ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1633
гр. Плевен, 29.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:Снежина
Иванова
Венелин Николаев
като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно
административно дело № 181 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по касационна жалба,
подадена от А.М.А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора – Плевен
и касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София против Решение № 514 от 09.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 270/2019 г.
по описа на Административен съд – Плевен.
С подадената от А.М.А. жалба е обжалвано решението в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над
присъдения размер до претендирания такъв.
С подадената от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Попова жалба е обжалвано решението в частта му, с
която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди и е осъдена да заплати разноски по делото като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие
с материалните и процесуалните
норми и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
С постановения по делото касационен съдебен акт - Решение № 271/14.04.2020 г., е оставено в
сила Решение № 514 от 09.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 270/2019 г.
по описа на Административен съд – Плевен.
С писмо изх.№ ПЛ-685-11877/2020 от дата
27.07.2020 от НБПП е представено решение № ПЛ-685-11877/2020 от 27.07.2020 г.,
с което въз основа на представен отчет от адв. Р.В.М. е определено
възнаграждение в размер на 450 лв., за предоставената правна помощ. С писмото е
отправено искане съдът да присъди в полза на НББ сумата от 450 лв., в негова
полза, и да бъде издаден ИЛ; посочена и
е банкова сметка.
***, че искането на НБПП е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В случая се касае до осигуряване на безплатна адвокатска помощ - под формата
на процесуално представителство, по реда
на чл. 94 от ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 от ЗПрП на лице, спрямо което е признато, че няма достатъчно средства само да си осигури
такава. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по
начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява. Именно това
е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП -
правната помощ, която се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от
Държавата като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на
защита в процеса. От този принцип чл. 27а ЗПрП предвижда, че е
възможно изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на
Държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена,
е възможно в предвидените със закон случаи. Съдът намира, че уредените в нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК
две хипотези не са такива случаи. Нормата на чл. 78, ал. 1, изр. 1 от ГПК
посочва, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ спечели делото и
следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна разноските,
които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу
изгубилата спора страна, за разноските за адвокатско възнаграждение на
назначеният процесуален представител. Тогава, при наличие на искане от НБПП,
подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е
изплатено от Бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки
изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение е признато
директно вземане на НБПП, без Бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата
спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това
негово вземане не го прави страна нито в процеса, нито страна по
материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски.
Именно отговорността за разноски урежда чл. 78 ГПК, която е отговорност
на страните в процеса, но не и на трети лица, и която е поставена в зависимост
основно от материалноправния изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК,
следва да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането
на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне
на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК, в
случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски
по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – или съобразно
изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в
случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното
дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на НБПП
средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник.
Съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е
от изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, каквито са
например случаите по чл. 97, ал. 2 ГПК, и по чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП./ в т. см.
определение № 99/14.04.2016г, по ч. гр.д.№730/2016г. на І г.о., определение
№238/27.10.2016г. по гр.д.№5920/2015г, определение № 671/11.12.2015г по ч.
гр.д.№5715/2015г. на ІІІ г.о./. Освен това следва да се посочи, че в конкретния
случай предявеният иск от лицето, ползвало правна помощ е бил частично уважен в размер на 200
лева, а с касационния съдебен акт постановеното от първостепенния съд решение е
оставено в сила, поради което не са налице визираните от чл. 78, ал. 7
от ГПК предпоставки.
На основание гореизложеното, искането на НБПП за
присъждана на сумата от 450 лв. - заплатено възнаграждение на назначеният процесуален представител, следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искане на НБПП – София за присъждане
в полза на Бюрото на разноски по касационно адм. дело № 181/2020 година по
описа на Административен съд - Плевен с изх. № ПЛ-685-11877/2020 от 27.07.2020
г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/