№ 8274
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110164664 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД, против
Б. Б. А..
Ищецът „***“ ЕООД е предявил установителен иск срещу Б. Б. А.,
ЕГН: ********** за сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, договорно
възнаграждение в размер на 17.44 лв. /седемнадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/, дължимо от 01.05.2017г. до 01.08.2017г., и законна лихва в
размер на 182.70 лв. /сто осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/,
дължима от 01.08.2017г. - датата на изтичане на погасителния план до
29.01.2023г., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
Със същата искова молба ищецът е предявил и осъдителен иск срещу
ответника, с който иска последният да бъде осъден да заплати на „***“
ЕООД, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
131.40 лв. /сто тридесет и един лева и четиридесет стотинки/, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Обосновава интересът си с обстоятелството, че на основание чл. 411.
ал. 2. ГПК съдът е оставил искането за издаване на заповед за изпълнение без
уважение за сумата в размер на 131.40 лв., представляващ закупен пакет от
допълнителни услуги.
С исковата молба ищецът излага твърдения, че на 23.03.2017г. е
сключен Договор за потребителски кредит № *** между „***” ЕООД като
1
кредитор и Б. Б. А. като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита:
200 лв.; Срок на кредита: 4 месеца; Размер на вноската: 54.36 лв.; Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.88 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 217.44 лв.
Твърди се, че ищецът закупил пакет от допълнителни услуги в размер на
131.40 лв., както и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги: 32.85 лв. Така общото задължение със закупените пакети възлизало в
размер на 348.84 лв., общият размер на вноската- 87.21 лв., който следвал да
се погасява на 1-ви ден от месеца.
Сочи се, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения.
Твърди, се че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния
план към Договор за потребителски кредит № *** е изтекъл на 01.08.2017г., с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер, като към настоящия момент размерът на
погасеното от длъжника задължение от длъжника възлизало в общ размер на
0.00 лв. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК не депозира отговор на
искова молба. Във възражението си по чл. 414 ГПК е посочил, че възразява
срещу сумата определена за връщане.
В открито съдебно заседание, провело се на 24.04.2024г., ищецът не се
представлява от процесуален представител.
В открито съдебно заседание, провело се на 24.04.2024г., ответникът се
явява лично, като заявява, че признава, че дължи изцяло сумите, описани в
исковата молба.
Предявените искове са с правно основание по 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, като с доклада си по делото съдът е указал, че изцяло в тежест на ищеца
е да установи вземането си на сочените основания - договор за кредит, по
който е отпусната сума в заем, погасяване на част от сумите по него,
настъпване на крайния падеж на погасяването им и начина, по който са
сформирани задълженията, както и установяване на валидно облигационно
правоотношение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните нямат спор и е видно от договор за потребителски кредит с №
***/23.03.2017г., че между „*** ЕООД и Б. Б. А. е подписан договор за заем,
според който ищецът предоставя в заем на клиента сумата от 200 лв.; Срок на
кредита: 4 месеца; Размер на вноската: 54.36 лв.; Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.88 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен
процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 217.44 лв. Твърди се,
2
че ищецът закупил пакет от допълнителни услуги в размер на 131.40 лв.,
както и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 32.85 лв.
или така, както е посочено в договора общата сума като задължение става в
размер на 348.84 лева с обща вноска от 87,21 лева. Посоченият в договора
падеж е пето число на месеца.
Не се спори и това се установява от Общите условия към договора, че
страните са постигнали споразумение за предоставяне на допълнителен пакет
услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски по
погасяването; възможност за намаляване на техния брой като и за смяна на
падежа и най-накрая улеснена процедура по получаване на допълнителни
парични средства.
Страните нямат спор, че към датата на подаване на исковата молба
ответната страна не е осъществявала плащания по договора.
При тези факти, установени на база на събраните доказателства
съдът намира следното от правна страна:
Договорът за заем е реален такъв като заемното правоотношение
възниква в момента, в който заемополучателят получи в заем уговорената
между страните сума. Страните нямат спор, че уговорената и поискана в заем
сума от 200 лева е била дадена на кредитополучателя, което води до
възникване на твърдяното заемно правоотношение между ищеца и ответника.
Съдът намира обаче, че дължими към заемодателя от потребителя биха
били само сумите за главница и лихва, договорна такава. Със свое
разпореждане от 14.02.2023г. , издадено по ч.гр.дело с № 4624/ 2023г., съдът е
отказал да издаде и присъди сумата от 131,40 лева за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договора като е
приел, че тази клауза не е за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал. 1
ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита и следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което съдът е приел, че е нищожна съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК. Това дава основание на съда да приеме, че сумата от 131,40
лева, е недължима, поради нищожност на клаузата, като противоречаща на
добрите нрави, а самият иск за присъждане стойността й, предмет на
осъдителната претенция за 131.40 лева, следва да бъде отхвърлен.
Относно претенциите за установяване на задължение за главница от
200 лева и вземане за лихва от договорно възнаграждение в размер на 17.44
лв. лева съдът намира, че същите са основателни и следва да бъдат уважени
до предявения размер.
Размерът на законна лихва, изчислена върху уважената част от
3
главницата, възлиза на 111,59 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК. Ето
защо, искът за лихва следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до предявения размер от 182.70 лв.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът
съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер именно на 100,00
лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по
настоящето производство в размер общо на 77,38 лв., както и разноски в
заповедното производство в размер на 45,62 лв., съразмерно на уважената
част на исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Б. А., ЕГН:
**********, че дължи на „***“ ЕООД, с ЕИК***, по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, договорно възнаграждение в
размер на 17.44 лв. /седемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
дължимо от 01.05.2017г. до 01.08.2017г., и законна лихва в размер на 111,59
лв. /сто и единадесет лв. и петдесет и девет ст./, дължима от 01.08.2017г. -
датата на изтичане на погасителния план до 29.01.2023г., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението - 30.01.2023г., до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 4624/2023г. на СРС, 66 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
разликата над уважената част от 111,59 лв. до пълния предявен размер от
182.70 лв., за периода от 01.08.2017г. до 29.01.2023г., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
4
ал. 1 ЗЗД предявен от „***“ ЕООД, с ЕИК *** срещу Б. Б. А., ЕГН:
**********, с който се иска последният да бъде осъден да заплати на „***“
ЕООД, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
131.40 лв. /сто тридесет и един лева и четиридесет стотинки/, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
30.01.2023г., до окончателното изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
***/05.08.2015г..
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН: **********, да заплати на „***“ ЕООД, с
ЕИК***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 77,38 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от
45,62 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 4624/2023г. на СРС, 66
с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5