РЕШЕНИЕ
№ 1733
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330101668 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от В. Д. Г. против „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 4 662, 66
лв. – главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г.,
ведно със законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на 8 588, 16 лв. –
до датата на предявяване на исковата молба в съда, и сумата от 93, 27 лв. –
разноски по делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден по гр.д. №
5666/2004 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на
които е образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност
към момента на образуване на *** производство.
При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи
сумата от 4 662, 66 лв. – главница и лихви по договор за кредит за граждани
от 27.11.2002 г., ведно със законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на
8 588, 16 лв. – до датата на предявяване на исковата молба в съда, и сумата от
93, 27 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г.,
издаден по гр.д. № 5666/2004 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното
изпълнение на които е образувано *** *** ***, поради погасяване на
вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че в полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД
1
е издаден изпълнителен лист от 13.09.2004 г. на основание постановено
решение по гр.д. № 5666/2004 г. на Районен съд – Пловдив, за сумата от 4
662, 66 лв. – главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002
г., ведно със законна лихва, считано от 07.09.2004 г. и сумата от 93, 27 лв. –
разноски по делото, за които задължения ищцата отговаряла солидарно в
качеството й на поръчител. Сочи, че вземането е прехвърлено с договор за
цесия от 15.07.2013 г., сключен между „УниКедит Булбанк“ АД –
правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД. Поддържа, че по молба на цесионера от 28.04.2014 г. е
образувано *** *** ***. Твърди, че вземанията, предмет на издадения
установителен иск, се погасяват с общата петгодишна погасителна давност,
тъй като са установени с влязло в сила решение, като счита, че последните са
недължими, тъй като към датата на образуване на *** производство,
последните са погасени по давност. В условията на евентуалност счита, че
давностният срок е изтекъл по време на *** производство, тъй като от датата
на образуване на *** – 28.04.2014 г. до м. януари 2021 г. – датата на
получаване на призовка за принудително изпълнение, давностният срок е
изтекъл, като в хода на *** производство е настъпила перемция. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, в който се излагат съображения за недопустимост на предявения иск,
тъй като заповедта за изпълнение е издадена на несъдебно изпълнително
основание, което се ползва със стабилитета на влязло в сила съдебно решение,
поради което приложение следва да намери общата петгодишна погасителна
давност. В този смисъл се позовава на съдебна практика. Счита, че по
отношение на процесния случай приложение следва да намерят постановките
на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давността спира да тече. В този смисъл
счита, че постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение едва от датата
на постановяване на посоченото тълкувателно решение, поради което от
датата на образуване на *** производство през 2014 г. до 26.06.2015 г.
давността за вземането е спряла да тече, като на 26.06.2015 г. е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок, който следвало да изтече на 26.06.2020
г., но е прекъснат с депозирането на молба от 25.09.2017 г., в която е поискано
прилагането на конкретен изпълнителен способ от страна на ***. Сочи
взискателят не следва да бъде санкциониран за бездействие в случаите, в
които предприетите по негово искане или от *** изпълнителни действия са се
оказали неуспешни. Счита, че в случая не следва да намери приложение и
института на перемцията, тъй като ако е поискано прилагането на конкретен
изпълнителен способ, преди неговия край не може да се прецени
необходимостта от прилагане на друг изпълнителен способ, макар да е
2
изтекъл период с продължителност от две години. Сочи, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията
е настъпила, *** е длъжен да го изпълни, като единствената последица от
настъпилата перемция е, че *** следва да образува новото искане в ново –
отделно *** дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. Счита,
че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали ***
го е образувал в ново дело или не е образувано такова. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и предявен при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Установява се, че с изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден на
основание чл. 237 от ГПК (отм.) и чл. 242-249 ГПК (отм.) по гр.д. №
5666/2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищцата В. Д. Г. е осъдена да
заплати солидарно с Р. Т. Х., Й. А. М., П. Д. Т., М. Г. С., Е. О. С., Р. Й. И. и В.
А. И., в полза „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, сумата от 4 662, 66 лв.,
представляваща просрочени главница и лихви, дължими към 07.09.2004 г. по
договор за потребителски кредит за граждани от ***, ведно със законна лихва
върху присъдената сума, считано от 07.09.2004 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 93, 27 лв., представляваща разноски за производството.
От така представения изпълнителен лист се установява, че последният е
издаден на основание влязло в сила съдебно решение, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането се погасява с изтичане на общата
– петгодишна, давност. Давността започва да тече от датата на влизане в сила
на съдебното решение, която в случая в производството не е установена,
доколкото не е приложен заверен препис от влязлото в сила съдебно решение,
но са налице данни, че последното е постановено през 2004 г., когато е
образувано производството по делото, като изпълнителният лист е издаден на
13.09.2004 г.
