РЕШЕНИЕ
№…
13.07. 2018г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №281 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Л.И.А., О.Л. Г. и Л.Л.И. чрез адв.С.Б. срещу Решение №1998/ 29. 11.2017 г. по гр.д.№ 1143/ 2017 г. по описа на ПРС, в ЧАСТТА, в която е допуснато съдебна делба между съделителите при съответните квоти върху описаните в решението недвижими имоти.
Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, като бъде допусната съдебна делба равни дялове на наследодателите Н.И.Т. и К.И.Т. и съответно на тази основа да се определят квотите на техните наследници и участници в съдебната делба.
По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от В.Н.Х., Т.Н.П. и „***“ЕООД чрез адв.Й.Я. срещу Решение №1998/ 29. 11.2017 г. по гр.д.№ 1143/ 2017 г. по описа на ПРС. Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в частта, в която е допусната съдебната делба и за отхвърляне на иска за делба като неоснователен.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемите Л.И.А., О.Л. Г. и Л.Л.И. чрез адв.С.Б. са изразили становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставено без уважение.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното:
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 69 от ЗНасл. извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН **********, В.Н.Х., ЕГН ********** и Т.Н.П., ЕГН**********. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Крушовене, общ. Д. Митрополия: 1. НИВА, с площ от 7,538 дка, ІІІ кат, м. Брестича, имот № 004003; при граници и съседи: имот № 004002-нива на И.Х. И., имот № 000009-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот № 004023-нива на „Вектор-М”ООД, имот № 000155-полски път на Община Плевен и 2.ЛИВАДА, с площ от 0,800 дка, ІІІ кат., м. Кънчови ливади, имот № 046060, при граници и съседи: имот № 046054-ливада на „Вектор-М”ООД, имот № 046058-ливада на В.С.В., имот № 046059- ливада на насл. на К.М.Д., имот № 046061- ливада на Троянска череша ООД, имот № 046062- ливада на Й.Ц.Й., имот № 000165-полси път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИТЕ ДО ДЕЛБА недвижими имоти ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 48 РАВНИ ДЯЛА, от които: за ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН **********- ПО ДВА ДЯЛА и за ВСЕКИ ОТ отв. В.Н.Х., ЕГН ********** и Т.Н.П., ЕГН**********-ПО 21 ДЯЛА.
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 34 от ЗС извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН ********** И „ВЕНЕЦ.Т” ООД, ЕИК *** /с предишно наименование „Троянска череша” ООД/, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ап. Офис 701, представлявано от Г. И. Г., по отношение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Т.ово: ЛОЗЕ, с площ от 1,038 дка, ІІІ кат, м. Сухи Дол, имот № 007029, , при граници и съседи: имот № 007028- лозе на насл. на П.Ц.П., имот № 007158-полски път на Община Плевен, имот № 007030- лозе на Троянска череша ООД, имот № 007159-полски път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИЯТ ДО ДЕЛБА недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 24 РАВНИ ДЯЛА, от които: ПО ЕДИН ДЯЛ ЗА ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН **********, И 21 ДЯЛА- ЗА „ВЕНЕЦ.Т” ООД, ЕИК *** -
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 34 от ЗС извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН ********** И „АГРО ЗЕМ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от Д.З.Й., по отношение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Т.ово: НИВА, с площ от 11,396 дка, ІІІ кат., в м. Церовица, имот № 037002, при граници и съседи: имот № 037001-нива на „Вектор-М”ООД, имот № 000060-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот № 037003- нива на „Вектор-М”ООД, имот № 000070-полски път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИЯТ ДО ДЕЛБА недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 24 РАВНИ ДЯЛА, от които ПО ЕДИН ДЯЛ ЗА ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН **********, И 21 ДЯЛА- ЗА „АГРО ЗЕМ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ***.
НЕ ДОПУСКА до участие в делбата Ц.В.И., ЕГН **********, Л.В.И., ЕГН ********** И Ц.Г.Ц., ЕГН **********.
Районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че с решение №22-5а/30.03.1994г на ПК- гр. Плевен, е възстановено правото на собственост на наследниците на К.И.Т., б.ж. на с. Т.ово, върху процесните имоти, находящи се в землището на с. Т.ово, описани по- горе. Видно от изисканата по делото преписка № ТД177/08.11.1991г, по описа на ПК- Плевен, се установява, че същата е образувана по молба на Н.И.Т., за възстановяване на посочените в молбата имоти, останали в наследство от К.И.Т., б.ж. на с. Т.ово. Към молбата е приложена опис- декларация, попълнена от К.Т., за внесените от нея имоти в ТКЗС.
По делото е представена искова молба, по която е образувано гр.дело № 12/1928г., за делба на недвижими имоти, притежавани от Т.И., поч. ***година, б.ж. на с. Учин дол. Сред наследниците е посочен И.Т.-съпруг на наследодателката К.И.Т.. В исковата молба са описани притежаваните от наследодателя И. имоти, в т.ч. и процесните. Представен е протокол от 07.04.1928г., за одобряване на спогодба по делото, съобразно която братята Т., А. и И.Т. остават съсобственици на всички описани в исковата молба имоти, с изключение на имота по пункт 16, който остава за М.Т.. Представено е удостоверение, издадено от Кметство с. Т.ово, в което е посочено, че след смъртта на И.Т.И.г, е оставил същите наследници като съпругата си К.Н.Т.; към удостоверението е представено удостоверение за наследници на К.Н.Т., с отбелязване, че към 06.06.2017г., няма промяна в удостоверението. С оглед на това, съдът е приел, че след смъртта на насл. И.Т., негови наследници са К.Т. – съпруга, Н.Т.- род. **г.-син и М. Н.- дъщеря- род. **г. – малолетни към датата на смъртта на техния баща. С оглед на датата на откриване на наследството на И.Т.И.г., наследствените квоти на наследниците му, се определят по правилата на ЗНасл.- отм. /ДВ бр.20/25.01.1890г/-арг. чл. 89 от ПР на ЗНасл. Съобразно нормата на чл. 21, ал.3 от ЗНасл. /отм/, когато низходящите са от мъжки и от женски пол, и наследяват непокрити недвижими имоти, тогава частта на низходящите от мъжки пол, е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Нормата на чл. 38 от същия закон касае правата на преживелият съпруг, съобразно броя на децата, като в случая.- при две деца, от различен пол, делът на преживелият съпруг е равен на дела на детето от женски пол. С оглед на това, съдът приема, че Н.Т. е получил 2/4 ид. част, а преживялата съпруга и дъщерята М.- по 1/4ид. част от наследството на техния насл. И.Т..
По делото е представена и извадка от емлячен регистър, за записаните на името на К.Т. непокрити имоти, като в регистъра е посочено, че същите са наследство от И.Т. И..
По делото е представен договор за прехвърляне на наследствени права по чл. 323 ЗЗД /отм/, от 20.01.1946г, с нотариална заверка на подписите, въз основа на който, М.И.Т., е прехвърлила на Н.И.Т., наследствените си права, които има от покойните си баща. Установява се също, че договорът за продажба на наследствени права е надлежно вписан в ипотечните книги. По делото е представено и обратно писмо, с което М.И.Т., удостоверява получаването на действителната цена на продажбата на наследствените й права, в размер на 120 000лв. Съдът е приел, че е спазена установената от закона форма за действителност – писмена с нот. заверка на подписите- чл. 323, ал.4 от ЗЗД /отм/, ДВ бр. 14/1993г. Налице е и вписване на договора- чл. 323, ал.5 от ЗЗД /отм/, ДВ бр. 14/1993г, който постановява, че за да бъде противопоставим договора на трети лица, е следвало да бъде вписан. С оглед на това, съдът е счел, че договорът за продажба на наследство е валиден, и е произвел търсеното от страните по него правно действие. Видно от представената към изисканата преписка № ТД177/08.11.1991г, по описа на ПК- Плевен, опис –декларация, за внесените от К.Т. имоти в ТКЗС, се установява, че същата е от 1956 година. С оглед на изложеното, съдът приема, че договорът за продажба на наследствени права, сключен между Н.И.Т. и М.И.Т., с предмет- наследството, останало от техния баща И.Т., е подписан преди колективизацията на имотите и включването им в ТКСЗ, поради което- по арг. чл. 90а от ЗНасл., е произвел действие спрямо включените в това наследство имоти. Въз основа на договора, М.Т. е продала на своя брат- Н.Т., притежаваната от нея 1/ 4 ид. част от наследството на своя баща, в което са включени процесните имоти, с което Н.Т., е станал собственик на 3/ 4 ид. части от наследството. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че пред него ищците не са оспорили представеният договор на продажба на наследство, респективно не са изложили никакви твърдения в насока действието на този договор.
