Решение по дело №989/2020 на Районен съд - Ямбол

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260101/14.10.2020 г.

 

                                                       гр. ЯМБОЛ.14.10.2020..г.

 

                                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично

заседание на ........17.09.2020г........година в състав:

                                                                                                               Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря .......................С.М.….....................................……...........и в присъствието на

прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело N .989... по   описа

 за 2020 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................

 

Производството по делото е образувано по молба на „***” С., с която желае да се осъди ответника Ц.В. Г. да им заплати сумата от 7 023.62 лв., представляваща изплатеното от *** по щета № ***/2012г. и присъденото по влязло в сила съдебно Решение по гр.д. № ***/2014г. на ***РС, обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на осн. чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от КЗ е изплатило по щета № ***/2012г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 23.62 лв. за увредени при ПТП, настъпило на 23.12.2011г. в гр. Я., л.а. Ситроен 3, с ДК № СА 2636 НХ, собственост на Е.А.Б., както и по влязло сила съдебно Решение по гр.д. № ***/2014г. на ***РС,  по което дело ответникът е бил трето лице - помагач на страната на ***.

Посочва, че виновен за катастрофата е ответникът Ц.В.Г., който управлявайки л.а „Фиат Брава” с ДКН У 9498 АК, под въздействието на алкохол, по ул. „***” и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещното движение, удря правомерно движещия се л.а. „Ситроен Ц 3”, с ДК № СА 2636 НХ, като така причинява процесното ПТП.

Е.А.Б. се обърнала към *** за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за л.а „Фиат Брава” с ДКН У 498 АК, и по образувана щета № ***/17.01.2012г. *** отказал да заплати обезщетение на молителите поради непредставяне на доказателства и документи, удостоверяващи основанието и размера на обезщетението. Т.к. Е.А.Б. не се е съгласила с постановения отказ от изплащане на обезщетение е образува срещу Фонда гр.д. № ***/2014г. на ***РС, ***с-в

Въз основа на решение по гр.д. № ***/2014г. на ***РС, *** с-в  ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал и.д № ***/2016 на ЧСИ № *** при ***ГС и след получената покана за доброволно изпълнение била изплатена сума в общ размер на 8 023.62 лева, от които: 3 842.00 лева главница, 798.73 лева законна лихва, 3 382.89 лева - съдебни разноски и такси по изпълнението.

Твърди, че на 01.04.2016 г. ответникът погасил част от задължението си към Фонда (8 023.62 лева), като заплатил по сметка на ГФ сума в размер на 1 000.00 лева. Ето защо претенцията на Фонда е до 7 023.62 лева.

Ищецът твърди, че са поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита, че ищецът е предявил допустим иск, но счита същият за основателен и доказан само за част от претендираната сума.

Посочва, че решението по гр.дело №***/2014г. по описа на ***РС е постановено на 15.01.2016г. и след тази дата, *** не е изплатил задължението си доброволно, а е бездействал, поради което срещу него е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. В резултат, дългът на фонда значително е нараснал с още 2384,83 лева, представляващи изпълнителни разноски и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Ответникът не оспорва правата на  „***“ и основанието на иска, но оспорва размера на претенцията. Счита, че направените от ищеца разноски в съдебното и изпълнителното производството не следва да се претендират от ответника, тъй като не са включени в разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ (отм.). Според него заплащането на тези разноски и лихви, натрупани, докато е траело съдебното производство до окончателното плащане, не може да се вмени във вина на причинителя на ПТП, тъй като същите не са в пряка причинно-следствена връзка с неговото виновно поведение. Същите са извършени поради бездействието на Фонда да плати, въпреки наличие на всички предпоставки за това, поради което последният е бил натоварен с допълнителни разноски в съдебното производство и по принудително изпълнение, но тези разноски не се включват в разходите по определяне и изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 8 (отм.). Счита, че последиците от неправомерното му поведение не могат да бъдат поставени в тежест на виновния водач. Затова и присъдените и заплатени от *** държавни такси и съдебни разноски по съдебното и изпълнителното производство не се явяват разходи по смисъла на чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.) и за тях искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера от 2842,00 лева /сумата е получена като разлика от присъденото обезщетение в размер на 3842,00 лева и заплатената от ответника на 01.04.2016г. сума в размер на 1000,00 лева/, а за разликата до пълния предявен размер от общо 7023,62 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Претендират за присъждане на направените разноски  в настоящото производство.

 В съдебно заседание възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За станалото ПТП на 23.12.2011г. в гр.Я. между л.а.“Ситроен“ ДС с ДК № СА 3.2636 НХ собственост на Е.А.Б. ил.а.“Фиат“ с ДК № У 94 98 АК собственост на Й.Т.В. и управляван от Ц.В.Г. е представен протокол за ПТП № *** , изготвен от автоконтрольор при ОДП гр.Я..

Според представената справка от базата данни на Информационен център към „***“ на база на подадени данни от Застрахователните компании  за застраховка „Гражданска отговорност“ на  автомобилистите е видно, че застраховката за л.а. с ДК № У 94 98 АК е прекратена на 27.10.2011 г.

Ищецът е представил уведомление за имуществени вреди вх. № ***/17.01.2012 г. подадена до „***“ от Е.А.Б. за настъпване на събитие на 23.12.2011 г. съгласно протокол за ПТП № ***/2012 г.

С писмо до Е.А. изх. № ***/18.04.2013 г. „***„ я уведомява, че Управителният съвет е взел решение за отказ от претенцията регистрирана под № ***/17.01.2012 г. за имуществени вреди с мотиви, че предвид влязлото в сила решение по НАХД № ***/2012 г. по описа на РС- гр. Я. и  издаденото Наказателно постановление  установяващо вината на Ц.В.Г. което е отменено не е налице фактическия  състав на риска  Гражданска отговорност и изискванията на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Същата е придружена с обратна разписка за връчване.

Според представеното решение от 15.901.2016 г. издадено по гр.д. № *** по описа за 2014 г. на  РС-С. „***„ е осъден да заплати на Е.А.Б. на осн.чл.288, ал.1, т.2 б.“а“ от КТ: сумата от 3442 лв. обезщетение за имуществени вреди на собственика на л.а. „Ситроен С3“ с рег. № СА 26 36 НХ, причинени при ПТП на 23.12.2011 г. по вина на Ц.В. Г., при управление на л.а. „ Фиат Брава“ с рег. № У 94-98-АК, за който не е имало  сключена застраховка  „Гражданска отговорност“ , както и сумата от 400 лв. обезщетение за репариране на л.а. „Ситроен С3“ с рег. № СА 26 36 НХ, поради повреждането му при ПТП на 23.12.2011 г. по вина на Ц.В.Г., при управление на л.а. „Фиат Брава“  с рег. № У 94-98-АК, за който не е имало сключена застраховка „ГО“ , ведно със законната лихва върху всяка то главниците считано от 28.02.2014 г., до окончателното изплащане. „***“ е осъден да заплати на Е.А.Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 998.06 лв. като решението е поставено при участието на Ц.В.Г..

За тези суми е издаден ИЛ на 22.02.2016 г.

Представена е покана за доброволно изпълнение изх. № ***/15.03.2016 г. до „***“ от ЧСИ М.Д. с рег. № *** и район на действие ***ГС по изп. Дело № ***, който е длъжник по изпълнителното дело във връзка с издадения ИЛ по гр.д. № ***/2014 г. на  ***РС.

Ищецът е представил справка по щета № ***/17.01.2012 г. относно изплатените суми по поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ  № ***, според която  към 06.04.2016 г. е изплатена сумата общо от 6 923.62 лв.

Според преводно нареждане от 15.03.2016г. на „***“ „***“ е превел сумата от 8 023.62 лв. по изп.дело № *** включваща главница от 3842 лв., лихва от 798.73 лв. и разноски от 3382.89 лв.

Представена изпратена от ищеца до ответника с обратна разписка регресна покана относно щета № ***/17.01.2012 г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл.288, ал.12 от ЗК /отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Съобразно нормата на чл.288, ал.1, т.2, б.”б” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ПТП настъпило на територията на РБългария,  причинено от МПС и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При изплатено такова обезщетение нормата на ал.12 от същия текст на ЗК дава право на ***да встъпи в правата увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Поведението на водача следва да е виновно и противоправно съобр.изискванията на чл.45,ал.1 от ЗЗД, като то трябва да е в причинна връзка с произлезлите вреди, като във всички случаи вината се презумира.

 Не се оспорва от страните наличието на деликт- деяние, неговата противоправност, авторство и вината на ответника.  

Между страните не се спори и от представените по делото писмени доказателства се установи, че във връзка със станало ПТП 23.12.2011г. *** е осъден да заплати на Е.А.Б. на осн.чл.288, ал.1, т.2 б.“а“ от КТ: сумата от 3442 лв. обезщетение за имуществени вреди на собственика на л.а. „Ситроен С3“ с рег. № СА 26 36 НХ, причинени при ПТП на 23.12.2011 г. по вина на Ц.В. Г., при управление на л.а. „ Фиат Брава“ с рег. № У 94-98-АК, за който не е имало  сключена застраховка  „Гражданска отговорност“ , както и сумата от 400 лв. обезщетение за репариране на л.а. „Ситроен С3“ с рег. № СА 26 36 НХ, поради повреждането му при ПТП на 23.12.2011 г. по вина на Ц.В. Г., при управление на л.а. „Фиат Брава“  с рег. № У 94-98-АК, за който не е имало сключена застраховка „ГО“ , ведно със законната лихва върху всяка от главниците считано от 28.02.2014 г., до окончателното изплащане , както и направените по делото разноски в размер на 998.06 лв. По образуваното изп.дело  на ЧСИ №***при ***ГС и след получаване на покана за доброволно изпълнение не е спорно, че ищецът е заплатил сума в общ размер на 8023.62лв., включваща главница от 3842 лв., лихва от 798.73 лв. и разноски от 3382.89 лв.

Предвид на това ищецът има право да встъпи в правата на обезщетените и да предяви регресен иск срещу прекия причинител на същите до размера на платеното, поради което и предявеният иск е допустим и основателен по същество. Ответника не оспорва правото на ищеца да претендира изплатената от него главница от 3842лв..

Спорен между страните е въпроса дали ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по съдебното и изпълнителното производство, както и лихва за забава.

На осн.чл. 288 ал. 12 във вр. с ал. 1 т.2, б.“а“ и ал. 8 предл. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) с извършването на плащанията за ***възникват регресни вземания срещу ответника – за главниците и лихвите до момента на плащането и разноските за определяне и изплащане на обезщетението. Настоящият състав споделя виждането, че разноските по принудителното събиране на вземането, не попада в предметния обхват на цитираната разпоредба като приема направените възражения на ответника. Както се приема в редица решения тези разходи се понасят по правилата на изпълнителното производство и са възложени в тежест на длъжника, т.е на фонда, т.к. това не са разходи, понесени за нуждите на определяне на обезщетението по смисъла на цитираната ал. 8,т.к. не са в пряка причинна връзка  с виновното поведение на причинителя на ПТП. Като такива законът е признал единствено разходите по щетата, образувана пред ***, съответно – в исковия процес, когато размерът на вредите и обезщетението за тях е предмет на съдебно установяване. Последните, както  на вината на Ц.В.Г. са установени с решението на ***РС по гр.д. № ***/2014г., по което ответникът е бил привлечен като трето лице помагач и същият е бездействал по време на делото, като не е взел становище по исковете, с което си поведение е допринесъл за извършените в това производство разноски от ищеца. По тези съображения съдът намира, претенцията за заплащате на сумата от 789.73лв. заплатена от ищеца законна лихва за основателна, а по отношение на претенцията за сумата от 3 382.89лв. – съдебни разноски и такива по изпълнението искът се явява основателен до размер на направените разноски единствено в съдебното производство от 998.06лв. Искът за заплащане на разноските в изпълнителното производство от 1666лв.-изпълнителни разноски и 718.83лв.- , представляващи такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ или общо от 2384,84лв.,  е неоснователен и в тази част искът следва да се отхвърли. Или общата сума, която ответникът дължи към ищеца, с оглед извършеното от него плащане на сумата от 1000лв., възлиза на сумата от 4638,79лв., включваща главница, лихва и разноски в съдебното производство.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото по съразмерност. Ищецът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът приема, че такива е извършил в размер на 280,94лв. –платена държавна такса. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на 185,55лв.

На осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски по делото по съразмерност за платено адв.възнаграждение от 339,54лв.

Воден от горното, ЯРС

 

                                   Р    Е    Ш   И  :

 

ОСЪЖДА Ц.В.Г., ЕГН ********** *** на осн. чл.288, ал.12 от ЗК/отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на ***, гр.С., ул.”*** № ***, ет.***, представляван заедно от *** Б.М. и С. С. сумата от 4638,79лв., представлява изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 22.05.2020г., до окончателното й изплащане, като искът за разликатадо 7023.62лв. отхвърля, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц.В.Г. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на *** направените по делото разноски в размер на 185,55лв.

ОСЪЖДА *** да заплати на Ц.В.Г. направените от него разноски по делото в размер на 339,54лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: