Решение по дело №356/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на Н. В. Р. с постоянен адрес в [населено място], [област], [улица], чрез адв.В. П. П. от АК-[област] с личен номер ************, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 против Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) №23-0813-000501/25.11.2023 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на Н. В. Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че обжалваната ЗППАМ е явно несправедлива предвид следните съображения:противоречи с материалния закон; издадена в нарушение на процесуалните права.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.11.2023 г. в 18:35 часа в Община Тунджа по Път 1-7 км 281 посока към град Елхово служители на Сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОДМВР-Ямбол са извършили проверка на МПС-лек автомобил ** с регистрационен номер [рег. номер] и са констатирали, че се управлява от Н. В. Р. с постоянен адрес в [населено място], [област], [улица]след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно Бензодиазепини, което е установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инветарен номер ARMC-0004 и тестова касета за еднократна употреба с LOT ARSE-0061 и REF 3706091, проба номер 197, на което техническо средство е извършена сервизна проверка с Протокол *********-10000/23.08.2023 г.

Поради това е съставен АУАН с.GA, № 998818/25.11.2023 г. и е издаден талон за медицинско изследване с номер 144937, като водача е дал проба за изследване, резултата от която към момента няма твърдения и данни да е наличен.

Разпитаният по делото в качеството му на свидетел Г. Я. Я.-служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол твърди, че във връзка със сигнал за възникнало пътно транспортно произшествие заедно с колегата си са били изпратении на 25.11.2023 г. в 18:35 часа в Община Тунджа по Път 1-7 км 281 посока към град Елхово и са извършили проверка на водача Н. В. Р., при която техническото средство е отчело употреба на Бензодиазепини, в която връзка лицето е било съпроводено до медицинско заведение, където е дало кръвна проба, но свидетелят не знае има ли разултат от изследването.

С административната преписка по делото са представени АУАН с.GA, № 998818/25.11.2023 г., талон за медицинско изследване с номер 144937, протокол за сервизна проверка *********-10000/23.08.2023 г., протокол за извършена проверка с рег.№ 813р-6936/2023 г., разпечатка от 25.11.2023 г. от техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инветарен номер ARMC-0004 и тестова касета за еднократна употреба с LOT ARSE-0061, проба номер 197, справка за МПС от АИС регистрация, справка за нарушител/водач от АИС АНД.

Със Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) №23-0813-000501/25.11.2023 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол на Н. В. Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, която заповед е била връчена на адресата и подписана на 25.11.2023 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) №23-0813-000501/25.11.2023 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на Н. В. Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 326з - 99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, поради което оспорения акт не е нищожен.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Посочената в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и описана по-горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства, които са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

В същата насока са и свидетелските показания, които са еднопосочни и непротиворечиви, и не се опровергават от други данни по делото.

Визираните предпоставки са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и временно да отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По отношение наведените в жалбата доводи следва да се посочи, че употребата на наркотични вещества към момента на проверката е била установена с един от легитимно регламентираните методи, а именно тест извършен със сервизиран уред, чиито показания пораждат задължение за органа да предприеме следващото се по закон.

Действително чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП посочва, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи, но нормата е приложима единствено и само при наличие на изследване и установени стойности, което понастоящем липсва.

Ето защо е неотносима съдебната практика обективирана в Решение № 7457/05.06.2018 г. по по адм. дело № 6432/2017 г. на ВАС, т.к. в разглеждания случай е имало резултати от кръвната проба, но те не са били предоставени на съда и органа не е можел да черпи права от своето противоправно поведение, които предпоставки не са осъществени понастоящем.

В тази връзка трябва да се посочи, че чл.171, ал.1 ЗДвП урежда ясно задължението да се прилагат посочените принудителни административни мерки при наличие на предвидените предпоставки, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят на административните нарушения.

Прилагането на тези мерки не е свързано с отлагателно условие като например наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 и установени чрез тях стойности, което ведно с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на мерките, изразява ясната воля на законоделя да приоритезира незабавното действие на мярката и да защити обществения интерес за сметка на частния такъв в определени случай.

В случая резултатите от проверката с техническото средство са отразени в разпечатка от 25.11.2023 г. от техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инветарен номер ARMC-0004 и тестова касета за еднократна употреба с LOT ARSE-0061, проба номер 197, в талона за медицинско изследване и в АУАН, който на основание чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното и с които оспорващия е бил запознат.

Въпреки дадените на страната изрични указания за носената от нея доказателствена тежест, не бяха наведени конкретни основания за порочност, нито ангажирани доказателства, въпреки поетия в жалбата ангажимент за това.

В тази връзка следва да се посочи и че процесната мярка е с временен характер до настъпване на правопогасяващото условие-до решаване на въпроса за отговорността, който въпрос е обусловен и от новонастъпили или новоустановени обстоятелства, водещи до промяна на фактическата обстановка и на материалноправните основания за носене на отговорност.

Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като на ответната страна се присъдят исканите разноски.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. В. Р. с постоянен адрес в [населено място], [област], [улица], чрез адв.В. П. П. от АК-[област] с личен номер ************, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 против Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) №23-0813-000501/25.11.2023 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол.

ОСЪЖДА Н. В. Р. с постоянен адрес в [населено място], [област], [улица], чрез адв.В. П. П. от АК-[област] с личен номер ************, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.