№ 284
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000283 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 против решение №
23/28.03.2022г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. №
58/2021г., в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Е. А. Г. с
ЕГН ********** от с.Айдемир, обл.Силистра сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в качеството му на увредено лице, пострадал от ПТП
настъпило на 11.09.2018г. около 08.45 часа, на път 11-29 посока гр. Варна, 11
км, поради движение с несъобразена скорост на ППС с рег.№ ХХХХХХХХ,
марка АУДИ, с водач З С К, ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. Въззивникът счита обжалваното
решение за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, без съдът да прецени всички доказателства по
делото и без да обсъди всички наведени от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. На първо
1
място счита, че описаните в исковата молба телесни увреждания не са
получени в резултат от претърпяното ПТП, а се дължат единствено на
предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративни
изменения, от които ищецът е страдал преди ПТП. Оспорва твърдението, че
оздравителният процес е бил продължителен, както и че психическата травма
на ищеца също се дължи на произшествието. Липсват мотиви на съда
досежно наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат при
отказ от предписано по спешност лечение. Не са приложени правилно и
критериите за справедливост, установено в чл.52 ЗЗД при определяне размера
на дължимото обезщетение. Присъдената сума от 200 000лв противоречи и на
трайната практика на съдилищата в тази насока, като многократно надхвърля
приемания за справедлив размер на обезщетение при такъв вид травма, която
се лекува в рамките на месеци. Моли съда да отмени обжалваното решение и
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, а в
условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение
предвид възражението за принос на пострадалия и прекомерност на
претенцията.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът Е. А. Г. претендира от ответното застрахователно дружество
ЗД „Бул Инс“ АД заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането 11.09.2018 г. до датата на предявяване на
настоящите искове - 30.11.2020г., както и законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, в качеството му на увредено
лице, пострадало от ПТП, настъпило на 11.09.2018г. около 08.45 часа, на път
11-29
посока гр. Варна, 11 км, поради движение с несъобразена скорост на ППС с
2
рег.No СС 3982 АР, марка АУДИ, с водач З С К.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 11.09.2018г. около
08.45 часа, на път 11-29
посока гр. Варна, 11 км, когато, за да избегне сблъсък с движещо се пред него
в същата посока и намалящо скоростта си друго МПС, водачът на автомобила
З С К губи контрол над управлението, излиза вдясно извън пътя и се
преобръща в канавката. За извършеното деяние на водача К е издадено
Наказателно постановление No 18-0445-000534 от ОД на МВР Варна, РУ
„Аксаково”, с дата 28.09.2018г., влязло в сила на 20.11.2018г.
Не се спори още, че гражданската отговорност на водача е застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника ЗД
„БУЛ ИНС” АД, съгласно полица No
BG/02/118001478851, валидна до 16.05.2019г.
Понесените от ищеца увреждания в резултат на произшествието също
са безспорно установени :
След ПТП ищецът е приет по спешност в Клиника по Неврохирургия на
„УМБАЛ- Св.Марина – Варна, където е престоял пет дни, до 16.09.2018г.
След извършените изследвания е установена травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, както и фрактура на 12-ти гръден
прешлен и на 3,4 поясни прешлени. Отказал предложената му операция. На
05.12.2018г. приет в Клиника „Асклепиус“ – гр.Хамбург, където е престоял до
21.12.2018г. Направена му е операция. От издадената му епикриза се
установяват стари фрактури на лумбален гръбначен стълб – лумбален
прешлен 3 А1 /неизлекуван/ и на лумбален прешлен 4 А2 /спукване/, пилонна
фрактура в ляво с приложен външен фиксатор в България през м.август
2018г., т.е. – преди процесното ПТП. Установява се и стара фрактура на
гръден прешлен Тн12. Доколкото фрактурата на лявата подбедрица не е
предмет на претендираното обезщетение, съдът намира всички възражения на
ответника, свързани с нея за ирелевантни и ненуждаещи се от обсъждане и
преценка. Независимо от наличието на стара фрактура на 12-ти гръден
прешлен, в.лице е категорично, че в резултат на произшествието ищецът е
получил отново счупване на същото място, което трайно е затруднило
движението на снагата. След оперативното лечение в гр.Хамбург няма данни
3
за стесняване на гръбначномозъчния канал, както и възстановяване на
движения, съпроводени все още с болки. По своя характер счупванията в
областта на гръдния и
поясния отдел на гръбначния стълб, обуславя трайно намаление
трудоспособността в рамките на 8 -12 месеца/ след извършване на
опрерацията/ при условие, че не възникнат усложнения през време на
оздравителния процес, за каквито усложнения данни по делото няма. Според
експерта, мобилизацията в инвалидна количка
в подобни случаи е по принцип кратка – след извършване на операцията и
при липса на данни за неврологичен или функционален дефицит, би следвало
болките в рамките на около месец да бъдат преодолени, лицето да бъде
вертикализирано и се включат първоначално две помощни средства.
В резултат на получените увреждания ищецът изпаднал в безпомощно
състояние, според показанията на свидетелката В И, съжителстваща на
съпружески начала с него, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, не
можел да се движи изобщо, да се обслужва в хигиенно и в битово отношение,
7-8 месеца до година ползвал инвалидна количка за придвижване, като сам не
можел да седне в нея. Според свидетеля Е Т, приятел на ищеца, който го е
посрещнал в Хамбург, Е изпитвал силни болки, бил много зле, не му се
живеело, сам не можел да се обслужва. Към настоящия момент ищецът не
може да се навежда, нуждае се от помощ в ежедневието от св.И, ползва
патерици, предписана му е обезболяваща терапия. Металните елементи,
играещи ролята на стабилизатор в областта на гръбначния стълб, ще останат в
тялото на ищеца до края на живота му.
Според медицинския експерт при подобни травми и след проведено
адекватно лечение, възстановителният период включва от осем до дванадесет
месеца намалена трудоспособност. При ищеца степента на възстановяване не
е оптимална.
След съвкупен анализ на така събраните по делото доказателства съдът
намира за доказани твърдените в исковата молба увреждания на ищеца,
настъпили в резултат именно на процесното ПТП от 11.09.2018г., както и
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, получени в
следствие на самото произшествие, на проведеното лечение и в рамките на
възстановителния период. Липсват данни за подчертано благоприятна
4
прогноза на получените увреждания. В тази връзка неоснователно е
поддържаното във въззивната жалба възражение, че заявените от пострадалия
увреждания, болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на
предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративни
изменения, от които ищецът е страдал преди ПТП. От друга страна отказът от
провеждане на оперативно лечение в МБАЛ „Св.Анна“ – Варна не се
преценява като съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като оперативно
лечение, което и според въззивното дружество е било показано, все пак е
извършено. Застрахователят не е натоварен с възстановяване на разходи в
тази връзка, тъй като няма иск за имуществени вреди във връзка с операцията,
извършена в Хамбург.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът намира, че
всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя се явяват доказани. Основният спор между страните се свежда
до определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение и въпроса
за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В тази
връзка съдът съобрази следното :
Размерът на дължимото застрахователно обезщетението следва да
бъде определен според критериите, установени както в задължителната, така
и в актуалната съдебна практика.
Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е
длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така
решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и
решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При
прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че
пострадалият е сравнително млад човек, в активна трудоспособна възраст, без
данни за сериозни хронични заболявания и здравословни проблеми. Следва
5
да бъдат съобразени силните болки и страдания непосредствено след
инцидента, затрудненията в личното му хигиенно и битово обслужване,
необходимостта в този момент да ползва грижите на съпругата си. Съдът
цени и заключението на медицинския експерт досежно степента на
възстановяване на получените увреждания и прогнозата за пълното им
преодоляване. Следва да бъде съобразена и практиката на касационната
инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения,
отчитайки икономическата конюктура в страната, както и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се
явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди,
установени в действащите през съответните периоди Наредби за
задължителното застраховане, както и размерът на МРЗ за страната, която за
2018г. е 510лв.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 150 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в този
именно размер.
Същият не следва да бъде намаляван поради наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото
по делото е безспорно установено, че ищецът е бил с поставен предпазен
колан, като в противен случай травмите биха били по-сериозни и от друго
естество.
По изложените съображения въззивната жалба се явява частично
основателна и следва да бъде уважена в съответната й част.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски, както следва : Ищецът претендира адв.възнаграждение в
полза на адв.Т. Л. по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, който за първа инстанция е в
размер на 4 530лв., съобразно уважената част на иска от 150 000лв. За втора
инстанция адв.Н не претендира разноски. Ответникът е направил разноски за
първа инст. в размер на 4 980лв /4 560лв адв.хонорар от 08.12.21г. – л.67 +
420лв за експертизи и свидетел/. За втора инстанция не е представен списък,
въпреки обратно отразеното в протокола от съдебно заседание, поради което
6
разноските се свеждат до платената държавна такса за въззивно обжалване от
4 000лв, или общо 8 980лв. Съобразно отхвърлената частна иска му се дължат
6 286лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи държавна такса за двете
инстанции върху уважената част на иска в размер на общо 9 000лв / 150 000 х
6 %/, или още 1 000лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 23/28.03.2022г. на Силистренския окръжен съд,
постановено по т.д. № 58/2021г., в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 е осъдено да заплати на Е.
А. Г. с ЕГН ********** от с.Айдемир, обл.Силистра обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в качеството му
на увредено лице, пострадал от ПТП настъпило на 11.09.2018г. около 08.45
часа, на път 11-29 посока гр. Варна, 11 км, поради движение с несъобразена
скорост на ППС с рег.№ ХХХХХХХХ, марка АУДИ, с водач З С К ЗА
ГОРНИЦАТА над 150 000лв до присъдените 200 0000лв, ведно със законната
лихва от 01.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 е осъдено да заплати на адв. Т. Л. по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв. адв.възнаграждение за горницата над 4 530лв. до
присъдените 5 430лв., както и
в частта, в която Е. А. Г. с ЕГН ********** от с.Айдемир,
обл.Силистра е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София разноски за
делото за горницата над 6 286лв до присъдените 8 350лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. Г. с ЕГН ********** от с.Айдемир срещу ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в качеството му на увредено лице, пострадал от ПТП
7
настъпило на 11.09.2018г. около 08.45 часа, на път 11-29 посока гр. Варна, 11
км, поради движение с несъобразена скорост на ППС с рег.№ ХХХХХХХХ,
марка АУДИ, с водач З С К ЗА ГОРНИЦАТА над 150 000лв до 200 0000лв,
ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати по сметката на Варненския апелативен съд, в полза
на бюджета на съдебната система, държавна такса върху уважената част на
иска в размер на ОЩЕ 1 000лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на ч.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8