№ 20406
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110126382 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „СЕООД е предявил установителен иск да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 637,10 лв,
представляващи възнаграждение за извършени сервизни услуги на товарен автомобил,
удостоверени с фактура № 1111., заедно със законовата лихва върху главницата, считано
от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.01.2020г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 3209/2020г. по описа на СРС,68 състав , срещу която е предявено възражение по чл.414
ГПК от длъжника (ответник в насотящото исково производство- б.с.).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявения иск. При устните състезания в заседанието на 10.11.2023г. адвокатът на ищеца
е пледирал за уважаване на иска.
Ответникът – „Т”ЕООД оспорва предявените искове видно от изявленията на
управителя му в представения на 30.07.2021г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи
за недоказаност на твърдяното от ищеца договорно правоотношение , както и относно
изпълнението на „поръчката”, алтернативно е предявено възражение за некачествено
изпълнение от ищеца. Посочва се , че процесната фактура не е предявена на ответника и не
носи подпис на негов представител. Предявено е и възражение за изтекла погасителна
давност за претендираното вземане.
В хода на съдебното производство , вкючително и в заседанието на 10.11.2023г. , в
1
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
3209/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението по чл.120 ЗЗД :
Предявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за
предявяването на иска е неоснователно.
Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1,предл.1
ЗЗД има за предмет вземане, произтичащо от отделен договор за услуга, какъвто
удостоверява процесната фактура. Задължението за плащане на цената по този договор за
продажба не е за периодично плащане. С предявения иск се претендира реално изпълнение
на задължение по договор за услуга, а не обезщетения и неустойки. Поради това
погасителната давност за предявения иск е общата петгодишна давност (чл.110 ЗЗД), а не
специалната тригодишна давност по чл.111,ал.1,букви „б” и „в” ЗЗД.
Давностният срок в конкретния случай за вземането по фактура № 1111., е
започнал да тече в съотвестствие с чл.114,ал.1 ЗЗД от падежа му, който е посочен във
фактурата - 13.10.2019г.
Следавателно давностният срок за предявяване на вземането за плащането на цената
по фактура № 1111. ще изтече на 13.10.2024г. Заявлението по чл.410 ГПК , от когато се
счита предявена и исковата молба съгласно чл.422,ал.1 ГПК, е предявено на 22.01.2020г.
видно от печата на регистратурата на СРС, т.е. ПРЕДИ изтичането на 5-годишния давностен
срок за вземането по процесната фактура.
Предвид изложеното възражението на ответната страна по чл.120 ЗЗД е
неоснователно.
Относно основателността на иска:
Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено доказателства по делото е приета фактура № 1111., издадена от
ищеца за удостоверяване на извършването на услугата ремонт и поставяне на предпазен
клапан налягане PN-10028 на обща стойност 637,10 лв с начислен ДДС. Получател по тази
фактура е ответното дружество. Според приетото в заседанието на 10.11.2023г. заключение
2
по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, фактура № 1111., е
осчетоводена от ищеца по сметка 411-Клиенти , начислен е ДДС по сметка 4532-ДДС
върху сделката , включена е в Дневника за продажби през месеца на издаване , а сделката
е осчетоводена като приход по сметка 703 „Приходи от продажба на услуги”.
Фактурата № 1111., е осчетоводена и от ответника като е включена в Дневника за
покупки и СД по ЗДДС през месец 11.2019г. и по нея ответникът е ползвал данъчен кредит в
размер на 106,18 лв. Това се установява и от съдържанието на писмото, изх. № 1524-02-64#
/27.01.2023г. на директора на офис „Младост” при Нап , изпратено по настоящото дело в
отговор на представено от вещото лице съдебно удостоверение пред НАП. При наличието
на осчетоводяване и от двете страни по сделката на фактурата № 1111., възражението на
ответника относно липсата на подпис на негов представител във фактурата , е
правноирелевантно.
В заседанието на 30.06.2023г. като свидетел е разпитан Георги Митков Георгиев ,
който работи като „началник-сервиз” при ищцовото дружество от 2000 г., който
потвърждава извършение ремонт на машина по фактурата № 1111., както и съставянето на
факурата.
Според вписаното във фактурата № 1111. уговореният срок за плащане на цената на
предоставената услуга от ответника стока е 13.10.2019г.
По гореизложените причини по делото е доказано, че за ответника е възникнало
задължението по чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД за плащане на цената на предоставената му
услуга по фактурата № 1111.,, която е в размер на 637, 10 лв. Тъй като по делото няма
доказателства , тази сума да е платена от ответното дружество (което е в негова
доказателствена тежест - чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) , следва да се приеме, че за
ищцовото дружество съществува вземане в посочения размер, представляващо неплатената
част от стойността на продададените от него стоки. Предявеният иск по чл.422 ГПК във
връзка с чл. 79,ал.1, предл.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса за предявяване на исковата молба (25 лв),
депозит за съдебно-счетоводна експертиза (350 лв) и адвокатско възнаграждение (500 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, тъй като
искът е уважен изцяло , а и не са представени доказателства за осъществни от ответника
разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдена част от
разноските, направени от него в заповедното производство – платените държавна такса за
3
предявяване на заявлението (25 лв) и адвокатско възнаграждение (325 лв) , пропорционална
на уважената част от претенцията
Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по
заповедното дело, поради което такива не следва да му бъдат присъдени, а и претенцията
срещу него е уважена изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че „Т”ЕООД, ЕИК: 1111, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район **** със съдебен адрес : град София, ж.к. ****, партер , дължи на „СЕООД, ЕИК:
1111, гр.****, със съдебен адрес : гр. София, кв. „**** чрез адв. М. Й., на основание
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 637,10 лв (шестстотин тридесет и седем лева и десет
стотинки), представляващи възнаграждение за извършени сервизни услуги на товарен
автомобил, удостоверени с фактура № 11111., заедно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.01.2020г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното производство по гражданско дело № 3209/2020г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т”ЕООД, ЕИК: 1111, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район **** със съдебен адрес : град София, ж.к. ****, партер , ДА ЗАПЛАТИ на
„СЕООД, ЕИК: 1111, гр.****, със съдебен адрес : гр. София, кв. „**** чрез адв. М. Й.,
следните суми: 875 лева (осемстотин седемдесет и пет лева), представляващи направените
от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за
предявяване на исковата молба , депозит за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско
възнаграждение (чл.78,ал.1 ГПК), и 325 лева ( триста двадесет и пет лева),
представляващи част от направените от ищеца разноски по заповедното производство по
гр.д. № 3209/2020г. по описа на СРС,68 състав– платените държавна такса за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и адвокатско възнаграждение(т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4