Определение по дело №454/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 412
Дата: 27 септември 2018 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20185000500454
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  №412

 

гр. Пловдив,     27.09.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:              МАРИЯ ПЕТРОВА

                               РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова гр.д. № 454/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Т.т.“ ЕООД ***, Пловдивска област против решение № 698/21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2202/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Пловдив, а в случай, че приеме, че решението е допустимо, да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск с правно основание чл. 109 от ЗС. В жалбата се твърди, че в депозираната от „Т.т.“ ЕООД искова молба е поискано премахване от ответника на част от навес с метална конструкция /складова база/, който навес представлявава масивна стоманобетонна сграда със застроена площ от 712 кв.м., като в представеното от ответника удостоверение за търпимост сградата е описана като навес с метална конструкция, а първоинстанционният съд в доклада си не е отразил разликата във вида на конструкцията на сградата и не е предприел действия по конкретизиране твърденията на страните, допускайки по този начин съществени процесуални нарушения при изготвянето на доклада, правилното разпределение на доказателствената тежест между страните и допускане на релевантните доказателства. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия за посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота и неточност на доклада, като е поискал събиране на нови доказателства – назначаване на комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица архитект и строителен инженер  с подробно посочена във въззивната жалба задача, за допускане до разпит на един свидетел за установяване състоянието на сградата към датата на исковата молба и за издаване на съдебно удостоверение за пред Община Раковски за снабдяване с препис от констативен акт № 2/29.03.2017 г. за извършена проверка на място. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „Р.д.е.“ ЕООД ***, Пловдивска област счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е допустимо и правилно, като съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, а е предприел действия по индивидуализиране на предмета на спора, поради което моли да бъде потвърдено атакуваното решение. Счита, че направените от жалбоподателя доказателствени искания включват безспорни или неотносими въпроси, както и са в нарушение на чл. 266 от ГПК, поради което моли съда да ги остави без уважение, но в случай, че допусне един свидетел на жалбоподателя, такъв да бъде допуснат и на него за установяване на същите обстоятелства. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Гр.д. № 2202/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. е било образувано по предявения от „Т.т.“ ЕООД *** против „Р.д.е.“ ЕООД *** иск по чл. 109 от ЗС. Ищецът твърди, че след проведена публична продан е станал собственик на поземлен имот № 502.1924 с площ от 13 422 кв.м. в гр. Раковски, Пловдивска област, в югозападния край на който е разположена голяма част от навес с метална конструкция /складова база/ с обща застроена площ на навеса от 712 кв.м., който към момента представлява масивна стоманобетонна сграда, собственост на ответника, като процесният навес /сграда/ е изграден без необходимите строителни книжа и разрешителни, не може да бъде узаконен, в режим на нетърпимост е и подлежи на събаряне, като по този начин се накърняват собственическите права на ищеца, в т.ч. за реализиране на инвестиционните му намерения в имота, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне за своя сметка частта от навес с метална конструкция /складова база/, който навес представлява масивна стоманобетонна сграда с площ от 712 кв.м., разположена в притежавания от ищеца недвижим имот.

Предметът на делото като сграда /навес/ от 712 кв.м. под                  № 502.1924.2 в ПИ № 502.1924 е бил посочен в подадения от ответника отговор, а в удостоверение от 01.08.2005 г. на Община Раковски, приложено към отговора, като навес с метална конструкция /складова база/ от 712 кв.м. 

Настоящият състав намира, че на база на изложените в исковата молба и писмения отговор на ответника фактически твърдения на страните първоинстанционният съд е изготвил проекто-доклад с определение           № 2957/12.12.2017 г., съответстващ на чл. 140 от ГПК, който с определение от съдебно заседание на 27.02.2018 г. и при липса на възражения от страните е обявен за окончателен, като в това съдебно заседание съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и се е произнесъл по доказателствените им искания.

В съдебното заседание на 08.05.2018 г. е прието заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице Васил Герасимов, което не е било оспорено от страните и не са били направени нови доказателствени искания във връзка с това доказателствено средство.

На база на установената фактическа обстановка въззивният съд счита, че няма извършени от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при изготвянето и обявяването на страните на доклада по делото по чл. 147 от ГПК, в т.ч. при индивидуализиране на процесната страда, както и във връзка със събирането на доказателствата, поради което няма необходимост да бъдат давани нови указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия за посочване на относими по делото доказателства.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е указал на ответника, че той носи доказателствената тежест за установяване наличието на предвидените в закона предпоставки, при които спорният обект не подлежи на премахване, то не следва да бъде обсъждано, доколкото по този начин се цели упражняване на чужди процесуални права пред съд, което е недопустимо /чл. 26, ал. 2 от ГПК/.

Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че следва да бъдат оставени без уважение доказателствените искания на жалбоподателя, които е можело да бъдат направени в производството пред окръжния съд, но ищецът не е упражнил своевременно дадената му процесуална възможност и това е довело до преклудирането й.

 

 

 

 

Ето защо и на основание чл. 266 от ГПК съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Т.т.“ ЕООД *** за даване на допълнителни указания на страните относно възможността им да предприемат процесуални действия за посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота и неточност на доклада, както и за допускане назначаването на комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица архитект и строителен инженер  с посочена във въззивната жалба задача, за допускане до разпит на един свидетел за установяване състоянието на сградата към датата на исковата молба и за издаване на съдебно удостоверение за пред Община Раковски за снабдяване с препис от констативен акт № 2/29.03.2017 г. за извършена проверка на място.

На страните да се изпрати препис от настоящето определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                 

                                                                 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                         2.