Р Е Ш Е Н И Е

№

                                                 гр. Русе, 21.07.2015год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на втори юли, две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                       Председател: Свилен Сирманов

                                                             Членове:       Росица Ангелова

                                                                               Александър Иванов

      при секретаря С.П., с участието на прокурора Валентина Личева, като разгледа докладваното от съдията Иванов ВНОХД № 181 по описа за 2015 год., взе предвид следното:

Производството е  по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по Протест на Районна прокуратура – Разград и Въззивни жалби от всеки от подсъдимите Д.М.К. (чрез защитника му адв.Ж.Ж.-ВАК), Т.П.Г. (чрез защитника му адв.Б.Ж.-ВАК) и Р.Н.Р. (чрез защитника му адв.М.Т.-САК) – приложени на л.3 - л.27 от ВНОХД№ 126/15г. по описа на Окръжен съд – Разград, против Присъда от 08.01.2015год., постановена по НОХД№ 914/13г. по описа на Районен съд – Разград, с която:

Подсъдимия Д.М.К., бил признат за:

Виновен в това, че на 13.11.2010год. в бензиностанция „***************”, в близост до село Г., общ. Р., в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. и Р.Н.Р. е причинил тежка телесна повреда на Г.К.Т. ***, ЕГН: **********, изразяваща се във видими травматични увреждания – кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник, охлузвания в лявата брадичкова област, скенеграфски доказан хеморагичен мозъчен инсулт (вътрешно мозъчен хематом в лявата теменна област), с изразена неврологична симптоматика; централно увреждане (лезия) на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия (изразено затруднение в говора – неразбираем говор); промяна в съзнанието – психоорганичен синдром (увреда на почти всички корови функции, включително памет и интелект, когниция  и мислене); изразена десностранна спастична хемипареза – флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало, с медиална дивиация (изкривяване на ходилото навътре), флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става, и ходило, на фона на продължаваща рехабилитация, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство (четириопорен бастун) от типа на Вернике-Ман, положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински в дясно; тазови резервоари – контролира, довели до продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия поради претърпения мозъчно съдов инцидент (хеморагичен мозъчен инсулт); осакатяване на десен горен крайник – загуба на хватателната функция придружена с флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна конфрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка; загуба на речта (от централен мозъчен произход) с постоянен характер – неразбираема реч (изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт на пострадалия Т.), като деянието е извършено по хулигански подбуди, и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, му е наложено наказание СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Виновен в това, че на 13.11.2010год. в бензиностанция „***************”, в близост до село Г., общ. Р., в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. и Р.Н.Р., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, и на основание чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Д.М.К. е наложено общо, най-тежкото от така определените наказания, а именно - СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановено то да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК, било постановено приспадане от това наказание, на времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и времето на фактическото му задържане, считано от 17.11.2010 г. до 26.11.2010 г.

 

Подсъдимия Т.П.Г., бил признат за:

Виновен в това, че на 13.11.2010год. в бензиностанция „***************”, в близост до село Г., общ. Р., в съучастие като съизвършител с Д.М.К. и Р.Н.Р., в условията на повторност е причинил тежка телесна повреда на Г.К.Т. ***, ЕГН: **********, изразяваща се във видими травматични увреждания – кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник, охлузвания в лявата брадичкова област, скенеграфски доказан хеморагичен мозъчен инсулт (вътрешно мозъчен хематом в лявата теменна област), с изразена неврологична симптоматика; централно увреждане (лезия) на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия (изразено затруднение в говора – неразбираем говор); промяна в съзнанието – психоорганичен синдром (увреда на почти всички корови функции, включително памет и интелект, когниция  и мислене); изразена десностранна спастична хемипареза – флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало, с медиална дивиация (изкривяване на ходилото навътре), флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става, и ходило, на фона на продължаваща рехабилитация, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство (четириопорен бастун) от типа на Вернике-Ман, положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински в дясно; тазови резервоари – контролира, довели до продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия поради претърпения мозъчно съдов инцидент (хеморагичен мозъчен инсулт); осакатяване на десен горен крайник – загуба на хватателната функция придружена с флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна конфрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка; загуба на речта (от централен мозъчен произход) с постоянен характер – неразбираема реч (изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт на пострадалия Т.), като деянието е извършено по хулигански подбуди, и на основание чл.131, ал.1, т.7, пр.1 и т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, му е наложено наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Виновен в това, че на 13.11.2010год. в бензиностанция „***************”, в близост до село Г., общ. Р., в съучастие като съизвършител с Д.М.К. и Р.Н.Р., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, и на основание чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Т.П.Г. е наложено общо, най-тежкото от така определените наказания, а именно – ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановено то да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК, било постановено приспадане от това наказание, на времето, през което подсъдимият е бил задържан, за времето от 17.11.2010г. до 19.11.2010г.

На основание чл.68, ал.1 от НК, за подс.Г. било приведено в изпълнение наказанието, наложено му със Споразумение от 13.04.2019год. по НОХД№ 153/2009год. по описа на Районен съд – Нови Пазар – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като било постановено да се изтърпи ефективно, при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип.

 

Подсъдимия Р.Н.Р., бил признат за:

Виновен в това, че на 13.11.2010год. в бензиностанция „***************”, в близост до село Г., общ. Р., в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. и Д.М.К., е причинил тежка телесна повреда на Г.К.Т. ***, ЕГН: **********, изразяваща се във видими травматични увреждания – кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник, охлузвания в лявата брадичкова област, скенеграфски доказан хеморагичен мозъчен инсулт (вътрешно мозъчен хематом в лявата теменна област), с изразена неврологична симптоматика; централно увреждане (лезия) на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия (изразено затруднение в говора – неразбираем говор); промяна в съзнанието – психоорганичен синдром (увреда на почти всички корови функции, включително памет и интелект, когниция  и мислене); изразена десностранна спастична хемипареза – флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало, с медиална дивиация (изкривяване на ходилото навътре), флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става, и ходило, на фона на продължаваща рехабилитация, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство (четириопорен бастун) от типа на Вернике-Ман, положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински в дясно; тазови резервоари – контролира, довели до продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия поради претърпения мозъчно съдов инцидент (хеморагичен мозъчен инсулт); осакатяване на десен горен крайник – загуба на хватателната функция придружена с флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна конфрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка; загуба на речта (от централен мозъчен произход) с постоянен характер – неразбираема реч (изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт на пострадалия Т.), като деянието е извършено по хулигански подбуди, и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, му е наложено наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Виновен в това, че на 13.11.2010год. в бензиностанция „***************”, в близост до село Г., общ. Р., в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. и Д.М.К., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, и на основание чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Р.Н.Р. е наложено общо, най-тежкото от така определените наказания, а именно – ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановено то да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК, било постановено приспадане от това наказание, на времето, през което подсъдимият е бил задържан, както и бил с мярка за неотлонение “домашен арест“ за времето от 19.11.2010г. до 26.11.2010г.

С гражданско-правна част на присъдата, тримата подсъдими били осъдени солидарно да заплатят на Г.Т. сумата от 90 000.00 (деветдесет хиляди) лева - обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди за причинената тежка телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2010 г. до окончателното й изплащане.

           На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите били осъдени да заплатят по сметка на държавния бюджет сумата 1436.49 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, по сметка на Районен съд град Р., сумата 3531 лева, разноски в съдебното производство, и сумата 3600 лева – държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

         

                   С протеста се развиват доводи за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода, на всеки един от тримата подсъдими по отношение причиняването на тежка телесна повреда, като се прави искане за изменение на присъдата, като бъде увеличено за всеки от подсъдимите, като се наложи максимално предвиденият размер в текста на чл. 131, ал. 1 , т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (съответно във връзка и с квалифициращото обстоятелство по т.7, ал.1 на чл.131 от НК за подс.Г., съответно и следващото от това изменение в частта на присъдата, за приложение на чл.23, ал.1 от НК за всеки от тримата подсъдими.

                   С въззивната жалба на подс.К. се твърди за неправилност на присъдата, поради допуснати съществуни нарушения на процесуални правила, нарушение на материалиния закон, необоснованост, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че от доказателствената съвкупност не следва съставомерност по приложените състави. Съответно на твърдяните основания, се прави искане за отмяна на присъдата /в наказателната й гражданско правна части/ и постановяване на изцяло оправдателна присъда от въззивната инстанция, при констатация за съществени нарушения на процесуални правила – за отмяна на присъдата и връщане делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Алтернативни доводи и съответно искания се навеждат по отношение преквалифициране на извършеното по отношение телесната повреда – към състава по чл.133 от НК, като се претендира за позоваване на хипотезата на чл.11, ал.5 от НК, а по отношение за преквалифициране на хулиганството – към  състава на чл.325, ал.1 от НК, съответно на което да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност, и бъде намален присъденият размер на неимуществени вреди по гражданският иск.

                   Жалбата се поддържа в заседанието на въззивната инстанция, като се конкретизират твърдяното основание, свързано с необоснованост на присъдата по отношение деятелността на подс.К. – липса на факти в атакувания акт, касаещи неговите действия, липса на доказателства за такива, недоказаност на съучастническа дейност с другите подсъдими. Развиват се съображения и за претенцията относно приложимост на правилото по чл.11, ал.5 от НК по отношение на приетата квалификация, свързана с причиняване на тежка телесна повреда, като се отрича наличие на съставомерно психологично отношение (вкл. и при форма непредпазливост) към причиняването й. Навежда се твърдение, че доколкото подс.К. е реализирал действия спрямо постр.Т., е целял предпазването му от насилието, осъществявано от страна на друго лице.

С въззивната жалба на подс.Г. се твърди за неправилност на присъдата, поради нарушение на материалния закон. Също за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Алтернативно се излага твърдение за явна несправедливост на наказанието.

Жалбата се поддържа в заседанието на въззивната инстанция, като се конкретизират съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Като такова се сочи неразясняване на правата на подсъдимите в заседанието, в което е даден ход на делото (на 13.05.2014год. – протокол на л.203 – 286 от НОХД№ 914/13г. на Районен съд – Р.), като се визира конкретно липсата на разяснения по реда на чл.274 от НПК, а освен това (с оглед препращащото позоваване към доводите на адв.Т.) –  неразясняване на правата по чл.55 от НПК. Също така се твърди, че до такова нарушение са довели действията по даване ход на делото, в аспекта на правилата по чл.271, ал.7 от НПК по отношение на пострадалия по първото престъпление за всеки от подсъдимите съгласно обвинението. На следващо място – поради неизпълнение на указанията, дадени от Окръжен съд - Русе с предходно отменително Решение (по НОХД№ 532/13г. на същият съд), свързани с легитимацията на пострадалия и  действията по приемане на гражданският иск. За процесуално нарушение от категорията на съществените се твърди и отхвърляне на искане за участие и разпит на пострадалия в съдебното следствие. Също така – поради липса на отговор в мотивите на доводите на защитата, свързани с приложимост на чл.11, ал.5 от НК по отношение на обвинението за причиняване на телесна повреда. Заявява се мнението, че всяко от тези твърдяни съществени процесуални нарушения е неотстранимо от въззивната инстанция, във връзка с което се прави искане присъдата до бъде отменена, и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В заседание се развиват и съображения, свързани с необоснованост на присъдата – поради обсъждане на доказателствени източници относно деятелността на подс.Г. във връзка с обвинението за телесна повреда, които не водят до несъмнена доказаност, включително и въз основа на нфрмацията от видеозаписи, отразена в съответни експертизи. Навежда се и довод за липса на доказателства за деятелност на този подсъдим, обуславяща съставомерност на хулиганство, в частност и по отношение извършването му в съучастие с дургите подсъдими. Твърди се липса на мотиви по тези въпроси. Поради недоказаност и на двете обвинения, се прави искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на изцяло оправдателна от въззивната инстнация по отношение на подс.Г.. Не се конкретизират доводи по алтернативно направеното с жалбата искане, относно индивидуализацията на наказанията, съответно за общото такова.

С въззивната жалба на подс. Р. се твърди за неправилност на присъдата, поради необоснованост, поради несъставомерност, следваща от недоказаност на умиксъла и на изискваната причинно-следствена връзка. Заявява се и допускане на съществени нарушения на процесуални правила в хода на съдебното следствие. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване от въззивната инстанция на нова, оправдателна за този подсъдим. С допълнение към въззивната жалба /л.21 - 28 от настоящото дело/, се конкретизират доводите. Първо се развиват такива, свързани с легитимацията на пострадалия по отношение гражданският иск и следствените действия по приемането му, за разглеждане с наказателното производство, като се твърди, че последните довели до съществено нарушение на процесуалните правила в тази област. Идентично на оплакванията по жалбата на подс.Г. като съществено процесуално нарушение се твърди неразясняването на правата на подсъдимите в заседанието, в което е даден ход на делото (на 13.05.2014год. – протокол на л.203 – 286 от НОХД№ 914/13г. на Районен съд – Р.), съобразно чл.55 от НПК, както и неразясняване конкретно на правата им, свързани с дифиренцираните процедури по НПК. Като отделно такова нарушение се определя и неотвеждането на прокурора, участвал в съдебните заседания пред Районен съд – Р. (самостоятелно, както и неуважаване на това искане, от страна на съда), във връзка с искане на подс.К. – в с.з. на 13.05.2014год. по НОХД№ 914/13г. на Районен съд – Р.. Като отделно процесуално нарушение се твърди и неприсъствието на назначеният по отношение на подс.Р., резервен защитник, в част от заседанията пред първата инстанция. Също така се твърди за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с поредността на събиране на доказателствата в съдебно следствие, като се визират действията по приемане на експертизи в с.з. на 14.11.2014год. /отразени на л.496-505 от НОХД№ 914/13г. на Районен съд – Р./.

В допълнението се конкретизират доводи и за недоказаност участието н подс.Р. в деянията,  заявява се, че въз основа на показанията на св.Ц. и св.Ц., също така предвид показанията на свидетелите И. и Р., както и въз основа на установеното посредством компютърно-идентификационната експертиза, не следва несъмнена доказаност на същото. Отделно се излага мнение, че съмнение за причиняване на увреждания по пострадалия следва поради липса на данни за такива в показанията на свидетелите П., П., С., П. и Д.. Твърди се за липса на мотиви по отношение доказателсвената съвупност, приета за източник за въпросите по чл.102 от НПК за този подсъдим. Твърди се, че доказателствата не сочат за наличие на умисъл за причиняване на тежка/тежки телесни повреди, вкл. и еветуален такъв, както и необсъждане на защитната теза, за причиняване на повредите по непредпазливост. Изразява се становище, че било нарушено правото на подсъдимия да разбере обвинението, предвид изменението му, от съдържанието на присъдата не ставало ясно за причиняване на какви по вид телесни повреди се реализира отговорността /в присъдата не са разграничени видовете увреждания по правна характеристика/. Оспорва се приетото за наличие на признака хулигански мотив при причиняването на телесната повреда. Твърди се и за липса на мотиви по отношение постановеното по гражданският иск.

В заседание на въззивната инстнация жалбата и допълнителните съображения се поддържат, като алтернативно на искането по жалбата, се прави такова за отмяна на присъдата и връщане не делото за ново разглеждане на Районен съд – Р., поради допуснатите съществени процесуални нарушения (визират се действията по конституиране на пострадалия в качеството на гр. ищец, както и неразясняване правата на подсъдимите в съдебното следствие в горния смисъл).

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото и наведените в протеста и жалбите доводи и искания, след служебна проверка на присъдата по реда чл.314, ал. 1 от НПК, констатира само частична основателност на протеста, и цялостна неоснователност на жалбите. Отделно – наличие на основание за изменение на присъдата в друга част, съображения за което са изложети по-долу.

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил достатъчен с оглед изискванията на чл.305, ал.1 до 4, вр. с чл.14, ал.1 от НПК, анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, както и доказателства от експертен порядък. Приетото, че въз основа на тях, е настъпила отразената в мотивите на присъдата фактическа обстановка, изцяло се споделя от въззивната инстанция, поради което не е наложително само повтарянето й, и тук. Съобразно изискването на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите били посочени доказателствените източници, въз основа на които следват обстоятелствата, залегнали във фактологията (стр.11 – 15 на мотивите), отчитайки, че е налице безпорна доказаност на същата. На практика се констатира, че в част от самите доказателствените източници, даващи информация за дедени елементи от фактологията /конкретно показанията на св.Ц., С., Р. / информацията за възприетите факти от значение за предметана делото и особено по въпроса за това, както се случило в търговската част на бензиностанцията от момента на влизането на четиримата подсъдими там, заедно с последните двама свидетели, до момента в които излезли, се е променяла по хронология с отдалечаване от времето на събитието /за показанията на св.Ц. /, или е само за отделни елементи от нея, както и с твърдяни обстоятелства, стоящи в определено несъответствие с установеното от тези отново на Ц. и съпоставянето им и с останалите гласни и експертни източници /показания на свидетелите С. и Р. /, както и информацията, следваща от разпознаванията, извършети на досъдебното производство с разпознаващ св.С.. Това не било подминато от районният съд, и съобразно изискването на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, изрично подложил на оценка показанията на св.Ц. /л.14 от мотивите/, констатирал отликата  между първите по време показания, дадени по време на досъдебното производство /приобщени към доказателствения материал в съдебното следствие/, и тези дадени пред друг състав на съда, съответно пред решаващият, постановил процесната присъда, след което изложил съображения защо кредитира и приема за максимално достоверен източник по това обстоятелство именно първите по време, а не и последвалите в двукратно провежданите съдебни следствия на първа инстанция. Окръжният съд изцяло се солидализира с достигнатото решение по въпроса от първата инстанция. В допълнение намира за необходимо да агрументира правилността му с факта, че първите по време показания от страна на св.Ц., дадени по време на досъдебното производство, пред съдия, били изложени два дена след събитието /на 16.11.2010г. – протокол на л.78-81, т.1 от ДП/, което формално предпоставя да са максимално обективни. Освен това, подкрепят се, по който начин се потвърждават /за обсъждания факт на наличие на шест лица в бензиностанцията и нанасян побой над Т. от част от тях/ и от показанията на св.Ц., пресъздаващ установеното от лично възприетото, при преглеждането на видеозаписите непосредствено след деянието, а и се подкрепят и допълнително потвърждават и от експертизите с обект тези записи /Съдебно техническа и допълнителна такава – л.40  - 53, т.2 от ДП/, изводите на които изрично са достигнати и въз основа съпоставка на информацията, дадена от същата свидетелка за външността на лицата, с установеното на записа, конкретни значими моменти от които са изготвени и на снимков материал към експретизите. Съшо така, контретно и за две от лицата, нанасяли побоя, изричен източник са и извършените разпознавания /от св.С., на подсъдимите Г. и Р./. Така достатъчно категорично, както е приела и първата инстанция, се установява достоворността на тази част от показанията на св.Ц., съответно е отхвърлена частта от последващите по време показания, с напълно различното твърдение, че не възприела каквото и да е от случващото се в бензиностанцията по време на несъмнено нанесният побой на пострадалия, тъй като се скрила в някаква стаичка, където била успокоявана от един от подсъдимите /К./. В допълнение следва да се отчете, че освен дадени при максимална близост до събитието, първите по време показания били дадени и при условия, гарантиращи неоказването на влияние върху обективността им, което несъмнено не може да се констатира за изтеклия период от време, до излагане на следващите. В същият смисъл следва да се оцени и факта, че по делото липсват и минимални данни за обусловеност на първите по време показания на св.Ц., от стремеж да бъдат компрометиращи което и да е лице от описаните като присъстващи в бензиностанцията и нанасящи побоя, елементи от който свидетелката описва, още повече, че според показанията й, не ги познавала, с изключение на едно от тях - подс.К.. На следващо място, в комплекса даващ основание да се кредитират именно дадените от св.Ц. показания в процедура пред съдия, по време на досъдебно производство, е самото им съдържание – те съдържат построено логически и подробно описание на обстоятелства на развитието на събитието, с подробности и по начин, сами по себе си свидетелстващи, че лицето, което ги възпроизвежда, действително ги възприело. Още допълнителни аргументи за правилна оценъчна дейност на районният съд относно показанията на св.Ц., следват и от две допълнителни обстоятелства. На първо място, разкритата в показанията й, дадени пред съдия на досъдебното производство фактология, за конкретнии действия на лицата, влезли в бензиностанцията, с пряко значение по предмета на делото /бутането на стелаж, отправените претинции към пострадалия от влезлите, падането на земята на пострадалия, нанасянето на ритници от тях по него и т.н./, се проверява, изяснява в същият смисъл като обективна даденост по него време и място, и по този начин потвърждава като реално настъпила, и от други доказателствени източници – показанията на свидетелите Ц. и П.. Всеки от двамата /първия в качеството на полицейски служител, посетил бензиностанцията непосредствено след събитията, а втория – управител на същата/ възпроизвежда в показанията си знанието си, за именно такива събития, възприети от първия чрез преглеждане на записите на камерите на мястото, а втория – от лично заявеното му именно от св.Ц. – за нанасяне на побой на Г., от хора, дошли с два автомобила (показания на л.129, т.1 от ДП, а по идентичен начин и в тези, по време на съдебното следствие – л.343-347 от НОХД№  914/13г.). Допълнително, показанията на св.П. стоят в съответствие и с показанията на също работещият в бензиностанцията св.П., и разкриват без съмнение факта, че последния идентично като полицейският служител, лично извършил преглед на заснетото в съответния времеви период от камерите в обекта и възприел именно разкритата посредством показанията на всички тези свидетели (преки и непреки), деятелност на няколкото влезли в бензиностанцията лица, като комплекса от тези източници, достатъчно категорично и несъмнено свидетелства за обективното му протичане, както и дава категорична информация за извършителите му – от кръга на тези именно 6 лица от мъжки пол, намиращи се в бензиностанцията, по същото време, трима от които също от съвкупността без съмнение се установява, че били именно процесните подсъдими. Особено показателнено е въздействието от видяното, пресъздадено в показанията на св.П. …“В последствие Петко ми звънна и ми каза, че има голям проблем. Прегледал записите на камерите и видял, че група хора пребиват Г.….“/л.129, т.1 от ДП/. Освен това, обстоятелството, че св.Ц. била пряк свидетел на действията на подсъдимите в бензиностанцията, и съответно описанието на ситуацията в показанията й пред съдия, е именно обективното пресъздаване на случилото се, следва и от съвпадението на соченото в тези показания за присъствието й, непосредствено до пострадалия и опитите й да му помогне срещу действията на биещите го, по някакъв начин /л.81,  т.1 от ДП/ и очевидното й наличие именно на това място, във времевия период на нанасяне на побоя, от визуалната информация върху снимките на л.53 и 53, т.1 от ДП, част от приетата компютърно-техническа експертиза.

          Както бе посочено, съобразно съдържанието на показанията на свидетелите Р. и С. /и несъмнено установеното по делото, че са именно двама от общо шестте лица от мъжки пол, фиксирани на видеозаписите в бензиностанцията по време на нанесеният побой над Г.Т./, напълно резонно техните показания били преценени от районният съд като източник от който не може да се очаква особена обективност и излагане на действително възприетото за действията на техните приятели /тримата  подсъдими по делото/. Едновременно с това, обоснован е извода на съда, че конкретни части от показанията на св.Р. /в която сочи, че хванал подс.К. за ръката питайки го какво правят – което действие между другото се потвърждава и визуално на разпечатаните кадри в експертизите/, сами по себе си опровергават твърденията, че не възприел каквито и да е действия на физическа разправа от страна на подсъдимите към пострадалия, и също така косвено цитираното  потвърждава обвинителната теза, установена по делото посредством останалата част от доказателствената съвкупност, извън правилно установената за недостоверна. Що се отнася до показанията на св.С., в частта им съдържаща също твърдението за неосъществяване на каквото и да е физическо въздействие от лицата, с които влязъл в бензиностанцията /че при влизането им, заварили лежащият на земята Т., с което може би се опитва да внуши, че това състояние е в резултат на предходни фактори, но не и на действията на неговите приятели, подсъдими по делото/, в тази им част те достатъчно категорично се разкриват като лъжливи /като идентично на св.Р. затаява истината и излага неистина/ от доказателствената информация от видеозаснимането, видно от която непосредственото му присъствие по време и на мястото на побоя над Т., е очевидно. Неговата самоличност, а както долу е отбелядзано – и тази на всеки от подсъдимите, е достатъчно категорично усатоновено по делото, въз основа на тази информация и въз основа на съпоставянето й, и с други – гласни доказателствени източници, както и въз основа установеното при извършени разпознавания, обсъдени в мотивите на атакуваната присъда и също оценени по-долу. В този смисъл, събраните доказателства и техният анализ свидетелстват еднопосочно за приетото по фактите, подкрепяйки обвинителната теза, на която съвкупност противостои едиствено декларацията на подсъдимите в процеса (които се възползвали от правото си да не дават обяснения, но защитната им теза достатъчно се изяснява от линията на защита), за неучастие в също така несъмнено реализираната физическа агресия спрямо постр.Т. на процесните дата и място. Въззивният съд приема за напълно обоснована оценката на първата инстанция относно показанията на св.Ц., съответно за доказателствената им стойност и значение, като изночник, който в комплекс с останалите кредитирани гласни и от експертен поръдък доказателства, разкриват категорично именно подсъдимите К., Г. и Р. за автори на конкретизираното във фактологията физическо въздействие върху пострадалия, както и въздействие върху имуществото в помещението на процесната бензиностанция. Във връзка с възражения на защитата по отношение на доказателствената стойност на възпроизведеното чрез показанията на св.Ц., за ситуацията в бензиностанцията, наличните лица, действията им, самоличността им и всичко останало, за което същият свидетелства, разказвайки лично видяното на преглежданите записи, направени от камерите на бензиностанцията, въззивната инстанцция държи да отбележи, че събиране на доказателсвена информация за дадено събитие, предмет на делото, не ке ограничава по какъвто и да е начин от НПК, включително и по отношение възможността за възпроизвеждане с показания на възприети факги от даден свидетел, следователно е допустимо. В случая важнвото е, че информацията за самоличността на биячите, не се ограничава само до показанията на св.Ц. в тази им част, а до категоричен отговор по този въпрос, се достига /както е анализирал районният съд в мотивите си/, от съвкупност от доказателства, в която се включват и неговите показания, а именно – показанията на свидетелката Ц., на св.П., на св.П., на св.С., на св.Р. /съответната относима информация/, също така и въз основа на основната, както и допълнителна съдебно-технически експертизи /т.1 от ДП/, вкл. и въз основа на визуално възприетото при преглеждането на записите в съдебното следствие по делото, а и въз основа на информацията, събрана чрез разпознавания на лица по време на досъдебното производство /св.С. разпознал като двама от биячите - подсъдимите Т.Г. и Р. Р. – Протоколи на л.94 до 101, т.1 от досъд. п/во/.

 Правилно районният съд не е подложил и на минимално съмнение качеството на обективност и достоверност, на показанията на полицейският служител, който е възприел чрез преглеждане на записите, непосредствено след събитието, всяко действие на присъстващите лица и го е пресъздал в качеството си на свидетел в наказателното производство. Същият е категоричен, че още в него момент е разпознал лицата, нанасящи удари по Г.Т. – че били именно процесните трима подсъдими, описва подробно действията им /всъщност изключително подробно описва всичко отразено на записите от момента на пристигането там на св.М. П. и св.Г. /около 4,38 часа/ до напускането на всички дошли лица, включително и подсъдимите, с три автомобила, след нанасянето на побоя над Г.Т.. Описанието на видяното от този свидетел чрез видеозаписа, напълно съответства в конкретни елементи, сочени и от друг свидетел /очевидеца Ц./, а освен това именно такива действия по конкретика, лице, което ги осъществило и конкретно тези с насоченост имеществото на бензиностанцията и телесната неприкосновеност на постр.Т., се разкрива и посредством изводите на нарочната в този смисъл съдебно-техническа експертиза. В същата, участващите в действията шест лица от мъжки пол, в значимия времеви период с оглед предмета на делото, били отбелязани с условни номера, както и било установено съобразно описаните в показанията на св.Ц. външни характерни техни признаци, съответствие на соченото в показанията й, че конкретно лице /с конкретни характерни признаци/ извършва конкретното съответно действие – събаряне на стелаж, нанасяне на удари по пострадалияа, влачене на пострадалия, по начина, разказан от свидетелката. Индивидуализацията им /освен за подс.К. въз основа показанията на св.Ц. и описаното за неговите конкретни действия – извлякъл тялото на пострадалия на по-широко място, където последвали няколко удара с крак в обастта и гърдите и главата, около теменната област на пострадалия от страна на подс.Р./, се установява и въз основа показанията на св.Ц. и за тримата подсъдими, както и по отношение на подсъдимите Г. и Р., допълнително и също така категорично, и въз основа на извършените непосредствено след случая разпознавания /св.С. при спазване на съответните правила на НПК, изрично разпознал Г. и Р., като две от лицата, нанасяли побоя на пострадалия/. Предвид това, напълно несъстоятелни се явяват доводите по въззивните жалби, свързани с необоснованост на присъдата, в аспекта на недоказаност на участието в  процесната деятелност на всеки от тримата подсъдими, включително и на конкретното й проявление за всеки от тях, по начина, приет за установен във фактическата обстановка. Анализната дейност на първата инстанция е аргументирана, изведена след спазване на императивните изисквания на чл.305, ал.2 от НПК, изведена е въз основа действителното значение и стойност на доказателствените източници, събрани при спазване правилата на НПК, липсва превратно ценене на съдържанието на даден доказателствен източник, както и необсъждане на такъв от значение за предмета на делото, което също обуславя неоснователност на наведените твърдения по въззивните жалби за необоснованост на присъдата, по отношение установеното за деятелността на всеки от тримата подсъдими.

