Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................................................2022г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV състав,
в публично заседание на двадесет и осми февруари 2022
г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
с участието на секретаря Нина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 47/2022г.
по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл.145 и сл.
АПК.
Образувано е по жалба на Регионална дирекция
по горите – Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“ №10, представлявана
от директора инж. Т Г , срещу Отказ от
верификация обективиран в писмо с изх. № 02.50-28/22.12.2021 г. на Ръководител
на УО на ОП „Добро управление“ при Министерски съвет на РБългария, с което е
отказана верификация на сума в размер на 2337,55 лв. включена в искане за
междинно плащане №6 от 07.09.2021 г., по административен договор №
BG05SFOP001-2.019-0040-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Добро управление“ за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор на проектни предложения с наименование
„Специализирани обучения за териториалната администрация“.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение, в качеството му на индивидуален административен
акт, е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и е
немотивирано. Оспорва констатациите на органа, че разхода е недопустим по
аргумент на чл.57, ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, тъй като за възложената услуга не е
необходимо „Еврика 3М“ ЕООД да бъде регистрирано като туроператор. За „Хотел
Лилия“ ООД твърди, че е регистрирано като място за настаняване и отговаря на
изискванията на ЗТ за извършване на хотелиерство и ресторантьорство в
категоризиран туристически обект. Молбата към съда е за отмяна на отказа.
Претендират се съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който
поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Ръководител на
УО на ОП „Добро управление“ при Министерски съвет на РБългария, в депозирано становище оспорва жалбата,
като неоснователна. Твърди, че обжалваният акт е законосъобразен, като издаден
от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на
процесуалните и материално-правните норми.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимата нормативна уредба, приема за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена е срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл.64 ал.4 от ЗУСЕСИФ, който препраща към АПК. Процесното
решение е обжалвано в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице с правен интерес.
Предвид горното съдът приема, че жалбата е ДОПУСТИМА.
По
основателността:
Въз основа
представените по делото писмени доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 11.06.2020 г. е сключен
Административен договор с рг. № BG05SFOP001-2.019-0040, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Добро управление“, по проект с наименование
„Подобряване на специализираните знания и умения на служителите в Регионална
дирекция по горите Варна“, със страни: Дирекция „Добро управление“ в
Администрацията на Министерски съвет, като Управляващ орган и Регионална дирекция по горите - Варна, като
бенефициент.
Въз основа на така сключения
договор, от бенефициента е взето решение за възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Организиране и провеждане на 7 двудневни обучения по Проект
„Подобряване на специализираните знания и умения на служителите в Регионална
дирекция по горите Варна“. Избрана е
процедура на директно възлагане на основание чл.20, ал.4 т.2 от ЗОП и е сключен
договор за услуга № РД 09-13/11.09.2020 г. с изпълнител „ЕВРИКА 3М“ ЕООД.
С искане за междинно плащане № 6 от 07.09.2021
г., жалбоподателя по настоящото дело е заявил и отчел 6998,40 лв.
В хода на проверката на
документите извършване преди верификация на разходите УО е приел, че в
изпълнение на предвидените дейности, на участвалите в обученията служители са
осигурени основни (настаняване, изхранване/кетьринг) и допълнителни
туристически услуги, представляващи туристически пакет по смисъла на § 1, т. 67
от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма. В тази връзка с
кореспонденция BG05SFOP001-2.019-0040-С01-М040/03.11.2021 г., УО е изискал от
бенефициента доказателство, че изпълнителят „ЕВРИКА ЗМ” ЕООД е регистриран
туроператор/туристически агент съгласно изискванията на Закона за туризма, като
е посочил, че съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, туроператорската
и/или туристическата агентска дейност на територията на Република България се
извършва от регистрирано по този закон лице.
Със същата кореспонденция е
изискано и доказателство за притежаването от „ЕВРИКА 3М“ЕООД на лиценз за обществен
превоз, тъй като от документите е установено, че на участниците в обученията е
осигурен организиран транспорт, а съгласно чл. 6 от Закона за автомобилните
превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация — за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Бенефициента е депозирал
възраженията си на 10.11.2021 г., като е уточнил, че услугите за транспорт,
настаняване и кетъринг не са извършени от „ЕВРИКА 3М“ ЕООД, а от „Темпо-99“
ЕООД /лицензиран превозвач, представен е и съответният лиценз/ и от „Хотел
Лилия“ ООД, което е регистрирано място за настаняване. Не са били представени
доказателства за регистрацията на „Хотел Лилия“ ООД като туроператор или агент.
С кореспонденция от 29.11.2021 г.
УО е информирал бенефициента за размера на разходите, които са намерени за
недопустими, както и основанията за това и е поискана разбивка за заплатената
стойност за зали и техническо оборудване.
Становището на бенефициента е
получено на 30.11.2021 г., като е била приложена изисканата финансова справка.
След разглеждане на становището
органът е издал и обжалваното Писмо с което е отказал да верифицира разходи в
размер на 2337,55 лв., като е приел, че същите са недопустими по аргумент на
чл.57, ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, тъй като са извършени в нарушение на чл.61, ал.2 от
Закона за туризма.
В мотивите на решението е прието,
че изпълнявайки договора сключен на основание чл.20, ал.4 от ЗОП по
организиране на обученията „ЕВРИКА 3М“ЕООД е предоставило основни и
допълнителни туристически услуги /настаняване, изхранване и т.н./,
представляващи туристически пакет по смисъла на §1 т.76 от ДР към ЗТ. УО е
приел, че съгласно чл.61, ал.2 от ЗТ тези услуги могат да бъдат извършвани само
от туроператор или агент, който е регистрирано лице по ЗТ. Тъй като нито
„ЕВРИКА ЗМ“ ЕООД, нито „Хотел Лилия“ ООД, са били регистрирани за извършване на
туроператорска и/или туристическа агентска дейност, УО е счел, че отчетените
разходи са недопустими на основание чл.57, ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ.
Отчетените разходи за транспорт и
за наем на зали и оборудване са счетени за допустими и са верифицирани от УО.
При така установените по делото факти,
релевантната нормативна уредба, твърденията и доводите на страните по делото и
като извърши на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка на оспорения акт, съдът приема от
правна страна следното:
В чл.1 ал.1 от ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр.101/22.12.2015г., в сила от 25.12.2015г., се определя
националната институционална рамка за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, реда за предоставяне на
финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на
изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за
верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на
плащанията и на финансовите корекции. Според чл.1 ал.2 от
ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон
са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми
на Р.България. В раздел І и ІІ от
глава пета от Закона са регламентирани условията за допустимост на
разходите и процедурните правила за верифицирането, сертифицирането и плащането
им. администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В чл.64 ал.3 от
ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководителя на управляващия
орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане,
за които не е потвърдена допустимост.
В случая няма спор, че настоящия казус попада
в приложеното поле на горецитирания закон. В конкретната хипотеза обжалваното
решение е издадено от И П Директор на
дирекция и Ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Добро
управление“, оправомощена със Заповед №Р-73/14.05.2021 г. на Министър
председателя на РБългария. Следователно, оспореният акт е постановен от
компетентен орган. Същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл.59 ал.2 от АПК вр.чл.64
ал.3 от ЗУСЕСИФ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че актът
не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
При извършената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения водещи до неговата
незаконосъобразност. От формална страна писмото съдържа фактически и правни
основания, с оглед изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Съдът намира, че при постановяване на
оспореният отказ за верификация е спазен и материалния закон. По описаната
по-горе фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени
доказателства, между страните не е налице спор. Спорни са въпросите дали
предоставената от „ЕВРИКА 3М“ ЕООД услуга е туристическа по смисъла на ЗТ и
дали за извършването й е необходимо дружеството да е регистрирано като
туроператор или агент по смисъла на ЗТ.
Съгласно легалните дефиниции на понятията
„туристическа услуга“ и „допълнителна туристическа услуга“ в §1 т. 69 и 70 от
ДР на ЗТ "Основни туристически
услуги" са настаняване, хранене и транспортиране, а "Допълнителни туристически услуги"
са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен
и опознавателен характер, конгресни и делови прояви (организиране на срещи,
конференции, семинари, обучения, презентации и други корпоративни събития),
спортно-анимационни и водноатракционни услуги, здравни, спа и уелнес услуги,
ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, ски
екипировка, превозни средства и на плавателни средства за спорт, туризъм и
развлечение, услуги, предоставяни от школи и клубове по танци, езда,
ветроходство и други водни спортове, услуги, предоставяни от ски училища, и
други услуги, предлагани и потребявани от туристите по време на тяхното
пътуване и престой.
Тези дефиниции дават основание на съда да
приеме, че „ЕВРИКА 3М“ ЕООД е предоставило, както основни туристически услуги –
транспорт, настаняване и хранене, така и допълнителни такива – организиране на
семинар.
Съгласно легалната дефиниция дадена в §1 т.67
от ДР на ЗТ "Туристически пакет" е комбинация най-малко от два
различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или
ваканция, ако:
а) тези услуги са комбинирани от един
търговец, включително по искане на или в съответствие с избора на пътуващия
преди сключването на общ договор за тези услуги, или
б) независимо от това, дали се сключват
самостоятелни договори с отделни доставчици за всяка туристическа услуга.
Следователно, правилен е извода на УО, че
организирайки обучението на служителите на РДГ Варна, съгласно сключения
договор РД 09-13/11.09.2021 г. „ЕВРИКА 3 М“ е предоставила на бенефициента
„Туристически пакет“ по смисъла на ЗТ. Съгласно §1 т.59 от ДР на ТЗ
организирането на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или
посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес,
участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер,
на конгресни и делови събития или с друга цел, представлява „туроператорска
дейност“. Съгласно чл.61, ал.2 от ТЗ Туроператорска и/или туристическа агентска
дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по
този закон лице. След като „ЕВРИКА 3М“ ЕООД няма регистрация като туроператор
по ЗТ извършената от него туроператорска дейност е в нарушение на ЗТ,
респективно разходите за тази услуга се явяват недопустими по смисъла на чл.57,
ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ.
Не се споделя възражението на жалбоподателя,
че няма нарушение на ЗТ, тъй като чл.79, ал.4 т.2 от закона дерогира
изискването туристическия пакет предоставен от „ЕВРИКА 3М“ ЕООД да е извършено
от регистриран туроператор. Посоченият текст гласи, че Разпоредбите на този
раздел и на раздел III не се прилагат по отношение на договори за туристически
пакети и свързани туристически услуги, които се предлагат или организират не по
занятие за ограничена група пътуващи и нямат за цел печалба.
От една страна, както и правилно е посочил УО
от представената разбивка на разходите, в калкулираната сума е включена печалба
и съответно, това изключение на закона е неприложимо за конкретния казус.
От друга страна, съдът намира, че сочените от
жалбоподателя текстове от ЗТ въвеждат завишени изисквания към туроператорите,
които предлагат туристически пакети и свързани туристически услуги, но по
никакъв начин не дерогират общата разпоредба, че каквито и да било туристически
услуги трябва да се предоставят от регистрирани по закона търговци.
Предвид гореизложеното, съдът намира, оспореното
решение за правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него за неоснователна.
С оглед изхода на спора неоснователна се явява
претенцията на жалбоподателя и за присъждане на сторените по делото разноски.
Предвид горното и на основание чл.172 ал.2
предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионална дирекция
по горите – Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“ №10, представлявана
от директора инж. Т Г , срещу Отказ от
верификация обективиран в писмо с изх. № 02.50-28/22.12.2021 г. на Ръководител
на УО на ОП „Добро управление“ при Министерски съвет на РБългария, с което е
отказана верификация на сума в размер на 2337,55 лв. включена в искане за
междинно плащане №6 от 07.09.2021 г., по административен договор №
BG05SFOP001-2.019-0040-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Добро управление“ за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор на проектни предложения с наименование
„Специализирани обучения за териториалната администрация“.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: