ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 678
гр. Благоевград, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500544 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 396 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба от „*****“ АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „****“ № *, ет. *, представлявано от
Ю.Б.Ц., подадена срещу определение № 564 от 15.04.2022 г., постановено по
гражданско дело № 954 от 2022 г. на Районен съд Благоевград, с което е
отхвърлена молбата на дружеството за допускане на обезпечение на предявените
срещу И. Й. Д., ЕГН **********, Р.И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН
**********, всички с адрес гр. Р., ул. „Св. Св. К.и М.“ № **, ет. *, искове с правно
основание чл. 464 от ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнителни дела с
№ 445 от 2021 г. и 782 от 2021 г. на ЧСИ Мартин Кацарски. В жалбата се твърди,
че атакуваният съдебен акт е неправилен, развиват се съображения в такава
насока и се моли за неговата отмяна и допускане на исканото обезпечение на
отрицателните установителни претенции.
Депозиран е отговор, в който се изтъкват аргументи за законосъобразност на
обжалваното определение.
Окръжният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима, но оплакванията,
изложени в нея, не намират опора в документите, закона, доктрината и
практиката.
Правилна е преценката на районния съд, че обезпечение на нередовна искова
молба не се допуска. Исковата молба на „*****“ АД е нередовна и е оставена без
движение. Това е достатъчно основание за неуважаване на искането за допускане
на обезпечение на предявените искове. В част IV на ГПК - „Обезпечително
производство“, не е предвидена възможност за съда да забавя произнасянето си по
1
молбата за обезпечение на исковете до поправянето на самата искова молба. Ако
последната не отговаря на изискванията на закона, както в казуса, съдът следва да
отхвърли обезпечителното искане, без да изследва останалите предпоставки за
уважаването му. Обезпечителното производство е самостоятелно и за него не
важат правилата на исковия процес. Главната му цел е бързината, като съдът е
длъжен веднага да се произнесе по искането /така и д-р Силвия Спасова в
„Обезпечение на иска“, „Сиби“, С., 2014 г., стр. 219-220/. На обезпечаване
подлежат само редовните искове. В производствата по чл. 389 и 390 от ГПК съдът
няма нито право, нито възможност да отстранява недостатъците на претенциите.
Ето защо и само на това основание обезпечителното искане подлежи на
отхвърляне - Определение № 427 от 08.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1187/2017
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 176 от
19.01.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. № 151/2017 г. и „Обезпеченията в материалното
и в процесуалното право - приложен коментар, проблеми на правоприлагането и
анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, С., 2018 г., стр. 784-785.
Трябва да се съобрази и изложеното в Определение № 826 от 02.12.2013 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3887/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски. Там се
казва, че теорията и съдебната практика изискват установяването пред съда на
допустимостта на иска и неговата вероятна основателност. Доколкото
допустимостта на иска, и по-специално - възможността за надлежното
упражняване на правото на иск, се определя и от редовността на исковата молба -
чл. 129 вр. чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, то неспазването на съответните
изисквания прави исковата молба нередовна до нейното поправяне, а
следователно и възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск,
включително съпътстващите го процесуални действия, каквото се явява
допускането на обезпечение. Не може да се допусне обезпечение на иска при
нередовна искова молба. Обратното ще бъде в противоречие със закона.
Налице е и още едно самостоятелно основание и достатъчна причина /causa
sufficiens/ за неуважаване на обезпечителното искане. Във всички случаи
обезпечителната мярка „спиране на изпълнение“ следва да бъде допусната срещу
представена гаранция на основание чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК. В казуса подобна
гаранция липсва. Макар систематичното място на нормата да е в уредбата на
обезпечаването на бъдещ иск, същата намира приложение винаги когато се
прилага тази обезпечителна мярка, тъй като изискването за представяне на
гаранция отчита както спецификата й, така и обстоятелството, че с нея могат да
бъдат засегнати права на трети лица, които не са страни по спора - Определение
№ 188 от 10.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4017/2017 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Камелия Маринова. Въпреки че въпросната разпоредба е формулирана в
текст, касаещ обезпечението на бъдещ иск, няма правна логика приложението й да
бъде отказано само защото искът не е бъдещ, а е вече предявен - Определение №
183 от 31.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 682/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Зоя Атанасова, Определение № 19 от 19.01.2021 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 35/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев, Определение № 237
от 15.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1444/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Зоя Атанасова, Определение № 364 от 11.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
311/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, Определение № 1086 от
2
28.03.2017 г. на САС по в. гр. д. № 1472/2017 г., ГО, 4 състав, докладчик съдията
Яна Вълдобрева, и др., както и „Обезпеченията в материалното и в процесуалното
право - приложен коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната
практика“, ИК „Труд и право“, С., 2018 г., стр. 803.
Атакуваният първостепенен съдебен акт е правилен, поради което жалбата срещу
него следва да бъде оставена без уважение.
Направените от ответниците разноски за подаването на отговор пред окръжния
съд трябва да им се присъдят с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайния му изход - т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Елеонора
Чаначева и Албена Бонева.
Настоящото определение на въззивната инстанция няма да подлежи на
касационна проверка - така постулира Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Пламен Стоев и
Емилия Василева.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „*****“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „****“ № *, ет. *,
представлявано от Ю.Б.Ц., подадена срещу определение № 564 от 15.04.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 954 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3