№ 315
гр. Ямбол, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
в присъствието на прокурора П. Ив. Ч.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20242330100698 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. А. П. против
П. на РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ ответната П. на РБ бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 20000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.07.2023 год.
до окончателното изплащане, както и сумата от 900 лв. – обезщетение за имуществени
вреди в едно със законната лихва от 26.07.2023 год. до окончателното изплащане,
които вреди са причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по ДП № ***/2020 год. по описа на РУ - Я..
В исковата молба е изложено, че ДП № ***/2020 год. е образувано срещу
ищцата за престъпление по чл. 325 в,ал.1 НК, вр. чл. 129,ал.2 НК . На 12.06.2021 год. и
на 13.07.2021 год. на ищцата било повдигнато обвинение по чл. 325в,ал.1 НК. Делото
било внесено в РС – Я. на 27.10.2021 год. и образувано въз основа на постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 а НК. Делото
приключило в пет съдебни заседания, като подсъдимата била призната за виновна и й
било наложено наказание глоба. След обжалване на решението пред ОС – Я. , с
решение от 01.08.2022 год. било върнато за разглеждане от друг състав на ЯРС.
Развилото се второ по ред първоинстанционно производство приключило с решение, с
което подсъдимата била оправдана по повдигнатото й обвинение. По инициатива на
ЯРП решението било обжалвано, като след проведени три съдебни заседания по ВАНД
****/2023 год. ОС – Я. изцяло потвърдил оправдателното решение.
В резултат на противоправните действия на ответника за ищцата настъпили
множество отрицателни последици в личен и обществен план. Стресът и срама се
отразили на здравето и психиката й, като подробно се описва в какво се изразяват
негативните промени – паническо разстройство, тревожност, напрежение, нервни
кризи и др., довели до необходимостта да се обърне към специалист психиатър, вкл. от
1
провеждане на лечение. Същевременно ищцата станала затворена, необщителна,
започнала да страни от близки и приятели, чувствала се обидена, унизена, с накърнено
достойнство.Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на осн. чл. 52 от
ЗЗД на 20 000 лв.
Същевременно ищцата претърпяла имуществени вреди, съизмерими със
заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в досъдебна и съдебна фаза на
производството в размер на 900 лв.- заплатени адвокатски възнаграждения.
Претендира се уважаване на претенциите, присъждане на лихва за забава от
26.07.2023 год., както и присъждане на разноски в настоящото производството.
В срока за отговор ответната страна е оспорила иска. Посочва се, че не били
доказани твърдените неимуществени и имуществени вреди по подробно изложени
съображения.Твърди се и, че психическите разстройства на ищцата датирали от преди
същата да бъде привлечена като обвиняема, за което се излагат съображения.
Претенцията се оспорва и по размер. Посочва се, че досъдебното производство е
продължило в разумни срокове, спрямо ищцата не била взета мярка за неотклонение,
повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление. Същевременно
наказателното производство също се развило в разумни срокове, като с е прави
възражение, че ответникът не може да носи отговорност за цялата продължителност на
процеса пред първоинстанционния и въззивния съд. Оспорва се и претенцията за
имуществени вреди. Претендира се отхвърляне на иска. Прави се възражение против
искането за присъждане на разноски, т.к. не били представени доказателства за сторени
такива.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищцата.
Ответникът чрез прокурор от ЯРП оспорва иска по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
ДП №***.2020 год. по описа на РУ – Я. е било образувано на 08.12.2020 год.
за престъпление по чл. 325 в НК. На 29.04.2021 год. и на 16.06.2021 год. ищцата е
била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325в,ал.1 НК. На
същата дата е била разпитана по ДП в качеството на обвиняем. С постановление от
13.07.2021 год. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
325в,ал.1, вр. чл. 129,ал.2 , вр. чл. 1 от НК и отново разпитана в качеството на
обвиняем.По ДП са били разпитвани свидетели, събрани писмени доказателства и
назначена експертиза. На 13.07.2021 год. разследването е било предявено на
обвиняемия. С постановление от 02.08.2021 год. са уважени доказателствени искания
на обвиняемата и на 26.08.2021 год. разследването отново е предявено на обвиняемата.
На 01.09.2021 год. разследващият полицай е изготвил мнение за предаване на лицето
на съд. На 29.09.2021 год. ищцата отново е била привлечена в качеството на обвиняем,
разпитана в това качество, , а на 005.10.2021 год. изготвено мнение по чл. 235 от НК.
На л. 71 от ДП е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от
който ищцата е заплатила в брой сумата от 400 лв. в полза на адвокат за защита по ДП.
На 27.10.2021 год. е внесено Постановление по чл. 357 от НК, по което пред
РС- Я. е образувано АНД № ****/2021 год. По същото са проведени пет о.с.з. ,
първото от които отложено по искане на пълномощника на обвиняемата, , второто
отложено за събиране на доказателства, третото отложено за събиране на
допълнителни доказателства, четвъртото отложено по същата причина, както и пето
2
с.з. , в което е било приключено съдебното следствие . С Решение от 16.05.2022 год.
подсъдимата е била призната за виновна по повдигнатото й обвинени, като й е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. По делото
подсъдимата е била представлявана от адв. К., при договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. /видно от договор за правна защита и съдействие
на л. 15/, за което липсват данни да е заплатено в брой или по банков път.
По въззивна жалба на ищцата е било образувано ВНД № ****/2022 год. на ЯОС
год. По посоченото дело е било проведено едно о.с.з. С решение от 01.08.2022 год.
решението на ЯРС е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав.
След връщането му делото е било образувано по № ****/2022 год. на ЯРС. По
същото е било проведено едно о.с.з., на което подсъдимата не е присъствала и с
определение от 07.12.2022 год. делото е било върнато на ЯРП. Определението е било
протестирано, като е било образувано ВЧНД № ***/2022 год., а с определение от
09.01.2023 год. делото е било върнато на ЯРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. В последствие е било проведено едно о.с.з., а с
решение от 01.02.2023 год. подсъдимата е била призната за невиновна по повдигнатото
и обвинение.
По протест на ЯРП е било образувано ВНД ****/2023 год. След проведени две
о.с.з. и събиране на доказателства с решение от 26.07.2023 год. решението, с което
ищцата е била оправдана е било потвърдено.
В подкрепа на твърденията си ищцата е представила – Удостоверение от
01.11.2021 год. от психолог – психотерапевт, от което се установява, че от 25.09.2020
год. с ищцата се провежда систематична психотерапия за редуциране на
тревожност;амбулаторни листи от 05.11.2021 и 27.11.2021 год., по повод консултации
поради паническо разстройство, в които при снемане на анамнезата е посочено, че
лицето е спряло лекарствата в края на 2019 год. , защото така решили с психолога, през
последните две години имала рядко хубави периоди, последвали куп неприятни
психотравмиращи лични и семейни ситуации, свързани със заплахи от съдебни дела,
преболедувания на близки и др.; амбулаторен лист от 01.02.2022 год. по повод
паническо разстройство; Удостоверение от 05.03.2024 год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. А. – лице, живеещо на семейни начала с ищцата посочва,
че буквално на следващия ден след случката с тяхната позната С., тя и съпругът й
започнали да ги изнудват и заплашват, което довело до това жена му да не иска да
излиза от къщи и да се страхува за кучето и децата им.Започнали проблеми и проверки
от различни институции. После започнало ДП, дела и т.н. След повдигане на
обвиненията нещата станали критични. Ищцата станала сприхава и нервна, започнало
сърцебиене, на няколко пъти припадала. Постоянно плачела, получавала паник атаки,
когато имало много хора, не искала да посещава семейни празници на публични места.
Питала престъпник ли е и какво ще се случи с нея. След осъдителната присъда
започнала да плаче още повече, да се обвинява, че е в тежест на семейството и др. След
излизане на оправдателната присъда имало някакво облекчение от справедливостта ,
но пак се страхувала да не направят нещо на децата. Вс още не работела както трябва,
не била пълноценна нито в семейния живот, нито на работа. Ходили на психиатър и на
психолог. Нуждата от психолог възникнала след случая, когато започнали заплахите и
проверките. След получаване на призовка за делото били страшни кризи, паник атаки,
3
дори не можела да я прочете. Категорично не била способна да присъства на
заседанията. Свидетелят счита, че съпругата му е нямала проблеми с паметта и
концентрацията преди инцидента. Не знае и не си спомня да е посещавала
специализирана психолого – психиатрична помощ преди това. Съпругата му се
страхувала от действията и заплахите на пострадалата, които спрели, когато започнало
ДП. Била притеснена и от действията на П.та, а когато делото влязло в съда нещата
ескалирали. Всички съседи знаели, т.к.на адреса идвали полицейски служители,
СПООР и др. Тогава дошъл и срама.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност
могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинение за престъпления от общ характер - в случая П.та на РБ. Обективната
отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ.
В случая основанието за отговорността на ответника - П.та на РБ е доказано, т.к.
ищцата е оправдана с влязло в сила решение по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление от общ характер по чл. 325 в,ал.1 от НК.
В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали
то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост,
за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство,
включтиелно дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство;както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че
осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент - ПРБ за заплащане
на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се определя
глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване
4
срещу него.
Същевременно поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по
един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху
психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното
производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в
тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо
от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика на ВКС е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /решение № 388
от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3921/2017 г., IV ГО/. В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи
неговия размер по своя преценка.
С оглед на изложеното следва да се отчете и конкретното проявление на горните
факти по отношение на ищцата. В случая спрямо нея не е било повдигнато обвинение
за тежко умишлено престъпление смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а за престъпление, за
което което законът предвижда наказание – лишаване от свобода до три години, или
пробация и глоба до пет хиляди лева. Мярка за отклонение не е взета. Наказателното
производство в неговите две фази е протекло в нормални и разумни срокове, в
рамките на 2 години и 7 месеца, като по протест на ответника е преминало освен през
досъдебна фаза и през две съдебни инстанции. В съда е внесено постановление по чл.
375 от НК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. Ищцата не е била предходно осъждана.
Същевременно претърпените от ищцата негативни емоции се установяват от
показанията на разпитания свидетел и приетите писмени доказателства. Тук съдът
намира за необходимо да посочи, че не се установи по безспорен и категоричен начин в
производството единствено незаконно повдигнатото обвинение да е причина за
разстройство на психиката на ищцата , получаване на паник атаки, нервност,
сприхавост и необходимост от посещение на психотерапевт. От представените по
делото писмени доказателства е видно, че по анамнезни данни на същата , около
година преди инцидента по нейно решение и това на психолога й е спряла лекарствата
/непосочени/, а разпитаният свидетел посочва, че поради преплитане на годините и
събитията не си спомня ищцата да е посещавала психолог преди инцидента, нито знае
или помни да е употребявала лекарства. Същият свидетел посочва, че негативните
психически изживявалия на ищцата се дължат и на поведението, и заплахите на
пострадалата, вкл. на проверки на различни институции преди образуване на ДП, а
видно от Удостоверение от 01.11.2021 год. , ищцата е започнала редовна психоретапия
от 25.09.2020 год. , т.е. преди образуване на процесното ДП. Освен това ищцата не е
била публична личност, не е установено по делото да е имало проявен обществен
интерес към нея, както и медийна или друга по вид разгласа на случая.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото не се разкриват
обстоятелства, които да разкриват претърпени неимуществени вреди, по различни от
5
обичайните такива.
Като отчете горните обстоятелства, настоящият състав намира, че за обезвредата
на търпените неимуществени вреди от настоящото незаконно обвинение следва да се
присъди сумата от 4 000 лв., която сума е справедлива и подходяща да възстанови
психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице. Тук ЯРС намира за
необходимо да посочи, че при определяне на обезщетението се взе предвид и общата
икономическа обстановка и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането.
Върху присъденото обезщетение ищецът има право и на законната лихва за
забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната решение – 26.07.2023
год. Според приетото от ВКС в т.4 на ТР №3/2005г. влизането в сила на
оправдателната присъда е момента, от който обезщетението за вреди става изискуемо.
По отношение претенцията за имуществени вреди от престъплението, в НПК
липсва процесуална възможност, даваща право на подсъдимия да получи в
наказателния процес разноските, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за
осъществената защита в наказателното производство, завършило с оправдателна или
частично оправдателна присъда. Тези направени разноски във връзка с незаконното
обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4
ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. В случа са налице
доказателства, че ищцата е заплатила адвокатско възнагрждение в размер на 400 лв. за
защита по процесното ДП. Липсват обаче доказателства за заплащане от страна на
ищцата на адвокатски хонорар в съдебната фаза на процеса. В представения договор за
правна защита и съдействие не е отбелязано уговорената сума от 500 лв. да е заплатена
и по какъв начин- в брой, в който случай договорът би служил като разписка за
заплащане на сумата или по банков път, в който случай следва да бъдат представени
съответните писмени доказателства. Ето защо претенцията се явява основателна и
доказана до размер на 400 лв. Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната
лихва от 26/.07.2023 год.
За горниците над посочените суми до пълните предявени размери претенциите
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер на 4, 21 лв., съразмерно
с уважената част от исковете- заплатена държавна такса.
Ответникът следва и да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.1 от ЗАдв. Следва да се има предвид, че според
практиката на на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, наличието на
основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне
по отговорността за разноски. В посочената разпоредба са предвидени три хипотези,
при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: лица,
които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или
друг юрист. Доколкото в същата липсва изискване клиентът да доказва наличието на
някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос
единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата
на, ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на
приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора. На
6
адвоката на ищцата се дължи и възнаграждение за процесуално представителство ,
като с оглед уважаната част от исковете , ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 740 лв./чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 год.
По изложените съображения, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.та на РБ, с адрес гр.С. ***, представлявана от И.Ф. *** Б. С. , да
заплати на Н. А. П., ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от
4000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение
по ДП № ***/2020 по описа на РУ -Я. за престъпление по чл. 325 в,ал.1 от НК , за
което е оправдана с влязло в сила Решение по АНД № ****/2022 на ЯРС , ведно със
законната лихва върху главницата считано от 26.07.2023 г. до окончателното
изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20 000
лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.та на РБ, с адрес гр.С. ***, представлявана от И.Ф. *** Б. С. , да
заплати на Н. А. П., ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от
400 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по
ДП № ***/2020 по описа на РУ -Я. за престъпление по чл. 325 в,ал.1 от НК , за което е
оправдана с влязло в сила Решение по АНД № ****/2022 на ЯРС ведно със законната
лихва върху главницата считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане, като
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 900 лв., като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.та на РБ, с адрес гр.С. ***, представлявана от И.Ф. *** Б. С. да
заплати на Н. А. П., ЕГН ********** сумата от 4,21 лв. - разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38,ал.1 от ЗА П.та на РБ, с адрес гр.С. ***,
представлявана от И.Ф. *** Б. С. да заплати на адвокат М. К. от АК – С. с адрес гр. С.,
*** сумата от 740 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7
8