След откриване на наследството на наследодателката К.Т., със смъртта й през **г., призовани да наследят, са нейните низходящи- Н.И.Т. и наследниците на М.М.Д. Н.– по право на заместване- Н.Д.А. /поч. **г- след възстановяване на процесните имоти/- наследници на която са ищците в настоящето производство, за притежаваната от нея 1/ 4ид. част от наследството на И.Т. И.-или по 1/8 ид.ч. за Н.Т. и за наследниците на М. Н.- общо. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че Н.Т., е придобил общо 7/8 ид. част от имотите, а наследниците на М.М.Д. Н.-по право на заместване-1/8 ид част-общо.
Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че Н.Т. не е единствен наследник на своята майка К.Т., като съответно– със сключените договори за покупко- продажба, описани по– горе, се е разпоредил в повече, отколкото притежава и това и 1 / 8 идеална част, която принадлежи на наследниците на М. Душанова Н.( М.И.Т.).
По отношение на прехвърлителните сделки, извършени от Н.Т. районният съд е приел, че същите нямат вещноправен ефект за 1 / 8 идеална част, която същият към датата на сделките не е притежавал, поради което е приел, че недвижимите имоти, които са прехвърлени с договори за покупко- продажа през 2012 г. и 2013 г. следва да бъдат допуснати до делба.
По отношение на възражението за изтекла придобивна давност, направена от наследниците на Н.Т. районният съд е приел, че по делото не са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че Н.Т. е своил имотите предмет на делбата като свои след реституцията през 1994 г. и е приел, че след като прехвърлителните сделки нямат вещно- правен ефект за 1 / 8 идеална част от имотите, то тези сделки не са доказателство за анимуса на Н.Т. че притежава имотите като свои.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото и изразените доводи от страните в първоначалната въззивна жалба и в насрещната въззивна жалба, както и в отговорите на въззивните жалби, намира за установено следното:
От доказателствата по делото и от исковата молба става ясно, че предмет на делбата са земеделски земи в землището на с. Т.ово, обл. Плевенска, правото върху които е възстановено на наследодателката на страните К.Н.Т., б.ж. на с.Т.ово, обл.Плевен, починала на ** г.
От представените по делото доказателства е видно, че с Решение № 22- 5А/ 30.03.1994 г. на ПК- Плевен на наследодателката е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи, предмет на делбата въз основа на заявление на Н.И.Т..
По делото липсват данни наследниците на Н.И.Т., син на К.Н.Т., да са предявили иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху процесните земеделски земи или част от тях на Н.И.Т..
Видно от решението на първоинстанционния съд в хода на производството преюдициално съдът е приел, че К.Т. и децата й Н.Т. и М.Т. са притежавали процесните земеделски земи от баща им И.Т. и съпруг на К.Т.. Съдът е приел, че земеделската земя е внесена от К.Т. през 1956 г. от нея като лична поради обстоятелството, че другите двама наследници са били малолетни и е приел, че съответно след смъртта на К.Т. са се оформили следните идеални части: за Н.Т. 7 / 8 идеални части (6/ 8 идеални части от наследството на И.Т. и 1 / 8 идеална част от наследството на К.Т.) и за наследниците на М. Н. – 1 / 8 идеална част.
Въззивният съд счита, че неправилно са определени квотите от районния съд, тъй като предмет на съдебната делба са наследствени имоти от К.Т. и това са земеделските земи, възстановени на наследодателката през 1994 г. с решението на поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ. Наследниците на Н.Т. не са водили иск по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване право на собственост на Н.Т. върху идеална част от процесните земеделски земи, а самият Н.Т. е подал заявлението за възстановяване на земеделските земи за наследствени земи от К.Т., а не като негови лични имоти. Въпросът за личната собственост на Н.Т. се повдига едва в производството по съдебна делба, когато възниква спор по квотите от наследството на К.Т..