          Именно такава, положителна оценка на качеството на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция дава и предвид особено аналитичната дейност на първата инстанция, въз основа съпоставяне на събраният гласен доказателствен материал за случилото се в бензиностанцията в съответния времеви период, в който била реализирана физическата агресия срещу пострадалия, както и спрямо имуществото на бензиностанцията, съответно и въз основа на действията по разпознаванията, с това, което се установило визуално и в съдебното следствие /освен че било предмет и на експертизите в досъдебна фаза/ от възпроизведеният видеозапис – л.13 и 14 от мотивите, за правилността на която, включително и въз основа на отчетените съображения в настоящото решение, не може да има и минимално съмнение.

Следва да се маркира, че информацията, събрана чрез СРС по делото, не е от значение за предмета му - малка част от нея касае разговори между лице от мъжки пол и задържани лица – вероятно някой от процесните подсъдими и негов адвокат, а значителната част – без връзка с процесното събитие, поради което не подлежи на обсъждане.

Разбираемо /а и в течение на настоящото наказателно производство доказано с влязла в сила присъда – данни в бюлетин на л.325 от НОХД 884/11г. на Районен съд – Р. доказано по наказателен ред/, от показанията на установения като работодател на подсъдимите, св.М. П., не може да се очаква, и липсва истина относно реално стореното от същите при процесните събития, поради което тези показания, а и на приятелката му по него време /св.Г../, не заслужават допълнително внимание.

Показанията на свидетелите П.а, М. и Д., вкл и тези на свидетелите П. и П. /двамата само за някои възприети моменти/, дават обилна доказателтвена информация за здравословното състояние на пострадалия до, и съответно след процесният побой над него, съответно компетентна оценка на същото, включително и за установената промяна в негативна посока с течение на времета, въз основа на първоначалната и няколкото назначени и приети по делото съдебномедицински експертизи.

 

Въз основа на установеното по факттите, правилно същите били превидени към въведените с обвинението /съответно изменено по отношение на телесната повреда/ състави на пристъпления, със съответните квалифициращи ги обстоятелства, за всеки от тримата подсъдими,

Въззивната инстанция изцяло се съгласява с достигнатия извод, че с действията си по отношение телесната неприкосновеност на св.Г.Т. всеки от подсъдимите К., Г. и Р., осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК (за подсъдимия Г. и в условията на повторност, обуславящо за него и признака по т.7, пр.1, ал.1 на чл.131 от НПК). Изпълнителното деяние - конкретнте действия на всеки от подсъдимите са изрично описани в мотивите (л.17) за всеки от тях – нанасяне н удари по Т., по конкретизирания в обстановката начин, повалянето му на земята, влаченето на тялото му по пода, като отново са конкретизирани – за подс.Г. – шамар по лицето, удар в областта на корема, подс.Р. блъснал пострадалия, събаряйки го на земята, след което го ритал с крака в областта на тялото и крайниците, подс.К. е влачел тялото на пострадалия по земята, до по-широко място – между стилажите на бензиностанцията и щанда. Хронологично, налице са и следващи действия на подс.Р. – нанесъл няколко удара с крак в областта на главата и гърдите на пострадалия – в лявата част, около теменната област на главата. Тази дейтелност се явява котегорично доказана въз основа на правилно изведеният анализ на доказателства от първата инстанция, и изцяло се приема за доказана и осъществена и при въззивният контрол. В частност неоснователно е твърдението по жалбата на подс.К. за липса на факти в присъдата, за негови съставомерни действия. На преценка е поставено още от първата инстанция навежданото и сега възражение за целеното от подс.К., влачейки тялото на пострадалия, решението по който въпрос изцяло се споделя и от въззивната инстанция. На първо място, формално подобен способ /влачене на тялото на лице, като цялото тяло е отпуснато и в безпомощно състояние на земята, от едно до друго място/ на въздействие върху пострадалия, е крайно несъстоятелно да се внушава, че обективира намерение на влачещия да му облекчи в какъвто и да е смисъл състоянието. Съвсем логично от друга страна е поради именно този явно грубиянски и показващ пълно неглижиране телесната неприкосновенност и моментно здравословно състояние на пострадалаия, начин на въздействие върху него, да предпоставя именно на практика установеното по фактологията, че било целено удобство за исканото продължаване на побоя от нанеслите го подсъдими, като след преместването на тялото на пострадалия по този начин, друг от подсъдимите – Р., нанесъл още няколко удара по пострадалия, докато продължавал да се намира на земята, в същото безпомощно състояние.

Категорично се установява, въз основа на изричните, неоспорени и несъмнени поради убедителното им достигане, както и обстоятелствено разясняване и при приемането на експертизите относно здравословното състояание на пострадалия, изискваната причинно-следствена връзка между нанасеният побой от подсъдимите върху пострадалия – описаното във фактологията физическо въздействие върху него на процесните дата и място/ и уврежданията по него, значителната част от които като характеристика, представляват от правна страна нанасена тежка телесна повреда, с повече и от самостоятелно достатъчните всяка сама за себе си, факултативно предвидени медико-биологични характеристики в чл.128, ал.2 от НК. От експертните изводи в тази насока, става ясно, че уврежданията, правно ценени за тежка телесна повреда, са резултат от  преживяния от пострадалия хеморагичен мозъчен инсулт, получен от закритата черепно-мозъчна травма при нанесения побой на процесната дата. Без съмнение /също изрично укгатонето и чрез експертните изводи/, предходно преживян инсулт от пострадалия макар и да е благоприятствал настъпването на  съставомерните увреждания, те не биха настъпили без предизвикващият ги реално фактор – физическото въздействие върху пострадалия от страна на подсъдимите на процесната дата, поради което не могат да се приемат за състоятелни възражения на тази плоскост, включително и такива свързани с оценката на психологичното отношение на извършителите към престъпния резултат, каквито внушения се правят с жалбите. Ясно става въз основа на доказателствената съвкупност, че до момента на процесният побой над Т., причинените му увреждания и обусловеното от побоя тяхно развитие и влошаване на здравето му с изминаване на времето, не били обективна даденост, а след именно това въздействие от страна на подсъдимите, вече били обективна даденост.

Насочеността и конкретното проявление на действията им по нанасяне на побой – множество удари, включително и след като тялото на пострадалия било паднало в безпомощно състояние на земята, а и самото поваляне тялото на земята, нанасянето на неднократни удари в изключително важни за живота и здравето на което и да е лице места, вкл. и в обастта на главата и гърдите, включително и с крака /съответно с обувки/, категорично обективират желаното причиняване на увреждания, включително като тежест и последици и като процесно установените. Като несъмнено вменяеми лица, подсъдимите са били наясно, че с въздействие като реалираното от тях върху пострадалото лице, могат да бъдат причинени /а те това и искали/ различни по тежест увреждания, включително и да доведат до констатираните в случая, обуславящи причиняването на тежка телесна повреда, с няколко проявни форми в съдържанието си. Първата изготвена по време на досъдебното производство и по хронология всяка следваща съдебномедицинска експертиза с обект здравословното състояние на Т., съответно разясненията по тях от експертите при приемането им, обясняват аргументирано, по начин, изключващ съмнение, развитието на болестния процес у пострадалия, на който е било поставено началото по този начин – именно с нанасеният побой от тримата подсъдими, както се установява от доказателствената съвкупност, и изрично приет като фактология с проверяваната присъда.

Престъпния резултат бил причинен от съвместната дейност на тримата подсъдими, който извод и правната оценка за извършването на деянието в съучастие в извършителска форма за всеки от тят, приети от първата инстанция, се приемат за правилни и от въззивната. В обективно отношение всеки от тримата подсъдими участвал в самото изпълнение на престъплението – всеки от тях с действия на процесните време и място, довел до увреждане зравето на Г.Т. – подс.Г. му нанесъл удари по лицето и по корема, подс.Р. го изблъскал, по който начин пострадалия паднал на земята изцяло, ритал го с крака в областта на тялото и крайниците, подс.К. влачил тялото на пострадалия по земята, до място, където продължило вече започналото физическо въздействие върху пострадалия, на което място, физическото въздействие продължило, като подс.Р. нанесъл на пострадалия удари в областта на гърдите и в областта на главата, около лявата теменна област. Именно това последователно, физическо въздействие по пострадалия, довело до осъществяване на намисления престъпен резултат – увреждане на здравето му. В субективно отношение обединяващият момент на съизвършителството бил конкретният общ умисъл – всеки от тях, при извършване на самостоятелните си действия, имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с всеки от останалите двама и искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици – с целенасочените си действия да причинят телесни увреждания на лицето, срещу което упражнали физическата си агресия.

Самите действия на подсъдимите, в реализиране изпълнителното деяние, а и тяхното поведение, свързано с влизане в бензиностанцията, веднага след което започнали да търсят информация за лицето, което малко преди това така дълбоко засегнало техния приятел, лъжесвидетеля П., който очевидно ги извикал, за да накажат чрез агресията си това лице, факта, че всъщност агресията се насочила към съвсем друго лице, нямащо нищо общо с недоволството на П., както и съпътстващите самото причиняване на уврежданията, събаряне на вещи в бензиностанцията, искане на обяснение за съответните лица, които вече били напуснали мястото, включително и с начеване на физическо давление върху друго лице, също нямащо нищо общо с недоволството им и целта на нахлуването им в бензиностанцията – св.Ц., категорично обективират именно изискваното от чл.11, ал.2 от НК психологично отношение на всеки от тримата подсъсдими към извършеното. Всеки от тях съзнавал, че с реализиране на такова физическо въздействие върху което и да е лице, вкл. и настоящият пострадал е запретено, че ще му бъдат причинени немалки по брой и тежест увреждания, и са искали именно това – да му ги причинят. Насочеността, бройността на ударите, вкл. и повалянето и влаченето на тялото, докато е на земята, свидетелства, че субективната придстава включвала, и те се съгласявали и с причиняване и с най-тежки по вид телесни увреждания, от вида на правно квалифицираната като тежка телесна повреда. Всъщност подобни удари, особено в областта на главата и гърдите на което и да е лице, са годен способ да доведат и до летален изход за това лице (което няма съмнение било съзнавано и от процесните биячи, които в задружие реализирали установеното физическо въздействие върху пострадалия Т.). Това едновременно определя и напълно за несъстоятелни твърденията, наведени от жалбоподателите в насока за липса на съставомерен умисъл, още повече – и претенцията за нищо общо нямащият със процесният случай, съответно приложимост, институт на чл.11, ал.5 от НК. А претенцията за приложение на чл.133 от НК, заслужава само да се определи за напълно безпочвена. На тези претенции бил даден правилен отговор и с проверявания акт /л.17 и 18 от мотивите/, поради което твърденията по жалбите за липса на мотиви  в тази насока (и от там – че представлявало съществено нарушение на процесуални правила), се явява неоснователно.

Правилно е решението на първоинстанционният съд, че процесната тежка телесна повреда била причинена от задружните действия на тримата подсъдими, по хулигански подбуди, обуславящо наличието на този квилифициращ престъплението признак, за всеки от тях. Самият факт, че нанесли побой върху Т., нямащ нищо общо с изпълнение на ролята с която се нагърбили, за да угодят по някакъв начин на извикалия ги на мястото П. (за саморазправа с лице или лица, от които последния се считал за пострадал), и реализирали агресията си върху Т. очевидно поради липса на други набелязани лица разкрива подбуди именно от тази вид. На практика, подсъдимите са нанесли побой на Т., само защото именно той по стечение на обстоятелствата, имал изключетлно лошият за него къмет да влезе в бензиностанцията, докато там те търсели разправа. Очевидно щели да набият и друго, оказало се случайно на мястото лице, по техен избор. Между тях и Т. нямало предходен конфликт, нито настоящ /в момента на начеване на побоя/, нито той ги е провокирал по някъкав начин, за да е налице мотивност у подсъсдимите за насочване на агресията именно към него. Те търсели жертва на гнева си за това, че някои си бил позволи да засегне техен познат, нямали търпение и желание при липсата на „виновното“ за това лице да сторят нещо друго, освен да пребият което и да е от намиращите се в бензиностанцията лице, което произволно им харасало за целта. Точно това обективира причиняването на телесната повреда на Т., по хулигански мотив.  Така те демонстрирали неуважението си към обществото – показали, че имат превъзходство, надмощие, и да се види, че не зачитат каквито и да е морални норми, още по-малко свързаните с телесната неприкосновеност на гражданите и забраната собственото им недоволството да се решава по начин, увреждащ тези обществени отношения – действията показват пренебрежение към морала и човешката личност. Ето защо, възраженията по въззивните жалби в противен смисъл се явяват неоснователни, и са само декларативни, именно поради липса на възможна аргументация.

Конкретно подсъдимия Г. извършил престъплението и при наличието на квалифициращото го обстоятелство „тежка телесна повреда извършена повторно“ - след като е бил осъден с влязла всила присъда за друго такова престъпление – за приченена телесна повреда, със Споразумение от 13.04.2019год. по НОХД№ 153/2009год. по описа на Районен съд – Нови Пазар, като не са налице условията на чл.30, ал.2 от НК.

Атакуваният акт е правилен и в частта, с която било прието за установено, че с действията си на процесните време и място тримата подсъдими, осъществили и престъплението по чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК. Действията по причиняване на телесната повреда на Т. (с което било реалилизирано предходно обсъденото престъпление), в случая е било предшествано и последвано от хулигански действия на същите подсъдими, както и факта на публичността, и мястото на побоя. Желаното от тях причиняване на телесна повреда, станало по начин, че едновременно било съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред и изразило явно неуважение към обществото. Районният съд правилно в тази насока оценява събарянето на стелаж от щанда в бензиностанцията, веднага след влизанането на подсъдимите вътре, последвалото настоятелно и заплашително искане на информация от подсъдимите К. и Р. към св.Ц., а и към пострадалия, точно преди да наченат физическата разправа с него. При това, докато настоявал да разбере къде са търсените лица, от които св.П. се бил оплакал на подсъдимите, подс.Р. се пресегнал през щанда и хванал ръката на св.Ц. и я дръпнал към себе си, проявявайки така предупреждение за физическа разправа и с нея. Като увреждащ наред с телесната неприкосновенност на пострадалия, правилно самият побой над него, факта, че се извършвал на обществено място, в случая и в присъствието и на други лица (свидетелите Ц., Р., С., П. и Г..), както и факта, че нанесли побой на произволно лице (както точно съдът е определил – за назидание, показвайки намерението си някой, независимо кой да пострада, за да бъде удовлетворен техния познат – работодател), били елементи на деятелността им, засегнали едновременно и друг обект – обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие. Допълнителен елемент в тази съвкупност от прояви, било свалянето на пореден стелаж със съответни стоки в бензиностанцията, на излизане след приключване на побоя /от подс.Р./. Този комплекс действия без съмнение са непристоини, както и грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както правилно е констатирала първата инстанция, и аргументирала по най-добрия начин това рашение в мотивите на присъдата /л.18/. Не вможе да се определи като нещо различно от изискваното за съставомерността явно неуважение към обществото, събаряне на имущество в дадена безиностанция /демонстрира мнение за надмощие, за безнаказаност, показва крайна аморалност, за някаква особена важност спрямо останалите граждани, неглижиране на изискванията за очакваното поведение от всеки гражданин в обществото/. Абсолютно същата демонстрация представлява нанасянето на побой на лице, по такъв брутален, жесток начин, в присъствието и на няколко други лица, извън извършителите, показват, че са лица, които имат право да наказват когото искат, по свое усмотрение. Степента на въздействие, по този начин върху обществените отношения, свидетелства и за правилността на правната оценка на първата инстанция, в съгласие в въведеното обвинение, че хулиганството за всеки от подсъдимите, следва да се квалифицира като такова, при наличие на признака „отличаващо се с изключителна дързост“. Също така, това се определя и от проявената от подсъдимите упоритост – продължили противоправното си въдействие върху посочените елементи на обществените отношения, въпреки опитите на някои от придружаващите ги, а и на св.Ц. /опитала доколкото може да помогне на пострадалия/ да ги спрат. За това, какво въздействие имало поведението на подсъдимите, визираните прояви от които засегнали тези обществени отношения, ярка демонстрация се съдържа в показанията на св.Ц., както и например на св.П. П., съответно възпроизведени и от тези на св.П./ - първата била изключително уплашена от случилото се, и изразила намерение незабавно да напусне местоработата, втория, възприемайки записите от камерите, изразил оценката си пред третия, като посочил, че станал голям проблем. Същите били скандализирани от преживяното и видяното, което е напълно логично на обективно установените въз основа на съвкупността, цялостно поведение на подсъдимите от влизането, до излизането им от бензиностанцията. и води до правилността на извода с проверяваната присъда, за значителното въздействие върху обществения ред, отличаващо извършеното и с изключителна дързост, съобразно вложения от законодателя смисъл в този признак, съответно за наличие на всички изискуеми признаци и на това престъпление.

Престъпния резултат бил причинен от съвместната дейност на тримата подсъдими, който извод и правната оценка за извършването на деянието в съучастие в извършителска форма за всеки от тят, приети от първата инстанция, се приемат за правилни и от въззивната. Всеки от тримата подсъдими, имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с всеки от останалите двама и искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни опследици – едновременно с нанасяне телесна повреда на някое лице и въздействие и въърху имущество на мястото, да засегнат по престъпен начин и обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие. В отговор на възражението за недопустимост на идеална съвкупност на тежка телесна повреда в случая, с хулиганство, настоящата инстанци изцяло споделя изрично приетото от първата инстанция в мотивната част на прсъдата, като в положителен за обвинението смисъл сведва да се отчете и обстоятелството, че в случая освен едновременно засягащи двата обекта на защита /побоя над пострадалия, съобразно комплексните – едновременно засягащи и двете сфери действия/ са налице и отделни  действия /засягащи само отношенията, свързани с обществения ред и спокойствие/ - чрез въздействие върху намиращите се в бензиностанцията лица, извън пострадалия, по описания във фактологията начин и чрез въздействие върху имущество в бензиностанцията.

По отношение наведените с всяка от трите жалби твърдения за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, въззивната инстанция на първо място отчита следното: Делото вече било връщано за ново разглеждане на Районен съд – Р. (съгласно Решение № 168/28.11.2013год. по ВНОХД№ 532/13г. по описа на Окръжен съд – Русе), като проверяваната присъда била отменена поради съществени нарушения на процесуални правила (чл.348, ал.3, т.1 от НПК). Поради това, съобразно императивното правило по чл.335, ал.3 от НПК, в настоящото производство, даже и да се налице повторно условията на на ал.2 от същата разпоредба (констатирано съществено/съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.3 от НПК), е недопустимо връщането на делото, а настоящата въззивна инстанция следва да го реши по същество.

На второ място, окръжният съд приема, че нито едно от наведените твърдения в този смисъл с процесните въззивни жалби, не обуславя допускането на нарушения от категорията на съществените.

Макар и изрично неотразено в протокола от първото заседание, в което бил даден ход на делото /протокол на л.203 – 286 от НОХД№ 914/13г. на Районен съд – Р./, разясняването на правото на подсъдимите и техните защитници за искане на отводи по чл.274 от НПК, не било допуснато ограничаване на това им процесуално право като страни, най-малко предвид факта, че още в същото заседание подс.К. (поддържано и от неговият защитник) напривили искане за отвод на прокурора, участващ в заседанието, което било толкова подробно обсъждано и мотивирано отхвърлено, че обуславя категорично знание на съответното право и от другите подсъдими, още повече предвид участие в цялото наказателно производство и на техни зещитници. Последното е гарантирало в достатъчна степен, като е видно и от особената процесуална активност на защитниците в целия процес (излагане на искания, възражения, съгласие, съответно несъгласия за приобщаване на показания, по отношение разпити на експерти и т.н.), знанието за, съответно и възможността както подсъдимите, така и техните защитинци, да реализират и общо изведените права по чл.55 от НПК, поради което твърдението, че същите били накърнени в процеса (ограничени) поради формалната липса на отразяване факта на разясняването им в протоколите от съдебни заседания, не може да се приеме за състоятелно. Освен това, на практика в същият наказателен процес, по същият предмет на разглеждане, на същите подсъдими и техните защитници, при първото по ред разглеждане на делото в съдебна фаза, правото им на отвод, правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели, правото да правят доказателствени искания и искания по реда на съдебното следствие  (съобразно чл.274, ал.1 и 2 от НПК и чл.275 от НПК), били разяснени изрично – действието отразено в протокол от съдебно зеседание на 12.12.2012год. по НОХД№ 884/11г. по описа на Районен съд – Р. – л.151 от същото. В частност, не може да се прецени като съществено нарушение и отказа на прокурора, съответно на съда, да бъде уважена претенцията за отвод на първия, доколкото тази претенция останала само една декларация, при липса на каквито и да е обективни данни по делото за възможна заинтересованост на конкретния прокурор по отношение делото, освен тази, да реализира правата и задълженията си като страна в процеса, по реда на НПК.

Съществено нарушение на процесуални правила не следва и от действията, свързани с решаване на въпроса за даване ход на делото, както и с приемане за разглеждане на граждансикят иск и конституирането на Г.Т. в качеството на граждански ищец. Съответните правила са призвани да гарантират ненакърняване правата на лицето, сочено за пострадал според обвинението, а не на подсъдимите и техните защитници в процеса. В случая с надлежно предявеният граждански иск, разглеждането му в съдебната фаза, уважаването му в искания размер, явяващ се по същество основателен и доказан и според настоящата въззивна инстанция, процесуалните права на пострадалия, съответно граждански ищец в съдебната фаза, са били реализирани в цялост, поради което каквото и да е процесуално несъвършенство, не може да обуслови извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Това и считаните като правилни от въззивната инстанция решение и съображения по направените частични възражения в този смисъл, отразени при действията по уточняване, приемане на гражданският иск, отразено на л.263-269 от НОХД№ 884/11г. по описа на Районен съд – Р., определя за неоснователни противните твърдения на защатата на подсъдимите. Не може да се приеме за процесуално нарушение от категорията на съществените и факта, че в цялото наказателно производство, пострадалият не бил разпитван в качеството на свидетел. Ясно следва от обилният в тази насока доказателствен материал /показанията на свидетелите С. М., Д., както и изводите на поредно назначаваните и приети по делото комисионни съдебномедицински експертизи/, че на практика немалко време след побоя, била налице реална невъзможност на снемане на такива, а въз основа на последната по време експертиза (обобщено в извода, че състоянието му не позволява да дава показания поради сериозното увреждане на трите компонента в паметта – л.526 от съд. п/во по НОДХ№914/13г. на Районен съд - Разгад – и недопустимо), а от друга страна – и без събирането на доказателствена информация от този източник, въз основа на други – ангажирани, събрани и обсъдени по същество в съдебната фаза на процеса, достатъчно категорично били установени обстоятелствата, от значение за предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение. Като правилни се оценяват и от възззивната инстанция, съображенията и на предходния първоинстанционен съд, в отговор на това искане по време на съдебното следствие /отразено в протокол от с.з. на 16.01.13г. – л.386 от НОХД№ 884/11г. на Районен съд – Р./. Важно е да си посочи и това, че преценката за достатъчност на доказателствата за изясняване на обективната истина, е предоставена единствено на съда, като се дължи събирането на определен обем и вид доказателства с оглед предмета на делото по негова преценка, а не и на всички възможни, като в случая въззивната инстанция, идентично на първата приема ангажираните доказателства, въпреки липсата на изхождащи от постардалото лице, за достатъчни в тази насока.

До съществено нарушение на процесуални правила, а и до каквото и да е нарушение на такива, не води факта, че назначените резервни защитници престанали в един момент по време на съдебното следствие да участват в съдебно заседание. Това би могло само да препятства възможността за приложение на хипотези, следващи от правилата на чл.94, ал.5 и 6 от НПК, което в случая не е налице, предвид участието на договорен защитник за всеки от тримата подсъдими в цялото наказателно производство. Не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като по никакъв начин не ограничава същностни процесуални права на подсъдимите и техните защитници, факта, че част от експертизите били приети в съдебно следствие преди изчерпване на ангажираните с обвинението гласни доказателства /визират се приетите в с.з. на 14.11.2014год. – л.496-505 от НОХД№ 914/13г. по описа на Районен съд – Р./, а и видно от предходно изразявяно несъгласие на защитниците и подсъдимите за приемане на друга част от експертизите, в пердходни съдебни заседания /по отношение на съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава/, като страни били наясно с възможността, ако са имали несъгласие с измененият по този начин, ред на съдебното следствие, да възразят и настояват за прилагане на следващият от НПК ред. Подобно възражение липсва, а е налице съгласие за приемането им в съдебно засадание, което изключва възможен извод, че е налице изискваната същественост на нарушаването на обсъжданите правила относно реда на съдебното следствие. Не е налице и твърдяната липса на мотиви в отговор на наведените твърдения в съдебните прения, идентично и пред настоящата инстанция, по отношение психологичното отношение на всеки от подсъдимите при действията, довели до причиняване на телесната повреда на пострадалия, както и по отношение квалифициращият това престъпление признак „извършено по хулигански подбуди“. По тези обстоятелства първата инстанцзия е изложило шзрични съображения /л.17 и 18 от мотивите на присъдата/, които следват от обективно установеното за действията на тримата подсъдими, скоито контролната инстанция се съгласява изцяло.

Не е допуснато процесуално нарушение, още по-малко съществено, в резултат с процесуалните действия по изменение и приемане на измененото обвинение /ново обвинение по смисъла на чл.287 от НПК/, по време на съдебното следствие, нито е налице въз основа съдържанието на присъдата, неяснота за възразяващият в този смисъл чрез довод по жалбата на подс.Г., както и за останалите подсъдими и техните зещитници за причиняване на какъв вид телесна повреда и изразена в какво, същите са признати за виновни и осъдени с процесноатакуваната присъда. Института изменение на обвинението е приложен след реализиране на предоставеното право на прокурора по реда на чл.287, ал.1 от НПК, като основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, следвало от факта, че съгласно изводите на допълнителната Комисионна съдебно-психиатрична експертиза за здравословното състояние на Т. от 18.06.2012год. (назначена и изготвена по време на съдебното следствие при предходното разглеждане на делото – приложена на л.338-л.341 от НОХД№ 884/11г. по описа на Районен съд – Р., приета по сътоветния ред и в съдебното следствие по настоящото дело – отразено на л.501 и л.502), обусловените в резултат на нанесеният му на процесната дата побой, увреждания, съответстващи по медикобиологичният признак на критериите за тежка телесна повреда, са уточнени съобразно актуалното тогава здравословно състояние на пострадалия (при поддържан извод и за обусловеността им от причиенните увреждания в резултат на поцесния побой) били прецизирани, като:

-Продължително разстройство на съзнанието (тежък психоорганичен синдром);

- Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота (поради претърпения мозъчен инсулт-хеморагичен мозъчен инсулт);

- Осакатяване на десен горен крайник (загуба на хватателната функия, придружена с флексионна контрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка)

- Загуба на речта (от централен мозъчен произход, с постоянен характер – неразбираема реч, изцяло нарушена нормална способност за осъщуствяване на контакт).

- Трайно затруднение в движението на десния долен крайник (екстензионна контрактура на дясно стъпало с медиална димиация – изкривяване на ходилото навътре, флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно средство – четириопорен бастун).

Изменението на обвинението било направено от прокурора и допуснато от съда в с.з. на 14.11.2014год. (отразено на л.506 -507 от НОХД№ 914/13г.), с цялостното му съдържание, подсъдимите и техните защитници участвали в зеседанието, изрично възприели току – що приетата експертиза, обусловила искането, била им дадена възможност за становище (макар, че в тази процедура НПК не изисква такова, още по-малко съгласие),  и съобразно правилото по чл.287, ал.3 от НПК съдебното заседание било отложено, именно за да се запознаят подсъдимите и техните защитници с обстоятелствата по новото обвинение в тази му част (да се подготвят и по него). По тази начин, предоставените им от НПК права във връзка с приложението на института на изменение на обвинението, били изцяло реализирани, и липсва каквото и да е основание за твърдението им в противен смисъл – за ограничаване на права, представляващо съществено нарушение. Не е налице и каквато и да е неяснота в присъдата, по отношение на това, кои са приетите за установени медикобиологични признаци, обуславящи вида на телесната повреда като тежка, като описанието им по горния начин, изрично се съдържа както в мотивната, така и в диспозитивната й част. Факта, че са описани и видимите травматични увреждания, които сами по себе си не обуславят телесна повреда от този вид, може да се оцени само като подробност, свързана с изчерпателността на описаниието на констатираните такива, но не внася неяснота в подсъдимите и техните защитници, именно в какво се изразява медицинската характеристика на състоянието на пострадалия, равносилна на  правната характеристика на тежката телесна повреда. Едновременно с това, въззивната инстанция констатира пропуск в това отношение, който обаче не би могло да доведе, и не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не довел до ограничаване процесуалните права на пъдсъдимите и защитниците им, съответно и на гражданският ищец (поради факта, че претенцията му е изцяло уважена). Той се изразява в констатацията, че съобразно изричен извод в посочената експертиза, станала основание за изменение на обвинението, единия от признаците на тежка телесна повреда (на практика петият по хронология, като всеки от тях и самостоятелно е достатъчен за наличието на такава съгласно критериите по чл.128, ал.2 от НК), бил въведен като съдържание на изменеото обвинение, но в определението за приемането му, както и в диспозитивната част на присъдата, същият не залегнал. Касае се до медикобиологичния признак „Трайно затруднене в движението на десния долен крайник“, изразяващ се в подробно описаните горе признаци.

Изводите за изразяващата се в Продължително разстройство на съзнанието, Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, Осакатяване на десен горен крайник и Загуба на речта, тежка телесна повреда, приченена на пострадалия, са били подробно коментирани от експертите при приемането им, достатъчно подробно и ясно са мотивирани с присъдата, включително и по хронология на последователно назначаваните и приемани експертизи с обект здравословното му състоание, поради което не остава и минимална неяснота за страните по тях, определящо противните твърдения за  неоснователни.

Недоволството от липса на мотиви по отношение гражданската претенция, се явява неоснователно, тъй като не намира опора в присъда. Гражданско-правната й част е мотивирана  /л.20 и 21 от мотивите/, оценката на обстоятелствата за доказаност на деликта, виновността и авторите му, както и преценката за цялостно уважаване на претенцията, с оглед справедливост на обезвредата за пострадалия, изцяло се споделят и от въззивната инстанция, което обуславя потвърждаване на присъдата в тази й част.

Въззивната инстанция констатира частична основателност на протеста, като въз основа на относимите обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказанията за извършеното престъпление причиняване на тежка телесна повреда, от всеки от подсъдимите К., Г. и Р., приема за необходимо присъдата да бъде изменена, чрез увеличаване на размера им, и като последица от нужната корекция с оглед справедливост на наказанието, налагане на съответно общо наказание лишаване от свобода, по реда на чл.23, ал.1 от НК за всеки от тях.

На първо място оценява като правилно отчетеното от първата инстанция, че начина на причиняване на телесната повреда /представляващо брутална физическа саморазправа спрямо пострадалия/, определя всеки от тях за лица, с обществена опасност, значителна по-висока от други извършители на подобни деяния.

Към това относимо към критериите по чл.54 от НК обстоятелство за всеки от подсъдимите, конкретно при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода за престъплението нанасяне на тежка телесна повреда за подсъдимия К. правилно било отчетено от районният съд, че имал по-малък принос за постинате на телесното увреждане, съответно в този аспект като смекчавако вината обстоятелство за него е обсъден факта, че след побоя е опитал по някакъв начин да помогне на пострадалия – помогнал е на св.Ц. да го вдигнат, залял го с вода. Също така като смекчаващо обстоятелство правилно е отчетено чистото съдебно минало на този подсъдим към датата на деянието. Като смекчаващо обстоятелство, но с по-малка тежест  въззивната инстанция отчита и продължителността на наказателното производство - в случая около пет години. Независимо от обстоятелството, че за това допринесла немалката сложност на делото, и последиците от актовете на съдебните инстанции до момента, поведението на подсъдимия като цяло не е било източник на забавяния, продължителността на процеса, следва измеримо да се отрази на наказателната санкция с постановената присъда (аргумент за последното т.66, т.70, т.71 и т.128 от Решение от 10.05.2011год. по дело „Димитров и Ханъмов срещу България”на ЕСПЧ). Като отегчаващо вината обстоятелство било пропуснато да се съобрази това, че на практика чрез задружните му действия заедно с другите подсъдими, били причинени увреждания, довели до пет отделни отрицателни за здравето на пострадалия медикобиологични признака, всеки от които, ако беше и самостоятелен, би бил достатъчен да определи от правна страна извършеното като престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Става ясно, че поради това, реално пострадалия е инвалидизиран за цял живот и понася значителни ограничения и страдания, свързани с множеството увреждания – не може да съществува без чужда помощ. Или степента на увреждане на здравето му е изключително висока. Това определя и за изключително висока обществената опасност на извършеното престъпление. Освен това като отрицателно за отговорността на подс.К. обстоятелство, следва да се прецени и факта, че извън уврежданията, обусловили квалификацията, на пострадалия били причинени и други, необхваната от състамомерността увреждания, отчетени изрично с проверявания акт. Поради това, въззивната инстанция приема, че е налице лек превес на отегчаващите, над смекчаващите отговорността обстоятелства за подс.К., което налага наказанието по размер да бъде ориентирано малко над средата на предвиденото, в каквато насока следва да се коригира присъдата в тази й част, чрез увеличаването му. Следва да се държи сметка за това, че към датата на извършване на престъплението, съобразно последното до него момент изменение /редакция на чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, към изм. с ДВ,бр.26/10г./ диапазона е от три до петнадесет години лишаване от свобода, и не е налице изменение в по-благоприятен смисъл на санкцията до момента. Въззивната инстанция приема за съответно на посочените обстоятелства, наказанието лишаване от свобода за К. да бъде в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, в какъвто смисъл следва да се измени присъдата, чрез увеличаване на наложеното с нея наказание. Приема за правилна оценката на първата инстанция за относимете обстоятелства, съответно и отмерването размера на наказанието лишаване от свобода, наложеното на  пподс.К. за извършеното престъпление по чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и остава в този вид. Като последица от посочената промяна за размера на наказанието, наложено за телесната повреда, следва на основание чл.23, ал.1 от НК на подс.К., да му бъде наложено общо, най-тежкото наказание, от отделно определените за всяко от двете престъпления, а именно: ДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание К. следва да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

В останалата част, за присъдата по отношение на подс.К. не е налице основание за изменение /освен и в частта за разноските, обсъдено по-долу/, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Конкретно при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода за престъплението нанасяне на тежка телесна повреда за подсъдимия Г. правилно било отчетено от районният съд идентичните и за тримата подсъдими обстоятелство – за бруталност на физическата саморазправа спрямо пострадалия, свидетелстващо за значително по-високата обществена опасност и на този извършител, в сравнение с други извършители на подобни деяния. Също така правилно като отегчаващо вината обстоятелство е отчетен факта, че подс.Г. дал начало на физическото въздействие върху пострадалия – нанесъл му първите удари. Правилно в отрицателен за отговорността му смисъл е отчетено и обстоятелството на явяваща се при него множественост на квалифициращите обстоятелства. Освен това, въззивната инстанция добавя в този комплекс и допълнително отегчаващо обстоятелство, ярко демонстриращо подс.Г. като лице с изключително висока обществена опасност, а именно – съдебното му минало и особено същността на предходно извършваните престъпления. В този смисъл съдът съобразно чл.56 от НК не обсъжда осъждането, обуславящо квалифициращият признак“повторно извършена телесна повреда“ – със споразумението по НОХД№ 153/2009год. по описа на Районен съд – Нови Пазар, а само останалите осъждания. Първо, макар и за да е настъпила реабилитация по право за първото му по време осъждане – със споразумението по НОХД№ 414/03г. на Районен съд –Нови пазар, правилото по чл.85 от НК не ограничава възможността, и не следва да бъде пропускано като обстоятелство, характеризиращо негативно този подсъдим, още повече поради факта, че деянието било същото като процесното, както и това, обуславящо повторността – причиняване на средна телесна повреда, изразяващо се в прободно нараняване, проникващо в гръдната кухина /бюлетини на л.69 до 72 от НОХД№ 884/11г. на Районен съд – Р., съответно и в досъдебното производство/. Освен това, следват и две налични /с ненастъпила реалбиитация или последици на амнистия/, осъждания, за извършени престъпления с различен обект от обществените отношения – престъпление против младежта и престъпление против транспорта. Освен това, като отегчаващо вината обстоятелство било пропуснато да се съобрази това, че на практира чрез задружните му действия заедно с другите подсъдими, били причинени увреждания, довели до пет отделни отрицателни за здравето на пострадалия медикобиологични признака, всеки от които, ако беше и самостоятелен, би бил достатъчен да определи от правна страна извършеното като престъпление по чл.131, ал.1, т.7,пр.1 и т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Става ясно, че поради това, реално пострадалия е инвалидизиран за цял живот и понася значителни ограничения и страдания, свързани с множеството увреждания – не може да съществува без чужда помощ. Или степента на увреждане на здравето му е изключително висока. Това определя и за изключително висока обществената опасност на извършеното престъпление. Освен това като отриццателно за отговорността на подс.Г. обстоятелство, следва да се прецени и факта, че извън уврежданията обусловили квалификацията, на пострадалия били причинени и други, необхванати от състамомерността увреждания, отчетени изрично с проверявания акт. Като смекчаващо обстоятелство, но с по-ниска тежест въззивната инстанция отчита продължителността на наказателното производство - в случая около пет години. Независимо от обстоятелството, че за това допринесла немалката сложност на делото, и последиците от актовете на съдебните инстанции до момента, поведението на подсъдимия като цяло не е било източник на забавяния, продължителността на процеса, следва измеримо да се отрази на наказателната санкция с постановената присъда (аргумент за последното т.66, т.70, т.71 и т.128 от Решение от 10.05.2011год. по дело „Димитров и Ханъмов срещу България”на ЕСПЧ). Поради това, въззивната инстанция приема, че е налице превес на отегчаващите, над смекчаващите отговорността обстоятелства за подс.Г., което налага наказанието по размер да бъде ориентирано между средата на предвидените рамки - диапазон и максимума на предвиденото, в каквато насока следва да се коригира присъдата в тази й част, чрез увеличаването му. Следва да се държи сметка за това, че към датата на извършване на престъплението, съобразно последното до него момент изменение /редакция на чл.131, ал.1, т.7, пр.1 и т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, към изм. с ДВ,бр.26/10г./ диапазона е от три до петнадесет години лишаване от свобода, и не е налице изменение в по-благоприятен смисъл на санкцията до момента. Въззивната инстанция приема за съответно на посочените обстоятелства, наказанието лишаване от свобода за Г. да бъде в размер на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в какъвто смисъл следва да се измени присъдата, чрез увеличаване на наложеното с проверяваната присъда. Приема за правилна оценката на първата инстанция за относимете обстоятелства, съответно и отмерването размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на  пподс.Г. за извършеното престъпление по чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и остава в този вид. Като последица от посочената промяна за размера на наказанието, наложено за телесната повреда, следва на основание чл.23, ал.1 от НК на подс.Г., да му бъде наложено общо, най-тежкото наказание, от отделно определените за всяко от двете престъпления, а именно: ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание Г. следва да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

В останалата част за присъдата по отношение на подс.Г. не е налице основание за изменение /освен и в частта за разноските, обсъдено по-долу/, поради което следва да бъде потвърдена.

Последното се отнася и за частта й, с която е приведено в изпълнение наложено наказание лишаване от свобода по предходната последен акт /Споразумение от 13.04.2019год. по НОХД№ 153/2009год. по описа на Районен съд – Нови Пазар/, при наличие на предпоставките по чл.68, ал.1 от НК.

Конкретно при при индивидуалидвзацията на наказанието лишаване от свобода за престъплението нанасяне на тежка телесна повреда за подсъдимия Р., правилно било отчетено от районния съд идентичното и за тримата подсъдими обстоятелство – за бруталност на физическата саморазправа спрямо пострадалия, свидетелстващо за значително по-високата обществена опасност и на този извършител, в сравнение с други извършители на подобни деяния. Също така правилно като отегчаващо вината обстоятелство е отчетен факта, че подс.Р. бил с най-съществено участие във физическата агресия към пострадалия – повалил го на земята, нанесъл му удари и ритници, включително и в областта на гърдите и главата, поради което най-много от тримата извършители е допринесъл за престъпния резултат. Освен това, като отегчаващо вината обстоятелство било пропуснато да се съобрази това, че на практика чрез задружните му действия заедно с другите подсъдими, били причинени увреждания, довели до пет отделни отрицателни за здравето на пострадалия медикобиологични признаци, всеки от които, ако беше и самостоятелен, би бил достатъчен да определи от правна страна извършеното като престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Става ясно, че поради това, реално пострадалия е инвалидизиран за цял живот и понася значителни ограничения и страдания, свързани с множеството увреждания – не може да съществува без чужда помощ. Или степента на увреждане на здравето му е изключително висока. Това определя и за изключително висока обществената опасност на извършеното престъпление, за престъпния резултат на което именно този подсъдим имал най-голям принос. Освен това като отрицателно за отговорността на подс.Р. обстоятелство, следва да се прецени и факта, че извън уврежданията, обусловили квалификацията, на пострадалия били причинеи и други, необхванати от състамомерността увреждания, отчетени изрично с проверявания акт. Като смекчаващо обстоятелство, но се неголяма тежест, въззивната инстанция отчита продължителността на наказателното производство - в случая около пет години. Независимо от обстоятелството, че за това допринесла немалката сложност на делото, и последиците от актовете на съдебните инстанции до момента, поведението на подсъдимия като цяло не е било източник на забавяния продължителността на процеса, следва измеримо да се отрази на наказателната санкция с постановената присъда (аргумент за последното т.66, т.70, т.71 и т.128 от Решение от 10.05.2011год. по дело „Димитров и Ханъмов срещу България”на ЕСПЧ). Поради това, въззивната инстанция приема, че е налице значителен превес на отегчаващите, над смекчаващите отговорността обстоятелства за подс.Р., което налага наказанието по размер да бъде ориентирано немного под максимално предвидения, в каквато насока следва да се коригира присъдата в тази й част, чрез увеличаването му. Следва да се държи сметка за това, че към датата на извършване на престъплението, съобразно последното до него момент изменение /редакция на чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, към изм. с ДВ,бр.26/10г./ диапазона е от три до петнадесет години лишаване от свобода, и не е налице изменение в по-благоприятен смисъл за санкцията до момента. Въззивната инстанция приема за съответно на посочените обстоятелства, наказанието лишаване от свобода за Р. да бъде в размер на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в какъвто смисъл следва да се измени присъдата, чрез увеличаване на наложеното с проверяваната присъда. Приема за правилна оценката на първата инстанция за относимите обстоятелства, съответно и отмерването размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.Р. за извършеното престъпление по чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и остава в този вид. Като последица от посочената промяна за размера на наказанието, наложено за телесната повреда, следва на основание чл.23, ал.1 от НК на подс.Р. да му бъде наложено общо, най-тежкото наказание, от отделно определените за всяко от двете престъпления, а именно: ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание Р. следва да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

В останалата част, за присъдата по отношение на подс.Р. не е налице основание за изменение /освен и в частта за разноските, обсъдено по-долу/, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Въззивния съд констатира и необходимост за привеждане на атакуваната присъда в съответствие с императивното правило по чл.189, ал.3, пр.посл от НПК, чрез изменение  в частта й, отнасяща се до присъдените разноски в наказателното производство, както и държавна такса по гр. иск, като се присъди конкретната част от тях, която следва да се заплати от всеки от тримата подсъдими, а не солидарно, каквито условия в случая не са налице (напр. присъждане на причинени от няколко лица, вреди от деликт).

 

При извършената служебна проверка на присъдата, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, както и материално-правни, налагащи отмяна или друго изменение на атакувания съдебен акт, извън посоченото в последния смисъл.

 

Мотивиран така и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК, съдът

 

                                   Р Е Ш И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда от 08.01.2015год., постановена по НОХД№ 914/13г. по описа на Районен съд – Р., в санкционната част, като:

     УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на Д.М.К. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – на ДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

   НАЛАГА на Д.М.К., най-тежкото, общо наказание от отделно наложените (за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и престъплението по чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК), а именно - ДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и постановява то да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

 

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на Т.П.Г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.7, пр.1 и т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

НАЛАГА на Т.П.Г. най-тежкото, общо наказание от отделно наложените (за престъплението по чл.131, ал.1, т.7, пр.1 и т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и престъплението по чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК), а именно ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и постановява то да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

 

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на Р.Н.Р., за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

НАЛАГА на Р.Н.Р. най-тежкото, общо наказание от отделно наложените (за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и престъплението по чл.325, ал.2, пр.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК), а именно – ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и постановява то да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

и в частта, за разноските, като

ОПРЕДЕЛЯ частта от тях, която следва да заплати всеки от подсъдимите, а именно:

- подс. Д.М.К. – 479 лева – по сметка на държавния бъджет (разноски за досъдебното производство); 1177 лева – по сметка на Районен съд – Р. (разноски в съдебното производство) и 1200 лева – в полза на държавата (такса по граждански иск).

- подс. Т.П.Г. – 479 лева – по сметка на държавния бъджет (разноски за досъдебното производство); 1177 лева – по сметка на Районен съд – Р. (разноски в съдебното производство) и 1200 лева – в полза на държавата (такса по граждански иск).

- подс. Р.Н.Р. – 479 лева – по сметка на държавния бъджет (разноски за досъдебното производство); 1177 лева – по сметка на Районен съд – Р. (разноски в съдебното производство) и 1200 лева – в полза на държавата (такса по граждански иск).                  

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

На основание чл.340, ал.4 от НПК препис от решението да се израти незабавно на Окръжна прокуратура – Русе.

         Решението е окончателно.

 

 

Председател: /П/                                           Членове:/П/

                                                                                /П/