№ 18
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260110/20.10.2021 г., постановено по гр.д. №
1664/2020 г. по описа на РС-Ботевград, на осн. чл. 127, ал. 2 от СК, е
определено местоживеенето на детето Л. Ж. Х. с ЕГН: ********** да
бъде при майка му М. И. М. от гр. П., ж.к. С., бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ...
Упражняването на родителските права на детето Л. Ж. Х. са
предоставени на майката М. М.. Определен е режим на лични
отношения на детето Л. Ж. Х. с баща му Ж. Й. Х. както следва: бащата
да може да вижда детето Л. и го взема при себе си всяка първа и трета
седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 17, 00 часа в неделя, с
преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
ползването на платения годишен отпуск от майката, всяка четна
година на официалните празници Нова година и Възкресение
Христово за времето от 17,00 часа на деня преди първия официален
празничен ден до 17, 00 часа на последния официален празничен ден и
на всяка нечетна година на официалния празник Рождество Христово
за времето от 17,00 часа на деня преди първия официален празничен
ден до 17, 00 часа на последния официален празничен ден, като всеки
1
път бащата взима детето Л. от дома на майка му и го връща пак там. С
решението Ж. Й. Х. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 200,
00 лева на детето Л. Ж. Х., чрез майка му М. И. М., считано от датата
на подаване на исковата молба на 02.12.2020 г. до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като иска е
отхвърлен в останалата част, а именно за заплащане на месечна
издръжка над сумата от 200, 00 лева до пълния предявен размер от
300, 00 лева. Ж. Й. Х. е осъден да заплати на малолетното дете Л. Ж.
Х., чрез майка му М. И. М. издръжка за минало време за периода от
01.04.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на сумата от 1600, 00 лева или
по 200, 00 лева месечна издръжка, ведно със законната лихва, считано
от 02.12.2020 г. до окончателното заплащане, като е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 2700, 00 лева или по 300, 00 лева месечна
издръжка за минало време. На основание чл. 127а, ал. 2 от СК е
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на
паспорт за задгранично пътуване на Л. Х., както и разрешение детето
да напуска Република България и да пътува до всички страни от
Европейския съюз, както и до Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Кралство Норвегия, Швейцарска конфедерация,
Република Черна гора, Княжество Лихтенщайн и в съседните страни –
Република Северна Македония, Република Турция и Република
Сърбия и обратно до Република България, придружавано от майка му
М. И. М. за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на
решението, като е отхвърлено искането за пътуване до навършване на
18 години от детето. На основание чл. 127а, ал. 2 от СК е дадено
разрешение, заместващо съгласието на майката М. И. М., детето Л. Х.
да напуска Република България и да пътува само един месец през
лятото, в който се осъществява режим на лични отношения между
детето Л. и баща му, до всички страни от Европейския съюз, както и
до Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Кралство Норвегия, Швейцарска конфедерация, Република Черна
гора, Княжество Лихтенщайн и в съседните страни – Република
Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия и обратно
до Република България, придружавано от баща му Ж. Й. Х. от с. С. за
срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на решението, като е
2
отхвърлено искането за пътуване до навършване на 18 години от
детето.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ж.
Й. Х., чрез пълномощника си адв. Ц. Д.-У. от САК в частта, в която
родителските права по отношение на детето Л. Ж. Х. са предоставени
на майка му М. И. М., както и в частта, в която Ж. Й. Х. е осъден да
заплати на малолетното дете Л. Ж. Х., чрез майка му М. И. М.
издръжка за минало време за периода от 01.04.2020 г. до 30.11.2020 г.
в размер на сумата от 1600, 00 лева или по 200, 00 лева месечна
издръжка, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2020 г. до
окончателното заплащане.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение в обжалваните части. Излага,
че не бил обсъден от съда събрания доказателствен материал.
Ответникът не бил напуснал семейното жилище по своя воля, а е бил
системно нагрубяван и изгонен, което било видно от
кореспонденцията между страните, който доказателствен материал не
бил обсъден. Бащата желаел да остане съпричастен при отглеждането
и възпитанието на детето, но бил принудително изгонен от дома на
роднините на ищцата. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че
майката е по-пригодния родител. Излага, че издръжката следва да
бъде присъдена само за в бъдеще време, считано от момента на
влизане на решението в сила. По време на т.н.пандемия счита, че не
дължи издръжка, тъй като се е грижил за сина си през по-голямата
част от деня. По същество моли решението в обжалваните части да
бъде отменено и постановено друго такова, съобразно изложеното в
жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по жалба М. И. М.,
чрез адв. С. Т. е депозирала насрещна въззивна жалба. Обжалва
решение № 260110/20.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1664/2020 г.
по описа на РС- Ботевград, в частта, в която е отхвърлен иска за
присъждане на месечна издръжка за сумата над уважения размер от
200, 00 лева до пълния претендиран от 300, 00 лева за периода от
датата на предявяване на исковата молба – 02.12.2020 г. до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката,
както и в частта, в която на осн. чл.127а, ал. 2 от СК е дадено
3
разрешение, заместващо нейното съгласие, детето Л. Х. да напуска
Република България и да пътува само един месец през лятото, в който
се осъществява режим на лични отношения между детето Л. и баща
му, до всички страни от Европейския съюз, както и до Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Норвегия,
Швейцарска конфедерация, Република Черна гора, Княжество
Лихтенщайн и в съседните страни – Република Северна Македония,
Република Турция и Република Сърбия и обратно до Република
България, придружавано от баща му Ж. Й. Х. от с. С. за срок от 5 /пет/
години, считано от влизане в сила на решението.
Излага подробни съображения, че определеният размер на
издръжка от 200, 00 лева не задоволява нуждите на детето, а бащата
разполага с възможност да заплаща издръжка в пълния претендиран
размер. Относно даденото разрешение по чл. 127а от СК изразява
опасения, че бащата може да изведе детето от страната и да не го
върне повече.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
насрещната въззивна жалба от Ж. Й. Х., чрез адв. Ц. Д.-У. от САК, в
който изразява становище за неоснователност.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени
срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално
легитимирани лица, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
чл. 263, ал. 2 ГПК, поради което същите се явяват допустими.
Разгледана по същество жалбата на Ж. Й. Х. е неоснователна, а
жалбата на М. И. М. е частично основателна.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № ...../........... г., детето Л. Ж. Х. е родено на 16.06.2016
година в град В., от майка М. И. М. и баща Ж. Й. Х..
Дирекция „Социално подпомагане“ – П. е представила социален
4
доклад по делото, от който се установява, че родителите на детето са
във фактическа раздяла от м. април 2019 г. Ответникът се преместил
да живее в с. С., където имал къща, а детето останало да живее при
майка си в гр. П.. Хигиенно-битовите условия в дома на майката са
отлични. Майката работи като учител в средно училище в гр. П., с
нетно трудово възнаграждение от 1500 лева. Детето е записано в ЦДГ
„З.“ гр. П., редовно посещава детското заведение и участва активно в
различни дейности и мероприятия. Приятелският кръг на детето е
сформиран от деца на неговата възраст, а майката има правилно
отношение към образованието и възпитанието му. В доклада е
посочено, че е налице емоционална връзка между майката и детето,
като същото продължава да контактува и с баща си.
Дирекция „Социално подпомагане“ – О. е депозирала социален
доклад, от който се установява, че двамата родители са разделени от
м. април 2019 г. Бащата има къща в с. С., където живее. Дворът и
жилището са почистени, няма ненужни стари вещи, като продължава
ремонта по приспособяване на самостоятелна детска стая за детето Л..
Ответникът е споделил, че работи за собствен уебсайт, настройки в
интернет пространството и има собствен бизнес за отглеждане на
шафран. Ж. Х. има приятели в с. С., които са негови съседи. След
раздялата си, родителите не поддържат добри взаимоотношения
помежду си. Бащата проявява заинтересованост за развитието и
възпитанието на детето, с цел осигуряване на комфорт и спокойствие.
Дадено е заключение, че бащата има желание и възможност да се
грижи за него.
Приетата по делото съдебно-психологична експертиза дава
заключение, че и двамата родители имат нужните личностови
качества, които дават възможност да отглеждат детето. Психичните
ресурси и на двамата са запазени и личностово нямат патологични
промени. Останалите различия помежду им са различия на битово,
културно ниво, както и на липсваща вече емоционална свързаност
помежду им. Дадено е заключение, че и двамата родители имат добри
ресурси за възпитанието и отглеждането на детето. И двамата
родители имат необходимите качества и необходимият родителски
капацитет спрямо синът им Л.. Нито един от двамата не е показал
поведение или среда, вредни за детето. При изслушването в съдебно
5
заседание в.л. Е. М. заявява, че впечатлението й е, че детето може би
иска да прекарва повече време с баща си, но на тази възраст не може
да отговори категорично при кого иска да живее. Детето не е на
възраст, в която може да вземе такова решение, в неговото съзнание
родителите му не са разделени.
Родителите са изслушани от РС-Ботевград, по реда на чл. 127, ал.
2, вр. чл. 59, ал. 6 СК, в проведеното публично съдебно заседание на
05.07.2021 г. М. М. е заявила, че има капацитет да отгледа детето и да
му осигури подходящи условия за развитие. Изразява притесненията
си относно възможността бащата да отведе детето в чужбина, без да
има възможност да го вижда. Ж. Й. Х. също изразява готовност да
полага грижи и възпитава детето по начин, по който детето ще се
чувства сигурно и спокойно, без стрес и интриги. Посочва, че от м.
март 2020 г. до м. септември 2020 г. детето е прекарвало повече време
с него в с. С..
Представени са платежни нареждания, от които се установява, че
от месец декември 2019 г. до месец март 2020 г. е превеждал месечна
издръжка от 200 лева на детето, чрез неговата майка.
Пред въззивният съд са представени и приети извлечение по
сметка за м. април 2022 г. на Ж. Й. Х. и резервация за хотел за
периода от 16-18.04.2022 г.
По делото са разпитани свидетелите В.И. И. /майка на ищцата/ и
Н. И. М. /сестра на ищцата/, от чиито показания се установява, че М.
М. се грижи много добре за детето, осигурила му е всичко
необходимо. Детето посещава детска градина в гр. П., а майката
работи като учител в града. Свидетелката В. И. посочва, че и двамата
родители са се грижили за детето, като през по-голямата част от
времето обаче, майката е полагала повече грижи. Св. Н. М. е чувала
обидни думи от сестра си спрямо Ж. Х., както и обратното.
От показанията на св. И. П. И. се установява, че бащата е
изключително внимателен към детето, полага много добри грижи за
него. Свидетелката не е виждала Ж. пиян или в неадекватно
състояние, което се потвърждава и от показанията на св. В. Р. и св. К.
В..
Ж. Х. споделил със свидетеля К. В., че е изгонен от къщата в с.
6
С., но свидетелят не знае какво точно се е случило и не е присъствал
на изгонването. Свидетелят помогнал на Ж. да нанесе багажа си в
офис в административна сграда.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права съдът следва да обсъди
установените по делото факти относно възпитателските качества на
всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид,
продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето,
желанието да живеят с детето, привързаността на детето към
съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети
близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
социалната среда, в която предстои да живее детето /включително бит,
нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/,
жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин
на живот, пол и възраст на детето.
В конкретния случай съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, до
какъвто извод е достигнал и РС-Ботевград. Установи се по делото, че
след фактическата раздяла между страните през м. април 2019 г.
детето е останало да живее при майката, която се грижела за него.
Съдът намира, че интересът на детето налага майката да бъде
предпочетен като родител, който ще продължи да упражнява
родителските права.
От социалните доклади, депозирани от Дирекция „Социално
подпомагане“ – П. и от Дирекция „Социално подпомагане“ – О. се
установява, че хигиенно-битовите условия в домовете и на двамата
родители са на отлично ниво. Бащата проявява заинтересованост за
развитието и възпитанието на детето, с цел осигуряване на комфорт и
7
спокойствие и има желание и възможност да се грижи за него. От
доклада на Д „СП“ –П. се установява, че между майката и детето е
налице силна емоционална връзка. Детето е записано в ЦДГ „З.“ гр.
П., редовно посещава детското заведение и участва активно в
различни дейности и мероприятия. Приятелският кръг на детето е
сформиран от деца на неговата възраст, а майката има правилно
отношение към образованието и възпитанието му. Въззивният съд
намира, че детето е на ниска възраст – 6 г. и една промяна в
обкръжението му, свързана със смяна на местоживеене, приятелски
кръг не би му се отразила добре. Майката е учител, не работи
целодневно, което й дава възможност да продължи да упражнява
пълноценно родителските права. Приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-психологичната експертиза, което съдът
кредитира, е, че и двамата родители имат нужните личностови
качества, които дават възможност да отглеждат детето. Психичните
ресурси и на двамата са запазени и личностово нямат патологични
промени. Нито един от двамата не е показал поведение или среда,
вредни за детето. Въпреки това обаче, предпочетеният родител следва
да е майката, която е полагала основаните грижи до сега, за да не
изпитва детето ненужен стрес и неудобство от промяна на позната за
него среда. От една страна, доказа се силната му емоционална връзка с
майката, с която в момента преимуществено живее. От друга страна,
не се установиха обстоятелства, които да налагат промяна в начина на
живот и грижите за детето, която би била обоснована, само ако
майката не би могла да полага адекватни грижи за него или има
категорични доказателства, че бащата би се справил по-добре с
неговото отглеждане и възпитание. Такива доказателства по делото не
са ангажирани.
При изслушването в съдебно заседание в.л. Е. М. заявява, че
впечатлението й е, че детето може би иска да прекарва повече време с
баща си, но на тази възраст не може да отговори категорично при кого
иска да живее. Детето не е на възраст, в която може да вземе такова
решение, в неговото съзнание родителите му не са разделени.
Желанието на детето да прекарва повече време с баща си следва да се
удовлетвори, чрез определяне на разширен режим на лични
отношения с него.
8
По изложените съображения следва да се приеме, че
упражняването на родителските прана по отношение на детето следва
да бъде предоставено на майката, която има необходимия родителски
капацитет и възможност да го отглежда и възпитава. Определеният в
решението на районния съд режим на лични отношения на бащата
напълно съответства на интересите на детето и родителите, като
настоящият състав споделя и препраща към мотивите на съдебното
решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК. От друга страна,
следва да се има предвид, че независимо на кого е предоставено
упражняването на родителските права, двамата родители са
равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение
за формиране и подпомагане развитието на детето. Поради липса на
споразумение между страните е изключена възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно
на двамата родители, съгл. разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК.
По въпроса за дължимата издръжка:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата.
С Постановление № 497 от 29.12.2022 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, размерът на последната е
фиксиран на 780 лв., считано от 01.01.2023 г. и, съответно,
минималният размер на издръжката е 195,00 лв.
От друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК, т.е. не само въз основа на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат
характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
9
При преценка на възможностите на бащата съдът съобрази
разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според
които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията,
които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат
предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител
дължи - т. 7 на Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем детето Л. Х. е на 6 години. Релевантен факт,
влияещ върху преценката за размера на издръжката е, че доходите на
М. М. – майка на детето и също задължено за неговата издръжка лице,
съгласно представени доказателства са в размер на 1500, 00 лева
месечно възнаграждение. Тя упражнява и непосредствените грижи за
детето, задоволява потребностите му, поради това съдът намира, че
освен парична издръжка, тя реално осигурява и грижи по отглеждане
и възпитанието му, които са неоценими в пари.
От събраните доказателства се установява, че бащата получава
месечен доход в размер на около 1300, 00 лева, видно от данъчните
декларации, а според социалният доклад работи за собствен уебсайт,
настройки в интернет пространството и има собствен бизнес за
отглеждане на шафран.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на
детето, който да му позволи да задоволява своите потребности, е в
размер на сумата от 500. 00 лева. За да достигне до този правен извод,
съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно
дете на възраст от 3 до 14 години е в размер до 3,5-кратния размер на
гарантирания минимален доход, т.е. в размер на 262, 50 лв., съгласно
критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД. От писмените
доказателства се установява, че детето Л. посещава детска градина и
участва активно в различни дейности и мероприятия. С оглед
икономическата обстановка в страната следва да се присъди по-висок
размер от средно месечния разход за едно дете, определен по чл. 49,
ал. 2, т. 2 ППЗЗкД.
Безспорно майката е поела грижите за отглеждането и
възпитанието на детето, при определена месечна издръжка в размер на
500. 00 лева, тя трябва да поеме 200. 00 лв. от необходимата издръжка,
10
а бащата останалите 300, 00 лева. Бащата не се установява да има
задължения за плащане на издръжка към други лица, поради което
определеният размер е съобразен с неговите възможности. В този
смисъл решението на РС-Ботевград следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът за издръжка за горницата над 200, 00 лева до
претендирания размер от 300, 00 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба на 02.12.2020 г. до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Искът за издръжка за минало време за периода от 01.04.2020 г. до
30.11.2020 г. е също основателен за общо 1600 лева /по 200 лева
месечно/, тъй като липсват писмени доказателства, че бащата е
изплащал такава. Размерът на така определената издръжка за този
период не е обжалван от М. М., поради което решението следва да се
потвърди в тази част.
Правилно районният съд е определил началния момент на
дължимата издръжка. Съгласно даденото разрешение в т.VII от
ППВС №5/1970г., което нe е изгубило сила, при развод съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, ако няма
предявен иск за издръжка. Началният момент на служебно
присъжданата издръжка по чл. 29, ал. 1 СК е влизането в сила на
решението за развод и за упражняване на родителските права. В
случая съдът не се произнася служебно за дължимата издръжка, а
според заявеното в исковата молба – т.е. от датата на предявяването й.
По въпроса за пътуване на детето в чужбина -иск по чл. 127а СК
Производството по чл.127а, ал.2 и 4 СК има характер на спорна
съдебна администрация и постановеното от съда решение по него не
се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при
изменение на обстоятелствата. Съдът не е обвързан с формулираното
от молителя искане относно броя на пътуванията, периодът от време и
посочените държави /решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685
от 2015 г. на ВКС, четвърто г. о./.
Съгласно §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при
определяне най-добрия интерес на детето следва да се преценят
11
желанието му и чувствата му, психическите и емоционални
потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и
последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата,
имащи отношение към него.
С оглед изложените в жалбата на М. М. твърдения следва да се
извърши преценка дали е в интерес на детето да напуска пределите на
България, като се изхожда от особеностите на конкретния случай и се
вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето
от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се
разрешат исканите пътувания до чужбина може да бъде свързана не
само с належащи обстоятелства, но и с други различни причини.
Срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но
винаги при съобразяване на неговата възраст /в този смисъл е решение
№ 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 953 от 2014 г. на ВКС, четвърто г.
о./.
Не са събрани доказателства установяващи безотговорно
отношение на бащата към детето или отглеждане и възпитание в
среда, вредна за него, поради което правилно първоинстанционния
съд е достигнал до извода, че следва се даде разрешение, заместващо
съгласието на майката М. М., детето Л. Х. да пътува до посочените
държава само за един месец през лятото, в който се осъществява
режим на лични отношения. Чрез пътуванията, детето ще разшири
кръгозора и културата си, което ще способства също така за
преодоляването и осмисляне на факта, че родителите му са разделени.
Възраженията във въззивната жалба на жалбоподателката М. М. по
този въпрос са неоснователни, поради което решението следва да се
потвърди в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивния съд и направено в този
смисъл искане, в полза на жалбоподателя М. И. М. следва да се
присъди част от направените от нея разноски във въззивното
производство, пропорционално на уважената част от жалбата. Такива
се установяват в размер на 20,00 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване и 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Поради това и с
12
оглед уважаване на жалбата до размер от 50%, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 0, 50*(20, 00+600)=
310, 00 лв.
На ответника по иска за издръжка, следва да се възложи
заплащането и на сумата от още 112, 00лв. – дължима държавна такса,
изчислена върху уважената част от исковете.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260110/20.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1664/2020 г. по описа на РС-Ботевград, в частта, в която е
отхвърлен предявения иск от М. И. М. с ЕГН: ********** от гр. П. за
заплащане на ежемесечна издръжка от Ж. Й. Х. от с. С., ул. „Г. Б.“ №
., на детето Л. Ж. Х. с ЕГН: **********, за горницата над уважения
размер от 200, 00 лева до пълния предявен размер от 300, 00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба на 02.12.2020 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж. Й. Х. от с. С., ул. „Г. Б.“ № . да заплаща на
основание чл. 143, ал. 2 СК на малолетното си дете Л. Ж. Х. с ЕГН:
**********, чрез майка му М. И. М. с ЕГН: ********** от гр. П.,
месечна издръжка в размер на 300, 00 /триста/ лева, считано от датата
на подаване на исковата молба на 02.12.2020 г. до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260110/20.10.2021 г., постановено
по гр.д. № 1664/2020 г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
- В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 127, ал. 2 СК съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Л. Ж. Х. на майката М. И. М., определил е
местоживеенето на детето при майката, определил е режим на лични
отношения на детето с бащата Ж. Й. Х. и е дал разрешение по чл. 127
13
а, ал. 2 от СК, заместващо съгласието на майката М. И. М.;
В ЧАСТТА, в която Ж. Й. Х. е осъден да заплати на малолетното
дете Л. Ж. Х., чрез майка му М. И. М. издръжка за минало време за
периода от 01.04.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на сумата от 1600,
00 лева или по 200, 00 лева месечна издръжка, ведно със законната
лихва, считано от 02.12.2020 г. до окончателното заплащане;
ОСЪЖДА Ж. Й. Х. от с. С., ул. „Г. Б.“ № . , да заплати по
сметката на Софийски окръжен съд сумата от 112,00лв. /сто и
дванадесет лева/ - дължима държавна такса до пълния изискуем
размер на ДТ върху уважената част от исковете за издръжка.
ОСЪЖДА Ж. Й. Х. от с. С., ул. „Г. Б.“ № ., да заплати на М. И.
М. с ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. С., бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ..
разноски за въззивното производство в размер на 310, 00 лв. /триста и
десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на
препис от същото.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14