Определение по дело №352/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 27.06.2011 г. по гр.д. № 912 по описа за 2011 г. на Кърджалийския районен съд е прекратено производството по делото, като К. Х. М. е осъдена да заплати на С. К. К., деловодни разноски в размер на 200 лв.

Недоволен от така постановеното определение в частта му за разноските е останала частната жалбодателка К. Х. М., представлявана от своя процесуален представител, която го обжалва като незаконосъобразно, не правилно и противоречащо на материалния закон. В жалбата се сочи, че от разпита на свидетелката Е. М. се установявало, че след прекратяване на брака, бивши съпруг на жалбодателката заминал на мисия в качеството си на военен лекар извън страната, като не поддържали никакви контакти и същият не проявявал интерес към малолетното им дете. Многократно жалбодателката молила ответника да съдейства за издаване на задграничен паспорт на малолетното им дете, но получила катег¯ричен отказ. Установено било, че детето Х. К. бил ученик във втори клас, като бил награден с посещение в Света Гора - Атон, Република Гърция за периода от 02.07. до 06.07.2011 г. За да замине детето следвало да се снабди със задграничен паспорт, за което било необходимо съгласието и присъствието на двамата родители, а при отсъствието на бащата това било невъзможно. Ответникът издал пълномощно за снабдяване със задграничен паспорт на 16.06.2011 г. след подаване на молбата в съда, като оригиналът на това пълномощно бил предаден в съдебно заседание на 27.06.2011 г., след изричното й настояване за това. Неправилно в определението си съдът присъдил жалбодателката да заплати на ответника направените от него разноски, като се позовал на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Неправилен бил извода на съда, че ответникът не дал повод за завеждане на производството срещу него, като жалбодателката нямала друга правна възможност за снабдяване със задграничен паспорт на малолетното й дете, освен с подаване на молба на основание чл.127а от СК. Обстоятелството, че в съдебно заседание бил предоставен оригинал на изричното пълномощно сочело на признаване на иска от ответника, но не и за завеждане на дело без правен интерес. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд в частта, с която жалбодателката е осъдена да запрати на ответника направените по делото деловодни разноски, вместо което да присъди на жалбодателката направените от нея деловодни разноски.

Ответникът по жалбата С. К. К., представляван от процесуалния си представител, е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, в който оспорва жалбата като недопустима. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявало липсата на съгласие от страна на ответника. От показанията на свидетелката Й. К. се установявало, че ответникът се свързал с жалбодателката за получаване от детето на стипендия по чл.231, ал.3 ат ЗОВСРБ, за което тя му изпратила удостоверение. Противоречиви били твърденията в жалбата за липсата на контакт с ответника и многократните молби от страна на жалбодателката към ответника. Твърди се, че ответникът не бил причина за образуване на делото, тъй като същият не знаел за пътуването на детето в чужбина и въпреки всички трудности успял да даде в необходимата форма съгласието си, за да може синът му да пътува. Моли съда да потвърди обжалваното определение на Кърджалийския окръжен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

За да присъди разноските по делото в полза на ответника на основание чл.78, ал.2 ат ГПК, първоинстанционният съд е приел, че С. К. с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Този извод е обоснован и правилен и се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Алинея втора на същия текст предвижда хипотеза при липса на съгласие между родителите въпросът да бъде решен от районни я съд по настоящия адрес на детето. Т.е., за образуване на производство по чл.127а, ал.2 от СК е необходимо да липсва съгласие между родителите за пътуване на детето в чужбина, респ. за издаване на документи за това. В случая от данните по делото не се установява липса на съгласие от страна на ответника за пътуване на малолетното му дете в чужбина. Не бе установено жалбодателката да е уведомила ответника за предстоящото конкретно пътуване на детето им в чужбина, както не се установява, ответникът да е отказал да даде съгласие за това пътуване. Нещо повече, установи се от данните по делото, че след като е узнал за желанието на детето си да пътува в чужбина, С. К. е направил необходимото, макар и на мисия в Афганистан да изпрати необходимите документи. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетелката Е. М., която твърди, че жалбодателката не знаела къде се намира бившият й съпруг, за да се свърже с него. Посочената свидетелка се намира в роднински отношения с К. М., а и показанията й се опровергават от самата жалбодателка, която твърди в жалбата сÞ, че многократно го молила за издаване на задграничен паспорт на малолетното им дете, но получила категоричен отказ. Освен всичко друго, на жалбодателката е бил известен и адресът на ответника, видно от подадената молба на основание чл.127а от СК, на който адрес С. К. е бил призован редовно. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, признал е иска, респ. молбата, поради което на същия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски предвид разпоредбата на чл.78, ал.2, във вр. с ал.4 от ГПК. Като е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 27.06.2011 г. по гр.д. № 912 по описа за 2011 г. на Кърджалийския районен съд, в частта му за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.