РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300503262 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сгр. 6, срещу решение № 262353/14.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 12313/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр.
състав, с което е отхвърлен предявеният от него иск за признаване за
установено по отношение на С. Н. Й. с ЕГН ********** от ***, че същата
дължи на ищеца плащане на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2777 по ч.гр.дело № 6369/2020 г. по
описа на ПРС – сумата от 396,59 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за телекомуникационна услуга с предпочетен номер *** от
30.12.2016г. и допълнително споразумение от 16.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в
съда – 08.06.2020 г., до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа,
че решението на районния съд е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Н. Й. чрез назначения и особен представитгел
адв.Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо. По правилността на обжалвания акт, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Ищецът е основал иска на твърдението, че е сключил с ответницата
договор от 30.12.2016 г. за доставка на телекомуникационна услуга с
предпочетен номер ***, променен с допълнително споразумение от
16.01.2018 г. При сключване на споразумението ответницата получила на
изплащане крайно устройство с преференциална цена от 278,16 лв. предвид
избраната от абоната програма, вместо пазарната цена от 659,90 лв., срещу
заплащане на месечна лизингова вноска от 11,59 лв. и с правото на абоната да
придобие собствеността върху устройството след изтичането на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 11,59 лв. Твърди
се, че ответницата не платила на ищеца дължимите се месечни абонаменти за
периода 18.12.2017 г. – 17.04.2018 г. в общ размер от 513,77 лв. и предвид
изпадането и в забава ищецът е развалил договора. Счита, че предвид
виновното неизпълнение и последвалото го разваляне на договора,
ответницата му дължи уговорени в споразумението неустойки, предвидени
при предсрочното му прекратяване в размер на три от оставащите вноски,
както и в размер на разликата в цената между стандартната цена на крайното
устройство, съгласно ценовата листа, и заплатената от ответницата при
предоставянето на устройството, която част съответства на оставащия срок по
договора.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6369/2020 г. на ПРС, за процесното
вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2777 от 09.06.2020 г., връчена на
ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Предявеният тук установителен иск е
постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е
процесуално допустим.
С исковата молба са представени договор за мобилни услуги от
30.12.2016 г., сключен между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответницата
С. Н. Й. за предоставените на последната мобилни услуги с избран от нея
абонаментен план. Представено е и допълнително споразумение от 16.01.2018
г., сключено между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответницата С. Н. Й.,
като е уговорен нов срок на договора от 24 месеца, с нов месечен абонаментен
план от 44,99 лв. месечно, както и предоставянето на ответницата на лизинг
2
устройство, чиято лизингова цена съобразно избрания от нея абонаментен
план е в размер на 278,16 лв. при стандартна цена на устройството от 659,90
лв. Представен е и договор за лизинг за предоставеното устройство.
В т.IV-4 от споразумението страните са направили уговорка, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока му, по вина
или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по
договора, или други документи, свързани с него, същият дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В случаите, в които е предоставено устройство, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Ищецът твърди, че е било налице неизпълнение от страна на
ответницата на задължението и за заплащане на месечни абонаментни вноски,
дължими както по силата на договора за мобилни услуги от 30.12.2016 г., така
и по силата на допълнително споразумение от 16.01.2018 г., като
неизпълнението обхваща периода 18.12.2017 г. – 17.04.2018 г. и е в размер на
513,77 лв. Предвид това неизпълнение счита, че за него е възникнало правото
да прекрати едностранно договора, което е и сторил, като е ограничил
предоставянето на услугите, без да прави волеизявление за това пред абоната.
Така нареченото едностранно прекратяване на договора от страна на
мобилния оператор в случай на неизпълнение задълженията на потребителя
има характера на разваляне на договора поради виновното му неизпълнение.
Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.
В случая нито се твърди, нито се ангажират доказателства за това
ищецът да е отправил до ответницата в писмена форма предупреждение, че
след изтичането на допълнителен срок за изпълнение ще смята договора за
развален.
Ето защо съдът приема, че липсва изявление за разваляне на договора,
отправено надлежно от ищеца до ответницата, поради което не са настъпили
предпоставките, обуславящ възникването на задължението за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване в смисъл на разваляне на сключения
между страните договор. Предявеният иск е следователно неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
С решението си районния съд е достигнал до същия краен извод, макар
и с различни мотиви. Ето защо решението като правилно ще се потвърди.
3
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262353/14.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 12313/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4