РЕШЕНИЕ
№ 2119
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330100012 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, против А. Е. А., ЕГН ***, за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 447,03 лв. – остатък от главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 15.03.2019г. – 16.06.2020г.,
мораторна лихва в размер на 36,56 лв. за периода от 31.05.2019г. до 30.06.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.07.2020г. до
изплащане на вземането, за които суми е издаден Заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ** гр.с.
В исковата молба се твърди, че за периода от 15.03.2019г. до 16.06.2020г. ответникът
има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна
вода, в размер на 597.03 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 31.05.2019г.
до30.06.2020г. в размер на 36.56 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, ап.5.
Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за
главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума
и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от
публично известни общи условия. Ответникът имал качеството на потребител съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил наемател на ** „***“ на водоснабдения недвижим
имот. Отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство.
Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по
образуваното ч.гр.дело №*** по описа на ПРС за ***г. заповедта била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Твърди се,
че след подаване на заявлението, на дата 01.12.2020 г. между страните било постигнато
споразумение за разсрочване на задълженията по процесното вземане, като ответницата
била погасила част от главницата с първата вноска по споразумението в размер на 150 лв.
По тези съображение се поддържа, че понастоящем дължимата сума е в размер на 447,03 лв.
1
за главница и 36,56 лв. за мораторна лихва. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба. С молба от 04.06.2021 г. ответницата признава задължението си по
основание и размер. Твърди, че е сключила споразумение с ищцовото дружество за
разсроченото погасяване на претендираните суми. Моли да не се натоварва с разноски.
С молба от 22.06.2021 г., която се поддържа в проведеното открито съдебно заседание
на 18.10.2021 г., ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска. Заявява,
че се отказва от претенциите за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение за исковото
производство. Претендират се разноските за заповедното дело и държавната такса по иска.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба,
които подкрепят изложените от ищеца твърдения. С оглед признанието на иска и
становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Относно допустимостта на иска, следва да се посочи, че видно от приложеното ч.гр.д.
№ ***г. на Районен съд Пловдив, *** гр. състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта е
връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Разликата от 150 лв. при размера на главницата е поради
извършено погасяване на задължението до този размер от страна на ответницата след
издаване на заповедта, но преди предявяване на иска. Затова предявените искове са
допустими.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за
основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в
някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки го на това основание.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение,
основавайки се на признанието.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на
ищеца сторените от него и претендирани разноски в размер на 75 лв. – платена държавна
такса за исковото производство, и сумата от общо 75 лв. – разноски в заповедното
производство, от които 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Е. А.,
ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ап. *, дължи на „Водоснабдяване и канализация”
2
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, сумата от 447,03 лв. – остатък от главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 15.03.2019г. –
16.06.2020г., мораторна лихва в размер на 36,56 лв. за периода от 31.05.2019г. до
30.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда - 30.07.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издаден Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Пловдив,
*** гр.с.
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 75 лв., представляваща платена държавна такса за исковото производство, както и
сумата от общо 75 лв. – разноски в заповедното производство, от които 25 лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3