№ 2834
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:К. Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100507200 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Д. срещу Решение №
4753/16.05.2022 г., постановено по гр. дело № 20211110171486 по описа за
2021 година на Софийски районен съд, 86-ти състав, с което е отказано да се
издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Ж. Г. Д. по молбата
на С. Г. Д., осъдена е последната да заплати държавна такса в размер на 30
лева по сметка на СРС, като е оставено без уважение искането й за разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
са изложени съображения. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което се уважи молбата й за защита по ЗЗДН. Претендира
разноски.
Ответницата Ж. Г. Д. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е подала отговор на
въззивната жалба, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение,
а решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. Г. Д. срещу
Ж. Г. Д.– за защита от домашно насилие, извършено на 02.12.2021 г., описано
в молбата от 14.12.2021 г. и в нейното уточнение от 20.12.2021 г., както и в
уточнението от 18.01.2022 г.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С Решение № 4753/16.05.2022 г., постановено по гр. дело №
20211110171486 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 86-ти
състав, е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН
срещу Ж. Г. Д. по молбата на С. Г. Д., като е осъдена С. Г. Д. да заплати
държавна такса в размер на 30 лева по сметка на СРС, и е оставено без
уважение искането й за разноски.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че в контретния случай се
касае за психическо насилие, което се изразява в отношението на
ответницата, проявено в писменото изложение до РПУ на МВР, в което тя
квалифицира състоянието на молителката като „тежка форма на деменция".
Именно тази квалификация за психическото състояние на молителката, тежко
я наранило и изплашило, след като ответницата я довела до състояние да
напусне собствения си дом, тя си позволявала да се подиграва с психическото
състояние на молителката, като привидно демонстрирала, че уж е загрижена и
я издирва.
Изложени са доводи, че неправилно съдът се доверявал и
интерпретирал показанията на свидетелката на ответницата като „грижи за
майка й“.
Твърди се, че в настоящия казус не става въпрос какъв е характерът на
жалбата на ответницата - молба за обявяване за национално издирване или
жалба срещу молителката, а се касае за злепоставяне в обществото и за
отправяне на несъстоятелни обиди, че молителката има проблем с психиката
си, като се излага, че това поведение на Ж. Г. Д. е равносилно на психическо
2
насилие по смисъла на ЗЗДН, тъй като свидетелят Радостин Райчев описал
конкретното психическо състояние на молителката, след като била извикана
да се запознае с изявленията на дъщеря си и да дава писмени обяснения.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Събраните по делото доказателства установяват лични
взаимоотношения между страните в процеса, които не съставляват акт на
домашно насилие. В двата броя декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
депозирани от молителката, не са индивидуализирани актовете на домашно
насилие, тъй като в тях се твърди, че са декларирани неверни обстоятелства в
подадена от ответницата жалба, но не се посочва какви са тези неверни
обстоятелства, нито е посочено заболяването, което се твърди, че ответницата
е искала да припише на молителката. Посоченото в декларацията, че
ответницата твърдяла в жалба, че „с братовчедите Донка и Пламен Братанови
искат да се разпоредят с недвижимо имущество“ не съставлява акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно цитираната
разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Свидетелят Райчев няма непосредствени впечатления от фактическата
обстановка, а е научил за нея от споделеното от ищцата и то е, че ответницата
е подала жалба срещу молителката до СРП, от което последната много се
разстроила психически, в жалбата ответницата писала неверни неща, от
около м. октомври 2021 година страните не живеят в едно жилище, ищцата
напуснала първа общото жилище и отишла да живее при приятели, след нея
напуснала и ответницата, която живее на хотел.
Св. Петкова е посочила, че ответницата се притеснява за майка си, тъй
като не знае къде живее и през м. декември 2021 година подала молба за
съдействие до полицията с цел ищцата да бъде открита.
3
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да
преповтаря тези изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд е основал
решението си доверявайки се неправилно на показанията на свидетелката на
ответницата като „грижи за майка й“.
Въззивницата не е доказала по безспорен начин твърдението си за
извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемата. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора
доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивницата да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, разноски на въззивницата не се следват,
такива се следват на въззиваемата страна, но в открито съдебно заседание
пред настоящата инстанция пълномощникът й изрично заяви, че не
претендират такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос с
решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4753/16.05.2022 г., постановено по гр. дело
-ти
№ 20211110171486 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 86
състав.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. Д., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5