Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав в публично съдебно заседание на първи
юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Ангелина Георгиева и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 1286/2021
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по касационна
жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Р. Г., против решение
№ 80/26.04.2021 г. постановено по НАХД № 1164/2021 г. по описа на Районен съд
Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 560845-F587368/15.02.2021
г., издадено от началник отдел Оперативни дейности-Варна в ЦУ на НАП, с което
на „Т.“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 8, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението на Районен съд Варна се оспорва като постановено в нарушение на закона и
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН. Оспорват се изводите на въззивната инстанция относно
необосноваността на наказателно постановление и прилагане на хопотезата за „маловажен случай“. Сочи се, че противоправно бездействие от 15
дни, в които дружеството безспорно е използвало 2 бр. монтирани, въведени в
експлоатация и използвани ФУ, които не отговарят на функционалните изисквания
на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и дейността на задълженото лице по отношение на
тях не е приведена в съответствие с всички изисквания на наредбата, не би могло
да обоснове прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Липсата на посочена уважителна
причина за неспазване на вмененото задължение или наличие на форсмажор, които
да обосновават неизпълнението препятстват възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност. Твърди, че установената явна вреда за фиска, изразяваща се в
неспазване на данъчния правов ред и финансовата дисциплина обуславят
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН за процесното административно нарушение, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Поради изложените съображения моли съда да отмени решението на ВРС, като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнагаржадение за две съдебни инстанции. В писмени бележки по
съществото на спора поддържа касационната жалба. В съдебно
заседание не се явява
и не се представлява.
Ответната страна – „Т.“ ООД, чрез процесуален
представител адв. Т. - ШАК, в депозирано писмено възражение изразява становище
за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, че правилно
въззивният съд е приложил чл. 28 от ЗАНН с оглед липсата на нанесена вреда на
фиска. Моли за оставяне в сила на въззивното решение като претендира и
заплащане на разноски за втората инстанция. В съдебно заседание пледира за
оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно и
претендира съдебни разноски по представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна намира, че касационната жалба е основателна, като пледира
за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че
при извършена проверка на 15.01.2021 г. от служители на ЦУ на НАП, в
стопанисвания от дружеството търговски обект – супермаркет „Булмаг“, находящ се
в гр. Варна, ул. “Андрей Сахаров“ №2, са били проверени документи на два касови
апарата - Дайтекс с № на ФУ в НАП 3892516 и с № на ФУ в НАП 3885474. В обекта
се осъществявала търговия посредством компютърна конфигурация, през която се
издавали поръчки и фактури - програма Микрософт Динамик нов 2009 версия
б,00.29Е2Е, която не била свързана с фискалните устройства. Сторно операции не
били установени. Издадена била фискална бележка, която не отговаряла на
изискванията на Наредба Н-18/2006г. на МФ- липсвали двумерен бар-код,
наименование на стоката и количество. При извършена справка на 19.01.2021г. в
информационния масив на НАП, било установено, че фискалните устройства не
подават данни по установена дистанционна връзка на всеки 5 минути, считано от
часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи
продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този интервал от време.
Прието е, че дейността на дружеството не била приведена в съответствие с всички
изисквания на Наредба Н-18/2006г. в срок до 31.12.2020г., поради което срещу
дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В
обстоятелствената му част било описано установеното по отношение на неспазения
срок, като била посочена правна квалификация на нарушението по чл.8 ал.1 от
Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.3 от ЗДДС. Впоследствие е издадено
и процесното НП, с което е ангажирана отговорността на „Т.“ ООД, като на
основание чл. 185, ал. 2, изречение 2-ро, вр. чл. 185, ал.1, предложение 2-ро от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, при спазване на всички срокове и процедури, предвидени
в ЗАНН, като
съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Установил е, че в съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно
описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му,
като е посочена и правилната правна квалификация по ЗДДС. За да отмени
наказателното постановление въззивният съд е приел, че административнонаказващият
орган неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за
извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по
смисъла на закона. Въз основа на приложените към жалбата писмени доказателства съдът е
направил изводи за развивана от дружеството дейност със значителни финансови
обороти, изрядност в данъчните задължения, както и, поради факта, че
нарушението е първо по вид за нарушителя и не е довело до щета за фиска е
приел, че се касае за „маловажен“ случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Решението на
Районен съд Варна е неправилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от касационния съд.
Правните изводи на Районен съд Варна за маловажност на
нарушението са неправилни, като изложените в жалбата
доводи се споделят от настоящия съдебен
състав.
Касационната инстанция намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на нарушителя и да
водят до отмяна на наказателното постановление. Последното е постановено и в
съответствие с материалния закон, доколкото от събраните по делото писмени и
гласни доказателства вмененото на търговеца нарушение се доказва по несъмнен
начин. След като търговецът, в качеството му на задължено лице, не е изпълнил
задължението си, произтичащо от чл. 8, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 да приведе
фискалните устройства в съответствие с функционалните изисквания съгласно
приложение № 1, той е осъществил състава на нарушението, за което правилно е
ангажирана отговорността му.
Мотивите на райнния съд, че в случая се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не могат да бъдат споделени. От
събраните по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение на
задължение да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните
случаи на нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за
нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква
настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, която предвижда
по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до
неотразяване на приходи, т. е. това обстоятелство е съобразено от законодателя
при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да
се отчете отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това,
нарушаването на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. препятства органите по приходи при извършване на текущ данъчен контрол на
търговските продажби посредством приеманите чрез дистанционната връзка данни и
създава предпоставки за безнаказаност при нарушаване на фискалната политика на
държавата, което изключва извода за неговата маловажност. Установеното противоправно
бездействие е в значителен размер от 15 дни.
Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, също не е в състояние
да обуслови маловажност на случая, тъй като само по себе си не е достатъчно да
обоснове по-ниска обществена опасност на същото от обичайните нарушения от
същия вид. След като са налице извършено административно
нарушение и смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са нито много на
брой, нито изключителни по своя характер, деецът подлежи на санкциониране, като
само по този начин същият може да се превъзпита към спазване на правовия ред,
както и наложеното наказание да въздейства възпитателно и предупредително
спрямо останалите членове на обществото. Налице е и явна
вреда за фиска, изразяваща се в неспазване на данъчния правов ред и финансовата
дисциплина, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството.
В обобщение на гореизложеното, касационната инстанция
не споделя направения от районния съд извод, че санкционираното неизпълнение на
задължение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Като е достигнал до обратния правен извод и е отменил оспореното пред него
наказателно постановление, Варненският районен съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да се
отмени поради наличието на касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от
НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да се реши по същество,
като с оглед доказаността на извършеното административно нарушение и правилното
определяне на вида и размера на административното наказание от страна на АНО,
касационната инстанция преценява, че издаденото наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати
на касатора сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 160 лв. за двете инстанции, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл.2, вр. с чл.
218 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд-Варна, І-ви касационен
състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 80/26.04.2021 г.
постановено по НАХД № 1164/2021 г. по описа на Районен съд Варна, и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
560845-F587368/15.02.2021 г., издадено от началник отдел Оперативни
дейности-Варна в ЦУ на НАП, с което на „Т.“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на
чл. 8, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК *********, да заплати
на Национална агенция по приходите сумата от 160.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.