Ищцата твърди, че до датата на образуване на ***, е изтекла
погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен
3
лист, доколкото действия за неговото принудително изпълнение са
предприети едва с образуване на посоченото *** производство. Ответникът
възразява, че за принудителното събиране на вземането е образувано *** по
описа на *** *** ***, като молбата за това е депозирана преди изтичане на
установения за това давностен срок.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК
съдът следва да съобрази изминалият период от време до датата на
образуване на първото *** производство, доколкото след образуването му
следва да бъдат преценени основанията на недължимост на задължението на
основание чл. 439 ГПК по предявения при условията на евентуалност
установителен иск.
За принудително събиране на вземането по изпълнителния лист е
образувано *** *** ***, което е прекратено и изпратено по искане на
взискателя за разглеждане при ***, като с Разпореждане от 18.12.2007 г. е
образувано на основание пар. 3 от ПРЗ на ЗЧСИ по *** *** ***.
*** производство пред *** е образувано по молба на взискателя „Ейч
Ви Би Банк Биохим“ АД от 01.11.2004 г. против всички длъжници по
издадения изпълнителен иск, с която молба взискателят е поискал
осъществяване на имуществено проучване и налагане на възбрана върху
недвижимите имоти и запор върху притежаваните моторни превозни средства
и банкови сметки.
Въпреки липсата на данни за точната дата на влизане в сила на
съдебното решение, на основание на което е издаден изпълнителен лист от
13.09.2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, не може да се приеме, че
вземането на кредитора е погасено по давност, тъй като още същата година -
по негова молба от 01.11.2004 г., е образувано *** производство пред *** за
неговото принудително събиране.
В настоящия случай погасителната давност за вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, е била прекъсната с насочване на изпълнението
по ***, а именно на 01.11.2004 г. с депозиране на молба на взискателя за
образуване на *** производство, доколкото в нея е посочен конкретния
изпълнителен способ, който да бъде предприет от *** за принудително
4
удовлетворяване на вземането на кредитора по отношение на всички
длъжници. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
постановена с Решение № 45/30.03.2017 г. по търг. д. № 61273/2016 г., ГК, IV
г.о., в което е прието следното разрешение: “като действия, с ефект да
прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачетат – молбата за
образуване на *** дело от 12.07.2007 г., тъй като в същата взискателят е
посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – запор и продажба
на слънчоглед”.
Следователно до момента на образуване на *** производство
погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист
не е изтекла.
По така изложените предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск се сбъдна вътрешно-
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 4 662, 66 лв. –
главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г., ведно със
законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на 8 588, 16 лв. – до датата на
предявяване на исковата молба в съда, и сумата от 93, 27 лв. – разноски по
делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден по гр.д. № 5666/2004 г.
на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е
образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност.
Давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в
закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение.
Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК *** може да
прекрати *** производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено,
че не са налице материално-правните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по
давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл.
439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на
вземането.
5
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния *** по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на ***, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на *** дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото *** е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност
започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на ***, отваряне на
помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с посоченото тълкувателно решение, съдът установи следното:
От приложените по делото доказателства се установява, че с
изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден на основание чл. 237 от ГПК
(отм.) и чл. 242-249 ГПК (отм.) по гр.д. № 5666/2004 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ищцата В. Д. Г. е осъдена да заплати солидарно с Р. Т. Х., Й.
А. М., П. Д. Т., М. Г. С., Е. О. С., Р.Й.И. и В. А. И., в полза „Ейч Ви Би Банк
6
Биохим" АД, сумата от 4 662, 66 лв., представляваща просрочени главница и
лихви, дължими към 07.09.2004 г. по договор за потребителски кредит за
граждани от 27.11.2002 г., ведно със законна лихва върху присъдената сума,
считано от 07.09.2004 г. до окончателното плащане, както и сумата от 93, 27
лв., представляваща разноски за производството.
Т.е. установява се, че длъжници по издадения изпълнителен лист са и
други лица, които отговарят солидарно пред кредитора за изпълнение на
задължението, предмет на издаденото изпълнително основание. Кредиторът
има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник и то
обуславя правото му на съдебна защита срещу всички солидарни длъжници -
обикновени, а не задължителни другари в процеса, до пълното му
удовлетворяване. Предвид така изложеното всеки съдлъжник е страна по
самостоятелно правоотношение в хода на образуваното *** производство,
респ. предприетите по отношение на другите съдлъжници действия от страна
на *** нямат отношение досежно спирането, респ. прекъсването на давността
по отношение на съдлъжника, спрямо който такива действия не са
предприети. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 93 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г., ГК, ІV
г. о. на ВКС, в което се приема, че когато в изпълнителния лист фигурират и
други длъжници, солидарно задължени за дълга, основанията за прекъсване и
спиране на давностния срок спрямо тях нямат действие за вземането,
обезпечено с ипотека (чл. 125, ал. 1 ЗЗД).
Това становище е възприето и с Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д.
№ 404/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, в което е прието, че срокът за
прекратяване на *** производство по перемция започва да тече от последното
валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците /предвид
различните изпълнителни правоотношения/ и след неговото изтичане може да
бъде инициирано образуването на ново *** дело. В цитираното решение се
приема, че право на взискателя е да насочи изпълнението/ или да инициира
извършването на последващи изпълнителни действия, в рамките на даден
изпълнителен способ, само спрямо един от посочените в изпълнителния лист
длъжници, тъй като изпълнителните дела срещу няколко длъжници,
отговарящи за едно и също притезание, са различни. Реализирането на
това право и проявено бездействие по отношение един от длъжниците,
7
водещо до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не съставлява виновно
поведение на кредитора - взискател, което обективно да препятства
възможността за суброгация в правото на принудително изпълнение. По-
конкретно, насочването на изпълнението само срещу осъдения поръчител и
изтеклия срок за прекратяване на *** дело по перемция срещу главния
длъжник, не води до погасяване на вземането, нито до обезсилване на
изпълнителното основание и на изпълнителния лист. Не съществува законова
пречка за иницииране на ново *** производство до изтичане на давността
срещу главния длъжник.
Следователно релевантни за прекъсване на давността по отношение на
вземането на банката против ищцата В.Г., са единствено изпълнителните
действия предприети по отношение на нея, респ. изпълнителните действия
насочени против всички длъжници.
Първоначално за принудителното събиране на задълженията, предмет
на издадения изпълнителен лист, е образувано *** *** ***, което е
прекратено и изпратено по искане на взискателя за разглеждане при ***, като
с Разпореждане от 18.12.2007 г. е образувано на основание пар. 3 от ПРЗ на
ЗЧСИ по *** *** ***.
*** производство е образувано по молба на взискателя „Ейч Ви Би Банк
Биохим" АД от 01.11.2004 г. (л. 711 по делото), в която са посочени
конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети, а
именно налагане на възбрана по отношение на недвижимите имоти на
длъжниците, респ. запор върху моторните им превозни средства или банково
сметки.
С така депозираната молба давността по отношение на вземането е
прекъсната. След това в хода на това *** производство не са предприемани
изпълнителни действия по отношение на ищцата, като не са депозирани
молби от взискателя с искане да бъдат приложени изпълнителни способи по
отношение на длъжника В.Г.. Такива молби са депозирани от страна на
взискателя, с които са направени искания за осъществяване на имуществено
проучване и прилагане на изпълнителни способи единствено по отношение на
другите съдлъжници (л. 754, 757, 790, 807), които по вече изложените от съда
съображения нямат действие по отношение на погасителната давност за
задължението на ищцата.
С Постановление от 11.09.2013 г. *** *** ***, е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
8
След прекратяване на *** производство е постъпила молба от
17.10.2013 г. от страна на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с която последният е направил искане за конституирането му в качеството му
на взискател в производството по делото, тъй като е придобил вземането от
„УниКредит Булбанк“ АД (правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД)
по силата на Договор за цесия от 15.07.2013 г. Така депозираната молба е
оставена без разглеждане от страна на *** с Разпореждане от 10.03.2014 г.
Ответното дружество е материалноправно легитимирано по
предявените искове, доколкото е взискател по образувано ***, образувано по
молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 28.04.2014 г. , която е
довела до прекъсване на давността по отношение на задължението, тъй като в
последната са посочени конкретните изпълнителни способи, които да бъдат
предприети от страна на ***.
Така депозираната молба обаче е подадена от взискателя след изтичане
на 2 години от последното валидно изпълнително действие, осъществено на
01.11.2004 г., поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и *** производство е перемирано, считано от
01.11.2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години,*** производство се прекратява. Правните последици на т. нар.
перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са
процесуални и водят до прекратяване на процесуалното правоотношение по
силата на закона (*** производство се прекратява). При достигане до този
правен извод и въззивния съд в настоящия съдебен състав съобрази
разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, *** производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на *** производство, поради т.нар.
”перемпция” настъпва по силата на закона, а *** може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без
правно значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Следователно прекратяване на *** производство е настъпило по право –
по силата на закона, на 01.11.2006 г., като с постановлението от 11.09.2013 г.
*** единствено е констатирал наличието на правните последици по чл. 433,
ал. 1 ГПК.
Предприетите в *** производство изпълнителни действия, след
9
настъпване на перемцията на 11.06.2006 г. не са довели до прекъсване на
давността, доколкото са били осъществени по вече прекратено ***
производство. Следва да се посочи, че след този момент до датата на
прекратяване на първото *** производство не са предприети изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давността по отношение на длъжника В.Г..
Съгласно разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и *** производство е прекратено по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прието, че при прекратяване на *** производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания).
Следователно и последното валидно изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността, и от момента на който следва да започне да тече
нова давност за вземането, е депозиране на молбата за образуване на ***
производство от 01.11.2004 г.
Съдът намира, че в хода на образуваното по молба на взискателя ***
производство, давностният срок не спира да тече, в който смисъл не следва да
намерят приложение постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, тъй като последното е отменено с постановяване на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. С посоченото тълкувателно решение се възприема становището, че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Съдът не възприема, практиката на Върховния касационен съд, постановена с
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, с която се
приема, че до приемане на посоченото тълкувателно решение на 26.06.2015 г.
давността по висящите *** производства е спряла да тече, тъй като до този
момент е действало постановеното от Пленума на ВС постановление. Съдът в
настоящия съдебен състав не е съгласен с така изложените мотиви на
10
касационната инстанция и счита, че приетото тълкувателно решение следва
да намери приложение по отношение на всички образувани и преди
постановяването му *** производства, доколкото в последното, при
тълкуване на закона, касационната инстанция е достигнала до извод за
неправилност на предходно възприетото решение, който извод не е обоснован
с промяна на законодателството или обществените отношения в страната.
Следва да се посочи, че практиката на Върховния касационен съд е
противоречива по отношение на този, въпрос, което е обстоятелство е дало
повод за образуване на тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което към
настоящия момент не е приключило.
Вземанията установени с влязло в сила съдебно решение се погасяват с
общата – петгодишна, погасителна давност. Поради това и вземането следва
да се счита погасено по давност с изтичането на пет години от последното
валидно изпълнително действие в *** производство, предприето на
01.11.2004 г. или на 01.11.2009 г.
По така изложените съображения към датата на образуване на *** и с
рег. ***, по молба на взискателя от 28.04.2014 г. вземането на взискателя е
погасено по давност, поради което не следва да се пристъпва към изследване
на осъществените в това производство изпълнителни действия, предприети
по отношение на ищцата и предявения при условията на евентуалност
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се уважи в пълния му
предявен размер, включително за законната лихва, определена по размер от
*** в хода на *** производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски. В полза на ищеца следва да се
присъди пълния размер на внесената държавна такса за разглеждане на
предявените искове, доколкото последната е определена съобразно
материалния интерес, съобразно цената на главния иск. Това е така, тъй като
макар главният установителен иск да е отхвърлен като неоснователен,
интересът на ищцата е удовлетворен при уважаване на евентуалния
установителен иск. Следователно следва да се присъдят разноските за
заплатена държавна такса от 534 лв. Ищцата е доказала разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 900 лв., по отношение
размера на което е релевирано възражение за прекомерност на основание чл.
78, ал. 5 ГПК, заявено с отговора на исковата молба. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като последното е в размер под минимума, установен в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на сумата от 930,
11
32 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се присъди с оглед
изхода на правния спор. Доколкото е уважен предявеният при условията на
евентуалност установителен иск и при неблагоприятен изход на правния спор
по главния иск, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
до размер на сумата от 450 лв. По така изложените съображения на ищеца
следва да се присъди сумата за разноски от общо 984 лв.
С отговора на исковата молба ответникът претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 350 лв. на основание
чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съдът не е обвързан от
претендирания от страната размер, а определя последния с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Следователно и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на
процесуалния представител на ответника, съдът определи юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150 лв., като с оглед изхода на правния спор, се
следва сумата в размер от 75 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Г., ЕГН **********, с ***, против
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 4 662, 66 лв. –
главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г., ведно със
законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на 8 588, 16 лв. – до датата на
предявяване на исковата молба в съда, и сумата от 93, 27 лв. – разноски по
делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден по гр.д. № 5666/2004 г.
на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е
образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност към
момента на образуване на *** производство.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, че В. Д. Г., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 4 662, 66 лв. –
главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г., ведно със
законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на 8 588, 16 лв. – до датата на
12
предявяване на исковата молба в съда, и сумата от 93, 27 лв. – разноски по
делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден по гр.д. № 5666/2004 г.
на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е
образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Д. Г., ЕГН **********,
сумата от 984 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр.д. № 1668/2021 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК В.
Д. Г., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр.д. № 1668/2021 г. на Районен съд –
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13