Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260176
гр. ВРАЦА, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 14.09.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на прокурора ЦВЕТЕЛИН РАДОЙНОВ и секретар
МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА гр.дело
N 122 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Д.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявил против Прокуратурата на
Република България иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.,
причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение от Окръжна
прокуратура-Плевен и Окръжна прокуратура-Габрово, по което е оправдан с присъда
по НОХД № 607/2017 г. на Окръжен съд-Враца, ведно със законната
лихва върху обезщетението от
датата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт – 05.12.2019 г. до окончателното му изплащане.
В
исковата молба се посочва,
че ищецът Д.М. е
адвокат, упражняващ професията си приоритетно в района на Окръжен съд-Плевен.
Твърди се, че е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство по описа
на Окръжна прокуратура-Плевен за извършени престъпления по чл.213а,
ал.3, т.3 вр. ал.1 НК и по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр. чл.194, ал.1 НК. Въз
основа на така повдигнатото обвинение е бил внесен обвинителен акт в Окръжен
съд-Плевен, където на първа инстанция спрямо ищеца е била постановена
осъдителна присъда и по двете обвинения и му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 6 години при първоначален строг
режим. Този съдебен акт е обжалван и с присъда на Апелативен съд-Велико Търново
Д.М. е бил изцяло оправдан, но оправдателната присъда е била отменена от ВКС и
делото е било върнато за ново разглеждане. Посочва се, че при последващото
разглеждане Д.М. е бил оправдан отново от състав на Окръжен съд-Враца, но след
въззивен протест Апелативен съд-София е отменил оправдателната присъда и е
постановил осъдителна такава, като му е наложил наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 5 години. При повторното разглеждане на делото във
ВКС, осъдителната присъда на САС е била отменена и делото е върнато за ново
разглеждане. При третото поред разглеждане на делото пред първоинстанционен съд
Д.М. е оправдан отново с Присъда от 16.01.2019 г. по НОХД № 607/2017 г. на
ОС-Враца, като този съдебен акт е бил потвърден с Решение № 441/13.11.2019 г.
по ВНОХД № 404/2019 г. по описа на САС. Въззивното решение не е било обжалвано
и оправдателната присъда е влязла в законна сила.
Ищецът
твърди, че от началото на наказателното преследване до окончателното влизане в
сила на оправдателната присъда са изминали повече от 15 години, като
продължителността на съдебното производство е прекомерна и не е съобразена с
действителната фактическа и правна сложност на повдигнатото обвинение. Счита,
че забавянето на наказателното производство не е по негова вина, а се дължи
изцяло на тенденциозното поведение на първоначално наблюдаващия го прокурор, по
отношение на когото ВКС е приел, че е предубеден и заинтересован от изхода на
делото. Изтъква, че е било нарушено правото му по чл.6, §1 от Конвенцията за
защита правата на човека на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
както и на безпристрастно правосъдие.
В исковата
молба се твърди, че повдигнатото обвинение спрямо ищеца е за тежки
престъпления, всяко от които е обуславяло самостоятелно основание за лишаването
му от свобода и от право да упражнява адвокатската професия, поради което той е
бил в състояние на силен стрес. Това състояние е наложило да му бъде назначена
комплексна психолого-психиатрична експертиза при първоначалното разглеждане на
делото в ОС-Плевен, както и нееднократни посещения на психиатричната клиника
"Свети Наум", гр.София, където след изготвяне на петорна
психолого-психиатрична експертиза е установена годността му да участва
пълноценно в наказателния процес.
Твърди се
още,
че предвид упражняваната от ищеца професия случаят е станал
медийно достояние и е бил широко отразяван в медиите и националните средства за
масова информация. Това е довело до засягане на доброто му име, до уронване на
авторитета му в обществото, до пораждане на съмнения сред юридическата гилдия в
града, че е лице с криминални наклонности и с психически отклонения.
Перспективата за изтърпяване на наложеното му ефективно наказание и да бъде
лишен от правото да упражнява адвокатска професия е довела до лишаване от
възможност за устойчиво кариерно развитие, от материално и социално благополучие и е довела до отлив
на клиенти. Това се е отразило негативно и на икономическата сигурност на
цялото семейство, тъй като домакинството е зависело почти изцяло от неговите
доходи.
Ищецът
твърди, че психо-емоционалното му състояние се е влошило, че е изпитвал перманентна тревожност и
несигурност с оглед страха от неизвестния изход на делото неколкократните
обрати и перспективата да бъде лишен от свобода и доходи, което се е отразило
негативно и на здравословното му състояние.
Сочи, че с
оглед изложеното, за него е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящата искова претенция за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение, като претендираната сума от 150 000 лв. не е в състояние да възмезди
действителното претърпените вреди, а има само символичен характер.
В хода на
съдебното производство - на 24.03.2021 г. ищецът Д.И.М. е починал и на
основание чл.227 ГПК е заместен от законните си наследници - Р.П.М. и И.Д.М.,
които поддържат предявения иск.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България,
подаден чрез прокурор на Окръжна
прокуратура-Враца, в който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства,
че Д.М. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.213а, ал.3, т.2 вр.
ал.1 НК и по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК, по които е предаден на
съда, както и че с присъда от 16.01.2019 г. по НОХД № 607/2017 г. Врачанският
окръжен съд го е признал за невинен и го е оправдал и по двете обвинения, като
присъдата е влязла в сила след потвърждаването й с решение на Апелативен
съд-София от 13.11.2019 г. по ВНОХД № 404/2019 г.
Ответникът
оспорва твърденията за претърпени вреди, както и наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между описаните в исковата молба страдания и
обвиненията, предявени във воденото наказателно производство. Твърди, че през
исковия период ищецът е бил подсъдим и по НОХД № 1369/2013 г. по описа на
Районен съд-Враца, по което е признат за виновен и е осъден за извършено
престъпление по чл.293, ал.2 вр. ал.1 НК, както и че през същия период срещу
него са водени и други наказателни производства по ДП № 910/2010 г., ДП № 6095/2015
г. и ДП № 5027/2016 г., всички по описа на Районна прокуратура-Плевен.
Ответникът развива съображения, че описаните в исковата молба емоционални
последици са възможно проявление на други обстоятелства извън поддържаното
обвинение, каквито са водените други наказателни производства, което опровергава наличието на
изискуемата пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претендираните
имуществени вреди.
Претенцията
за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се твърди, че е силно
завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с
установените от съдебната практика критерии за справедливост, както и със стандарта на живот и
обществено-икономическите условия в страната.
Навеждат се доводи, че при определяне
размера на обезщетението следва да се съобразят негативните последици върху
личността и психиката на лицето, дали обвиненията са се отразили върху начина
на живот, семейните отношения и здравословното му състояние, дали и доколко
засягат личното му достойнство и авторитета му в обществото. В отговора на
исковата молба се акцентира, че освен продължителността на наказателното
производство следва да се съобрази и неговия обем и
сложност, като се вземе предвид, че по отношение на Д.М. е изпълнявана
най-леката мярка за неотклонение, без да са му налагани други ограничения в
хода на производството.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложено е НОХД № 607/2017 г. по описа на ОС-Враца.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На
23.02.2007 год. е образувано ДП № Д-671/2007
год. по описа на Районна прокуратура – Плевен срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 213а, ал. 1 НК. С постановление от 27.03.2007 год. е прието
по компетентност от Окръжна прокуратура – Плевен и е заведено под № Д-81/2007
год. по описа на ОП – Плевен. С Постановление
от 26.03.2010 год.
Д.И.М.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК по
отношение на лек автомобил марка „Фиат Темпра“ с ДК № ЕН *** АМ. С второ Постановление от 01.04.2010 год. Д.И.М.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК по
отношение на лек автомобил марка „Фиат Темпра“ с ДК № ЕН *** АМ и лек автомобил марка „Рено
9“ с ДК № Пл ***. На обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
На 09.04.2010 год. Окръжна прокуратура –
Плевен е внесла обвинителен акт в Окръжен съд – Плевен, въз основа на който е образувано НОХД № 395/2010 год. по описа на ОС-Плевен.
На Д.И.М. е повдигнато обвинение за това, че на 07.11.2005 год., в гр. Плевен,
с цел да принуди Й. Л. В.и К. Д. В. да се разпоредят със свои вещи – л.а.„Фиат Темпра“ с ДКН № ЕН***АМ и
л.а.„Рено 9“ с ДКН Пл *** ги заплашил с насилие и с друго противозаконно
действие с тежки последици за К. Г. – съпруг на дъщеря им Н. Й. Г., изразяващо
се в нанасяне на побой на К. Г., задържането му под стража и осъждането му по
наказателно дело, като с Д.ието са причинени значително имуществени щети в
размер на 2925,00 лева на Й. и К. В. – престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2
във вр. с ал. 1 НК.
С
Разпореждане № 850/10.05.2010 год. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 04.06.2010 год. и е потвърдена взетата мярка за неотклонение на
досъдебното производство „Подписка“. С Определение от 24.09.2010 год. по НОХД №
395/2010 год. по описа на РС-Плевен е назначена петчленна комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на лицето Д.М.. Проведени са 5
съдебни заседания, две от които са били отложени – едното
поради отсъствие на защитника на подсъдимия, а другото поради отсъствие на
съдебен заседател. На останалите заседания подсъдимият е
присъствал лично и с упълномощения си адвокат.
Съдебното
производство по делото е приключило с Присъда
№ 36/27.05.2011 год., с която Д.И.М. е признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 213а, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание ШЕСТ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
строг режим и глоба. По повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК по
отношение на пострадалата К. Д. В. и в частта, в която срещу подсъдимия е
повдигнато обвинение за упражнена принуда по отношение на Й. В. и К. В., с цел
да се разпоредят със своя вещ – лек автомобил „Рено 9“ с ДК № ЕН ***, Д.М. е
признат за НЕВИНЕН и оправдан в тази част. С Определение от 27.05.2011 год. е потвърдена
мярката за неотклонение на подсъдимия „Подписка“.
По
протест на прокурора против Присъда
№ 36/27.05.2011 год. на ОС – Плевен в частта, с която Д.М. е оправдан частично,
въззивна жалба от подсъдимия против осъдителната присъда и въззивна жалба от
частните обвинители и граждански ищци е образувано ВНОХД № 250/2011 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В съдебно заседание на 19.09.2011 год. подсъдимият се явява лично и с
упълномощените си защитници. С Присъда № 237/19.09.2011 год. по ВНОХД № 250/2011 год. по описа на
АС – Велико Търново е отменена изцяло присъда № 36/27.05.2011 год. на ОС –
Плевен, постановена по НОХД № 395/2010 год., вместо което подсъдимият е признат
за НЕВИНЕН и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 213а, ал.
3, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Срещу Присъда № 237/19.09.2011 год. по ВНОХД №
250/2011 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е подаден касационен
протест от прокурора при АП – Велико Търново и е образувано НД № 2899/2011 год. по описа на Върховния касационен съд.
Проведено е съдебно заседание, на което подсъдимият Д.М., редовно призован, не
се е явил. С Решение № 18/16.02.2012 год.
ВКС е отменил въззивна присъда № 237/19.09.2011 год. на АС – Велико Търново по
ВНОХД № 250/2011 год. и е върнал делото за ново разглеждане, от друг състав на
въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
При
новото разглеждане е образувано ВНОХД №
48/2012 год. на Апелативен съд – Велико Търново. Проведени са 2 съдебни
заседания, едно от които е отложено поради неявяване на защитниците на
подсъдимия. На второто заседание Д.М. е присъствал лично и със защитниците си.
Съдебното производство по делото е приключило с Решение № 122/30.05.2012 год., с
което е отменена Присъда № 36/27.05.2011 год. по НОХД № 395/2010 год. на ОС –
Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд, от друг състав от
стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
При
новото разглеждане по внесен обвинителен акт от ОП – Плевен против подсъдимия Д.М.,
с обвинение за извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2 от НК, е образувано НОХД №
435/2012 год. по описа на Окръжен съд – Плевен. Последвали са отводи на
съдии от ОС – Плевен, поради което с Разпореждане № 775/05.07.2012 год. по НОХД
№ 435/2012 год. по описа на ОС – Плевен председателят на съда е прекратил
съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС по компетентност за
определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждането му, поради
невъзможност за образуване на състав от компетентния съд.
С Определение № 143/20.09.2012 год. по ЧНД №
1349/2012 год. по описа на ВКС е определен компетентният съд и делото е
изпратено на Окръжен съд – Враца за образуване и разглеждане по същество.
Въз
основа на така определената подсъдност от ВКС по обвинителен акт от 09.04.2010
год. по ДП № Д-81/2007 год. на ОП – Плевен срещу Д.М. в Окръжен съд – Враца е било образувано НОХД № 454/2012 год.
Проведени са 9 съдебни заседания, на които Д.М. е присъствал лично и с
упълномощен представител. С протоколно определение от 26.09.2013 год. е
потвърдена мярката за неотклонение „Подписка“. Съдебното производство по делото
е приключило с оправдателна Присъда №
34/26.09.2013 год., с която Д.И.М. е признат за НЕВИНОВЕН по обвинението по
чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 НК.
По
въззивен протест на Окръжна прокуратура – Враца срещу Присъда № 34/26.09.2013
год. по НОХД № 454/2012 год. е образувано ВНОХД
№ 1085/2013 год. на Апелативен съд – София. След проведени 2 съдебни
заседания е постановена Присъда №
6/14.02.2014 год., с която
атакуваната присъда е била отменена, а подсъдимият М. е признат за ВИНОВЕН по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 от НК и е ОСЪДЕН на 5 години лишаване от
свобода, при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на 5000,00 лева.
По отношение на обвинението за горепосоченото престъпление да е заплашил и К. В.,
както и да е целял разпореждане от Й. и К. В. с друг лек автомобил „Рено 9“ с
рег. № Пл *** подсъдимият е оправдан и признат за НЕВИНЕН.
По
касационна жалба на подсъдимия е било образувано НД № 700/2014 год. по описа на Върховния касационен съд.
Проведени са 2 съдебни заседания, на едно от които подсъдимият не се е явил по
здравословни причини и същото е било отложено. На второто с.з. подсъдимият се
явява лично и с упълномощен адвокат. С Решение № 327/20.01.2015 год. е отменена Присъда № 6/14.02.2014 год. по ВНОХД №
1085/2013 год. на САС, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от
друг състав със задължителни указания за отмяна на първоинстанционната присъда
и връщане на делото на прокурора поради
допуснати съществени процесуални нарушения.
При
новото разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София е образувано ВНОХД № 65/2015 год. по описа на САС. С протоколно
решение № 29/04.02.2015 год. новият състав на САС, в изпълнение на задължителните указания на касационната
инстанция, е отменил изцяло Присъда № 34/26.09.2013 год. по НОХД № 454/2012
год. на ОС – Враца и е върнал делото за ново разглеждане на местнокомпетентната
прокуратура и изготвяне на нов обвинителен акт.
След
самоотвод на прокурорите от Окръжна прокуратура – Плевен, с постановление на
Главния прокурор на РБ от 21.08.2015 год. по пр. № 5378/2015 год., преписката е
била изпратена на Окръжна прокуратура – Ловеч, като с Постановление от
14.10.2015 год. ОП – Ловеч е указала досъдебното производство да бъде изпратено
на ОД на МВР – Плевен за повдигане на обвинение и извършване на допълнителни
действия по разследването.
В
съответствие с дадените от Апелативен съд – София указания, с Постановление от 02.11.2015 год.
по ДП № 1568/2015 год. на Окръжна
прокуратура – Ловеч /ДП № Д-81/2007 год. по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен/, Д.И.М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал.
3, т. 2 от НК по отношение на лек автомобил марка „Фиат Темпра“ с ДК № ЕН ***
АМ и за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо от НК, по отношение
на лек автомобил марка „Рено-9“ с ДК № ПЛ *** А. На обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
С
постановление от 12.12.2015 год. главният прокурор на РБ е постановил разследването
по ДП № С-81/2007 год. по описа на ОП – Плевен /преписка № 1568/2015 год. на ОП
– Ловеч/ да бъде извършено в района на Окръжна прокуратура – Габрово.
С
Постановление от 01.03.2016 год. по ДП № 4/2016 год. по описа на
ОСлО в ОП – Габрово
Д.И.М.
е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
На
12.05.2016 год. Окръжна прокуратура – Габрово е внесла в Окръжен съд – Враца
обвинителен акт от 10.05.2016 год., с който на Д.И.М. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 213а. ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК и престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 163/2016 год.на ОС – Враца. С
протоколно определение от 12.07.2016 год.
ОС– Враца е прекратил съдебното
производство по НОХД № 163/2016 год. по внесен обвинителен акт срещу Д.И.М.,
поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и е върнал делото
на ОП – Габрово за отстраняване на нарушенията.
По
жалба от подсъдимия, частен протест и молба от прокурор от ОП Габрово против
определението за прекратяване, с Разпореждане
от 25.08.2016 год. Апелативен съд – София е отказал да образува въззивно
производство и делото е върнато на ОС – Враца за произнасяне по молбата по чл.
186, ал. 1 НПК. С протоколно определение от 16.09.2016 год. ОС–
Враца е оставил без разглеждане молбата на ОП-Габрово за възстановяване на
срока за обжалване или протестиране на протоколно определение от 12.07.2016
год. и е върнал частния протест против определението. С Определение
№ 336/15.11.2016 год. по образуваното ВНОХД
№ 1185/2016 год. на Апелативен съд – София е оставена без разглеждане жалба
на обвиняемия Д.М. срещу определение от 12.07.2016 год. на ОС– Враца по НОХД №
163/2016 год. По
частен протест против определение от 16.09.2016 год. по НОХД № 163/2016 год. на
ОС – Враца от прокурора при ОП - Габрово и въззивна частна жалба от Д.М. е
образувано ВНОХД № 1037/2016 год. на АС
– София. С Решение № 427/02.11.2016
год. е потвърдено определението
от 16.09.2016 год. по НОХД № 163/2016 год. на ОС – Враца.
След
връщане на делото, с постановление на Главния прокурор осъществяването на
ръководството и надзора на разследването е било възложено на Окръжна
прокуратура – Габрово, а за наблюдаващ прокурор е бил определен Стоян Петков. По постъпило искане от Д.М. до АП –
Велико Търново, с постановление от 27.12.2016 год. на прокурор при АП – Велико
Търново е уважено искането му за отвод на прокурор Стоян Петков по пр. 2890/2015 год. на ОП – Габрово,
съдържаща ДП № 4/2016 год. на ОСлО в ОП – Габрово, Разпоредено е извършването
на ново разпределение на случаен принцип.
Новият
обвинителен акт е бил изготвен от друг прокурор при Окръжна прокуратура –
Габрово и внесен в ОС – Враца на 01.02.2017 год., като е било образувано НОХД № 35/2017 год. на ОС – Враца По
силата на обвинителен акт от 27.01.2017 год. на ОП – Габрово, на Д.И.М. е
повдигнато обвинение в това, че:
1.
На 07.11.2005 год., в гр. Плевен, с цел да принуди Й. Л. В.и К. Д. В. да се
разпоредят със своя вещ – лек автомобил „Фиат Темпра“ с ДКН № ЕН***АМ ги
заплашил с насилие и с друго противозаконно действие с тежки последици за К. Г.
– съпруг на дъщеря им Н. Й. Г., изразяващо се в нанасяне на побой на К. Г.,
задържането му под стража и осъждането му по наказателно дело, като с Д.ието са
причинени значително имуществени вреди на Й. и К. В. в размер на 2405,00 лева–
престъпление по чл. 213а. ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК.
2.
На същата дата в гр. Плевен, при условията на посредствено извършителство чрез
неотговорните Н. Т. И. и С. Ш. Б., като извършител, чрез използване на МПС -
лек автомобил „Фиат Темпра“ с ДКН № ЕН***АМ, отнел от владението на Й. Л. В.и К.
Л. В. собствения им лек автомобил „Рено 9“ със стар рег. № Пл ***, на стойност
520,00 лева, без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да го присвои –
разпоредил се с него като със свой, като го предал за скрап – престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
По
молба на защитника на подсъдимия насроченото за 25.04.2017 год. открито съдебно
заседание е било отложено за 09.05.2017 год., когато подсъдимият се е явил
лично, заедно с неговия защитник адв. Н. Б.. С протоколно определение от
09.05.2017 год. по НОХД № 35/2017 год. е последвал отвод на докладчика на осн.
чл. 29, ал. 2 НПК. С Разпореждане
от 22.05.2017 год. ОС – Враца е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура – Габрово за отстраняване
на процесуални нарушения.
Против
Разпореждане от 22.05.2017 год. от р.з. по НОХД № 35/2017 год. на ОС – Враца е
подаден частен протест от ОП – Габрово. Образувано е ВЧНД № 996/2017 год. на Апелативен съд – София. С Определение № 401/17.08.2017 год. е потвърдено разпореждане от
22.05.2017 год. от р.з. по НОХД № 35/2017 год. ОС – Враца.
С
постановление от 04.10.2017 год. на ОП – Габрово досъдебното производство №
4/2016 год. е върнато на ОСлО Габрово за извършване на допълнително разследване
и изпълнение на указания. С Постановление
от 09.10.2017 год.
по ДП № 4/2016 год. по описа на ОСлО в ОП – Габрово Д.И.М.
отново е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
първо от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. На обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
На
20.10.2017 год. Окръжна прокуратура – Габрово е внесла в Окръжен съд – Враца обвинителен акт от 17.10.2017 год., с
който на Д.И.М. е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 607/2017 год. по описа на ОС –
Враца. С протоколно определение от 19.12.2017 год. е оставено без уважение
искането на подсъдимия и защитата му за прекратяване на делото и е насрочено
разпоредително заседание. На 29.12.2017 год. от ОП – Габрово е депозиран
обвинителен акт с отстранена очевидна фактическа грешка.
По
въззивна частна жалба от Д.И.М. срещу протоколно определение от 19.12.2017 год.
на ОС – Враца за насрочване на дело и отказ да се прекрати наказателното
производство по НОХД № 607/2017 год. е образувано ВЧНД № 30/2018 год. на Апелативен съд - София. С Определение №
17/15.01.2018 год. на САС е потвърдено обжалваното определение от 19.12.2017
год. на ОС – Враца.
Проведени
са 11 съдебни заседания по НОХД №
607/2017 год. на ОС – Враца, на които Д.М. е присъствал лично и със
защитника си, с изключение на едно от тях, което е било отложено поради
отсъствие на съдебен заседател. Съдебното производство е приключило с Присъда № 1/16.01.2019 год., с която Д.И.М.
е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан по повдигнато обвинение за извършени
престъпления по чл. 213а. ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 195, ал. 1,
т. 4, предл. 1-во във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Отменена е взетата мярка за
неотклонение „Подписка“.
По
въззивен протест на Окръжна прокуратура – Габрово е образувано ВНОХД № 404/2019 год. по описа на
Апелативен съд - София. По делото са проведени 2 съдебни заседания, на
които подсъдимият е присъствал лично и с упълномощения защитник адв. Н. Б.. Съдебното производство е приключило с Решение № 441/13.11.2019 год., с което
е потвърдена атакуваната присъда. Решението не е обжалвано
или протестирано пред касационната инстанция и Присъда № 1/16.01.2019 год. по
НОХД № 607/2017 год. по описа на ВОС е
влязла в законна сила на 05.12.2019 год.
Изложените дотук обстоятелства относно развитието на
наказателното производство срещу Д.М. са безспорни между страните по настоящето
дело. Основният спор е свързан с това дали от повдигнатото обвинение са
настъпили неимуществени вреди и ако са настъпили – какъв е вида и обема на
същите.
