Решение по дело №484/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от И. П. Г., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, [улица], със съдебен адрес в гр. Бургас, [улица], чрез адвокат Н. Б.-А. – АК, гр.Бургас против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0769-001324 от 29.12.2023 г. на В. С. - полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издадената ПАМ е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на основание и съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се липсата на мотиви относно срока на ПАМ. Иска се отмяна на наложената ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Б., която поддържа жалбата. Позовава се на представената и приета по делото химико-токсикологична експертиза на кръвната проба на жалбоподателя. Иска жалбата да бъде уважена и отменена ЗППАМ. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Органът, издал оспорения акт, представя заверено копие на административната преписка. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 28.12.2023 г. около 11:50 часа в гр. Бургас на [улица](Т.Грудов) в посока към [жк] срещу магазин „Кауфланд“ жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди, модел „А3“ с рег. № А 43 29 РА след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARPK-0024. За извършената проверка бил съставен протокол № А0021673/28.12.2023 г. (л.22), според който проверката била извършена в 16:30 часа и тестът (проба № 64) отчел наличието на бензодиазепин и амфетамин. Протоколът бил подписан от провереното лице и от лицето, извършило проверката. В 15:30 часа бил издаден талон за медицинско изследване № 0002004 с указание водачът да се яви във УМБАЛ Бургас до 16:15 часа (л. 20).

При тези факти М. С. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас преценил, че е извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което издал АУАН серия АД, № 024823/28.12.2023 г. (л.19). Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал с възражение, че „апарата за наркотици е грешен“.

Въз основа на констатациите, изложени в АУАН, на 29.12.2023 г. била издадена оспорената заповед, с която на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ (л. 12).

С мотивирана резолюция № 23-0769-[рег. номер]/10.01.2024 г. началник група в ОД на МВР – Бургас е прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия АД, № 024823 от 28.12.2023 г., против И. Г., тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Образувано било [рег. номер]-787/2023 г. по описа на Четвърто РУ – Бургас (л.18).

По делото е представена и приета съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с рег. № И-8697/25.09.2024 г. на Химикотоксилогичната лаборатория при ВМА - София (л.55). Съгласно данните от експертизата пробите на кръв и урина, взети от лицето И. Г. са били получени в лабораторията на ВМА по служебен път на 02.01.2024 г. и са били придружени с копие на Талон за изследване и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В експертизата е отразено, че в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби № 513/28.12.2023 г., изготвен от д-р Л. Д. – медицински специалист в УМБАЛ – Бургас, на 28.12.2023 г., в 16:00 часа, е отбелязано, че лицето отрича употребата на алкохол, няма мирис на алкохол и неволево хоризонтално или вертикално ритмично движение на очите. При медицинския преглед не били установени абстинентни явления и промени в координацията, съзнанието и поведението. Лицето посочило, че е употребил през последните 24 часа лекарствени продукти– „ранитидин, спазмалгон“ в количество „по едно“ по повод „язва на дванадесетопръстника“.

В заключението на химико-токсикологичната (токсикохимична) експертиза е посочено, че от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от лицето И. Г., не се е установило наличие на наркотични/упойващи вещества и психоактивни медикаменти.

В резултат на извършения общ токсикологичен скрининг на предоставената проба урина, взета от лицето, се установило присъствие на наркотично вещество от групата на опиатите - кодеин – Списък ІІ (Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

В заключението на експертизата е посочено още, че кодеин е наркотично вещество, принадлежащо към групата на опиатите, с изразен антитусивен ефект, което се прилага в комбинирани лекарствени продукти с аналгетично действие (напр. Ацефеин, Паракофдал, Солпадеин и др.) отпускани без лекарско предписание. Сочи се, че употребата на такъв продукт в минал период от време, по-голям от 24 часа преди вземането на биологичните проби, от изследваното лице е най – вероятната причина за наличието на това вещество в пробата урина.

Като доказателство по делото е приета и заповед 251з-5636/10.10.2023 г., на директора на ОД на МВР - Бургас, с която полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (л. 24).

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 07.02.2024 г., а жалбата е изпратена чрез адм.орган по пощата на 21.02.2024 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, издадена на основание заповеди № 8121з-1632/02.12.2021 г. и № 8121К-7877/01.09.2023 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед, полицейски инспектори сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Неоснователни са възраженията за липса на мотиви относно срока на наложената ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Така посоченият срок е фиксиран и не подлежи на преценка, поради което не е необходимо излагането на мотиви за продължителността му.

Заповедта е издадена и при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения и същата е съобразена с посочената в чл.171 от ЗДвП цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При настоящата законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката са установяване на управление на МПС и употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата).

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Ал. 2 на същата нормата предвижда, че при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган следва да попълни и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. В настоящият случая такъв талон е издаден - талон за изследване № 0002004/28.12.2023 г. (л. 20), придружен от осем броя холограмни стикери № [рег. номер], според изискването и на чл. 3, ал. 3 от Наредбата. Чл. 3а, т. 2 от Наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста. Тази хипотеза е налице тогава, когато проверяваното лице се яви в болничното заведение и предостави кръвна проба, както е в случая. При това положение употребата на наркотични вещества или техни аналози може да бъде установена само с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Това е така, защото разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата предвижда възможност употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само когато проверяваното лице откаже да подпише или да получи талона за изследване, не се яви в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая не е налице нито една от горепосочените хипотези на разпоредбата.

След като жалбоподателят се е явил в болничното заведение и е дал кръв за изследване, то същият е оспорил констатациите от теста и само чрез провеждане на химико-токсикологично лабораторно изследване може да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактите по делото се установява, че с оглед издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и вследствие на предоставения от него биологичен материал е изготвена химико-токсикологична експертиза (л. 55).

Съгласно заключението на представената и приета по делото съдебна химико-токсикологична експертиза в предоставената от Г. кръвна проба не е установено наличието на наркотични/упойващи вещества и психоактивни медикаменти. Единствено в пробата от урина е открито присъствието на наркотично вещество от групата на опиатите – кодеин, което обаче е с изразен антитусивен ефект и което се прилага в комбинирани лекарствени продукти с аналгетично действие (напр. Ацефеин, Паракофдал, Солпадеин и др.), отпускани без лекарско предписание. От жалбоподателя е посочена употребата на Ранитидин и Спазмалгон през последните 24 часа по повод „язва на д-ка“, която е и най-вероятна причина за наличието на веществото кодеин в пробата урина.

Отделно от това следва да се отбележи, че законодателят изрично в ЗДвП и в Наредбата е определил, че единствено резултатите от изследването на кръвната проба са определящи при преценката дали водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, поради което е без значение фактът, че в пробата от урина е установено наличие на кодеин.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата, на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, като при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Т. е. по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от изследването на пробата от урина.

При това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено. Налице са доказателства, които опровергават извода на административния орган за необходимост от прилагане на ПАМ.

На основание разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, съдът кредитира заключението на химико-токсикологичната експертиза. Същата е изготвена въз основа на биологични материали, събрани в хода на административното производство, а не впоследствие и за целите на настоящия съдебен процес.

При анализ на посочените доказателства се налага извод за липса на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на правните последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. За това категорично сочи резултатът от медицинското изследване на дадения биологичен материал (кръвна проба).

С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани в размер на 510 лв. разноски, от които държавна такса в размер на 10 лева (л. 30-31) и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева според представения договор за правна защита и съдействие (л. 68).

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0769-001324 от 29.12.2023 г. на В. С. - полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо И. П. Г. е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на И. П. Г., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, [улица], сума в размер на 510 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.