Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. Враца, 19 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 20.04.2017
г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 631 по описа за 2017 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството представлява спорна съдебна администрация и се развива по
реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по подадена от К.Й.П. с ЕГН ********** ***
срещу М.Г.Й. с ЕГН ********** *** искова молба за предоставяне на родителските
права по отношение на малолетното дете на страните Д.К. П. с ЕГН **********,
като бъде определен съответен режим на лични отношения на ответницата с детето,
за определяне на местоживеенето на детето при ищеца, както и за осъждане на
ответницата да заплаща на детето Д., чрез нейния баща и законен представител К.Й.П.,
месечна издръжка в размер на 115,00 лв., считано от датата на завеждането на
исковата молба-08.02.2017 г. до настъпването на обстоятелства за изменяване или
прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, вместо издръжката в размер на 70,00 лв.,
определена с одобрена от съда спогодба по гр. дело № 3894/2011 г. на Врачански
районен съд, имаща значението на влязло в сила решение, поради изменение в
обстоятелствата.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на
съпружески начала, като от съжителството
е родено детето Д.К. П. с ЕГН **********. Няколко месеца след раждането на
детето Д. страните се разделили фактически, като детето останало да живее с
ищеца, който поел непосредствените грижи и издръжката за детето. Съгласно
спогодба по гр. дело № 3894/2011 г. на Врачански районен съд ответницата имала
задължение да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 70,00 лв., но не я
заплащала редовно, което довело до завеждане от страна на ищеца на изп. дело №
267/2012 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба към Врачански районен съд,
по което било постигнато споразумение от 10.11.2016 г. Тъй като доходите на
ищеца не били достатъчни за задоволяване на потребностите на детето Д.,
последният бил настанен по реда на Закона за закрила на детето за периода от
2013 г. до 02.08.2016 г. След фактическата раздяла между страните ответницата
не е търсила детето и не е осъществявала контакти с него, докато между детето и
ищеца съществува емоционална близост и привързаност. От определяне на
първоначалната издръжка детето Д. е пораснало и е ученик в трети клас, което
води до увеличаване на разходите за неговата издръжка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата М.Г.Й. не е подала писмен
отговор и не е взела становище по исковете.
Предявените от ищеца искови
претенции са с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, чл.
150 във вр. с чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс СК/ и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Като обсъди доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът
приема следното от фактическа страна:
От удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 0726 от 05.12.2007 г. на Община Враца се установява, че от
съжителството на страните е родено детето М.Г.Й. с ЕГН **********.
Установява се от
социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца и изслушването на
детето по реда на чл. 15 от ЗЗДет., че детето Д. живее заедно с баща си К.П. в собствено
жилище, находящо се в гр. Враца, ***************
Въз основа на съдебна
спогодба от 15.11.2011 г. по гр. дело № 3894/2011 г. на Врачанския районен съд,
с изпълнителен лист от 07.12.2011 г., издаден по същото дело е осъдена ответницата
М.Г.Й. да заплаща на ищеца, в качеството на баща и законен представител на
детето Д., месечна издръжка в размер на 70,00 лв., считано от 01.09.2011 г. до
настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
Видно от
представените от ТД на НАП, офис Враца и ТП на НОИ гр. Враца справки,
ответницата е в трудовоправни отношения със СЕ Борднетце-България с уговорена
основна заплата в размер на 400,16 лв., като към датата на приключване на
съдебното дирене получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на
дете в размер на около 460,00 лв. месечно.
По делото е
представен от дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца актуален социален
доклад за детето Д., видно от който спрямо детето на няколко пъти са
предприемани мерки за закрила по реда на ЗЗДет. През периода от 11.01.2010 г.
до 11.06.2010 г. Д. е бил настанен в социална институция-ДМСГД гр. Враца, след
което е реинтегриран в семейство на баща си К.П.. През периода от 02.03.2012 г.
до 28.08.2012 г. детето отново е изведено от семейството и настанено в приемно
семейство, след което отново е реинтегрирано в семейство на баща си. Също и
през периода от 29.01.2013 г. до 02.08.2016 г. детето отново е изведено от
семейството и настанено в приемно семейство, след което отново е реинтегрирано
в семейство на баща си, като оттогава грижи за детето полага изключително и
само бащата.
Изслушан е по реда на
чл. 59 от СК ищеца, а ответницата, редовно призована, не се е явила за
изслушване.
Бащата К.П. заявява,
че се грижи за детето Д. от двегодишната му възраст, с изключение на периода, в
който е бил обективно възпрепятстван поради изтърпяване на присъда в
Затвора-Враца. Помощ при отглеждането на детето му оказва сестра му. Майката М.Й.
не му помага нито с грижи, нито финансово, като не заплаща определената със
спогодба между страните издръжка за детето и не се интересува от здравето и
развитието му.
Изслушан по реда на
чл. 15 от ЗЗДет., Д. заявява, че не поддържа никаква връзка с майка си и не я е
виждал, не е получавал подаръци и телефонни обаждания от нея. Поддържа връзка
единствено с баба си и дядо си по майчина линия.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
При решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от
най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки
от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр.,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Въз основа на
събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент
бащата К.П. е показал наличието на значително по-добри родителски качества по
отношение на детето Д., отколкото е показала майката М.Й.. Категорично е
установено от всички доказателства, включително при изслушването на бащата и
детето, че именно бащата К.П. е полагал непрекъснати и непосредствени грижи за
детето Д. от 3-годишната възраст на детето до момента, с изключение на период
от около 2 години, когато е бил обективно възпрепятстван, като от настъпването
на фактическата раздяла на страните не е бил значително подпомаган в грижите от
майката. Майката има ново семейство, като от новото съжителство е родено
малолетното дете Р.Р. Х. с ЕГН **********. Детето Д. няма изградена емоционална
привързаност с майката, тъй като не я е виждал откакто е навършил
няколкомесечна възраст, както и не познава братята си Г.и Р.. Бащата,
подпомаган от сестра си, осигурява преките грижи за детето Д., финансовата му
издръжка и задоволява останалите му потребности. Детето Д. е с нормално емоционално
и поведенчески развитие и е силно привързан към баща си К.П..
Жилищните и битовите
условия при бащата К.П. са добри-собствено жилище и обзавеждане, позволяващи
отглеждането на детето Д..
При преценката на
всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на детето,
съдът приема, че в най-добър интерес на детето Д. е упражняването на
родителските права по отношение на него да бъде предоставено на бащата К.П..
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях, поради което
настоящият състав намира, че на майката М.Й. следва да се предостави възможност
да взема детето Д. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния
ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; през коледните и великденските празници –
на нечетна година, новогодишните празници и рождения ден на детето – на четна
година. Такъв режим на лични
отношения несъмнено би способствал за развиване и укрепване на емоционална
близост между детето Д. и майката М.Й., която въпреки че не е поддържала
контакти с детето до момента, е заявила желание пред социалните работници да
започне срещи с детето Д., ако същият желае.
По местоживеенето на
детето Д.:
Предвид разрешението
на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето Д. следва да се определи при бащата, на неговия адрес.
По издръжката:
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето
му-чл. 143, ал. СК. Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото
на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на съдебното
дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 460,00 лв., т.е.
нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 115,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде
изменена, ако настъпи изменение в обстоятелствата, които са довели до нейното
присъждане. Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се
включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до
съответното увеличаване на неговите текущи нужди.
От датата на предходното определяне на размера на издръжката-15.11.2011
г., е изминал шестгодишен период от време. През този период са се променили
социално-икономическите условия в страната поради протичането на инфлационни
процеси, а също така са настъпили промени в нуждите на детето Д. за текущи
разходи и нуждата му от издръжка за образование, с оглед по-голямата му
възраст. Д. е почти на 10 години, ходи на училище и във финансово отношение има
нужди, сравними с нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат
извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържаните деца по смисъла на т. 19
от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г. на Пленума на Върховния съд.
Въпреки че доходите на ответницата М.Й. са единствено от обезщетение за
отглеждане на малолетно дете в размер около минималната работна заплата, като
тя и новият й съжител отглеждат общо три деца, съдът намира, че задължението на
ответницата за издръжка на малолетното й дете Д. е алиментно (безусловно) и
затрудненото семейно и материално положение на ответницата не я освобождава от
това задължение, а е основание издръжката да бъде увеличена само до минималния
предвиден от законодателя размер, който е 115,00 лв. месечно.
По разноските:
Съдът не присъжда
разноски на ищеца, тъй като липсва негово искане в тази насока.
М.Й. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Врачански
районен съд държавна такса върху увеличения размер на детската издръжка, в
размер на 64,80 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК
упражняването на родителските права по отношение на детето Д.К. П. с ЕГН ********** на бащата К.Й.П. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Д.К. П. с ЕГН ********** при бащата К.Й.П. с ЕГН ********** на адреса на същия, който към момента
на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ж.к.
„Дъбника”, бл. 24, вх. А, ап. 17.
ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК режим
на лични отношения на детето Д.К. П. с
ЕГН ********** с майката М.Г.Й.
с ЕГН ********** ***, като майката
има право да взема, вижда и връща детето от и на адреса, където то живее и
който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца,
************* всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделния ден с
преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; през коледните и великденските
празници – на нечетна година, новогодишните празници и рождения ден на детето –
на четна година.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК размера на
издръжката, която М.Г.Й. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща на сина си Д.К.
П. с ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител К.Й.П. с ЕГН ********** по силата на съдебна спогодба от
15.11.2011 г., постигната по гр. дело № 3894/2011 г. на Врачански районен съд, като УВЕЛИЧАВА
този размер от 70,00 лв. на 115,00 лв. /сто и
петнадесет лева/ месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба-08.02.2017
г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.Г.Й. с ЕГН **********
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския
районен съд държавна такса върху увеличения размер на детската издръжка, в
размер на 64,80 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
В ЧАСТТА за увеличената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Районен
съдия: