Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 18.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І-и състав, в публично заседание на шестнадесети март пред две
хиляди двадесет и втора година в състав:
председател: РАДОСЛАВА Й.
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 322 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е делбено, във фаза по извършване на делбата.
С решение № 260047 от 30.10.2020 г.
по гр. дело № 322/2020 г. на РС-Ихтиман е допусната делба на поземлен имот /дворно място/ с площ от 310 кв. м, находящ се в с. K., ***и
съставляващ УПИ ****-****, в кв. 94 по регулационния план на с. K., одобрен със
Заповед № РД-15-183/07.08.1990, ведно с построената в същия поземлен имот
масивна двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска сграда, при граници на
имота по скица: улица с осови точни 222-224, УПИ XIV-1511, УПИ XII-1514 и УПИ
XVIII-1513 между Л.Й.М. ЕГН ********** *** и И.Й.Г. ЕГН********** ***
В първото заседание от втората фаза на делбата
отстрана на И.Г. е направено искане за възлагане на имота по реда на чл. 349,
ал. 2 ГПК. Предявява и претенции по сметки, като претендира извършване на
подобрения в делбения имот, както приживе на наследодателя, така и след
неговата смърт. По отношение на подобренията, извършени приживе на
наследодателя се твърди, че е изградена пристройка към къщата, в която на
първия етаж е обособена баня и тоалетна и котелно помещение, а на втория етаж –
входно антре, измазани били комините и са монтирани нови шапки на комините, подменени
били керемиди, и изгнили летви и мертеци на покрива, къщата била измазана с
варова мазилка и изпръскана с бяла пръскана мазилка, облепен бил външния цокъл на
къщата с камък, отлети били нови
подпрозоречни первази с бяла мозайка, направени били циментови пътеки в двора,
които били облепени с камък. След смъртта на наследодателя била изградена нова
ел. инсталация в къщата, кухнята била
облепена на по стените и тавана с гипсокартон, бил поставен теракот в
кухненския бокс, в хола било поставено ново дюшеме, стените били шпакловани, а
на тавана бил поставен гипсокартон и минерална вата; в банята бил поставен
фаянс, монтирана била нова тоалетна чиния, мивка, бойлер и слънчев колектор; в
коридора бил поставен теракот, окачен таван, ламперия; били монтирани нови
входни врати на къщата, на кухнята, на банята и на коридора, била подменена
дограмата на цялата къща, подкован бил сачака и били поставени нови дъски,
както и улуци и водосточни тръби, била изградена отоплителна инсталация, както
и нова ограда към съседите. Извършен бил и строеж на дървен навес – барбекю с
камина.
От своя страна съделителката М. също е
предявила претенция по сметки – за заплащане на обезщетение за лишаване от
възможността за ползване на наследствения имот в размер на месечен наем.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните приема да установено от фактическа и правна страна следното:
От заключението на допуснатата по
делото първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които съдът
кредитира изцяло, се установява, че както урегулираният поземлен имот, така и
построената в него жилищна сграда, са неподеляеми, като пазарната стойност на
имота е 91 323 лева, съответно стойността на квотите в съсобствеността е
15 220,50 лева на Л.М. и 76 102,50 лева на И.Г.. Според вещото лице
стойността на средния месечен наем на подобен имот е 315 лева. В допълнителната
експертиза е посочено, че стойността на извършените подобрения 2003-2005 г.
възлиза на 12 059 лева, а стойността на извършените подобрения през 2016
г. – на 14 880 лева. Според вещото лице извършените подобрения са увеличили
стойността на имота с посочената сума.
В показанията си св. Е. Ф., която е
майка на ищцата и бивша съпруга на общия наследодател, твърди, че е живяла в
имота от 1972 г. до 1977 г. и в къщата имало дюшеме, прозорци и всичко необходимо.След
1977 г. не е влизала в къщата, но е минавала през K. и я е виждала отвън. Имало
временно пригодена постройка отвън за баня, която впоследствие Й. М.направил на
барбекю. Облепил и къщата с камъни.
От показанията на св. С. Д., която е посещавала имота през 1992 г. се
установява, че в гостната стая е имало дюшеме. Й. ѝ се похвалил, че е
направил баня и тоалетна на мястото на гаража, а впоследствие – и барбекю.
От своя страна св. С. Д., твърди, че
е посещавала заедно с Л.М. къщата в гр. K.. На свидетелката ѝ направило
впечатление, че докато бащата на Л. е бил жив е имало наредени камъни по къщата. Баща ѝ живеел а първия етаж,
където имало и баня, а на втория етаж имало старо дюшеме.
