М О Т И В И
към присъда № 171 от 18.12.2019 година
по н.о.х.дело № 3154
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против подсъдимия В.П.В.,
ЕГН **********, е в това, че
на 23.05.2019 год. в гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи – сумата от 300,00 лева, от владението на собственика им Т.И.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, размерът на което на основание
чл.58а от НК да бъде намален с една трета, а изпълнението му – отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години.
Служебният защитникът адв.И.М. не оспорва
обвинението и пледира на подзащитния му
да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият В.П.В. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията
на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият В.П.В.
е неосъждан.
Подсъдимият
бил син на пострадалата св.Т.И.И.. Двамата били в лоши отношения, тъй като при
срещите помежду им подсъдимият се държал агресивно, особено при отказ от страна
на майка му да му даде пари, които от своя страна употребявал основно за
закупуване и употреба на спиртни напитки. Поради тези обстоятелства св.И.
криела от него местоживеенето си и всячески избягвала каквито и да било срещи и
контакти помежду им.
Към
23.05.2019 год. св.Т.И.И. живеела с още три жени в общинско жилище, находящо се
на адрес гр.Стара Загора, кв.„Железник“, ул.„Загорка“ № 13, ет.2, ап. № 18. Подсъдимият
не знаел за този адрес на местоживеене на майка си, с която към посочената дата
не се били срещали от почти две години.
Около 09,00
часа на 23.05.2019 год. св.И. се намирала на общинския пазар в гр.Стара Загора,
където пазарувала. По същото време на мястото се намирал и подсъдимият, който
се разхождал. Той видял майка си и веднага отишъл при нея, като й казал със
заплашителен тон да го заведе до дома си, за да види къде живее. При отказа й той
започнал да се държи грубо и заплашително, поради което тя се съгласила.
Двамата се придвижили до горепосочения апартамент, в който живеела
пострадалата. Двамата влезли в жилището, като в този момент другите обитаващи в
него лица от женски пол били на работа. Подсъдимият поискал пари от майка си и
тя му дала 1 банкнота от 20,00 лв. Подсъдимият веднага излязъл от жилището и
купил една бутилка водка, след което се върнал в апартамента при пострадалата. Св.И.
го помолила да си тръгне, като му казала, че съжителките й скоро ще се върнат,
на което той отговорил, че това не го интересува.
За няколко
часа подсъдимият изпил сам цялата бутилка водка, след което, вече около 22,00
часа на 23.05.2019 г., казал на пострадалата, че ще си тръгне само, ако тя му
даде още пари. Св.И. казала, че няма пари, при което подсъдимият я попитал къде
ѝ е картата за банкомата. Пострадалата му казала, че няма да му я даде,
на което тъй заявил, че не иска самата карта, а тя да изтегли с нея пари и да
му ги даде. Св.И. отговорила, че няма да му даде повече пари. Веднага след това
подсъдимият извадил сгъваем нож с острие с дължина около 10-12 сантиметра,
отворил го и насочил острието към краката на пострадалата. С яростен глас той й
казал „Тръгвай веднага към банкомата, ще те убия, не ме плаши нищо! Нямам жена,
нямам деца, ще те излежа!“. Уплашена от действията му, пострадала се подчинила,
дала му картата, облякла се и двамата тръгнали към находящ се в близост до
жилището й магазин на „СиБиЕс“, на външната стена на който имало банкомат. След
като пристигнали до банкомата, подсъдимият дал картата на пострадалата и
ѝ казал „Аз знам, че имаш пари, дърпай ги и ми ги давай!“. Изплашена от
отправените ѝ заплахи, св.И. се подчинила и изтеглила сумата от 300,00
лв. в български банкноти. След като банкнотите се подали от участъка за
получаването им пострадалата ги взела в ръката си, но подсъдимият веднага се
пресегнал с ръка, хванал ги и започнал да ги дърпа със сила. Тъй като бил
физически много по-силен от майка си, той успял да издърпа посочената сума от
ръката й, след което я прибрал (сумата от 300,00 лв.) в джоба на панталона си и
си тръгнал, оставяйки пострадалата до банкомата. По пътя подсъдимият изхвърлил
на неустановено място използвания при извършване на описаното престъпление нож.
Видно от
заключението на изготвената в хода досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза, към 23.05.2019 год. подсъдимият В.П.В. е страдал от биполярно
афективно разстройство, но бил в състояние на ремисия, поради което е могъл състояние
да разбира свойството и значението на извършените от него действия, както и да
ръководи постъпките си, и е годен да участва в досъдебната и съдебната фази на
наказателния процес.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК (протокол
за разпит на св.Т.И.И. от 24.05.2019 год., протокол за разпит на св.Т.И.И. от 24.05.2019 год., протокол за
разпит на св.Георги Стефанов Грозев от 20.06.2019 год., протокол за разпит на
св.Т.И.И. от 15.10.2019 год., протокол за очна ставка от 23.10.2019 год.,
протокол за разпит на св.Т.И.И. от 04.11.2019 год., протокол за разпит на св.Т.И.И.
от 04.11.2019 год., заключение на съдебно психиатрична експертиза от 04.08.2019
год., справка за съдимост от 25.05.2019 год. на РС-Стара Загора, справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България към
24.05.2019 год., справка за съдимост рег. № 3678 от 13.09.2019 год. на РС-Стара
Загора, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
обвиняемия от 24.05.2019 год.), както и от приетите в хода на съдебното
следствие като писмени доказателства справка за съдимост на подсъдимия и справка
за търпените от него наказания, като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду
си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради
което не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 23.05.2019 год. в
гр.Стара Загора подсъдимият В.П.В. е отнел чужди движими
вещи – сумата от 300,00 лева, от владението на
собственика им Т.И.И. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване, с които свое
деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.198, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение,
съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът
и начинът на извършване на деянието и обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК,
тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така и по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода от три до десет години;
изразеното от подсъдимия критично отношение към
извършеното, чистото му съдебно минало, сравнително ниската стойност на
причинените вреди (под размера на установената за страната минимална работна
заплата), психичното му заболяване и фактът, че е безработен, които съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства (направените самопризнания по реда на
чл.371, т.2 от НПК не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по глава двадесет
и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне
на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58а от НК –
намаляване на размера му с една трета);
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли да
бъдат отметени като такива;
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай
и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване на размера на
определеното от съда наказание „лишаване от свобода” с една трета.
При тези данни съдът определи на подсъдимия В.П.В. наказание
в минималния предвиден от закона размер, а именно „лишаване от свобода” за срок
от три години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера на така
определеното наказание с една трета – една година, вследствие на което му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага той ефективно да търпи
наложеното му наказание, но следва да му бъде определен изпитателен срок в
средния предвиден от закона размер, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание за срок от четири
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът присъди
в тежест на подсъдимия направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на сумата от 302,40 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: