Определение по дело №68/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20204200500068
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

град Г., 06.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                                           СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                                                                                                                                                              

при секретаря …., като изслуша докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д. № 68/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Н.С.Ц., с адрес ***, чрез адв. И.Б. от Габровска адвокатска колегия срещу Определение № 869 от  13.02.2020 г. по гр.д.№ 71/2020 г. по описа на Габровски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от предявения иск от ищеца Н.С.Ц., на основание чл. 233 от ГПК.

В жалбата се твърди, че след подаване на исковата молба до Районен съд - гр. Г., бившата съпруга на жалбоподателя ежедневно го е притискала и отправяла заплахи от различен характер, че повече няма да види детето си. За да предотврати всички тези неприятности и поради това, че в началото на м. Март на настоящата година заминава отново на работа в чужбина до края на м. Ноември няма да бъде в страната се е съгласил да посетят заедно адв. Х. /адвоката на бившата му съпруга/, за да поговорят за заведеното дело и какво споразумение  биха постигнали.

Твърди, че не се е посъветвал със своя адвокат и адв. Х. и съпругата му, използвайки неосведомеността му, заблуждавайки го, че трябва да оттегли иска си до завръщането му, са му поднесли молба за отказ от иска, която е подписал. Заявява, че никога не е имал намерение да се отказва от иска си, а само делото да се спре или да го оттегли до завръщането му през м. Ноември 2020 г. Моли да се отмени прекратяването на делото, поради направения "изцяло отказ от иска", която молба е подписал, тъй като не му е било разяснено, че с направения отказ се прегражда изцяло възможността да води делото и да доказва, че е едноличен собственик на апартамента предмет на делото.

На 17.02.2020 г. е постъпило допълнение към частната жалба, с което се иска да се отмени обжалваното определение и отново се прави изявление, че е подписал молбата без да му е изяснено, че с направения отказ не може да предяви отново същия иска, както е отразено в мотивите към определението.

В отговора си на частната жалба, С.М.Ц., чрез адв. Ив. Х. от Габровска адвокатска колегия я оспорва, като я счита за неоснователна. Оспорва изложените в частната жалба твърдения, като счита че те не отговарят на действителното фактическо положение. Считат, че подписвайки молбата за отказ от иска, жалбоподателя напълно е съзнавал правните последици от това процесуално действие и най-вече, че предявеният от него установителен иска за собственост е неоснователен, тъй като претендирания имот е придобит в режим на имуществена общност между съпрузи, в резултат на съвместен принос. Считат, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение за прекратяване на делото.

След извършена проверка, настоящия състав намира че жалбата е допустима, като насочена срещу преграждащ развитието на делото съдебен акт, подадена е от легитимирани лица, в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Подадена е искова молба от Н.С.Ц. против С.М.Ц. по реда на чл. 23, ал. 1 от СК, с което се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 14218.501.650.2.14 в гр. Г., с административен адрес на имота гр. Г., с предназначение  -Жилище, апартамент, със застроена площ от 56,03 кв.м., който е закупен по време на брака с ответницата с лични средства на ищеца. В подкрепа на твърденията си е приложил доказателства към исковата молба.

С разпореждане № 427 от 22.01.2020 г. исковата молба е оставена без движение и е указано на ищеца да изправи нередовностите по нея в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Исковата молба с доказателствата към нея са били изпратени на ответницата с Разпореждане № 521 от 28.01.2020 г.

На 12.02.2020 г. в деловодството на Габровски районен съд е депозирана молба от ищеца Н.С.Ц., с която заявява че на основание чл. 233 от ГПК се отказва изцяло от предявения иск срещу С.М.Ц., по който е образувано гр.д. № 71/2020 г. по описа на РС - Г.. Моли да се прекрати производството по делото.

С Определение № 869 от 13.02.2020 г. е прекратено производството по делото, поради направения отказ. В мотивите си съдът е приел, че съгласно чл. 233 от ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново същия иск. В тази хипотеза съгласието на ответника не е необходимо. Процесуалната последица от направения отказ от иска е десезирането на съда със спора и прекратяване на производството по делото.

Съобщението с постановеното определение е получено на 17.02.2020 г. от процесуалния представител на ищеца - адв. Б.. На 14.02.2020 г. е депозирана жалбата, предмет на настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с трайната съдебна практика- Определение № 652 от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5364, ІІІг.о. на ВКС и др. е постановено обжалваното определение. Отказът от иска е неоттегляем, когато е предприет валидно от ищеца, поради което съдът е десезиран със спора и трябва да прекрати производството. Когато този отказ е резултат от престъпно действие, грешка или измама, тези обстоятелства следва се установят с влязла в сила присъда или съдебно решение и тогава определението за прекратяване на производството по делото подлежи на отмяна.

За да породи действието си отказът от иска трябва да е действителен и валиден. Отказът от иска извън съдебно публичното съдебно заседание се извършва в писмена форма /чл.100 от ГПК/ и трябва да съдържа подпис на страната /чл.102, ал.1, т. 4 от ГПК/. Първоинстанционният съд е приел, че изявлението е на лицето, от чието име е подадена молбата за отказ от иска и е прекратил производството, като във въззивната жалба това обстоятелство не е оспорено.

При така установеното, крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Във връзка с горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 869 от  13.02.2020 г. по гр.д.№ 71/2020 г. по описа на Габровски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от предявения иск от ищеца Н.С.Ц., на основание чл. 233 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            2.