От показанията на св. Л. Я., която е
сестра на И.Г., се установява, че са живели заедно със заварената ѝ
сестра Л.М. докато били деца. Според свидетелката, докато е живяла там къщата
не е била измазана, нямала улуци, нямало изградени баня и тоалетна.
Свидетелката твърди, че Й. М.бил строител, но в последните години преди смъртта
си не работел. Брат ѝ наел майстори да измажат къщата, изградил баня и
тоалетна на мястото на старо стълбище, направил циментови пътеки в двора. Вътре
в къщата брат ѝ направил ремонт през 2015-2016 г. - гипсокартон с
изолация, теракот, улуци, сачак, парно, подменил вратите. В две от стаите
поставил дюшеме, а в други две – ламинат.
От показанията на С. П., който живее
в съседство на делбения имот, се установява, че И.Г. започнал ремонтите по
къщата от около 2003 г., когато поправил покрива, измазал къщата, направил
пристройка, в която изградил баня. Към този момент баща му много пиел и
свидетелят не го е виждал да помага в ремонтите. След смъртта на Й., И.
направил барбекю на мястото на старата баня.
В показанията си св. А. И.твърди, че
през 2016 г. помагал на И. при ремонта на къщата. Правили гипсокартон с
изолация, подменили прозорците, поставили на пода дюшеме и ламинат. Ремонтирали
банята. Друг майстор направил парното на къщата.
След като решението за допускане
делбата на съсобствени имоти по чл. 344 ГПК влезе в сила, съсобствеността
реално се ликвидира по един от четирите предвидени в закона способа: а) чрез
съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл.
352 ГПК ; б) чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без
теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на
жребий е невъзможно или много неудобно; в) чрез изнасяне на имота на публична
продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да
бъде поставен в един от дяловете, и г) чрез поставяне на имота в дял на един
съделител по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК, когато са налице условията на закона.
Съгласно чл. 200, ал.
1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.
От своя страна ал. 2 на чл. 201 ЗУТ предвижда, че урегулираните поземлени имоти
са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две
или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани
поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за
определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на
застрояване.
В чл. 203, ал. 2 ЗУТ е предвидено,
че съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само
ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи.
В заключението си вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза е посочило че допуснатото до делба дворно място и
двуетажна къща, са неделими, тъй като дворното място не отговаря на
изискванията за площ и лице по чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ , а жилищната сграда не
може да бъде поделена, тъй като не отговаря на изискванията за обособяване на
две самостоятелни жилища.
Това означава, че делбата следва да бъде
извършена или чрез изнасянето на имота на публична продан, или чрез възлагането
му по реда на чл. 349 ГПК на някой от съделителите.
В чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени две хипотези на възлагане
на неподеляемо жилище – ако то е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, или ако съделителят, при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище.
В случая съделителят И.Г. прави искане за
възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като процесният имот е наследствен и
представлява жилище, като твърди, че към
момента на откриване то на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище.
Съдът приема, че искането за възлагане е
основателно. От справката от имотния регистър се установява, че И. Д. не
притежава друго жилище, а страните не спорят, че към момента на откриване на
наследството той е живял в имота, предмет на делбата. Вярно е, че в хода на
производството бе установено, че И.Г. е придобил чрез покупко-продажба 4/6 от
имота от своята майка, което обстоятелство обаче не води до смесена
съсобственост. Това е така, защото разпоредителните сделки между сънаследниците
не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички
тях, в съсобствеността не участват трети за наследството лица, а и в духа на
закона е имотът да остане в патримониума на един наследниците /в този смисъл вж.
Решение.№ 86/9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на II г.о. на ВКС/.
В полза на ответницата се дължи уравнение, като в
случая то следва да е парично - чл.349, ал.1 ГПК. Според заключението съдебно-техническата
експертиза, действителната цена на имота е 91 323 лева. При установените права
в съсобствеността на процесния имот на ответницата се дължи парично уравнение в
размер на сумата от 15220,50 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила
на решението до окончателното плащане.
По претенцията по сметките, предявени от И.Г.:
По своята същност исканията по чл. 346 ГПК
имат облигационен характер, доколкото подобренията увеличават стойността на
имота и сумата за тях съставлява
задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички
съделители съобразно с дяловете им. Поради това наследникът, който е извършил
подобренията може да иска от другите наследници само сумата, която се припада
на техните дялове. За сумата, която се следва на неговия дял той не може да
претендира, тъй като става сливане на качеството кредитор и длъжник.
Исковете за
заплащане на извършените подобрения следва да бъдат предявени в първото по
делото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата
Предявяването на тези претенции води до обективно съединение на тези осъдителни
искове с конститутивния иск за делба, от което следва, че исканията трябва да бъдат конкретизирани по основание и размер – т.е.
от тяхната формулировка (дали са претенции по ЗС или по чл. 12 ЗН) зависи и
предмета на доказване. По своята правна същност, иск по чл. 346 ГПК съставлява
самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното
производство, тогава, когато се касае до искания по сметки между съделителите,
във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на
съсобствената вещ.
В случая съделителят Г. твърди, че е извършил част
от одобренията в имота през 2003-2005 г., т.е. приживе на наследодателя, който
е починал на 24.05.2007 г. От показанията на св. Л. Я. и С. П., се установи, че
в действителност И.Г. докато баща му е
бил жив е вложил средства за изграждането на пристройка към къщата, в която има
баня, тоалетна и котелно помещение, къщата е измазана има външния цокъл на къщата, облепен с камък,
направени били циментови пътеки в двора, които били облепени с камък. Макар и
по същността направените ремонтни дейности в голямата си част да са необходими
разноски, но след като при осъществяването им се е увеличила стойността на
имота, тази част от претенцията на И.Г. попада в хипотезата на чл. 12 ЗН,
съгласно който сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се
увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да
искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението
може да се даде в имот или в пари.
Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗН е израз на общия принцип на обективното
гражданско право за недопустимост на неоснователното обогатяване и цели
премахване на последиците му. Правно-техническият способ за постигане на тази
цел е създадената от законодателя привилегия на наследника, чиито патримониум е
намалял в следствие на това, че е спомогнал приживе на наследодателя си за
увеличаване на имуществото на последния, да се пресметне това увеличение в
негова полза, в случай че за това той не е бил възнаграден по друг начин. В
конкретния случай не се твърди, а и не са представени доказателства за това, че
И.Г. да е бил възмезден. В тежест на съделителката М. бе да докаже, подобно възмездяване.
Показанията на св. Е. Ф., С. Д. и С. Д.
не могат да променят този извод, доколкото те са посещавали епизодично гр. K. и
нямат преки впечатления за това кой в действителност е осъществил ремонтите по
къщата.
От
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза
се установи, че увеличението на наследството, оценено към
момента на извършване на делбата е в
размер на 12 059 лева, т.е. възмездяването на Г. от страна на М. съобразно
дела ѝ възлиза на 2009,83 лева.
Останалите претенции на И.Г. следва да бъдат
разрешени съобразно правилата на Закона за собствеността, като преди
всичко е нужно да бъде определено на
първо място каква е същността им – дали са за необходими разноски или за
подобрения.
Необходимите разноски представляват тези
разходи за запазването на имота, без които имотът би погинал или състоянието би
му се влошило значително. Основанието на иска за необходимите разноски не е в
правилата на чл. 72 - 74 ЗС, а в правилата на чл. 55 и сл. ЗЗД или на чл. 30,
ал. 3 ЗС, съгласно който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си.
От своя страна, подобренията в имота са такива
нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не са били необходими
за запазването и съхраняването им. При тях необходима предпоставка е именно
увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова
увеличение, не е налице подобрение.
От показанията на свидетелите Л. Я. А. И.и съдебнотехническата
експертиза се установи, че през 2016 г. И.Г.
е изградил нова ел. инсталация в къщата, били ремонтирани стаите в къщата, като
е поставена изолация и гипсокартон; била ремонтирана и банята, както и нови
врати на помещенията в къщата, подменена била старата дървена дограма, била
изградена отоплителна инсталация, както и През 2017 г. Г. извършил и строеж на
дървен навес – барбекю с камина.
Съдът приема, че доколкото се е стигнало до
увеличение на стойността на делбения имот, както е посочено в заключението на съдебно-техническата
експертиза, в случая се касае за подобрения.
От
значение за основанието и размера на претенцията на съделителя е дали
останалите съсобственици са дали своето съгласие за извършването на
подобренията, както и дали съделителят, който е извършил подобренията е владял
имота изключително за себе си.
Когато един съсобственик е извършил
подобрения в съсобствен имот и упражнява фактическа власт над този имот, се
счита, че той владее този имот, както за себе си, така и за останалите
съсобственици до доказване на противното, а именно че владее имота като свой.
Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на
всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.
От събраните доказателства по делото
съдът приема, че подобренията са осъществени без съгласието на другите съсобственици, като в този случай правоотношенията
между съсобствениците се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие /чл.60-62 от ЗЗД/. При гестията претенцията на подобрителя е
основателна до размера на обогатяването на съсобствениците, т.е. до размера на
увеличението на стойността на квотата в съсобствеността на другия съделител.
Съгласно Постановление № 6 от
27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС е нужно да бъде установено, че
извършените разходи за подобрения, са довели до увеличаване стойността на
вещта. В случая от заключението на вещото лице се установи, че извършените
подобрения са увеличили стойността на имота с 14 880 лева, т.е. съобразно
квотите в съсобствеността Л.М. се е обогатила със сумата от 2480,00 лева.
