Р Е Ш Е Н И Е № 1079
05.06.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито
съдебно заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 861/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Н.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. Г.Н. против
Наказателно постановление № 16-1030-008242/17.11.2016 г., издадено от Н.А.Н.Д.
- Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
23, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1, т.
1, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност
и за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за
административнонаказателното му преследване. Твърди съществено процесуално
нарушение да е допуснато чрез посочването на различна правна квалификация в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП на вмененто му
във вина нарушение по т. 2 от постановлението. Поддържа да е налице неправилна
правна квалификация на деянието, за което е наказан по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
тъй като твърди посочената разпоредба да не урежда състав на административно
нарушение. Взема становище и санкционната разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП да е неправилно определена, с което да е допуснато съществено
процесуално нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа
жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 9374/07.02.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.Н.К., спрямо
когото са наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 23.10.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена на 26.10.2018 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 05.11.2016 г. в гр. Пловдив
жалбоподателят С.Н.К. управлявал лек автомобил „Тойота Сцион ТЦ“ с рег. № ****,
лична собственост. Около 12:50 часа жалбоподателят се движил по ул. „Полковник
Бонев“ в посока кръстовището с бул. „България“. Пред него и в същата посока се
движил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, който, достигайки
кръстовището, намалил скоростта си на движение и спрял. Жалбоподателят К. се
движил на такова разстояние зад лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******, че не могъл да избегне удряне в него, когато последният спрял. В
резултат настъпил удар между двете превозни средства, като лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя, ударил с предната си част задната част на
автомобила „Фолксваген Пасат“. От удара настъпили само материални щети по
превозните средства. Били сигнализирани органите на Министерството на
вътрешните работи.
На място по подадения сигнал
пристигнал св. П.М.П. – ** ** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
След разговор с двамата водачи свидетелят установил механизма на настъпилото
произшествие. Констатирал и че жалбоподателят управлявал МПС с изтекъл срок на
временните регистрационни номера, които били валидни до 04.03.2016 г. На същия
ден св. П. съставил против К. Акт за установяване на административно нарушение
с бл. № 406684 в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и
на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
От показанията на св. П.М.П. се
установява мястото, на което е настъпилото пътнотранспортното произшествие,
както и че при пристигането си свидетелят е установил двамата участвали водачи,
както и техните автомобили. Изяснява се още, че механизмът на настъпване на
произшествието е бил установен след разговор с двамата водачи, между които не е
имало разногласие за случилото се, и оглед на автомобилите. Свидетелят
пояснява, че механизмът на произшествието графично е представен и в съставения
протокол за ПТП. Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. П., които цени за
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В показанията си
свидетелят възпроизвежда включително разположението на автомобилите, начина, по
който е било регулирано движението, и вида на пътната настилка на
интересуващата делото ул. „Полковник Бонев“, което показва, че същият има ясен
спомен за събитието. Показанията му се подкрепят и от писмените доказателства,
включително Протокол за ПТП № 1638272 от 05.11.2016 г., носещ подписа на жалбоподателя
К. и на другия участник в ПТП. Не се констатираха и никакви обстоятелства,
пораждащи съмнение в непредубедеността на свидетеля, който е възприел
посочените обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения.
От Справка за нарушител/водач за
жалбоподателя С.Н.К. се изяснява, че същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство, притежаващ СУМПС, валидно до 18.05.2026 г. и с налични 39
контролни точки.
От Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г.
на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган.
Преди да се произнесе по
правилността на НП съдът намира, че следва да отговори на възражението на
жалбоподателя за изтекъл срок на абсолютната погасителна давност за реализиране
на административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят обосновава
твърдението си приложимият срок на абсолютната давност да е с продължителност
от една година и шест месеца, позовавайки се на препращане на чл. 81, ал. 3 НК
към чл. 34 ЗАНН. Това становище е преодоляно в съдебната практика. С
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г.
на ВКС и ВАС беше преустановена противоречивата съдебна практика относно
приложеното на института на абсолютната давност в производствата по ЗАНН, като
се прие, че „Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс“.
Съобразно възприетите разрешения в тълкувателното постановление в
производствата по ЗАНН е изцяло приложим институтът на чл. 81, ал. 3 от НК,
като от своя страна срокът по посочената правна норма следва да бъдат
изчисляван във връзка с този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В Тълкувателно
постановление се посочва още, че „в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична
на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно
тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 11 от ЗАНН“. Следователно срокът на абсолютната
давност е четири години и шест месеца от момента на извършване на нарушението –
в случая от 05.11.2016 г., и същият не е изтекъл. По тези съображения съдът приема
възражението на жалбоподателя за неоснователно, като не се споделят и
формулираните твърдения за приложението на сроковете по чл. 34 от ЗАНН (така Решение № 82 от 20.01.2017 г. по к.а.н.д. №
3031/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 314 от 12.02.2016 г.
по к.а.н.д. № 3099/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1423 от
14.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1058/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Другото наведено възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение обаче настоящият състав намира за
основателно. Действително се установява, че в НП и в АУАН е дадена различна
правна квалификация на деянието по т. 2 от постановлението, като приетите за
установени факти са били подведени под състави на различни административни нарушения.
Наличието на противоречива правна квалификация в АУАН и НП има за последица и
неяснота относно предмета на доказване, тъй като в рамките на
административнонаказателното произвоство следва да се установи проявлението в
обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената правна
норма признаци на нарушението. Следователно при всяко положение следва в АУАН и
в НП да е описано едно и също административно нарушение и в този смисъл да му е
дадена и една и съща правна квалификация. Така констатираното нарушение е
съществено, защото създава неяснота пред наказаното лице срещу какво обвинение
следва да се защитава и по този начин неправомерно се ограничава правото му на
защита. Нарушението не би могло да бъде отстранено по силата
на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната разпоредба не касае всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно
разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената
процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се
отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място
и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма, както и с НП да
се ангажира отговорността за нарушение различно от посоченото в АУАН такова - с
дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Същевременно нарушението не
може да бъде санирано и пред въззивната инстанция. Това налага наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в частта си по т.2.
По т. 1 от НП жалбоподателят е бил
наказан за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Същият въвежда задължение за
водачите на пътни превозни средства да се движат на такова разстояние от
движещите се пред тях други превозни средства, че да могат да избегнат удряне в
тях, когато последните намалят скоростта или спрат рязко. По делото безспорно
се установява, че от обективна страна
на посочените в НП време и място – на 05.11.2016 г., около 12:50 часа в гр.
Пловдив, на ул. „Полковник Бонев“, жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил
„Тойота Сцион ТЦ“ с рег. № ****, поради което той е бил водач на МПС по смисъла
на закона (§ 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП), а следователно и
годен субект на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Установи се на следващо
място, че пред лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движил друг
автомобил - „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******. При тези факти за жалбоподателя
е възникнало задължението да съобрази разстоянието, на което се движи от
намиращия се пред него лек автомобил. Жалбоподателят е имал изрично разписано в
закона задължение при избиране на разстоянието, на което да се движи зад лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“, да съобрази възможността от рязко спиране или
намаляване на скоростта от страна на последния, като в тежест на движещия се
отзад водач – в случая жалбоподателя К., е било да избере такова разстояние,
достатъчно да избегне удар в движещото се пред него МПС в случай на намаляване
на скоростта или рязко спиране. Безспорно по делото се доказа и фактът на настъпилото
ПТП между двата описани автомобила, като управляваният от жалбоподателя
автомобил е ударил с предната си част лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ****** в неговата задна част. Изясни се по делото, че последният е достигнал
до кръстовището с бул. „България“, поради което намаляването на скоростта и
спирането в случая са били дори едно очаквано и логично поведение от водача,
предвид че превозните средства, движещи се по бул. „България“, са се движили по
път, сигнализиран като такъв с предимство. Независимо от това, ирелевантно е
каква е била причината за намаляването на скоростта на движение и дали
движещото се отпред превозно средство е спряло рязко или плавно, тъй като
законът вменява в задължение на жалбоподателя да се движи на такова разстояние,
че да може да избегне удряне в движещото се пред него превозно средство при
настъпването на всяко едно от тези обстоятелства. Самият факт на настъпилото
ПТП е доказателство, че жалбоподателят не се е движил на подходящо разстояние,
съобразено с изискванията на закона. От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е формирал представа относно всички елементи от състава на
нарушението – че управлява моторно превозно средство, а пред него се движи друго
такова, но въпреки това съзнателно се е движил на такова разстояние зад лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, което не е било достатъчно, за да
избегне удряне в него в случай на намаляване на скоростта или рязко спиране.
При тези факти съдът намира за доказано, че жалбоподателят К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
За пълнота следва да се посочи, възраженията в жалбата са насочени срещу
законосъобразността и срещу правилността на НП за деянието по т. 2. С жалбата
не се оспорват нито фактическите, нито правните изводи на наказващия орган за
нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП (т. 1 от НП), а обжалването е бланкетно.
Единствено възражението за изтекла давност е насочено и срещу деянието по т. 1
от НП, тъй като с него се възразява в цялост срещу наказателното постановление,
но това възражение беше оценено от съда като неоснователно.
Съдът намира, че правилно е била
определена и приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП предвид установените по делото факти за настъпилото ПТП и неспазването на
правилата за дистанция. За така извършеното нарушение
административнонаказващият орган (АНО) е наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Към датата на
извършване на деянието – 05.11.2016 г., санкционната разпоредба в приложимата
си редакцията (ДВ бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) е гласяла, че
„който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до
200 лева, ако деянието не съставлява престъпление“. В случая съдът намира, че
правилно АНО е индивидуализирал наказанието над предвидения минимум, тъй като
от справката за нарушител/водач за жалбоподателя се установяват и предходни
нарушения на правилата за движение, което повишава степента на обществена
опасност на дееца и като отегчаващо обстоятелство следва да обуслови завишаване
на отговорността, която той ще понесе. Същевременно наказващият орган не е
посочил никакви други обстоятелства, послужили като основание за налагане на
наказание в максимален размер. Самото деяние не разкрива завишена степен на
обществена опасност спрямо обикновените хипотези на такъв вид нарушения, нито
по делото се доказаха да са настъпили такива вредни последици в резултат от
деянието, които да обосноват налагане на наказание в максимален размер. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление
трябва да бъде изменено в частта си за нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП,
като размерът на наложеното наказание глоба бъде намален на 150 (сто и
петдесет) лева и постановлението бъде потвърдено в останалата си част по т. 1
като законосъобразно и правилно и да бъде отменено в частта си по т. 2 като
незаконосъобразно поради допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ и предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
16-1030-008242 от 17.11.2016 г., издадено от Н.А.Н.Д. – Началник сектор към
ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ В
ЧАСТТА, с която на С.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 150 (сто и петдесет) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата
му част по т. 1 от Наказателното
постановление.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1030-008242 от 17.11.2016 г., издадено от
Н.А.Н.Д. – Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на С.Н.К., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.