършване на престъпление от страна на подсъдимите. Обсъжданата опасност по чл. 63 ал.1 НК се обуславя от естеството на
инкриминираните престъпни посегателства и
техните специфики - касае
се за тежки, съгласно легалната
дефиниция по чл. 93, т.7 НК, и умишлени
претендирани престъпления с усложнен механизъм, а именно за предполагаема организирана
престъпна група с разширен персонален състав, функционирала за продължителен
времеви период, поставяла си цел извършване на
т. нар. „телефонни измами“, отличаваща се и с трансграничен елемент, както и за предполагаеми
измами, квалифицирани като единно продължавано престъпление по чл. 26 от НК, с причинени общо вреди от 1 073 587, 72 лева - за подс. Д. , от 1 071 709, 30 лева - за подс.А.П. и от 150 930 лева - за подс. В.П.-Д..
Също както първоинстанционния съд
и настоящата въззивна инстанция приема,
че тези данни са достатъчни, за да се приеме съществуването на реален риск от извършване на престъпление,
който може да бъде преодолян успешно, чрез изпълнението на мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Относно подсъдимия Б.Д. данните
от справката му за съдимост /том 4 ДП/ сочат,
че същият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления,
преимуществено за измами, като е търпял
ефективни наказания „лишаване от свобода“, които данни характеризират личността му в негативен аспект
- като такава със завишена степен на
обществена опасност, давайки основание за извода, че при този привлечен към
наказателна отговорност рискът от извършване на престъпление при смекчаване на
мярката му за процесуална принуда е реален и висок.
На този фон данните за семейното
положение на подс. Б.Д. не могат да игнорират риска от бъдещо противоправно
поведение.
Относно
доводите на защитата, че като са разпитани част от свидетелите в съдебната фаза
на процеса е отпаднала реалната опасност подсъдимият Б.Д. да извърши
престъпление, свързано с повлияване на събраните доказателства, АСНС отбелязва, че рискът по
чл.63, ал.1 от НПК не се съотнася към подобни евентуални действия.
Досежно доводите
в жалбата на подс.А.П. за здравословния
й статус и нейните опасения от евентуално заразяване с COVID -19 /които
са изцяло в хипотетичен план, поради
което поначало не им се дължи отговор/ въззивният
съд все пак ще отбележи, че в закона
са предвидени адекватни механизми за
полагане на грижи за здравето на задържаните лица. В тази връзка с чл. 250
от ЗИНС е предвидено, че при възникнала необходимост, когато в лечебните
заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на
необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани
изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите и подсъдимите
се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Съответно
необходимостта от изпращане на обвиняем
или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския
център или от медицинския специалист към ареста.
Въззивният съд
не споделя доводите в жалбите за прекомерен
срок на ареста. Това е така, понеже за неразумен срок на ареста може да се
претендира, когато мярката не съответства на фактическата и правна сложност на
казуса и при липса на "особено усърдие" при разглеждането и
решаването на производството по същество. В това отношение наказателно
производство, което се намира в съдебната фаза на процеса, се отличава със сериозна
фактическа и правна сложност, при отчитане в тази връзка на значителния брой подсъдими лица и обвинения
срещу същите, в това число и за
организирана престъпност, а и по делото са налице и множество свидетели. Делото
се насрочва регулярно през сравнително
кратки периоди от време,извършват се следствени действия, като първоинстанционният
съд към момента не може да бъде упрекнат в неполагане на изискуемото "особено
усърдие" при разглеждане на производството. Поради това освен факта на
изтеклия период от време, липсват
останалите обективни предпоставки, за да се приеме, че към настоящия момент е
налице неразумен срок за действие на мярката за неотклонение „ задържане под
стража“ спрямо подсъдимите лица.
Поради
изложеното и при продължаващото наличие на реален риск от възможно
противоправно поведение на подсъдимите и при липса на основания по смисъла на
чл. 56, ал. 3 НПК за изменение на мерките за неотклонение, атакуваното
определение е правилно и обосновано.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 05.11. 2020г. по НОХД № 545/2020г. на СНС - 16 състав, с
което са оставени без уважение исканията за изменение на мерките за
неотклонение на подсъдимите Б.Д., А.П. и
В.П. –Д. от
„задържане под стража“ в по- леки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.