Въззивният съд приема, че след като не е бил провеждан специалният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на Н.Т. върху част от земеделските земи, възстановени на наследниците на К.Т., то не е допустимо този въпрос да се изяснявана преюдициално в производството по съдебна делба досежно установяване на квотите на наследниците в делбата, още повече, че самият Н.Т. е подал заявлението от името на наследниците на К.Т. за възстановяване правото на собственост на процесните земеделски земи.
Въз основа на изложеното съдът счита, че договорът за прехвърляне на наследствени права от наследството на И.Т. от наследницата му М.Т. на Н.Т. е ирелевантен факт, тъй като е налице решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследосдателката К.Т., което решение не е оспорено по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Въз основа на изложеното съдът счита, че наследниците Н.Т. и М.Т. са получили по 1 / 2 идеална част от наследството на майка си след нейната смърт през ** г.
Съдът счита, че решението на районният съд е неправилно и по отношение на направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на Н.Т. от страна на ответниците в първоинстанционното производство „АГРОЗЕМ ИНВЕСТ“ЕООД, В.Н.Х. и Т.Н.П. чрез адв.Й.Я.. Във въззивното производство в подадената насрещна въззивна жалба тези лица отново се позовават на възражението си за изтекла придобивна давност в полза на Н.Т. към момента на разпоредителните сделки и по отношение на останалите имоти, които не са предмет на разпоредителни сделки и съответно са отправили искане за отмяна на решението на районния съд и за отхвърляне на иска за съдебна делба поради обстоятелството, че имотите принадлежат на Н.Т..
В решението си районният съд е приел, че не е налице изтекла придобивна давност в полза на Н.Т., тъй като не са представени доказателства за реални негови действия, целящи отблъскване на владението на ищците и демонстриращи намерение за своене на имотите, афиширане пред ищците на промяната на намерението им да владее за себе си притежаваните от ищците идеални части от имота и превръщането му от държател във владелец за периода до възстановяването на имотите до смъртта му. Съдът е приел, че разпоредителните сделки с имотите от страна на Н.Т. не представляват намерение за своене на имота, тъй като сделките нямат вещно- прехвърлителен ефект.
Въззивният съд не възприема мотивите на районния съд за липсата на доказателства за изтекла придобивна давност в полза на Н.Т. до прехвърляне на имотите по разпоредителните сделки и по отношение на останалите имоти, които не са били предмет на сделки след възстановяването им през 1994 г.
Съгласно Решение № 276 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 3036/ 2014 г., І г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, владението на владеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и препятства да упражни правото си на собственост.Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си.
В Решение №68 от 02.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 603/ 2012 г., І, г.о., ГК е постановено, че обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика.Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото си отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му.
В ТР №4 от 17.12. 2012 г. на ОСГК на ВКС, т.3 е посочено, че ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 срок, но е починало преди два се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.
Следователно, въз основа на съдебната практика, която е задължителна, би следвало върху вещта да бъде осъществена фактическа власт, като се демонстрира , че вещта се владее като своя, за да може да се приеме, че е налице изтекъл срок на придобивна давност.
В случая от 1994 г. , когато е възстановена земеделската земя на наследниците на К.Т., наследниците на Н.Т. твърдят, че наследодателят им е придобил чрез давностно владение в 10- годишен срок по чл.79, ал.1 ЗС процесните земеделски земи и че този срок е изтекъл през 2004 г.
По делото като свидетели са разпитани М.М., С.Й. и Н.Г.. От разпита на свидетелката С.Й. става ясно, че свидетелката е получавала информация за процесните земеделски земи от въззивницата О.Г..