В този смисъл съдът приема, че
следва да уважи претенцията на съделителя И.Г. до предявения от него размер от
2784 лева..
По отношение на
претенцията на Л.М. по чл. 31, ал. 2 ЗС
Съделителката М.
твърди, че е била лишена от ползването на съсобственияя имот, като претендира
заплащането на обезщетение в размер на месечен наем от 60 лева.
Съобразно разрешенията, дадени Тълкувателно
решение № 7/2012г. от 02.11.2012г. по тълкувателно дело № 7/2012г. на ОСГК на
ВКС, за лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е определено всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. ВКС сочи, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието
на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. ВКС подчертава, че претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки че той или член на неговото семейство не си служи пряко
и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. Подобно е приетото от ВС в Тълкувателно решение №
129/30.06.1986г., ОСГК разрешение, че ползата, от която е лишен съсобственикът,
който не си служи с вещта, ще бъде равна на частта от наема, на която
съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем.
В случая в хода на производството от една страна не
бе установено, че И.Г. е препятствал Л.М.
да ползва имота, и от друга страна – Л.М. писмено да е поискала от И.Г. да ѝ заплаща обезщетение за това, че е лишена от възможността да
ползва общата вещ .
В този смисъл съдът приема, че претенцията на Л.М.
по чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
И.Г. е направил възражение за прихващане по чл. 103,
ал. 1 ЗЗД между вземанията за извършени подобрения с дължимите от него суми за
уравняване дела на Л.М.. След извършеното прихващане И.Г. дължи на Л.М. сумата
от 10 426,67 лева.
По разноските:
Съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК всеки съделител следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер 4 % върху стойността на дела му в съсобствеността.
Така И.Г. дължи заплащане на държавна такса в размер
на 3044,10 лева, а Л.М. – 608,82 лева. Л.М. дължи и
държавна такса съобразно
чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по уважените претенции по
сметки в размер на 191,75 лева.
По отношение на претенцията на страните
за разноски следва да се има предвид, че в производството по делба всеки от
съделителите има качеството както на ищец, така и на ответник и дължи разноски
съобразно направените искания за доказване на делбената маса и квотата в
съсобствеността. Разноски от съделител на съделител в първоинстанционното
производство се дължат само и единствено тогава, когато с оглед движението на
процеса съответни разноски са сторени от страна по делото вместо съделителя,
който ги дължи. В този смисъл искането за присъждане на разноски от страна на
съделителя И.Г. досежно заплащане на заплатени депозити за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза е частично основателно, а именно за частта, в
която са оценени извършените подобрения. По отношение на адвокатското възнаграждение съдът намира
претенцията за неоснователна, тъй като при подаване на отговора на исковата
молба И.Г. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, и по делото няма данни да е заплащано допълнително възнаграждение във
връзка с претенциите по сметки.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на И.Й.Г.
ЕГН********** *** поземлен имот /дворно място/ с площ от 310 кв. м, находящ се
в с. K., ***и съставляващ УПИ ****-****, в кв. 94 по регулационния план на с. K.,
одобрен със Заповед № РД-15-183/07.08.1990, ведно с построената в същия
поземлен имот масивна двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска сграда, при
граници на имота по скица: улица с осови точни 222-224, УПИ XIV-1511, УПИ
XII-1514 и УПИ XVIII-1513, който ще придобие ПРИ УСЛОВИЕ, че
заплати на Л.Й.М. ЕГН ********** *** сумата от 10 426,67
лв. /десет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ за уравняване на дела ѝ в шестмесечен
срок от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва върху
тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като
вземането за паричното уравнение за разликата до пълния дължим размер от
15 220,50 лева е погасено чрез ПРИХВАЩАНЕ
с вземания, предмет на претенции по чл.346 ГПК, за сумата от 2009,83 лева на основание
чл. 12, ал. 1 ЗН и за сумата от 2784,00 лева на основание чл.61, ал.2 ЗЗД за извършени подобрения в имота.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Л.Й.М. ЕГН ********** *** против И.Й.Г. ЕГН**********
*** за заплащане на сумата от 60,00 лв. /шестдесет лева/ месечно на основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, считано от датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА Л.Й.М. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.Г.
ЕГН********** *** 200,00 лв. /двеста лева/ разноски в производството
ОСЪЖДА И.Й.Г. ЕГН********** *** да заплати държавна
такса в размер на 3044,10 лв. /три хиляди и четиридесет и четири лева и десет
стотинки/
ОСЪЖДА Л.Й.М. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 800,57 лв. /осемстотин лева и петдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Й./