В
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени
вреди, ищците са ангажирали писмени и гласни доказателства, както следва:
Представени са множество извлечения от публикации в
електронни издания, от които е видно, че през 2010 г. заведеното наказателно
производство срещу Д.М. е намерило широк отзвук в медийното пространство.
Приложени
са и медицински документи за установяване здравословното състояние на Д.М.,
които обаче са издадени в периода 2019 г. и 2021 г., т.е. след приключване на
наказателното производство.
Представено
е удостоверение изх.№ 1771/29.04.2021 г. от Окръжна прокуратура-Плевен, от
което е видно, че към 28.04.2021 г. няма образувани наказателни производства и
повдигнати обвинения срещу Д.И.М..
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. И., която е била личен лекар
на Д.М., се установява, че същият е страдал от множество заболявания, сред
които хипертония, диабет и белодробни проблеми. Свидетелката заявява, че след
2010 г. Д.М. е започнал да я посещава по-често, като й е споделял, че има
неприятности, тъй като срещу него се водят съдебни дела. Според свидетелката, тези негови притеснения
са довели до влошаване на здравословното му състояние, тъй като започнал да
повишава кръвната захар и да прави хипертонични кризи, което е довело и до
масивен инфаркт през 2014 г. От показанията на Г.И. се установява, че през
последните две години белодробният статус на Д.М. се е влошил, появил се е
карцином на белия дроб, както и разсейки, което е довело и до летален изход. Впечатленията
на свидетелката са, че през последните години той е бил в социална изолация от
съседите си в с.Гривица, където е живял заедно със своята майка, тъй като сред
хората се е говорело, че е осъден на лишаване от свобода. Свидетелката посочва,
че пред нея Д.М. е споделял, че не може да изпълнява работата си, заради
влошеното си здравословно състояние. Притеснявал се е, че няма средства да
издържа сина си, докато последният е бил студент.
В
показанията си свидетелката Н.Н., която е била на стаж в адвокатската кантора
на Д.М. в периода 2017г.-2020 г., посочва, че той е споделил, че срещу него се
води наказателно производство, поради което клиентите го отбягват. Свидетелката установява, че е била очевидец на
конкретен случай, при който е дошъл клиент и е упълномощил адв.М. да подаде
жалба в прокуратурата. В рамките на същия ден клиентът се е обадил, че се
отказва и желае да му бъде върнат хонорара, тъй като е прочел в интернет, че
адв.М. е осъден. След като адв.М. е отказал да му възстанови заплатеното
възнаграждение, тъй като вече е свършил възложената му работа, клиентът е подал
жалба срещу него до Варненската адвокатска колегия. Не е било образувано
дисциплинарно производство, но е имало проверка и са били искани обяснения от
адв.М.. Свидетелката заявява, че е имало и други такива случаи, при които
клиенти се отказват от услугите на адв.М. заради публикациите в медийното
пространство. Според свидетелката, вследствие на тези публикации някои от
колегите адвокати също са започнали да избягват да работят с Д.М.. Отрицателно
отношение е било проявявано и от страна на някои съдии. Свидетелката
установява, че ищецът е носел в джоба си и постоянно е смукал Валидол, както и
че през 2018 г. е имал сериозни проблеми със зъбите, които са наложили да са
направи горна и долна протеза.
В
унисон с показанията на свидетелките И. и Н. са и показанията на свидетеля П.
Е. – колега на ищеца, който установява, че е узнал веднага за повдигнатото
обвинение срещу Д.М. и двамата са коментирали развитието на наказателното
производство. Свидетелят заявява, че ищецът е бил много честолюбив и е бил силно
засегнат от случващото се. Оплаквал се е пред него, че има голям отлив на
клиенти и има затруднения с издръжката на семейството си. Свидетелят
установява, че в професионалната им среда са започнали да се разнасят слухове и
злорадстване. Усещало се е и пренебрежително отношение на част от съдиите.
Свителетят Е. също посочва, че Д. М. е имал проблеми със зъбите, като според
него това е било вследствие на преживения стрес.
В
подкрепа на изложените в отговора твърдения, ответникът е представил справка за
съдимост от Районен съд-Плевен, от която е видно, че с Решение № 97/08.10.2015 г. по ВНОХД №
278/2015 г. Окръжен съд-Враца е потвърдил Присъда № 22/31.03.2015 г. по НОХД №
1369/2013 г. на Районен съд-Враца, с която Д.И.М. е признат за виновен в това,
че за времето от неустановена дата през лятото на 2009 год. до 21.12.2009 год.
в гр. Плевен, е подбуждал две лица - С. Ш. Б. и Н. Т. И. към престъпление по
чл.290, ал.1 НК, а именно пред Районен съд гр. Плевен, ХIII състав, по ЧНД
№4666/2009 год. по описа на РС Плевен, дело №2326/2009 год. по описа на РП
Плевен, като свидетели, устно, съзнателно да потвърдят неистина - че А. Ш. е
дал на Д.М. сумата от 2000 лева, колкото е записал в пълномощното, а не 5000
лева, колкото е в действителност, поради което и на основание чл.78а, ал.1, вр.
чл.2, ал.2, вр. чл.293, ал.2, вр. ал.1 НК го е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
"Глоба" в размер на 1500 лева.
Представена
е и справка от Унифицираната информационна система на ПРБ на РП-Плевен, от
която е видно, че срещу Д.И.М. са водени и досъдебни производства, както
следва: 1/ Пр.пр. № 910/2010 г. – образувано досъдебно производство на
09.02.2010 г. срещу Д.М. за престъпление по чл.215, ал.1 НК, делото е изпратено
по компетентност в СГП; 2/ Пр.пр.№ 6095/2015 г. – образувано досъдебно
производство на 16.12.2015 г. срещу Д.М. за престъпление по чл.293а НК, делото
е прекратено на 12.03.2016 г.; 3/ Пр.пр.№ 5027/2016 г. - образувано досъдебно
производство на 18.04.2017 г. срещу Д.М. за престъпление по чл.209, ал.1 НК,
делото е изпратено по компетентност в РП-Враца.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
Посочената
разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на
правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е
необходимо да бъде доказано наличието на следните предпоставки: повдигане на
обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с
влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и
причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи
и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В
случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпления
по чл. 213а. ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК
и по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на ищеца. Настъпването на
вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания - притеснения и
тревоги, накърняване на доброто име и авторитета му, се установява и от
събраните по делото гласни доказателства. Съдът намира, че тези вреди са пряка
и непосредствена последица от действията на правозащитните органи, имат
неимуществен характер и подлежат на репариране.
Всичко това
сочи, че е осъществен фактическия състав на чл.2, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Пасивната
легитимация по иска за обезщетение е правилно определена, съобразно чл.7 ЗОДОВ
и разясненията, дадени в т.5 от ТР № 3/2005 год., ОСГК, като в конкретния
случай това е Прокуратурата на РБ, предявила и поддържала незаконно обвинение
чрез структурните си звена.
При установената
основателност на ищцовата претенция, спорният въпрос е свързан с размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при
иска за обезщетение на вреди от процесния деликт,
не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди,
които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено в извършването на
престъпление и е оправдано, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение
и за развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане,
негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за
неотклонение (особено при задържане под сража)
и от евентуално постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила
осъдителна присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в
държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях и
незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички
случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда. При условията на пълно главно доказване следва да се установят всички
останали вреди (които – в противовес на посочените обичайни и типични такива,
практиката често определя като "специфични") и причинната връзка
между тях и незаконното наказателно преследване, приключило с оправдаването на
ищеца.
Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
такива правно-релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са:
- тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността и начина на
развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването
му, включително дали в рамките на същото срещу него е била постановявана
осъдителна присъда и за какво наказание, както и дали продължителността на
незаконното наказателно преследване надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му, като тази преценка се обуславя от фактическата и правната
сложност на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, която
от своя страна се определя от броя, вида и характера на престъпленията, за
които е повдигнато обвинението, поведението и броя на обвиняемите и на
останалите участници в производството, обема на доказателствения материал и пр.;
- вида
и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени
на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното
производство;
- дали
през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване, срещу ищеца
са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е
техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения, а
ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен;
- всички
останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това,
как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило
на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и
пр.
Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В
този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече –
с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва
да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването
на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В конкретния
случай се установи, че на първоначалния ищец Д.М. е повдигнато обвинение за
престъпления по чл. 213а. ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК, което се
наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, и по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от една до десет
години, т.е. за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК. От
момента на повдигане на обвинението до момента на приключване на наказателното
производство с влязла в сила оправдателна присъда са изминали почти 10 години,
т.е. продължителността на наказателното преследване надхвърля разумните срокове
за провеждането му предвид броя на повдигнатите обвинения и фактът, че
обвиняемият е само един. През този период срещу Д.М. са постановени 2
осъдителни присъди, с които му е наложено наказание "Лишаване от
свобода" съответно за срок от 6 години и от 5 години, което безспорно е
довело до обостряне на негативните изживявания. В съдебната фаза са образувани повече
от 15 наказателни дела пред различните съдебни инстанции и са проведени повече
от 35 съдебни заседания, от които само
2 заседания са отложени поради отсъствие на защитата на подсъдимия и 1
заседание поради заболяване на подсъдимия. На проведените съдебни заседания пред
различните съдебни инстанции подсъдимият е
присъствал лично, което неминуемо му
е причинявало допълнителен стрес и напрежение. Не могат
да бъдат възприети наведените доводи от процесуалния представител на ответника,
че забавянето на наказателното производството е настъпило в съдебната фаза на
процеса, в която прокуратурата няма правомощия да взима решения по движението
на делото и мерки за неговото своевременно приключване. Действително забавянето
е настъпило в съдебната фаза, но следва
да бъде отчетен факта, че през цялото време Прокуратурата на РБ чрез своите
структурни звена – ОП-Плевен, ОП-Ловеч и ОП-Габрово е поддържала обвинението и
е подавала протести срещу всяка постановена по делото оправдателна присъда.
От
свидетелските показания се установи нарушение на психическото и
емоционално равновесие на ищеца,
тревожност и притеснения във връзка с
воденото наказателно производство, отлив на клиенти вследствие медийните публикации,
което е довело и до намаляване на доходите му и е породило притеснения относно издръжката
на семейството му и в частност на сина му, който е бил студент през част от
периода, в който е водено наказателното производство.
При
определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен и установения по
делото факт, че с оглед упражняваната от Д.М. адвокатска професия повдигнатото
обвинение е станало обществено достояние вследствие публикациите в медиите. Това
е довело до дискредитирането му в личен, професионален и обществен план и
най-същественото - накърнено е било доброто име и авторитета му. С оглед
професията му, повдигането на обвинение за извършени тежки умишлени
престъпления пряко го е поставило в невъзможност да разчита на пълноценна професионална
реализация за един продължителен период и е породило негативно отношение както
у клиентите му, така и в местната юридическа гилдия.
По делото са
налице и данни за проблеми със здравословното състояние на ищеца. В тази насока
съдът кредитира показанията на свидетелката Г. И. - личен лекар на Д.М., от които
се установява, че след 2010 г. хроничните му заболявания са се обострили,
започнал е да повишава кръвната захар и
да изпада в хипертонични кризи, което е довело и до масивен инфаркт през 2014
г. Показанията на свидетелката относно здравословния проблем на Д.М. в
последните 2 години, довел до смъртта му, не могат да бъдат разглеждани в пряка
причинно-следствена връзка с наказателното производство, тъй като същото е
приключило през 2019 г. От показанията на другите двама свидетели Н. и Е. се
установява, че през 2018 г. Д.М. е имал и сериозни здравословни проблеми със
зъбите, които според свидетелите се дължат на преживения стрес. Доколкото тези
свидетели не притежават медицинска квалификация и по делото не е било поискано назначаването на
съдебно-медициска експертиза, то показанията
им не могат да бъдат възприети в частта относно сочената от тях причина за
възникването на тези проблеми.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че упражняваната
от Д.М. професия
като адвокат;
характера на престъпленията, за които е
обвинен и
които
пряко засягат
сферата на професионалната му
реализация;
продължителността и обема на
наказателното производство; намаляването на служебните му ангажименти поради
публикации в медиите; влошаването
на здравословното му състояния заради преживяния силен стрес
представляват основания за присъждане на по-висок размер на
обезщетението в
сравнение с обичайно присъжданите обезщетения. В конкретния случай обезщетение в размер на 30 000,00 лв. справедливо би могло да репарира вредите, които Д.М. е понесъл вследствие воденото наказателно производство, приключило
с оправдаването му. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
и съдебната практика по сходни дела – например видно от Определение № 60542 от
23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2642/2020 г., III г. о., ГК на лице със
същата професия е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв., но за обвинение
в едно престъпление и при значително по-малка продължителност на наказателното
производство от 2 години и 4 месеца.
Съдът
намира, че по-висок размер на обезщетението не следва да бъде присъждан, тъй
като трябва да бъдат отчетени и следните обстоятелствата: По време на
наказателното производство срещу Д.М. е взета най-леката мярка за неотклонение
"подписка" и същият не е търпял наложени
ограничения на правата и свободите му. В същия
период срещу М. е водено и друго наказателно производство, по което е признат
за виновен по повдигнато обвинение за престъпление по чл.293, ал.2, вр. ал.1 НК,
но на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.2, ал.2 НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1500 лева. Водени са и още 3 броя досъдебни производства. Безспорно
тези други наказателни производства също представляват източник на тревоги и
стрес, поради което неимуществените вреди не са свързани само и изцяло с
наказателното производство, по което е постантовена оправдателната присъда.
Обезщетението в посочения размер от 30 000 лв.
следва да бъде присъдено на законните наследници И.Д.М. и Р.П.М., с оглед
настъпилата в хода на съдебното производство смърт на Д.М., ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №
607/2017 г. по описа на ВОС, а именно – 05.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за държавна такса в размер на 2,00 лева, съобразно
уважената част от иска.
На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител адв.С.М. ***
следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1 430,00 лв. съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.М.,
ЕГН **********, и И.Д.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в качеството им
на законни наследници на Д.И.М., ЕГН **********, починал на 24.03.2021 г., сумата от общо 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя
им в резултат на повдигнато обвинение за извършени престъпления по НК, по което
е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2019
год. до окончателното й изплащане, както и сумата 2,00 /два/ лева,
представляваща деловодни разноски за внесена държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38,
ал.2 от ЗА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, сумата
1 430,00 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: