О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 03 юли Година 2020 София
Софийския градски съд, Наказателно отделение, V
въззивен състав
На трети юли Година 2020
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Гетов ВНЧД дело номер 2249 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.8 НПК.
По реда на
чл.243 ал.7 НПК е постъпил протест от прокурор при СРП срещу определение от 22.04.2019
г., постановено в производството по реда на чл.243, ал.5 НПК по НЧД № 5643/2020
г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав, с което е отменено постановлението
на СРП от 13.03.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №
37/2012г. по описа на МВР.ГДНП, пр.пр. №50194/2011г. по описа на СРП.
Посочения
съдебен акт се обжалва най-общо с доводи за неправилност, свеждащи се до твърденията,
че изводът на районният съд относно съставомерността на деянието, не се
подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което е правилен изводът
на прокурора, че не е налице престъпление по чл.212 ал.1 от НК.
В протеста се
предявява искане за отмяна на атакуваното определение. Излагат се доводи за
липсата на субективната страна на деянието, тъй като деецът не е извършил
деянието с намерение имуществото да бъде присвоено.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Протестът е
подаден в срока по чл.243, ал.7 НПК и от лице, имащо право на протест, но е
неоснователен по следните съображения:
В пределите на извършената проверка по чл.243,
ал.4 НПК на атакувания пред него прокурорски акт районният съд е достигнал до
извода, че изводът на прокурора за субективната несъставомерност на
деянието не е правилен и не се потвърждава от събраните по делото
доказателства. На следващо място съдът е приел, че не са събрани всички
доказателства, относими по делото.
Софийският градски съд, след като обсъди
доводите, изложени в протеста и провери правилността на атакувания съдебен акт,
намери за установено следното:
В
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 13.03.2019г.
на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурорът е стигнал до
извода, че в случая не е налице от обективна и субективна страна съставомерност на деянието по чл.212
ал.1 от НК.
На първо място съдът споделя мотивите
на първоинстанционния съд, че доказателствената маса е ненадлежно
попълнена. Районният съд е изложил убедителни мотиви за това, че от събраните
по делото доказателства не се установява да е изследвано обстоятелството относно
основанията за извършването на плащанията, физически извършени от обвиняемата, въпреки,
че подписът върху вносните бележки не е положен от нея. Не е изследван и
въпросът за лицето, фактически администрирало неистинските искания за
посочените в постановлението за привличане дружества, нито дали намерените в
бюрото на обвиняемата пластики и печати са обвързани с тях. Правилно съдът е
приел, че тези обстоятелства имат отношение към авторството, както не е
изследван и фактът относно представителната власт на обв. Николова за опериране
със средства на едноличен търговец, фигуриращ като клиент-кредитополучател, за
който също е установено наличието на неистински документи. Отново е верен
изводът на първоинстанционния съд, че макар да не е изследван въпросът с
администрирането на заявленията и подписването на договорите от страна банката,
по делото са събрани достатъчно данни , че именно обв. Николова е лицето, което
е въвело в системата за оценка на риска на „У.Б.“ АД и е обработило процесиите
кредитни експозиции. а от друга -
правните изводи, изградени въз основа на наличната до момента - за
необосновани.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на прокурора, изложени в протеста. На първо
място безспорно е по делото, предвид сбраните доказателства, че именно обв.
Николова е тази, която е използвала инкриминираните документи пред лицата,
имащи разпоредителна власт с имуществото на банката и е усвоила посочените в съответните
договори за кредит суми, т.е. деянието е съставомерно от обективна страна,
независимо, че в тази насока следва да се изяснят още факти относно обективната
страна на деянието, описани по-горе.
Въззивният съд не споделя доводите на
прокурора в депозирания протест и споделя напълно доводите на първостепенният такъв,
че изводът на прокурора относно това, че не е налице от субективна страна
съставомерност на деянието по чл.212 ал.1 от НК, е незаконосъобразен и не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази връзка
правилно първоинстанцинният съд е отбелязал, че всички последващ действия, извършени
от кредитополучателите и/или от обвиняемата, свързани с погасяване на
съответния кредит, могат да доведат до приложимост на привилегирован състав на
чл. 2126 НК, но не се отразяват върху съставомерността на деянието.
В определението си районният съд е посочил и
как следва да бъде попълнена доказателствената маса – напр. чрез ангажиране на
експертни знания в областта на счетоводните записвания, чрез повторен разпит на
свидетели относно неизяснените обстоятелства, посочени по-горе, т.е. доводите
на прокуратурата в протеста в тази
насока са неоснователни.
Предвид на изложеното настоящият
съдебен състав намира подаденият протест е неоснователен, поради което и на
основание чл.243, ал.8 НПК Софийският градски съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.04.2020
г., постановено в производството по реда на чл.243, ал.5 НПК по НЧД № 5643/2020
г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.