МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 75 от 23.02.2016г. по АНД № 139/2016г.
по описа на НРС, VI състав, Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Несебър постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия В.К.Н., за това, че на
29.11.2015г., около 22:00 ч. в к.к. „Слънчев бряг”, община Несебър, в близост
до „Вива Клиник”, управлявал лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ароса”, с рег.
№ *****, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за извършване на такова деяние
(управление на МПС като неправоспособен водач, без съответно свидетелство за
управление) с НП № 15-0304-003082/10.11.2015г., издадено от Началник сектор
ОДМВР Бургас, влязло в законна сила на 21.11.2015г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представител на Районна прокуратура – Несебър не се явява.
Обвиняемият
В.К.Н. моли за наказание в минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
В.К.Н. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият имал издадено СУМПС № *********, валидно до 08.03.2011г. След тази дата
обвиняемият не подновил свидетелство за управление на МПС, като към 24.10.2015г.
и към 29.11.2015г. не му било издадено ново валидно СУМПС. С НП №
549/04.02.2011г. СУМПС на лицето било отнето по чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП. На
07.12.2015г. на Н. било издадено СУМПС № *********/07.12.2015г., валидно до
07.12.2020г за категория „С”. С НП № 15-0304-003082 от 10.11.2015г. на Началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър (на л. 15 от ДП), влязло в законна сила на 21.11.2015г.,
обвиняемият бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП с
наказание „глоба” в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Наказанието било наложено на Н., тъй като било установено, че на 24.10.2014г.
управлявал МПС, след като СУМПС му е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП.
На
29.11.2015г., около 22:00 часа в к.к. „Слънчев бряг”, община Несебър, в близост
до „Вива Клиник”, обвиняемият управлявал МПС - лек автомобил марка „Сеат”,
модел „Ароса”, с рег. № *****. По същото време свидетелите Т.Т. и О.И.
изпълнявали служебните си задължения като младши автоконтрольори при РУ -
Несебър. Двамата спрели автомобила за проверка и установили Н. като водач. При
поискване на документи обвиняемият не представил СУМПС. Свидетелите извършили
справка в ОДЧ, от която се установило, че обвиняемият е неправоспособен водач и
управлява МПС в едногодишен срок от наложеното му наказание за същото нарушение.
Св. Тенев съставил АУАН на водача за управление на МПС без съответно
свидетелство. Въз основа на този АУАН не било издадено НП, тъй като преписката
била изпратена на РП гр. Несебър по компетентност.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на обвиняемия (на л. 9 от досъдебното производство), в които той се признава за
виновен и признава фактите, посочени в постановлението за привличане на
обвиняем. Освен това от НП № 15-0304-003082 от 10.11.2015г. на Началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър е видно, че Н. е наказан за това, че е управлявал
МПС без да е правоспособен водач. Справката за нарушител/водач, издадена за обвиняемия
(на л. 16 – л. 20 от ДП) потвърждава извода, че лицето е наказано с влязло в
сила НП, както и, че Н. не е притежавал съответно свидетелство за МПС към
датата на извършване на деянието. Всички останали писмени доказателства
потвърждават така установената фактическа обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Направеното от обвиняемия на досъдебно производство признание
относно авторството на деянието напълно кореспондира на събрания на досъдебно
производство доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление)
в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 21.11.2015г.
НП, на Н. е наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за това, че на 24.10.2015г. управлявал МПС, след като свидетелство му за
управление на МПС било отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. От
фактическа страна по делото се установява, че обвиняемият не е притежавал съответно свидетелство
за управление на МПС както към 24.10.2015г., така и към 29.11.2015г., тъй като
срокът на валидност на същото е бил изтекъл. Същевременно на 29.11.2015г. Н.
отново управлявал МПС без да има съответно свидетелство за това. Следователно
се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му административно
наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обвиняемият е управлявал МПС без да
притежава съответно СУМПС. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП
не създава двойнствен режим на административно наказателна отговорност в
зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, както при
първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в
резултат на отнемане. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК се прилага както по
отношение на административно санкционираните водачи на МПС, непритежаващи
съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е било отнето по
реда на чл. 171, т. 1 и т. 4 от ЗДП. Наред с това при просрочие на валидността
на СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи
административно-наказателна отговорност (уредена в чл. 171, ал. 1, т. 2 вр. чл.
150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по административен
ред продължава да управлява МПС без "подновено" СУМПС, той
осъществява състава на чл. 343в, ал. 2
от НК (в този смисъл е
напр. Решение № 44 от
19.02.2013г. на ВКС по н. д. № 2161/2012г., I н. о., НК). В случая валидността на СУМПС на
Н. е изтекла на 08.03.2011г., а той се е сдобил с валидно СУМПС едва на 07.12.2015г.
– след датата на извършване на деянието по настоящото дело. Ето защо
обвиняемият е извършил деянието от обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото Н. изрично
е признал вината си. Т.е. може да се направи извод за формирането на съзнание у
него, че управлява МПС, без да има надлежно свидетелство за управление. Наред с
това той е съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение –
налице е НП, което му е връчено лично на 13.11.2015г. Съзнавал е, че управлява
МПС в рамките на едногодишен срок от налагането на наказание по административен
ред.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че обвиняемият е извършил престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл.
343в, ал. 2 НК наказания са лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и двеста лева, видно от свидетелство за съдимост на Н.
той е неосъждан, като с престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето
защо съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало,
съдействал е за разкриване на обективната истина, като се е признал за виновен.
Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Наред с това
обществената опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК не е висока, като
и самият деец следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът
достигна до извод, че деянието е осъществено единствено при смекчаващи вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното от
обвиняемия, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание
в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху
обвиняемия и обществото. Размерът на наказанието е съобразен и с имущественото
състояние на обвиняемия, който е безработен.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: