Решение по дело №159/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.46, ал.5 във вр.с ал.2 и с ал.1, т.7 от ЗОС.

С. Ц. К. от [населено място], [улица], ет.2, ап.6 оспорва заповед №РД 04-311/06.03.2024г. на кмета на Община Дупница. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, свързани с нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Между Община Дупница /наемодател/ и С. Ц. К. /наемател/ е сключен договор №НСЖ-000363/16.06.2023г., по силата на който на наемателя е предоставен за временно и възмездно ползване под наем общинско социално жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.2, ап.6 и представляващо обект в сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68789.30.28.

Настаняването е извършено след проведена процедура по реда на гл.ІV А „Настаняване под наем в социални жилища“ от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Дупница /Наредбата/ и издаване на заповед №РД 04-858/16.06.2023г. от кмета на Община Дупница за настаняване на С. Ц. К. в общинско социално жилище /вж. АЧОС №4160/11.06.2015г./.

Договорът е ревизиран чрез събиране на доказателства за актуалния брой членове на семейството на жалбоподателката, за придобити и отчуждени недвижими имоти, за притежаваните МПС, за реализираните доходи. От служебна бележка УРИ 277р-1970/09.02.2024г. на ОДМВР – Кюстендил /работодател на оспорващата/ се установява, че годишната данъчна основа по чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ за 2023г. на С. К. е в размер на 36 438.40 лв.

В хода на административното производство е възложено изготвянето на доклад за експертна оценка относно пазарната наемна цена съобразно чл.29б, ал.1, т.7 във вр.с чл.17 от Наредбата, за жилища с площ до 25 кв.м., до 40 кв.м., до 55 кв.м. и до 70 кв.м.

След анализ на събраните доказателства за семейното, имотното и финансовото състояние на С. К. е издадена оспорената заповед №РД 04-311/06.03.2024г. на кмета на Община Дупница, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.46, ал.2 във вр. с ал.1, т.7 от ЗОС и чл.30, ал.2 във вр. с ал.1, т.6 от Наредбата е прекратен сключения договор за наем на общинско социално жилище. Изложените мотиви от органа са свързани с отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Прието е, че е налице неизпълнение на условието по чл.29б, ал.1, т.7 от Наредбата – една четвърт от общия годишен доход на С. К. и членовете на нейното семейство да не може да покрие разхода за пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството, съгласно нормите по чл.17.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

По своята правна същност заповед №РД 04-311/06.03.2024г. на кмета на Община Дупница е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. По отношение на него следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма. Налице е изложение на фактическите обстоятелства и мотиви, за да може да се изведе волята на административния орган във връзка с прекратяване на сключения договор за наем на общинско социално жилище. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени са административно производствените правила при постановяване на заповедта.

Не се възприемат за основателни релевираните възражения за незаконосъобразност, свързани с нарушаване на процедурата по Наредбата. Комисията по чл.29е, ал.1 разглежда постъпилите заявления за настаняване в социални жилища в срок до 2 месеца и взема решение за допускане и оценяване на кандидатите, съгласно чл.29б, 29в и 29г. Решението се оформя в протокол, в който се посочват мотивите и основанията за отказ от допускане или включване в списъка на одобрените и класирани

кандидати. Протоколът с решението на комисията се връчва на заявителите по реда на ГПК и подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред кмета на общината по реда на АПК. Кметът на общината се произнася в 14-дневен срок с мотивирано решение, с което се изчерпва възможността за обжалване по административен ред. Съгласно чл. 29и, ал.1 от Наредбата настаняването под наем в социални жилища се извършва по реда на раздел ІІІ от гл.ІІ, а прекратяването на наемните отношения и изземването на социалните жилища се извършва по реда на раздел ІІІ от гл.V от Наредба. Разпоредбата на чл.18 от Наредбата предвижда, че настаняването се извършва със заповед от кмета на общината, а според чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Анализът на законовите норми обуславя извода, че издателя на оспорената заповед – кмета на Община Дупница, е компетентният орган, който е упражнил предоставената му закона правна възможност, при наличие на изискуемите се закона предпоставки, да издаде заповед за прекратяване на договора за наем на общинско жилище.

Съдът не намира за основателни и доводите за опорочаване на процедурата, доколкото решението за прекратяване на договора следвало да се вземе от комисията по чл.29е от Наредбата. Правомощията на същата са регламентирани в точно определен аспект – оценка и класиране на кандидатите за настаняване в общински жилища /чл.29е, ал.2, 3 и 4 от Наредбата/. В този смисъл съдът приема, че в правомощията й не се включва прекратяването на договора за наем.

Не са нарушени и правата на жалбоподателката в производството по прекратяване на договора. Същата е уведомена за започването му, изискани са от лицето съответни документи. Ясно е изразена волята на органа.

Съдът счита, че правилно е приложен и материални закон. С нормата на чл.46, ал.1 от ЗОС е предвидено, че наемните правоотношения се прекратяват когато са налице посочените в закона хипотези, в случая отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. Конкретната предпоставка е отнесена към разпоредбата на чл.29б, ал.1, т.7 от Наредбата - една четвърт от общия годишен доход на С. К. и членовете на нейното семейство да не покрива разхода за пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството, съгласно нормите по чл.17. Анализът на събрания доказателствен материал в хода на административното производство обуславя извод за отпадане на условията за настаняване на жалбоподателката в социално общинско жилище. От служебна бележка УРИ 277р-1970/09.02.2024г. на ОДМВР – Кюстендил /работодател на оспорващата/ се установява, че годишната данъчна основа по чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ за 2023г. на С. К. е в размер на 36 438.40 лв. Т.е. същата през 2023г. е получила средно месечен доход в размер на 3036.53 лв., като една четвърт от него се равнява на сумата от 759.13 лв. Същевременно от доклад за експертна оценка е видно, че месечния наем за жилище до 40 кв.м. /категорията, в която съгласно чл.17 от Наредбата попада жалбоподателката/ е между 250 лв. – 350 лв., до 55 кв.м. е между 300лв. и 350 лв., а до 70 кв.м. е между 350 лв. – 500 лв. Т.е. една четвърт от общия годишен доход на С. К. може да покрие разхода за пазарна наемна цена за жилище, което да съответства на нуждите на семейството й. В този смисъл съдът приема, че изискването по чл.29б, ал.1, т.7 от Наредбата не се покрива от жалбоподателката, поради което и същата е престанала да отговаря на изискванията за настаняване под нам в социално общинско жилище.

Като е съобразил всички законови правила за постановяване на оспорената заповед кмета на Община Дупница е издал законосъобразен такъв. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от делото съдът не присъжда разноски.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ц. К. от [населено място], [улица], ет.2, ап.6 срещу заповед №РД 04-311/06.03.2024г. на кмета на Община Дупница.

Решението е окончателно.