№ 10580
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110161578 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Е. А. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 4 285,14 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането; 544,79 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 25.01.2021 г., 63,77 лв. – стойността на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.03.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 04.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 10,53 лв. – мораторна
лихва за периода 01.05.2018 г. – 25.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6966/2021 г., по описа
на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б. Б.“
О., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на
1
договорни отношения между ищеца и фирмата за дялово разпределение, както и между
ЕС и ФДР, като развива и подробни съображения в тази насока. Поради изложеното
счита, че няма качеството потребител. Оспорва ищецът да е доставил до процесния
имот твърдяната ТЕ, също излага, че не е извършено отчитане на доставената ТЕ.
Оспорва представените от ищеца фактури и съобщения към тях. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. В заключение сочи, че не притежава качеството
клиент и потребител на ТЕ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
На 30.03.2023г., по делото е постъпила молба /л.65/ от ответника, с която
признава всички елементи от фактическия състав на заявените претенции, като
навежда доводи единствено в насока, че част от вземанията на ищеца са погасени
по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК като се предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
сключен между него и ответника валиден договор за доставка на топлинна енергия,
качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до
имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация,
услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност наведено от ответника, в
тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът
предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
При съобразяване доводите на ответника в депозираната на 30.03.2023г. молба
вх. № 88446, в проведеното на 02.06.2023г. открито съдебно заседание, изготвеният по
делото доклад е допълнен, като за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени
следните факти и обстоятелства, а именно: че през исковия период ответникът е имал
качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния ап. № 10,
находящ се в /адрес/, че сградата, в която се намира жилището е била топлофицирана,
че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в количество, с качество и на
стойност индивидуализирани в исковата молба, че е извършена услуга дялово
разпределение на посочената стойност, както и че ответникът е в забава за заплащане
на дължимите се стойности на топлинна енергия.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
поради което следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
2
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 04.02.2021г., респективно
вземанията станали изискуеми преди тази дата са погасени по давност, в случая
погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017г. –
м.11.2017г.вкл.
За останалата част от исковия период м.12.2017г. – м.04.2020г., видно от
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, размерът на задължението за доставена топлинна енергия е 4006.61лв.,
за която част претенцията се явява основателна, като над тази сума до максимално
предявения размер от 4285.14лв. или за разликата от 278.53лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Няма погасена по давност част от претендираната сума за дялово разпределение,
доколкото същата е заявена за периода м.03.2018г. – м.04.2020г., респективно
претенцията се явява изцяло основателна за заявения размер от 63.77лв.
По акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена
от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че
ответникът е в забава в изплащане на дължимата се сума за доставена топлинна
енергия. Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, дължимата се
мораторна лихва върху сумата от 4006.61лв. за исковия период 15.09.20018г. –
25.01.2021г. е в размер на 500.83лв., за която част акцесорната претенция се явява
основателна, като над тази сума до максимално предявения размер от 544.79лв. или за
разликата от 43.96лв. искът се явява неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна
за сумата от 10.53лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2018г. – 25.01.2021г.
3
По разноските:
Предявени са искови претенции за суми в общ размер от 4904.23лв., уважената
част е в размер на 4571.21лв., респективно отхвърлената част е в размер на 333.02лв.,
при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 821.41лв., от които
98.08лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство, 223.33лв. – държавна такса исковото
производство, 350.00лв. – депозит вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение исковото производство.
С оглед уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 765.63лв.
На ответника следва да се признаят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 990.00лв., от които 200.00лв. – заповедното производство и 790.00лв. –
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлената част на претенциите,
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 67.22лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е в минимален размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Е. А. Б.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД сумите както следва: 4006.61лв. – доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.12.2017г. – м.04.2020г., до обект с абонатен № *******,
представляващ ап. 10, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК 04.02.2021г., до окончателно изплащане на
сумата, 500.83лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 25.01.2021г., 63.77лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК 04.02.2021г., до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6966/2021г.,
по описа на СРС, IIIГО, 180 - ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена
топлинна енергия, в частта, за сумата от 278.53лв. за периода м.05.2017г. –
м.11.2017г. вкл., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в
частта, за сумата от 43.96лв. и иска за мораторна лихва върху дяловото разпределение
за сумата от 10.53лв. – за периода 01.05.2018г. – 25.01.2021г., една част като погасени
по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 765.63лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Е. А. Б., ЕГН **********, сумата от 67.22лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„Б. Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5