Свидетелката С.Й. твърди, че въззивницата е получавала пари от осиновителката си Н.Ф., които последната е получавала от вуйчо си от рента на земеделска земя. Свидетелката не може да каже къде се намират земите, от които е получавала Н.Ф. рента и не може да каже колко пъти и кога и получавана рента.Свидетелката твърди, че тази рента е била под формата на парична сума без да уточнява какъв е размерът на сумата и е посочила, че лично не е присъствувала на предаване на рента от Н.Ф. на въззивницата.
От разпита на свидетеля Н.Г., син на въззивницата по насрещната жалба В.Х. се установява, че Н.Т. е дал под аренда процесните земеделски земи, като многократно е споделял пред внука си, че земята е негова и я е платил на сестра си М.. Свидетелят твърди, че М.Т. е напуснала село Т.ово и за К.Т. е полагал грижи Н.Т. и съпругата му. Свидетелят твърди, че племенницата на Н.Т., Н.Ф., която е осиновителка на въззивниците О.Г. и Л.Л.И., е идвала многократно на гости на Н.Т., но не е имала претенции към процесната земеделска земя и е твърдяла, че няма имоти в с.Т.ово и идва само на гости, като роднина. Свидетелят посочва, че след сключване на разпоредителните сделки през 2012 г. и през 2014 г. от Н.Т. наследници не са предявявали права и не са искали пари от платената цена на продадените имоти. По отношение на въззивницата О.Г. свидетелят твърди, че тя е дошла в с.Т.ово след смъртта на Н.Т. през 2016 г. и до този момент свидетелят не я е виждал
От разпита на свидетеля М.М. става ясно, че същият живее в с.Т.ово, роден е в селото и е съсед на Н.Т.. Свидетелят твърди, че Н.Т. е имал около 30 – 40 дка в землището на с.Т.ово и че никой не е имал претенции към тази земя. Свидетелят посочва, че познава Н.Д. и е разговарял с нея, като тя е заявила, че всичко между роднините е оправено и може да дойде в с.Т.ово като роднина на гости. От показанията на същия свидетел става ясно, че земеделските земи са дадени от Н.Т. под аренда след прекратяване на кооперацията и той е вземал цялата рента, като свидетелят го е видял да получава чувалите от рентата. От свидетелските показания се установява също, че получената рента не е разпределяна между наследниците и Н.Ф. от 60- те години не е идвала в с.Т.ово.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема за установено, че след възстановяването на земеделските земи на наследниците на К.Т. през 1994 г. тези земи са стопанисвани и владяни от Н.Т., който е починал на ** г. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н.Г. и М.М., тъй като показанията на тези двама свидетели кореспондират относно фактите, че Н.Т. е стопанисвал земите след 1994 г., отдал ги е под аренда и е получавал рента без да я разпределя между наследници и че наследници не са отправяли искане от Н.Т. да заплати част от получената сума от цената на имотите, които са продадени.Тези свидетели твърдят, че Н.Ф. е посещавала рядко с.Т.ово , като е идвала на гости и като роднина без да има претенции за наследство от К.Т. и без да получава рента от земите под аренда. Самата Н.Ф. е заявявала пред свидетелите, че имотните отношения с Н.Т. са уредени и няма претенции към него, като до смъртта на Н.Т. през 2016 г. други наследници не са посещавали Н.Т. и не са заявявали претенции към наследството от К.Т..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката С.Й., тъй като самата свидетелка твърди, че не е запозната с имотните отношения между Н.Ф. и Н.Т.. Освен това свидетелката твърди, че фактите за получавана рента от О.Г., предоставена й от Н.Ф. за земи в с.Т.ово, не ги е узнала чрез непосредствени впечатления, не е присъствала на разговори между наследниците, а ги е узнала от въззивницата О.Г., която е заинтересована от изхода на спора.
Въз основа на анализа на събраните гласни доказателства въззивният съд приема, че в полза на Н.Т. е изтекла придобивна погасителна давност по чл.79, ал.1 ЗС от 1994 г. до 2004 г. и към датата на сключване на разпоредителните сделки и към датата на предявяване на иска за съдебна делба( за останалите извън продажбите имоти) процесните имоти, предмет на делбата, са били негова собственост. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че през 2012 г. и 2014 г. Н.Т. е прехвърлил част от имотите на трети лица – търговци, които са включени като съделители в настоящото производство. Независимо от това, че Н.Т. се е легитимирал като законен наследник на К.Т., същият е имал увереността, че процесните земеделски имоти са само негови и не са налице други събственици освен него. Тази увереност е била изразена от Н.Т. и в разговорите си със свидетелите Н.Г. и М.М., като през цялото време в разговорите Н.Т. е твърдял, че процесните имоти са негова собственост и всички отношения със сестра си М.Т. е бил оправил след смъртта на баща им И.Т.. В съответствие с т.3 от ТР № 4/ 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС въззивниците по насрещната въззивна жалба и ответници в първоинстанционното производство са се позовали на изтеклата придобивна давност в полза на техния наследодател, поради което съдът приема, че такава е налице и към датата на предявяване на иска за съдебна делба 13.02. 2017 г. и процесните имоти са били собственост на Н.Т., без прехвърлените, които вече са станали собственост на приобретателите по сделките.
Въззивният съд не възприема мотивите на решението на районния съд, че прехвърлителните сделки не са индикация за субективния елемент на владението на имотите от Н.Т., тъй като за определена идеална част нямат вещно- прехвърлителен ефект. След като към 2004 г. е изтекла придобивната давност в полза на Н.Т. за процесните земеделски земи, то разпоредителните сделки имат вещно- прехвърлителен ефект, но дори и такъв да не беше настъпил, то сделките досежно волеизявлението на Н.Т. са докщазателство за неговата увереност и намерение да притежава имотите като свои.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение на районния съд е незаконосъобразно и неправилно , постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск за съдебна делба на процесните земеделски земи между наследниците на К.Т. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде отменено и решението, което съдът е постановил по реда на чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като е свързано с предмета на спора относно делбата на процесните имоти между част от съделителите.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и чл.80 вр. чл.273 ГПК следва Л.И.А., О.Л.Г. и Л.Л.И. да заплатят деловодни разноски във въззивната инстанция на „ АГРО- ЗЕМИНВЕСТ“ЕООД в размер на 326, 13 лева и на В. Н. Х. и Т.Н.П. разноски в размер на 600 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр.2 ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА като
незаконосъобразно и неправилно Решение №1998/ 29. 11.2017 г. по гр.д.№ 1143/
2017 г. по описа на ПРС, в ЧАСТТА, в която е
допусната съдебна делба между съделителите, както следва и досежно
образуваните дялове:
Ø
между Л.И.А.,
ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН **********, В.Н.Х., ЕГН **********
и Т.Н.П., ЕГН********** на следните недвижими имоти, находящи се в землището на
с. Крушовене, общ. Д. Митрополия: 1. НИВА, с площ от 7,538 дка, ІІІ кат, м.
Брестича, имот № 004003; при граници и съседи: имот № 004002-нива на И.Х. И.,
имот № 000009-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот № 004023-нива на
„Вектор-М”ООД, имот № 000155-полски път на Община Плевен и 2.ЛИВАДА, с площ от
0,800 дка, ІІІ кат., м. Кънчови ливади, имот № 046060, при граници и съседи:
имот № 046054-ливада на „Вектор-М”ООД, имот № 046058-ливада на В.С.В., имот №
046059- ливада на насл. на К.М.Д., имот № 046061- ливада на Троянска череша
ООД, имот № 046062- ливада на Й.Ц.Й., имот № 000165-полси път на Община Плевен.
ОТ ДОПУСНАТИТЕ ДО ДЕЛБА недвижими имоти ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 48 РАВНИ ДЯЛА, от
които: за ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И.,
ЕГН **********- ПО ДВА ДЯЛА и за ВСЕКИ ОТ отв. В.Н.Х., ЕГН ********** и Т.Н.П.,
ЕГН**********-ПО 21 ДЯЛА.
Ø
между Л.И.А.,
ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН ********** И „ВЕНЕЦ.Т” ООД,
ЕИК *** /с предишно наименование „Троянска череша” ООД/, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, ул. ***, ап. Офис 701, представлявано от Г. И. Г., по
отношение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Т.ово: ЛОЗЕ, с
площ от 1,038 дка, ІІІ кат, м. Сухи Дол, имот № 007029, , при граници и съседи:
имот № 007028- лозе на насл. на П.Ц.П., имот № 007158-полски път на Община
Плевен, имот № 007030- лозе на Троянска
череша ООД, имот № 007159-полски път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИЯТ ДО ДЕЛБА
недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 24 РАВНИ ДЯЛА, от които: ПО ЕДИН ДЯЛ ЗА ВСЕКИ ОТ
ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН **********,
И 21 ДЯЛА- ЗА „ВЕНЕЦ.Т” ООД, ЕИК *** .
Ø
между Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********,
Л.Л.И., ЕГН ********** И „АГРО ЗЕМ
ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
представлявано от Д.З.Й., по отношение на следния недвижим имот, находящ се в
землището на с. Т.ово: НИВА, с площ от 11,396 дка, ІІІ кат., в м. Церовица,
имот № 037002, при граници и съседи: имот № 037001-нива на „Вектор-М”ООД, имот
№ 000060-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот № 037003- нива на
„Вектор-М”ООД, имот № 000070-полски път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИЯТ ДО
ДЕЛБА недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 24 РАВНИ ДЯЛА, от които ПО ЕДИН ДЯЛ ЗА
ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН **********,
И 21 ДЯЛА- ЗА „АГРО ЗЕМ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *** и
ОТМЕНЯ
Решение № 60/ 16.01.2018 г. по гр.д.№ 1143/ 16.01.2018 г. по гр.д.№ 1143/ 2017
г. по описа на Плевенския районен съд за допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение №1998/ 29. 11.2017 г. по гр.д.№
1143/ 2017 г. по описа на ПРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения на
основание чл. 344, ал.1 ГПК вр. чл.69 ЗН и чл.34 ЗС от Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г.,
ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН **********, чрез адв.С.Б. от ПлАК със съдебен
адрес *** срещу В.Н.Х. с ЕГН ********** , Т.Н.П. с ЕГН**********, „ВЕНЕЦ.Т”
ООД, ЕИК *** /с предишно наименование „Троянска череша” ООД и „АГРО ЗЕМ ИНВЕСТ”
ЕООД, ЕИК *** за съдебна делба на следните земеделски земи, собственост на К.Н.Т.,
б.ж. на с.Т.ово, обл.Плевенска, починала на *** г. :
1. НИВА, с площ от 7,538 дка, ІІІ кат, м.
Брестича, имот № 004003; при граници и съседи: имот № 004002-нива на И.Х. И.,
имот № 000009-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот № 004023-нива на
„Вектор-М”ООД, имот № 000155-полски път на Община Плевен и 2.ЛИВАДА, с площ от
0,800 дка, ІІІ кат., м. Кънчови ливади, имот № 046060, при граници и съседи:
имот № 046054-ливада на „Вектор-М”ООД, имот № 046058-ливада на В.С.В., имот №
046059- ливада на насл. на К.М.Д., имот № 046061- ливада на Троянска череша
ООД, имот № 046062- ливада на Й.Ц.Й., имот № 000165-полси път на Община Плевен.
2. НИВА, с площ от 11,396 дка, ІІІ кат., в м.
Церовица, имот № 037002, при граници и съседи: имот № 037001-нива на
„Вектор-М”ООД, имот № 000060-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот №
037003- нива на „Вектор-М”ООД, имот № 000070-полски път на Община Плевен.
3. ЛОЗЕ, с площ от 1,038 дка, ІІІ кат, м. Сухи
Дол, имот № 007029, , при граници и съседи: имот № 007028- лозе на насл. на П.Ц.П.,
имот № 007158-полски път на Община Плевен, имот № 007030- лозе на Троянска череша ООД, имот № 007159-полски път
на Община Плевен.
Решение №1998/ 29. 11.2017 г. по
гр.д.№ 1143/ 2017 г. по описа на ПРС в останалата част е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал. вр. чл.80 вр. чл.273 ГПК Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г.,
ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН ********** да заплатят деловодни разноски във
въззивната инстанция на „АГРО- ЗЕМ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *** в размер на 32, 13
лева и на В.Н.Х., ЕГН ********** и Т.Н.П., ЕГН********** -в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: