№ 225
гр. Варна , 06.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500268 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.С.В.. против разпореждане № 260593/19.03.2021г.
на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1446/2020г., с което е върната като недопустима
подадената от нея касационна жалба с вх. № 262424/26.02.2021г.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че предвид изложените в касационната жалба доводи за обжалваемост на въззивното
решение окръжният съд не е бил компетентен да се произнася по допустимостта на жалбата.
Излагат се подробни аргументи защо счита, че това решение, както и постановеното
определение по чл.248 ГПК подлежат на касационен контрол. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на оспорвания съдебен акт и връщане на делото на въззивния
съд за продължаване действията по администриране на касационната й жалба.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от О.Л.Н.., М.Г. Н.а, В. И.Б. и Г.Г.Б.., чрез
процесуалния им представител адв.В., в който се излага становище за недопустимост и
неоснователност на частната жалба.
Останалите въззиваеми не са изразили становище.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Доводът, изложен
в отговора на част от въззиваемите за недопустимост по аргументи, основани на
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е неоснователен. Предмет на обжалване е акт на
1
въззивния съд, постановен за първи път и преграждащ пътя за защита на въззивницата,
поради което и същият е обжалваем на основание чл.286, ал.2 ГПК, а с оглед нормата на
чл.274, ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по жалбата е настоящия съд.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна, по
следните съображения:
С постановеното по в.гр.д. № 1446/2020г. на ОС – Варна решение съдът е потвърдил
обжалваното пред него от И.В. решение на ВРС по гр.д. № 10503/2018г., с което са били
отхвърлени предявените от нея искове за заплащане на сумата от 3 059.19 лева,
претендирана като законна лихва върху главницата от 12 000 лева, присъдена с решение №
772/08.06.2016г. по гр.д. № 3374/2015г. на ВОС, дължима за периода 17.04.2015г. –
18.10.2017г. и за сумата от 254.93 лева, претендирана като дължима за периода 17.04.2015г.
– 18.10.2017г. законна лихва върху главницата от 1 000 лева, присъдена с решение №
772/08.06.2016г. по гр.д. № 3374/2015г. на ВОС. С въззивното решение е потвърдено и
обжалвано от И.В. определение на ВРС, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Отчитайки цената на предявените искове, изводът на ОС – Варна за недопустимост
на подадената от частната жалбоподателка касационна жалба срещу въззивното решение и
постановеното по нейна молба определение по чл.248 ГПК от 18.01.2021г. е правилен и
законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК решенията по въззивни граждански дела с
цена на иска до 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване. По аргумент от чл.248,
ал.3 вр. чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационен контрол и постановеното по тези дела
определение по чл.248 ГПК.
В настоящия случай е безспорно, че спорът е граждански и цената на предявените
искове е под изискуемия се праг по чл.280, ал.3 ГПК, като присъдените от
първоинстанционния съд разноски не са част от цената на иска, респ. не определят
обжалваемия интерес.
Забрана на чл.280, ал.3 ГПК не се дерогира при наличието на твърдения по см. на 280
ал.2 ГПК, в каквато насока са част от доводите на жалбоподателката.
Неоснователни са и доводите й, че въззивният съд не е компетентен да извършва
преценка за допустимостта на касационната жалба. В качеството му на администриращ съд
и съгласно изричната разпоредба на чл.286 ал.1 т.3 ГПК именно той е този, който следва да
извърши проверка и да върне касационната жалба, когато решението му не подлежи на
касационно обжалване.
Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане от въззиваемите, подали отговор
срещу частната жалба частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да им заплати
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260593/19.03.2021г. на ОС – Варна, постановено
по в.гр.д. № 1446/2020г., с което е върната като недопустима подадената от И.С.В..
касационна жалба с вх. № 262424/26.02.2021г.
ОСЪЖДА И.С.В.., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Дружба“ № 22, ап.18 да заплати
на О.Л.Н.., ЕГН **********, М.Г. Н.а, ЕГН **********, В. И.Б., ЕГН ********** и Г.Г.Б..,
ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за производството по частната жалба пред АпС – Варна, на основание чл.78
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3