№ 5043
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110138557 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Сънфудс България“ ЕООД, с ЕИК:
83150749**** подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. В.,
срещу В. С. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от
1500 лева /главница/, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение – съгласно чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от
09.05.2022 г., към трудов договор № 37/16.03.2022 г. и 2/ сумата от 44.17 лева
– обезщетение за забава за периода от 30.12.2022 г. /датата следваща деня на
връчване на покана за доброволно изпълнение/ до 04.04.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4304/2023 г. на РС В. –
05.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба / и в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ се твърди, че между ищеца като работодател и ответницата като
работник бил сключен трудов договор № 37/16.03.2022 г. По силата на
последния ответницата заемала длъжността „ресторантски работник“ – с
място на работа ресторант в гр. В. в „Делта планет мол“. Твърди се, че с оглед
повишаване на квалификацията на работника дружеството осигурило
обучение – като за целта с ответницата бил сключен към трудовия договор и
договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. Съгласно този
договор работникът поел задължение да не прекратява трудовия договор по
1
време на самото обучение и още 18 месеца след завършването му. Ако
работникът все пак прекратял трудово правната връзка, то съгласно чл. 13 от
договора за повишаване на квалификация следвало да дължи неустойка от
1500 лева – независимо каква част от 18 месечния период реално е отработил.
Самото обучение от своя страна се състояло от два курса – „Основен курс за
управление на смяна“ („Basic Shift Management Course“) и „Курс за
управление на смяна напреднали“ (“Advanced Shift Management Course“).
Първият курс се провел в периода от 05.07 до 07.07.2022 г. като
ответницата го завършила успешно. Преди провеждане на втория курс обаче
последната подала заявление за прекратяване на трудовия договор – от
05.11.2022 г. В заявлението ответницата посочила, че иска трудовият й
договор да се прекрати от 05.11.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ,
доколкото продължавала образованието си в ПГТ „проф. д-р. Асен Златаров“
гр. В.. В тази връзка и ищецът удовлетворил същото като със заповед № 8037
от 05.11.2022 г. трудовият договор бил прекратен на същата дата – на
основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ.
Поради това и ищецът счита, че ответницата изпаднала в неизпълнение
на договора за повишаване на квалификацията и дължала неустойка по
същия. За заплащане на последната до ответницата била изпратена покана –
връчена според ищеца на 29.12.2022 г. /когато се върнало съобщението за
непотърсена пратка/. Поради това ответницата дължала и обезщетение за
забава върху неустойката от 30.12.2022 г. до подаване на заявлението.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: трудов договор № 37/16.03.2022 г., от
договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г., заявление за
прекратяване на трудовия договор – от 04.11.2022 г., заповед № 8037 от
05.11.2022 г., справка за отчитане на резултати от проведен курс, покана за
доброволно изпълнение и обратна разписка.
В хода на производството по делото ищецът представя снимка и извадка
от Национална агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата В. С. П. е е депозиран писмен
отговор – чрез адв. Е. Д.. В същия посочва, че исковете са допустими, но
неоснователни. В тази връзка поддържа, че в нейния случай бил приложим не
чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията, а чл. 15 от същия –
доколкото трудовият договор бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 6
от КТ – поради продължаване на образование. Разпоредбата на чл. 15 от
договора предвиждала две условия за приложението й – прекратяване на
договора с ищеца и започване на работа в срок от 6 месеца от прекратяването
при друг работодател. Второто условие обаче не било изпълнено. С исковата
молба не са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 27.02.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата, чрез адв. Д. счита исковете за неоснователни и иска да
бъдат отхвърлени.
2
От страните са представени писмени бележки /от ищеца след изтичане
на дадения от съда двуседмичен срок/.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2277/24.04.2023 г.
по ч.гр.д. № 4304/2023 г. по описа на РС В.. Последната е връчена на
длъжницата, която е депозирала възражение.
От трудов договор № 37/16.03.2022 г. се установява, че на 18.03.2022 г.
ответницата е постъпила на работа при ищеца на длъжност „готвач, заведение
за бързо хранене“ с място на работа „Делта планет мол“ гр. В., бул. Сливница
185 – при възнаграждение от 4.40 лева на час – като трудовият договор е
подписан само от ответницата – към момента на 17 годишна възраст.
По делото се установява и че впоследствие между страните е сключен
договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. Видно от същия
работодателят следва да осигури на работника допълнителна квалификация
чрез провеждане на два курса: „Основен курс за управление на смяна“ („Basic
Shift Management Course“) с продължителност три дни и до шест месеца след
това „Курс за управление на смяна напреднали“ (“Advanced Shift Management
Course“) – отново с продължителност три дни. От своя работникът се е
задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на
обучението и 18 месеца след неговото завършване /чл. 12/.
Съгласно чл. 13 от договора ако работникът прекрати едностранно ТПО
преди изтичане сроковете по чл. 12, независимо дали е полагал труд през част
от периода, то е налице пълно неизпълнение и работникът дължи на
работодателя неустойка от 1500 лева.
От своя страна чл. 15 от договора предвижда, че ако служителят
прекрати ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ И в период от 6 месеца
започне работа на друго място, това е нарушение на договора и работникът
отново дължи неустойка от 1500 лева.
