Р Е Ш Е Н И Е
№672/18.11.2013 г. 18.11.2013 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
в открито съдебно
заседание, проведено на седми ноември
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Н.П.
като разгледа
докладваното от съдия А. Атанасов
гражданско дело №
1023 по описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗК „Уника” АД - гр.София против А.Д. *** иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 377.25 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 707/2013 г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че за периода 0.00 ч. на 17.09.2008 г. – 24.00 ч.на 16.09.2009 г. бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ищцовото дружество за л.а. „***” с ДК № ***, като на 26.11.2008 г. в срока на действие на договора, при управление на посочения автомобил ответника А.Д. реализирал ПТП, при което причинил вреди на друг автомобил, след което напуснал местопроизшествието. За реализираното ПТП бил съставен констативен протокол, установяващ настъпването на ПТП, участниците в него, виновното нарушаване на правилата за движение на застрахования водач, напускането от негова страна на местопроизшествието и отклоняването му от проверка за алкохол.
Като застраховател
на виновния водач по посочената застраховка „Гражданска отговорност” на
01.12.2008 г. ЗК „Уника”
изплатило на пострадалия обезщетение в размер на 377.25 лв. за причинените от
ПТП щети.
За платеното
обезщетение застрахователят имал право на регрес, упражнен от дружеството по
реда на заповедното производство чрез заявление по чл.410 ГПК, образувано в
ч.гр.д.№ 707/2013 г., като се сочи, че ответникът надлежно е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение.
Претендира се уважаване на иска и присъждането на съдебно -
деловодни разноски.
В законоустановения
срок е бил депозиран отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен като неоснователен.
Не се оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение.
Ответникът признава
обстоятелствата за настъпилото ПТП, като възразява, че не е напускал
местопроизшествието и не се е отклонил от проверка за алкохол и сочи, че
представения протокол за ПТП не доказва наличието на тези факти.
Релевира се възражение за съпричиняване
от пострадалия, като се посочва, че в протокола за ПТП е посочено, че и другия
водач е се е движил неправилно.
По искане на
ищцовото дружество в процеса е бил привлечен като трето лице – помагач П.Д.С. ***.
В съдебно
заседание ищецът – редовно призован, се представлява от пълномощник - адвокат,
чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за
присъждането на разноски.
Ответникът - редовно призован, не
се явява лично, представлява се от пълномощник - адвокат, чрез когото оспорва
иска и пледира за отхвърлянето му, както и за присъждането на разноски.
Третото лице- помагач П.С. –
редовно призован се явява лично, като не изразява становище по иска.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на
ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано на 25.03.2013 г. от заявител ЗК „Уника” АД - гр.София и длъжник А.Д.
***, за сумата от
377.25 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането и разноските за платена държавна такса в размер на 25
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.
Съдът е уважил това искане като е издал
заповед № ***/25.03.2013 г. за претендираната по заявлението сума, съставляваща
главница, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране
на заявлението – 25.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и
разноските в заповедното производство от 205 лв. общо, а в законоустановения
срок длъжникът е депозирал пред съда възражение по смисъла на чл.414 ГПК за недължимост на сумата.
Между страните не се спори, а и
от представените от ищцовото дружество писмени доказателства се установява, че за периода 0.00 ч. на 17.09.2008 г. – 24.00 ч. на 16.09.2009 г. между ищеца и ответника е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност” за л.а. „***” с ДК № ***.
Не се спори също така, а и от
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 26.11.2008 г. в срока на действие
на договора за застраховка, при управление на посочения
автомобил ответника А.Д.Д. е реализирал ПТП, при което причинил вреди на друг
автомобил.
За настъпилото ПТП е бил съставен
протокол за ПТП № ***/27.11.2008 г. на ОД на МВР – Ямбол РУ „Полиция” – „Тунджа”
– гр.Ямбол, от съдържанието на който се установява, че на 26.11.2008 г., около
17.20 ч., на път ІІІ-5503, около
За причинените щети на л.а. „***”
с ДК № У *** ВВ ЗК „Уника” АД - гр.София е образувало преписка, по която е изплатило по банков път на
04.12.2008 г. на П.Д.С.
застрахователно обезщетение в размер на 377.25 лв.
От заключението на съдебно – авто –техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло
се установява, че описаните от ЗК
„Уника” АД - гр.София в преписката по щета увредени детайли
на л.а. „***” с ДК №
*** ВВ отговарят на механизма на настъпване на ПТП – удар отзад, като същите
вреди присъстват и в протокола за ПТП, но конкретизирани като зона за
увреждане. Изплатените от застрахователя щети по автомобила „***” кореспондират
напълно с механизма на настъпилото произшествие, като щетите напълно се явяват в
причинно-следствена връзка с произшествието. Единствен детайл, който няма
отношение към настъпилото произшествие и не е включен в калкулацията на щетите
от вещото лице е тампона на двигателя.
Стойността на щетите за
възстановяване на автомобила „Форд
Фиеста” представлява сумата от стойностите на новите части след корекция,
допълнителните материали с боята и труда, в общ размер от 740 лв., като
половината от тази сума е в размер на 370.20 лв.
Вещото лице е посочило, че от
доказателствата по делото не може да даде заключение в какво се е изразявала
неправилната маневра на водача на л.а. „***”.
От техническа гледна точка, водача
на л.а. „***” е бил длъжен да се съобразява с движението на л.а. „***” пред
себе си и да подбира режима на скоростта си така, че да му позволи да спре във
всички случаи, ако се появи препятствие пред него.
От материалите по приложените административно - наказателни
преписки № ***/2008 г. и № ***/2008 г. по описа на РУ „Полиция” – „Тунджа” –
гр.Ямбол се установява, че след настъпване на пътно-транспортното произшествие
на 26.11.2008 г. А.Д.Д. не е напуснал местопроизшествието.
Видно от рапорт № 23 от полицай И.С., местопроизшествието е било посетено от
него, а А.Д.Д. е бил проверен за алкохол посредством
кръвна проба, като резултата от проверката е бил отрицателен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
по чл.422 вр. чл.415 Граждански процесуален кодекс ГПК/
вр. чл.274, ал.1 т.1 Кодекс за застраховането КЗ/,
като съдът го намира за допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице
надлежно възражение от длъжника в заповедното производство, че вземането на
кредитора по заповедта за изпълнение не съществува.
По същество съдът намира иска за
неоснователен по следните съображения:
Разпоредбата на чл.274, ал.1 т.1 КЗ предвижда правото на застрахователя при
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма
или под въздействието
на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
В
настоящия казус от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
ищцовото дружество ЗК „Уника” АД – гр.София е било
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с ответника А.Д.Д., като в
срока на действие на застраховката застрахования е причинил увреждане на трето
лице, което застрахователят е репарирал с изплатено в полза на третото увредено
лице застрахователно обезщетение в размер на 377.25 лв.
Не се
установи обаче при настъпване на пътнотранспортното произшествие А.Д.Д.
да е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
или да е отказал
да се подложи,
или виновно да се е отклонил
от проверка за алкохол, както се
твърди в исковата молба от ищцовото дружество, а напротив – доказа се, че А.Д.
не е напуснал местопроизшествието и е бил тестван за алкохол посредством кръвна
проба, като резултата от теста за алкохол е бил отрицателен.
Ето защо
и настоящия съдебен състав намира, че в случая ЗК „Уника”
АД – гр.София няма право на регрес срещу А.Д.Д. за
изплатеното застрахователно обезщетение в полза на третото увредено лице,
поради което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото
ответникът има право на разноски, но с оглед липсата на представените
доказателства за реално направени разноски такива не следва да се присъждат.
По изложените мотиви и на
основание чл.235 ГПК Районен съд - Ямбол
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
ЗК „Уника” АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13 против А.Д.Д.,*** иск по чл.422 вр. чл.415 Граждански процесуален кодекс вр. чл.274, ал.1 т.1 Кодекс за застраховането, с който се претендира признаване за установено по
отношение на ответника, че съществува
вземането на ищеца за сумата
от 377.25 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от депозиране на заявлението – 25.03.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането и разноските в заповедното производство от 205 лв. общо, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично
вземане № ***/25.03.2013 г. по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на
ЯРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
присъждане на съдебно- деловодни разноски.
Решението е постановено при участие в
процеса на П.Д.С. *** като трето лице - помагач на страната на ЗК „Уника” АД – гр.София.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението,
заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ***/2013 г. по описа на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/