О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Ловешкият окръжен съд граждански състав в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Павлова т.дело № 57 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 230,ал.1 във връзка с чл.232 от ГПК
Постъпила е искова молба от С.Л.Л. с ЕГН ********** чрез законния му представител, неговия баща Л.Л.И. и съдебен адресат на ищеца адв.С.Б. против ДЗИ Общо застраховане ЕАД-София с искане, да бъде осъден ответника да му заплати 60 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описано в обстоятелствената част на исковата молба ПТП със законната лихва, считано от 17.02.2019 г. до окончателното изплащане на главницата и всички видове разходи, направени от него по делото. Излага, че съгласно приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/17.02.2019 г. на РУ гр. Луковит при ОДМВР гр.Ловеч ищеца е участник в реализираното на 17.02.2019 г. ПТП на излизане от гр. Л., посока гр. П. към 16,45 ч. при реализирането на което той е седял на седалката до шофьора,, когато лек автомобил марка „ФОЛКСФАГЕН", модел „Г." собственост на М. И. М., ЕГН ********** ***, управляван от Л. М., ЕГН ********* ***,изписан, като участник в ПТП № 2. Твърди, че виновен за ПТП е участник в ПТП №1 П. Л. Д., ЕГН ********** ***, който е управлявал автомобил рег. ВР 9556 ВР, марка „Н.", модел „К." с № на рамата JNEЕАJIIUL24585 СРМС *********, собственост на „Интерлайз АУТО ЕАД—В., ЕИК .****** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „И." № 4. Твърди, че автомобила на виновния водач, участник в ПТП е с задължителна ГО в ДЗИ—Общо застраховане, АД № ВС /06/ 118003007181, валидна до 14.11.2019 г. Излага, че автомобила на участник в ПТП № 1 на прав участък внезапно е обърнал посоката на движение, прави обратен завой и навлиза в платното на участник в ПТП № 2 и реализира ПТП от което пострадал и ищеца, който е бил с поставен предпазен колан. Сочи, че съгласно приложения Амбулаторен лист № 000252/20.02.2019 г. на д-р Даниел И. основната диагноза на ищеца е: Счупване на дясна ръка лъчева кост, множество счупване на ребра, множество травми в гръдния кош, фрактура на 7-мо 8-мо и 9 -то ребра, което е довело до гипсова превръзка на счупения горен десен крайник. Сочи, че е образувано е ДП №36/2019 г. по описа на РПУ—Луковит срещу виновния за ПТП водач П.Л.Д..
ЛОС е оставил без движение, на основание чл.129, ал.2 във вр. с чл.122 ал.1 т.2 от ГПК във вр. с чл.83 ал.2 от ГПК искова молба с вх.№ 4095/11.06.2019 г. и нередовностите са отстранени.
Съдът е изготвил проекто-доклада по делото, провел е съдебни заседания, като делото е отложено за 31.01.2010 г. за събиране на доказателства.
По искане на ответника е изискана
справка от Прокуратурата на р.България за движение на ДП №36/2019 г. Получена е
справка вх.№8671/17.12.2019 г., от която съдът установява, че на 29.11.2019 г.е
внесен обвинителен акт в ОС-Ловеч срещу лицето Л. М. И. за това, че на 17.02.2019 г. около 16,55 часа на третокласен път І-
С оглед на това ЛОС изготви служебна справка в деловодството на съда, като констатира, че действително е образувано н.о.х.д.№493/19 г. по описа на ЛОС, което е насрочено за разглеждане на 21.01.2020 г. за престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 пред.5 б.”б” пр.1 във връзка с чл.342 ал.1 пред.3 от НК против лицето Л. М.И..
С определение №597/17.12.2019 г. ЛОС е спрял на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, производството по т.д.№57/2019 г. по описа на ЛОС до приключване на НОХД №493/2019 г. по описа на ЛОС с влязла в законна сила присъда.
Постъпила е декларация от ищеца с вх.№8723/19.12.2019 г., с която той със съгласието на баща си заявява, че оттегля исковата си молба против Застрахователна компания ДЗИ”Общо застраховане” и моли делото да бъде прекратено.
Адвокат Б. е подал молба с вх.№8721/19.12.2019 г., с която моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, което да бъде заплатено от ответното дружество.
Съдът е уведомил ответната страна за постъпилото искане и ответникът изразява становище с вх.№94/6.01.2020 г, в което дава съгласие делото да бъде прекратено поради оттегляне на иска, като моли съда да му присъди разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК на основание чл.78 ал.4 от ГПК. Моли съда да остави без уважение искането на адв.Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като не са налице условията за това-насрещната страна не е осъдена за разноски, а напротив производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищеца.
При това положение съдът приема,
че на основание чл.230 ал.1 от ГПК следва да възобнови производството по делото
и на основание чл.232 от ГПК да прекрати същото поради оттегляне на иска от
страна на ищеца С.Л. със съгласието на неговия баща и законен представител Л. И.. Ответникът ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД-София дава съгласие за прекратяване на делото поради
оттегляне на иска, тъй като искането е направено след първото по делото
заседание. Основателно е искането, направено от страна на ответника за
присъждане на сторените по делото разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК по
представен от него списък, а именно: 2 510 лв, включваща адвокатско възнаграждение
2 330 лв, депозит за автотехническа експертиза 150 лв. и депозит за
призоваване на свидетел 30 лв. При прекратяване на производството по делото
ответникът има право на разноски, като основанието за прекратяване е без
значение. След като ответникът е получил препис от исковата молба и е извършил
разноски, за да подаде отговор, а в случая и да участва упълномощения представител
в две заседания по делото, при прекратяване на производството за него възниква
право да бъде обезщетен за тези разноски. Представени са своевременно
доказателства за реалното им заплащане по делото, а от друга страна е
представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Следователно ищецът следва
да бъде осъден да заплати същите със съгласието на баща си, независимо от обстоятелството, че е бил
освободен от съда от заплащане на ДТ и разноски по делото поради липса на
средства да ги заплати. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването
от заплащане на разноски по чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че
законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по
производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата
страна. В този смисъл е практиката на ВКС опр.№609/15.07.2010 г. по
ч.т.д.№256/10 г. и опр. №237/7.04.2014 г. по ч.т.д. №4460/13 г. Непълнолетието на ищеца от друга страна също не е обстоятелство,
водещо до освобождаване от отговорност за направените по делото от насрещната
страна разноски, която отговорност е обективна и невиновна. Така се е
произнесъл и ВКС в определение №22/31.01.2018 г. по гр.д.№1158/17 г.
Що се отнася до искането на адв.Б. да бъде осъден ответникът да му заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, съдът намира, че при този изход от процеса няма основание да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА в случаите на ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този смисъл, след като производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, то ответникът не е осъден да заплаща разноски по делото и следователно такива не се дължат и на адвокат Б., като искането му следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл. 230, ал.1 от ГПК, производството по т.д.№57/2019 г. по описа на ЛОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№57/2019 г. по описа на ЛОС поради оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.Л. с ЕГН ********** със съгласието на баща му Л.Л.И. да заплати на ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД-София ЕИК .***** сумата 2 510 лв. /две хиляди петстотин и десет лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С.Б. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА като неоснователно.
Определението може да се обжалва
в едноседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен
съд-гр.В.Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: