РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Перник, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221700100090 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Й. К., с
ЕГН:**********, А. Б. К.- И., с ЕГН:**********, М. Б. К., с ЕГН:**********, и В. М. П., с
ЕГН:**********, чрез адвокат С.Р.- САК, всички със съдебен адрес: ***, срещу „ЗАД
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: ***, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание
чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищците както следва:
- на ищеца Б. Й. К.- сумата 110 000,00 лв., представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение след приспадане от сумата 160 000,00 лв. на платената сума от
50 000,00 лв., за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на съпругата му М. М. К., с ЕГН:**********, настъпила на *** г., в резултат на
пътно – транспортно произшествие от ***г., причинено виновно от водача на л.а. „Ланчиа
Дедра", с рег.№***, К. П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
- на ищеца А. Б. К.- И. - сумата 110 000,00 лв., представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение след приспадане от сумата 160 000,00 лв. на платената сума от
50 000,00 лв., за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на майка му М. М. К., с ЕГН:**********, настъпила на ***г., в резултат на пътно –
транспортно произшествие от ***г., причинено виновно от водача на л.а. „Ланчиа Дедра", с
рег.№***, К. П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
- на ищеца М. Б. К.- сумата 110 000,00 лв., представляваща остатък от дължимо
1
застрахователно обезщетение след приспадане от сумата 160 000,00 лв. на платената сума от
50 000,00 лв., за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на майка му М. М. К., с ЕГН:**********, настъпила на ***г., в резултат на пътно –
транспортно произшествие от ***г., причинено виновно от водача на л.а. „Ланчиа Дедра", с
рег.№***, К. П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
- на ищеца В. М. П.- сумата от 10 000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на сестра и М. М. К., с ЕГН:**********, настъпила на ***г., в резултат на пътно –
транспортно произшествие от ***г., причинено виновно от водача на л.а. „Ланчиа Дедра", с
рег.№ ***, К. П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
С влязло в сила Определение № 872/07.12.2022 г. производството по делото е
прекратено за разликата над сумата от по 110 000,00 лв. до претендираните по 160 000,00 лв.
– представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение след приспадане на
платените суми от по 50 000,00 лв. за първите трима ищци, и за разликата над 10 000,00 лв.
до претендираните 30 000,00 лв. за ищеца В. М. П..
В исковата молба се твърди, че на *** г. в ***, на пешеходната пътека на
кръстовището между улиците „***“ и ул. „***“ при настъпило ПТП, причинено от водача на
лек автомобил марка „Ланчиа“, модел „Дедра“, с рег. № ***, пострадала М. М. К., която
починала на място. След настъпилото ПТП ищците претърпели значителни неимуществени
вреди, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобство и дискомфорт от загубата на
своята съпруга /за първия ищец/, майка /за останалите две ищци/ и сестра /за последната/.
По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски за производството по делото.
В законоустановения срок ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД е
подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че исковете са допустими.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Ланчиа Дедра", с рег.№***, към датата на настъпване на ПТП- *** г. Предвид
Присъда № 14/11.09.2018 г. на ОС-Перник, по НОХД №45/2018г., влязла в законна сила на
23.06.2021 г., ответникът не оспорва вината и противоправността на действията на водача на
лекия автомобил К. С., предизвикал ПТП. Твърди, че още на 29.06.2018 г. е изплатил
обезщетения за неимуществени вреди на Б. К., на А. К. и на М. К. за смъртта на тяхната
родственица по 50 000 лв. на всеки един от тях. Застрахователят намира, че с плащането на
обезщетенията в посочените размери тримата ищци са компенсирани в пълна степен за
претърпените от тях болки и страдания, с оглед на което исковата им претенция е
неоснователна и недоказана. По отношение на четвъртия ищец - В. П., застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като В. П. е живяла в *** и
не е поддържала близка връзка със сестра си в ***, поради което и не е претърпяла морални
боли от загубата на сестра си, които да бъдат компенсирани. При условие, че съдът намери
исковата претенция от В. П. за основателна и доказана, се иска на основание § 96 от ПЗР на
ЗИД на КЗ, същата да бъде уважена до размера на сумата от 5 000 лв.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
2
От представените по делото писмени застрахователни претенции на ищците по чл. 380,
ал. 1 от КЗ, се установява, че същите са предявили претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С
уведомление от 02.07.2018 г. ответникът е определил обезщетение на първите трима ищци в
размер на по 50 000,00 лв. и е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на
последния ищец с уведомление от 04.12.2018 г. Поради това съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл. 498, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432
КЗ.
По силата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
С влязла в сила Присъда № 14 от 11.09.2018 г. по нохд № 45/2018 г. на Окръжен съд –
Перник, потвърдена с Решение № 10331/17.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1289/2019 г. на САС и
Решение № 60127/23.06.2021 г. на ВКС, подсъдимият К. П. С. е признат за виновен в това,
че на *** г. в ***, около 07,17 ч. на кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“ при управление на
МПС лек автомобил „Ланчиа Дедра", с рег.№ ***, собственост на К. П. С., е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – не е намалил скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението по чл. 119 от ЗДвП, като
при приближаване на пешеходна пътека обозначена с пътен знак Д17 и маркировка 8.1, не е
пропуснал стъпилите на пешеходна пътека и ли преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре и по непредпазливост е причинил по смърт на М. М. К., ЕГН
**********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен,
поради което и с оглед влязлата в сила присъда съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил К. С., причиняването на смъртта
на М. К. в пряка причинна връзка от това виновно поведение, са установени в настоящия
процес с влязлата в сила на 23.06.2021 г. Присъда № 14 от 11.09.2018 г.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите по отношение на л.а. „Ланчиа Дедра", с рег.№ *** към датата на
процесното ПТП- *** г.
От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
се установява, че водачът е разполагал с възможност чрез ефективно задействане на
3
спирачната уредба да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати
настъпването на ПТП. Морфологичните характеристики на получените травматични
увреждания, техният вид и характер, разгледани в съвкупност, отговарят да са получени в
резултат от претърпяна автомобилна травма – блъскане на пешеходец от движещ се лек
автомобил и по начин и време както се съобщава, като между настъпилото ПТП и
травматичните увреждания, причинили смъртта, е налице пряка непрекъсваща се причинна
връзка.
От удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено от Община ***, се
установява, че пострадалата М. М. К., починала на *** г., е съпруга на ищеца Б. Й. К., майка
на ищците А. Б. К. и М. Б. К., а от удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № ***
г., издадено от Община ***, се установява, че пострадалата е сестра на ищеца В. М. П..
За установяване претърпените неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А. И. В., А. Г. К. – без родство с ищците, и
свидетелката Р. С. К. – втора братовчедка на ищцата В., всички без дела със страните по
делото.
От показанията на свидетелката А. И. В. се установява, че М. и съпруга й са били
много близки приятели на семейството й. Ходили са заедно на много места и след
инцидента съпругът на починалата се връщал към спомените, знаейки, че никога няма да се
случат отново. След ПТП видяла, че животът на ищците се променил, празнотата се усещала
във всеки момент. Б. станал по-затворен, контактувал по-малко. При всеки празник
дъщерята А. качвала постове във фейсбук за майка си. Починалата и двете й дъщери
живеели в едно домакинство, била много близка и със сестра си В., която работила в ***. В.
живеела заедно със семейството си /съпруг, син и дъщеря/ в ***, виждала я е на семейни
тържества в ***.
От показанията на свидетелката К. - приятелка на починалата, се установява, че две
седмици преди инцидента й се родил внук. Семейството на М. било съсипано от смъртта й,
защото тя била майка, съпруга и приятелка за пример. Всичко в семейството било
променено и когато имало случка с ПТП я преживявали отново. Намира цялото семейство
променено и затворено, трудно се комуникирало с Б., А. искала съвети, които да й даде като
майка. М. си купила жилище в *** и вече не живее в града.
От показанията на свидетелката К. се установява, че познава М. и сестра й В. от деца,
тъй като прародителите им са роднини и къщите им били разположени в съседни имоти в
***. Някъде около 1975 г. В. напуснала града, тъй като отишла студентка, с след това се
омъжила в *** и отишла да живее там, като се прибирала в *** за празниците, около четири
пъти в годината. Преди 20 г. отишла да живее във *** и е посещавала града веднъж
годишно. Знае, че В. се развела със съпруга си, имала и сърдечни проблеми и М. й помагала
с уреждането на медицинската помощ. Обикновено празнували коледните и новогодишните
празници в ***, а рождените дни в ***. В. понесла смъртта на М. много тежко, разчитала тя
да се погрижи за нея, ако й се случи нещо, защото е сърдечно болна. След смъртта й се
уговорили да не се чуват, защото като звъннел телефонът очаквала лоши новини.
За установяване на психическото състояние на ищците по делото е допусната съдебно-
психиатрична експертиза. Според заключенията на вещото лице Р. К. липсват категорични
данни за развитието при М. и А. на остра стресова реакция на скръб, но са налице данни за
възникнало вследствие на претърпяната загуба на майка им разстройство в адаптацията с
протрахирана депресивна реакция на скръб. Според експерта това разстройство продължава
до момента макар с отслабена симптоматика и се изразява главно с депресивни нагласи,
фиксация и изживявания, както и емоционално-волева лабилност. При ищеца Б. Й. К. са
налице данни за възникнало вследствие на претърпяната загуба на неговата съпруга
разстройство в адаптацията с протрaхирана тежка реакция на скръб. Това разстройство в
адаптацията е продължило до настоящия момент, макар и с отслабена симптоматика и се
4
изразява главно с депресивни доминанти, нагласи и изживявания, както и с емоционално-
волева лабилност и частична социална дезадаптация. При всички освидетелствани лица е
налице постепенно отслабване на клиничната картина на разстройството с времето, като
вероятността за пълното им оздравяване е реална и зависи от индивидуалните им
личностови качества и структура, както и от евентуалното наличие или липса на
провокиращи спомени за тежката им загуба събития за в бъдеще. По отношение на ищеца В.
П. не е изготвено заключение, тъй като се намира извън страната и не може да бъде
извършен непосредствен преглед от вещото лице.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентно и обективно дадени,
неоспорени от страните по делото.
По отношение на исковете на Б. Й. К., А. Б. К.- И. и М. Б. К.:
Несъмнено е, че ищците Б. Й. К. /съпруг на починалата/, А. Б. К.- И. и М. Б. К. /дъщери
на починалата/, са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на М. К..
Основният спорен момент по предявените от тях искове е относно справедливия
размер на обезщетението, по който съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и
други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело.
Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни
форми на тези условия също следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1
ГПК, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Указаните в постановлението общи критерии са възприети и
доразвити в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (така например, решение
по т. д. № 807/2011 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 916/2011 г., І т. о, решение по т. д. №
490/2012 г., решение по т. д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на
настъпилите в резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на
общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество,
при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за
последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен
критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за
неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на
застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК ( така решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д.
№ 916/2011 г. на ВКС, І т. о., решение по т. д. № 1948/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. №
2974/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2143/2014 г., І т. о., решение по т. д. № 2908/2015 г.,
І т. о. и др.).
Настоящият състав на основание чл. 52 ЗЗД определя обезщетението за претърпените
от ищците Б., М. и А. К. неимуществени вреди като съобразява, че към момента на ПТП Б.
К. е бил на 59 г., А. К. - на 31 г., М. К. - на 27 г., а починалата - на 57 г., били са задружни,
5
живели са заедно сплотено в едно домакинство без скандали и неразбирателство, силната
връзка между съпрузите от една страна и майката и дъщерите й от друга, близките им
отношения, привързаност, както и обществен-икономическите условия в страната към
момента на увреждането. С оглед изложеното и предвид установените морални страдания,
които внезапно настъпилата й смърт им е причинила, настоящият състав приема, че към
датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие – *** г.,
справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за всеки от тримата ищци /съпруг и
дъщери на починалата/, е в размер на 160 000 лв.
По делото е безспорно, което се потвърждава и от представените платежни
нареждания, че ответникът е заплатил сума от по 50 000,00 лв. на всеки от ищците Б., М. и
А. К., с която определеният размер на обезщетението следва да бъде намален.
Следователно исковете на Б., М. и А. К. са основателни за сумата от по 110 000,00 лв. и
следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищците са заявили писмената си претенция пред застрахователя на
11.05.2018 г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от
посочената дата до окончателното изплащане на сумата.
По иска на В. М. П. съдът намира следното:
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено
по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
6
С оглед на така дадените разяснения, несъмнено е, че на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете постановления на Пленума на Върховния съд, обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, следва се присъжда само по
изключение при наличието на следните кумулативни предпоставки – създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. Обстоятелство например относимо към връзката
между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от тях поради
различни причини /заболяване или смърт на родителя/родителите и др./, а за връзката между
братята и сестрите е израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина /решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС,
II т.о./.
От събраните доказателства не може да бъде направен извод за наличието на такава
връзка между ищцата В. П. и починалата й сестра. Споделеното от свидетелите, че сестрите
поддържали връзка, прекарвали празници заедно и починалата помагала в уреждането на
медицинските проблеми на ищцата, както и че изживяла тежко загубата й, не позволява да
се направи преценка за изключителност в близостта между ищцата и починалата, по
смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи нормална за
българската традиция духовна и емоционална близост между сестрите, характеризираща се с
взаимна обич и морална подкрепа. Още повече, че от 1975 г. ищцата живее в друг град, а от
20 г. – в друга държава, поради което в случая се касае за характерната връзка между сестри,
поддържана от разстояние. Свидетелските показания не установяват и понасянето на
морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали
всички сестри – силна непреодилима скръб от загубата на една от тях. Следователно в
случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва
необходимостта от обсъждане приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
По изложените съображения предявеният от В. П. иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда за ищците Б. Й. К., А. Б. К. -
И. и М. Б. К., които претендират такива в общ размер 17 050,00 лв. съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, от които: 25,00 лв. държавна такса, адвокатски хонорар 16900,00 лв. и
пътни разноски в размер на 100,00 лв. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78
ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая
ищците Б., А. и М. К. са представили договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че от уговореното възнаграждение в брой е платена сумата 7000,00 лв., а по
сметка сумата 7990,00 лв. По делото не са представени банкови документи за платената по
сметка сума, поради което съобразно разрешението, дадено с цитирания тълкувателен акт,
на присъждане подлежат само доказаните разноски от 7000,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и внесената такса от 25,00 лв. Претендираните пътни разходи от
7
100,00 лв. също не следва да бъдат присъждани, доколкото извършването им и
възмездяването им са част от уговорката между адвоката и клиента и подлежат на
включване в размера на уговореното адвокатско възнаграждение, респ. – на съобразяване в
случай на възражение, че не е в минималният размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. По
изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците Б., А. и
М. К. разноски в общ размер 7025,00 лв., т.е. по 2341,66 лв. на всеки.
Ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД има право на разноски за
защитата по иска, предявен от ищеца В. П.. Същият е сторил разноски за комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза в размер на 800,00 лв., от които
съобразно размера на иска на В. П. следва да му бъде присъдена сумата 23,53 лв. Разноските
за съдебно-психиатрична експертиза следва да останат в тежест на ответника, тъй като
предмет на изследване са били само ищците, чиито искове са уважени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи в полза на ОС-Перник държавна
такса в размер на 4% върху уважения размер на исковете, възлизаща на 13200,00 лв., от
която следва да се приспадне внесената от ищците такса в размер на 25,00 лв., т.е.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета сумата 13175,00 лв.
Водим от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на Б. Й. К., с ЕГН **********, сумата 110 000,00
лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на съпругата му М. М. К., с ЕГН **********, настъпила на *** г., в резултат на
пътно-транспортно произшествие от *** г., причинено виновно от водача на л.а. „Ланчиа
Дедра", с рег.№***, К. П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на А. Б. К.- И., с ЕГН **********, сумата
110 000,00 лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на майка й М. М. К., с ЕГН **********, настъпила на ***г., в
резултат на пътно-транспортно произшествие от *** г., причинено виновно от водача на л.а.
„Ланчиа Дедра", с рег.№***, К. П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при
„ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на М. Б. К., с ЕГН **********, сумата 110 000,00
лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на майка й М. М. К., с ЕГН **********, настъпила на *** г., в резултат на пътно-
транспортно произшествие от *** г., причинено виновно от водача на л.а. „Ланчиа Дедра", с
рег.№***, К. П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до
8
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. П., ЕГН **********, срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, иск с
правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10
000,00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
сестра и М. М. К., с ЕГН **********, настъпила на *** г., в резултат на пътно – транспортно
произшествие от ***г., причинено виновно от водача на л.а. „Ланчиа Дедра", с рег.№ ***, К.
П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на Б. Й. К., ЕГН:**********, сумата 2341,66 лв.
/две хиляди триста четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на А. Б. К.- И., ЕГН:**********, сумата 2341,66 лв.
/две хиляди триста четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на М. Б. К., ЕГН:**********, сумата 2341,66 лв.
/две хиляди триста четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Перник сумата 13 175,00 лв. /тринадесет хиляди сто седемдесет и пет
лева/, представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА В. М. П., с ЕГН **********, да заплати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 23,53 лв,
/двадесет и три лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9