Договорът за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. отново е
подписан само от ответницата – която към датата на подписването му е на 17
години.
На следващо място между страните няма спор, а и от справка за отчитане
на резултати от проведен курс и от справка от НАПОО се установява, че
ответницата е участвала в курса „Основен курс за управление на смяна“ –
като е завършила успешно същия.
Преди провеждане на втория модул „Курс за управление на смяна
напреднали“ обаче ответницата подала заявление за прекратяване на трудовия
договор – от 04.11.2022 г., представено по делото. Съгласно същото
ответницата искала прекратяване на ТПО без предизвестие на основание чл.
3
327, ал. 1, т. 6 от КТ, доколкото продължавала образованието си в ПГТ
„Проф. д-р. Асен Златаров“ гр. В.. Заявлението на ответницата било
удовлетворено като видно от заповед № 8037 от 05.11.2022 г. трудовото
правоотношение е прекратено от 05.11.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 6
от КТ.
На последно място с покана за доброволно изпълнение от 20.12.2022 г.
ответницата е поканена да заплати на ищеца сумата от 1500 лева – на
основание чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022
г. – в 7дневен срок. Видно от обратна разписка пратката е върната като
непотърсена.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 234, ал. **** т. 2 от КТ вр. с чл. 92
от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от 1500 лева и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от 44.17
лева – за установяване вземанията на ищеца към ответницата за неустойка и
обезщетение за забава, за които е издадена заповед № 2277/24.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 4304/2023 г. по описа на РС В. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата, която е
депозирала възражение срещу същата в срок. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца по иска по чл. 234, ал. **** т. 2 от КТ вр. с чл. 92 от
ЗЗД е да установи, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022
г., по който е провел обучение на работника под формата на два курса –
Основен курс за управление на смяна“ и „Курс за управление на смяна
напреднали“, прекратяване на трудовото правоотношение между страните от
работника по време на обучението или 18 месеца след неговото завършване и
валидно уговорена неустоечна клауза за обезщетяване на вредите от
неизпълнение на задължението на работника да полага труд при ищеца 18
месеца след завършване на обучението и размер на уговорената неустойка.
В тежест на ответника е при доказване на горните обстоятелства да
докаже плащане на процесните суми.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на страните с
доклада по делото, като в същия им е указано и за кои от обстоятелствата, за
които носят доказателствена тежест не сочат доказателства.
Предвид наведените от страните възражения спорни са два въпроса:
дали ответницата валидно е сключила процесния договор за повишаване на
квалификацията от 09.05.2022 г., в това число е поела задължението за
заплащане на уговорената неустойка, доколкото към датата на сключването
4
му е била непълнолетна, съответно дали в случая е приложима хипотезата на
чл. 13 от договора или на чл. 15 от договора, доколкото ТПО е прекратено от
работника /респ. със заповедта за уволнение/ на основание чл. 327, ал. 1, т. 6
от КТ – поради продължаване на образование в редовна форма.
За основателността на възражението по чл. 27, предл. 1-во от ЗЗД в
тежест на ответника е да докаже, че към момента на сключване на договора за
повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. е бил недееспособен.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД предвижда правото на ответника по
иск за изпълнение, какъвто е настоящият случай, да поиска унищожаване на
договора чрез възражение дори и след изтичането на давността. В процесната
хипотеза, макар давността за предявяване на конститутивен иск със същия
предмет да не е изтекла, от интереса на ответника зависят начинът и
средствата, които същият ще използва за защита на своите материални права.
В тази връзка и с оглед изричното позоваване на наличието на порок при
сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в съответствие с
изискванията на чл.32, ал.1 от ЗЗД, съдът намира възражението за
унищожаване на договора /заявено във възражението по чл. 414 от ГПК
срещу заповед № 2277/24.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4304/2023 г. по описа на РС
В./ за допустимо.
По отношение на неговата основателност, видно от ЕГН на ответницата
В. С. П. същата е родена м. юли 2005 г. т.е. към момента на сключване на
договора за повишаване на квалификацията – 09.05.2022 г., същата е била на
17 години.
Съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за лицата и
семейството /ЗЛС/, към този момент ответницата е била непълнолетна, а на
това основание и ограничено дееспособена, доколкото ал. 2 на цитирания
член предвижда такива лица да извършват правни действия със съгласието на
техните родители или попечители, като същите могат да сключват
самостоятелно само обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите
им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Сключеният от страните договор за повишаване на квалификацията по
чл.234 КТ, макар да е уреден в КТ и да е свързан с трудовото
правоотношение, по своята правна същност не е трудов договор.
