Р Е Ш Е Н И Е
№ 903
гр.Хасково, 20.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор
Антон Стоянов от ОП-Хасково,
като разгледа
докладваното от съдия П. Костова адм.д
№1099 по описа на ХАС за
2017 г.,
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 -196 от АПК.
Образувано е по протест от
Елеонора Иванова – прокурор в Окръжна прокуратура гр. Хасково, против
разпоредбите на чл.14, ал.1, чл.46, ал.1, чл.55, ал.2, чл.70, ал.1, т.5 и чл.70,
ал.9, т.7 от Наредба №2 за придобиване, управление и разпореждане с общинска
собственост на община Любимец, приета с Решение №101 от 29.01.2009г. на
Общински съвет Любимец изменена и допълнена с Решение № 180 на ОбС Любимец,
прието с Протокол №22 от 20.12.2012г.; с Решение №332 на ОбС Любимец, прието с
Протокол №34 от 29.08.2013г.; с Решение №564 на ОбС Любимец, прието с Протокол
№56 от 09.02.2015г. По подробно изложени съображения в протеста се иска отмяната на посочените текстове
като незаконосъобразни, поради това, че са приети в противоречие с нормативен
акт от по-висока степен – Закона за местните
данъци и такси, Закон за общинската собственост, Закон за собствеността и
ЗОАРАКСД. В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Хасково поддържа протеста по съображенията и доводите изложени в
него. Претендира
присъждане на направените по делото деловодни разноски.
Ответната страна Общински
съвет Любимец, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по протеста.
Административен съд Хасково, като взе предвид
събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Наредба №2 за придобиване,
управление и разпореждане с общинска собственост на община Любимец е приета с
Решение №101 от 29.01.2009г. на Общински
съвет - Любимец, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.8, ал.2 от
Закона за общинската собственост. Видно от приложения по делото протокол №11/29.01.2009г.
от проведеното заседание на ОбС Любимец,
решението е прието с поименно гласуване, при необходимия кворум и
мнозинство, с 14 гласа „за“, от присъствалите на заседанието 15 общински
съветника /при общ брой на общинските съветници - 17/. По делото е приложено и
предложението на кмета на общината, за приемането на наредбата, без становища на постоянни комисии към
общинския съвет.
След проверка на оспорения административен акт, съобразно чл. 168, ал.1 АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Оспорването е допустимо. Протестът е подаден от прокурор, който съгласно
чл.186, ал.2 АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд
процесните текстове на наредбата, приета от ОбС Любимец, като това оспорване,
според чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено със срок.
Разгледан по същество протеста е частично основателен.
Общинската наредба е приета от компетентен орган и в предвидената от закона
писмена форма. Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ
политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването
на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със
закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21,
ал.2 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните
актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. Наредбата е приета на основание чл.8, ал.2 ЗОС, по силата на
който, общинският съвет е оправомощен да определя с
наредба реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество и
конкретните правомощия на кметовете.
Между страните не съществува спор относно липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат
подзаконовите нормативни актове на общината.
С оспорената разпоредба на
чл. 14, ал. 1 от наредбата, Общински съвет - Любимец е регламентирал отдаването
под наем на имоти и части от тях - публична общинска собственост, като е
изключил от обхвата й обектите, подлежащи на концесиониране въпреки изменението
на аналогичната разпоредба на ЗОбС
- чл. 14, ал. 7, ДВ, бр. 15/2011 г., която в действащата си редакция не
предвижда изключения според вида на обектите - публична общинска собственост,
но поради специалния режим на обектите - публична общинска собственост по Закона за концесиите,
протестът в тази част е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОбС препраща относно реда за
отдаване под наем на имоти или части от тях - публична общинска собственост към
ал. 2, по силата на която отдаването под наем се извършва от кмета на общината след
провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е
предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс.
Предвиден друг ред по смисъла на чл. 14, ал. 7 вр. ал.
2 ЗОС за предоставяне под наем на обекти - публична общинска собственост е
редът по Закона за
концесиите, който като специален изключва приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС за обектите, подлежащи на
концесиониране, макар и изключението да не е изрично посочено в ал.7. За
приложението на общия ред за предоставяне под наем на имоти - публична общинска
собственост / чл. 14, ал. 7 вр. ал.
2 ЗОС/, следва имотът да не подлежи на концесианиране. В този смисъл е и
оспорената разпоредба на чл. 14, ал. 1 от наредбата, която като изключва от
общия ред за предоставяне под наем на имоти - публична общинска собственост, в
съответствие с чл.
14, ал. 2 ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен. Обратно, съобразена е със специалния Закон за концесиите,
който изключва приложението на общия ЗОбС
- чл. 14, ал. 7 вр. ал. 2, за предоставянето под наем на обекти от
обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична общинска
собственост. Протестът е мотивиран с противоречие на разпоредбата на чл. 14,
ал. 1 от наредбата с чл. 14, ал. 7 ЗОбС без да е съобразен с
приложимия специален ред за отдаването под наем на подлежащи на коцесиониране
обекти - публична общинска собственост и както бе посочена по-горе в тази част е
неоснователен.
Неоснователен е протеста и
в частта, с която е оспорена разпоредбата на чл.55, ал.2 от наредбата, предвиждаща
право на строеж да се учредява безсрочно или за определен срок.
Неправилно е изразеното
в протеста становище, че цитираният от наредбата
текст противоречи на чл. 67 от
Закона за собствеността, съгласно който правото да се построи сграда върху
чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се
упражни в продължение на 5 години. Изтъква се, че отстъпването на безсрочна
възможност да се построи сграда на общинска земя, каквато е предвидена в чл.
55, ал. 2 от общинската наредба, противоречи на закона.
Това становище се дължи
на погрешно тълкуване на чл. 67 от
Закона за собствеността във връзка с оспорения текст от общинската наредба,
който е приет въз основа на правилото по чл.
37, ал.3 от Закона за общинската собственост и не касае погасяване на
учреденото право на строеж, в случай, че то не бъде упражнено в рамките на пет
годишен срок, а се отнася до възможността, предвидена в чл. 65 от
Закона за собствеността и в чл.
37, ал.3 от Закона за общинската собственост, правото на строеж,
трансформирано в право на собственост върху построения обект, да бъде учредено
безсрочно или за определен срок.
Съгласно чл. 65 от
Закона за собствеността, когато правото на собственост върху постройката е
установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата
преминава безвъзмездно върху собственика на земята. В чл.
37, ал. 3 от Закона за общинската собственост също е предвидена
възможността общината, чрез решение на общинския съвет, да учреди срочно право
на строеж. Нормата гласи, че когато правото на строеж е учредено за определен
срок, след изтичането на срока, за който то е учредено, общината придобива
безвъзмездно собствеността на построения обект.
Цитираните разпоредби
визират реализирано /осъществено/ право на строеж /изградена постройка/, но с
ограничено със срок право на суперфициара върху построения обект, с цел след
изтичане на срока собствеността върху построения обект да премине върху
собственика на земята. Няма спор,че правото на строеж може да бъде учредено и
като безсрочно - вариант, при който суперфициарът запазва собствеността върху
построеното.
С оспорената разпоредба
на чл. 50, ал.2 от Наредбата са предвидени именно горепосочените две
възможности - да се учреди безсрочно право на строеж, какъвто е класическият
случай на суперфицията, или същото да бъде ограничено със срок, след изтичане
на който собствеността върху построеното да премине в патримониума на
собственика на земята, т.е. на общината. Както учредяването на право на строеж
за определен срок ( чл.
37, ал.3 от ЗОбС и чл. 65 от
ЗС), така и учредяването на безсрочно право на строеж ( по арг. на чл. 65 от
ЗС), са две възможности, предвидени в Закона за собствеността
и в Закона за общинската собственост. И именно тези две правни възможности по
същия начин са пренесени и в общинската наредба с текста на чл. 50, ал.2.
Затова учредяването на "безсрочно" право на строеж не означава, че
същото може да бъде реализирано без ограничение във времето, каквото е
становището по протеста. Смисълът на
"безсрочно" учреденото право на строеж е във възможността
суперфициарът да придобие собствеността върху построеното за "вечни
времена", стига строежът да бъде реализиран в рамките на 5-годишния срок
по чл.
67 от ЗС. С оглед тези съображения протестът
за отмяна на чл. 50, ал.2 от Наредбата следва да бъде отхвърлен.
Оспорения текст на
чл. 46, ал.1 от наредбата, има следното съдържание: „При разпореждане с
недвижим имот, физически и юридически лица – приобретатели, заплащат на
общината допълнително и режийни разноски в размер на 2%, както и местен данък в
размер, определен с наредба на общинския съвет“.
Съгласно
чл. 111 от ЗМДТ по производства за настаняване под наем, продажби, замени или
учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.
С
разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 ЗМДТ, е предвидено местните такси да се
определят въз основа на необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата и при спазване на следните принципи:
1.
възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2.
създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на
тяхното качество;
3.
постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните
такси.
Пълните
разходи по предоставяне на услугата, според §1, т.15.ДР ЗМДТ, включват всички
разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните
разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни,
консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи
отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от
общинския съвет.
В
случая, в нарушение на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 ЗМДТ, определената с оспорената
разпоредба сума за режийни разноски, е пропорционална на стойността на
осъществяваната сделка и не е основана на материално-техническите и
административни разходи по предоставяне на услугата. Така определената сума не
отчита нито вида, нито размера на направените от администрацията разходи по разпореждане
с общински недвижими имоти, като необосновано обвързва тези разходи със
стойността на сделката, вместо с действителните разходи по предоставяне на
подобни услуги.
Ответната страна не доказва, че този начин на определяне на
таксата се явява законосъобразен, справедлив и оправдан съобразно необходими и
действителни разходи на общината по предоставянето на услугата по изготвянето
на различните видове разпоредителни договори с недвижимо имущество.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира,
че подаденият протест против процесната разпоредба в частта относно дължими
режийни разноски се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.
От анализа на
следващите оспорени разпоредби на чл.70, ал.1, т.5 и чл.70, ал.9, т.7 от наредбата
се установява, че е въведено ограничение на кръга от лицата, които могат да
участват в търг или конкурс за отдаване под наем или разпореждане с общинско
имущество, като са изключени лицата, които имат финансови задължения към
общината. Поради това оспорените разпоредби, в това им съдържание водят до
нарушаване принципа на свободната стопанска дейност, предвиден в чл. 3 ал. 3 от
Закона за ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност. Тази разпоредба предвижда при
административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност,
административните органи и органите на местно самоуправление да не
могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на
целите на закона. С разглежданите в процесния случай
норми е ограничен кръгът на лицата, които могат да участват в общински търгове
и конкурси, като е въведена административна пречка за граждани, които имат
задължения към общината. Това само по себе си представлява ограничаване и
въвеждане на тежести при административното регулиране и административния
контрол.
Целта на
закона, въведена в чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи извършването
на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници
административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху
нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Следователно
в случая, чрез въвеждането на ограничения досежно кръга на лицата, участници в
общински търгове и конкурси, нормативно предвиденият от Общински съвет Любимец
административен контрол в процесната норма излиза извън целта на ЗОАРАКСД и
противоречи на същата. В настоящия случай административното регулиране не е до
обществено оправдани граници по смисъла на чл. 1 ал. 2 от ЗОАРАКСД, тъй като
целта на оспорените разпоредби е да въведе тежести, а не да улесни извършването
на определена стопанска дейност.
Оспорените
текстове на наредбата са приети и в нарушение на чл. 19 ал. 1 от Конституцията
на Република България, съгласно която норма икономиката на Република България
се основава на свободната стопанска инициатива, а с оглед ал. 2 законът създава
и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за
стопанска дейност, като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната
конкуренция и защитава потребителя. Със същите е въведено неравенство на
стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право
да участват в търгове и конкурси отнасящи се до общинско имущество на територията
на община Любимец.
При изложения анализ
съдът приема, че оспорените разпоредби на чл. 46, ал.1, чл.70, ал.1, т.5 и
чл.70, ал.9, т.7 от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинска собственост, приета от Общински съвет Любимец с Решение
№101 от 29.01.2009г. са материално
незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от по-висок ранг –
отменително основание по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК.
Протестът срещу разпоредбите
на чл. 14, ал.1 и чл.55, ал.2 от Наредба № 2 за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинска собственост, приета от Общински съвет
Любимец с Решение №101 от 29.01.2009г., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора
протестиращият има право на поисканите разноски, които е направил за
заплащане на публикуване на обявлението за образуваното дело в размер на 20 лв.
Мотивиран така и на основание чл.
193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура – Хасково разпоредбите на чл. 46, ал.1,
чл.70, ал.1, т.5 и чл.70, ал.9, т.7 от Наредба № 2 за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета от
Общински съвет Любимец с Решение
№101 от 29.01.2009г.
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна
прокуратура Хасково против разпоредбите на чл. 14, ал.1 и чл.55, ал.2 от Наредба № 2 за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинска собственост, приета от Общински съвет
Любимец с Решение
№101 от 29.01.2009г.
ОСЪЖДА Общински съвет Любимец да заплати
на Окръжна прокуратура - Хасково направените по делото разноски в размер на 20
лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от
съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на
страните.
След влизането му в сила решението да се обнародва по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.