Правоотношението, което се установява с него има гражданскоправен
характер. В тази връзка що се касае до въпросите свързани с неговото
изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за
договорите и гражданският закон – в случая правилата на ЗЗД, в частност
тези за недействителността на сделките. По тези съображения, в конкретния
спор, макар на 17-годишна възраст ответницата да е притежавала трудова
дееспособност съобразно разпоредбата на чл. 301 от КТ, то за целите на
гражданското право същото лице се счита, че би притежавало пълна
дееспособност да придобива права и да се задължава чрез собствените си
действия едва с навършването на 18 години. В този смисъл дееспособността в
трудовото право не съвпада с тази по гражданското право, като фактът на
сключване на трудов договор не обуславя придобиването на пълна
5
дееспособност за сключване на всякакви договори, включително и на такъв за
повишаване на квалификацията. Последният не може да бъде възприет и за
обикновена дребна сделка, която недееспособният може да сключи
самостоятелно, а още по-малко по силата на такъв договор може да се стигне
до разполагане с това, което е придобил със своя труд, доколкото с него не се
уговаря престирането на работна сила, нито извършването на опредЕ. работа
при работодателя.
По изложените мотиви, предвид облигационния му характер, договорът
е трябвало да бъде сключен лично от ответника със съгласието на неговия
родител или попечител в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 2, пр. 1 от
ЗЛС. От доказателствата по делото обаче се установи, че договорът за
повишаване на квалификацията е подписан само от ответницата като съгласие
на родител не е обективирано и не се установява по делото. В тази връзка
поради неспазване на предвидения ред за неговото сключване от ограничено
дееспособния към него момент ответник и липсата на изразено съгласие на
неговия родител или попечител, на основание чл. 27, пр. 1 от ЗЗД договорът е
унищожаем.
По тези съображения и предявеният иск за неустойка следва да бъде
отхвърлен като неоснователен само на това основание.
За пълнота следва да се обсъди и възражението за приложимост в
случая на разпоредбата на чл. 15 от договора за повишаване на
квалификацията. Посоченият текст съдът обаче намира за непрецизен,
доколкото от формулировката и мястото му в договора не може да се
установи дали е приложим при прекратяване на договора в 18 месечния срок
по чл. 12 от договора на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ или е приложим и
след този 18 месечен срок при прекратяване на договора при условията на чл.
327, ал. 1, т. 6 от КТ. Поради това и съдът тълкува разпоредбата в полза на
работника като слаба страна по ТПО и приема, че текстът е приложим само
при прекратяване на договора в 18 месечния срок след обучението на
основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ. В тази връзка доколкото чл. 15 от
договора за повишаване на квалификацията предвижда дължимост на
неустойката от 1500 лева при две условия: 1/ прекратяване на ТПО на
основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ И кумулативно 2/започване на работа от
служителя на друго място в 6месечен срок, то след като второто условие
също не се установи от ангажираните от ищеца доказателства, то и съобразно
това възражение искът се явява неоснователен.
С оглед извода за неоснователност на претенцията за главница, то
неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
На последно място отново за пълнота следва да се обърне внимание и
на представената от ищеца съдебна практика. В тази връзка и при преглед на
същата съдът установи, че част от решенията /за които може да бъде
установено/ са срещу ответници пълнолетни лица към момента н сключване
на договора за повишаване на квалификацията – т.е. налице е различна
фактическа обстановка спрямо настоящото дело.
От своя страна в приложеното от ищеца Решение № 5/03.01.2024 г. по
6
в.гр.д. № 512/2021 г. на СГС – дори е изложена застъпената от настоящия
състав теза, че договорът за повишаване на квалификацията, независимо от
уредбата си в КТ, представлява граждански договор и като такъв се
подчинява на гражданския закон.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 4304/2023 г. на РС В.
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 430.90 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото претенцията за разноски е неоснователна.
Длъжникът не претендира разноски в това производство и не представя
доказателства за извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 38557/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 929.20 лева, от които 79.20 лева държавна такса и 850 лева
адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото претенцията
се явява неоснователна.
Ответната страна претендира разноски от 500 лева, от които 400 лева
адвокатски хонорар и 100 лева – командировъчни. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, видно от който разноските за адвокат
от 400 лева са действително заплатени. Липсват доказателства за заплащане
на разноски от 100 лева за командировъчни на процесуалния представител,
поради което на основание т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС същите не следва да бъдат
присъждани.
Поради това и на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
от 400 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Сънфудс България“
ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дружба № 2,
бул. проф. Цветан Лазаров № 48 срещу В. С. П., с ЕГН: ********** и адрес:
гр. В., ул. Н.Г., № **** ет. 2, ап. **** установителни искове за признаване за
установено, че ответницата В. С. П. дължи на дружеството следните суми: 1/
сумата от 1500 лева /главница/, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение – съгласно чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 09.05.2022 г., към трудов договор № 37/16.03.2022 г. и 2/
сумата от 44.17 лева – обезщетение за забава за периода от 30.12.2022 г.
/датата следваща деня на връчване на покана за доброволно изпълнение/ до
04.04.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4304/2023 г. на РС
В. – 05.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4304/2023 г. по описа на РС В..
ОСЪЖДА „Сънфудс България“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Дружба № 2, бул. проф. Цветан Лазаров № 48 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В. С. П., с ЕГН: **********
и адрес: гр. В., ул. Н.Г., № **** ет. 2, ап. 3 сумата от общо 400 лева,
представляваща разноски за адвокат в настоящото исково производство по
гр.д. № 38557/2023 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 4304 по
описа за 2023 г. на Районен съд В. да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8