ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. Перник, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20231700500038 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
С определение № 30923, постановено в з. з. на 16. 11. 2022г., по гр. д. №
20221110161280 / 2022г. по описа на Софийския районен съд, производството
по делото е прекратено и делото е изпратено на Брезнишкия районен съд.
За да постанови това определение, Софийският районен съд е
приел, че предявеният иск по чл. 500 от ТЗ, притежава белезите на иск срещу
потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се
ползва от застрахователно покритие по сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца от
сключения договор и по – специално от твърдяното наличие на законовите
предпоставки, при които застрахователят по „гражданска отговорност“ има
право да претендира от застрахования платено застрахователно обезщетение.
В тази насока се е позовал на съдебна практика, съгласно която понятието
„потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната
местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове на физически
лица – потребители на застрахователни услуги по КЗ.
Отбелязал е, че съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК /изм. с Дв бр. 65
1
от 2018г., в сила от 07. 08. 2018г./, искове на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Съдът е отбелязал, че след като от извършената справка по реда на
Наредба № 14/2009г., се установява, че от 05. 09. 2007г. настоящият адресна
ищеца е в гр. Брезник, включително и към датата на подаване на исковата
молба – 11. 11. 2022г., то производството по делото следва да се прекрати и
същото да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на
ответната страна – Районен съд – гр. Брезник.
Въз основа на това определение, делото е било изпратено в Брезнишкия
районен съд и образувано като гр. д. № 469 / 2022г. по описа на същия съд.
С определение № 3, постановено в з. з. на 05. 01. 2023г., по същото
гражданско дело, е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд –
Брезник и Районен съд – София.
За да постанови това определение Брезнишкият районен съд е
проследил измененията, касаещи чл. 113, изр. 1 от ГПК, създаването на второ
изречение в същия текст, както и изменението на 115, ал.2 ГПК със ЗИДГПК
бр. 65 от 07. 08. 2018г./ ; направил е разлика между общите норми по чл. 410
и чл.411 КЗ и процесния иск по чл. 500, ал.2 от КЗ, като е приел, че с искът по
чл. 500, ал.2 от КЗ се упражняват регресни права на застрахователя срещу
деликвента, че тези права възникват по силата на закона от специален
фактически състав, като в този случай регресното право е санкционна
последица, при която виновният причинител реално понася своята
гражданска отговорност. Посочил е, че в тази хипотеза застрахователят вече
не носи рискът от настъпване на застрахователното събитие, и е освободен от
задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради
което виновният водач се обогатява неоснователно. Позовал се е и на съдебна
практика в тази насока. Саправил е извод, че след като отговорността на
ответника не е породена от застрахователен договор, а произтича пряко от
закона на извън договорно основание, то той няма качеството потребител по
застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ, тъй като не черпи
права и не попада в обхвата на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и спрямо
предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК.
2
С оглед изложеното е направил извод, че Софийският районен съд не
може служебно да изпраща делото по подсъдност на друг съд , а може да
стори това едва след като бъде направено възражение от ответника за
неподсъдност в срока за представяне на писмения отговор на исковата молба,
но в случая такова не е направено.
Брезнишкият районен съд е направил извод, че след като Софийския
районен съд е изследвал въпроса за местната подсъдност служебно – без да е
направено възражение от ответника в срока за писмен отговор, то следва да
се повдигне препирня за подсъдност.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 122, изр. 2-ро от ГПК, както и от
обстоятелството, че се касае за равни по степен съдилища – Районен съд – гр.
София и Районен съд – гр. Радомир, намиращи се в райони на различни по –
горни съдилища, респективно – Софийски градски съд и Пернишки окръжен
съд, но Районен съд – гр. Брезник последен е отказал да разгледа делото, то
Пернишкият окръжен съд намира, че се явява компетентен да се произнесе по
спора за подсъдност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал.2 от ТЗ. Това е
регресен иск на изплатилия застрахователното обезщетение застраховател,
срещу причинилия вредите водач, с твърдението, че той не притежава
свидетелство за управление на МПС. Следователно последният не се явява
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и спрямо
предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК. При това
положение Районен съд – гр. София не е имал правомощието да следи
служебно за местната подсъдност, да прекратява производството и да го
изпраща на Районен съд – гр. Брезник. Ако евентуално в срока за отговор
ответникът направи възражение за местна неподсъдност то тогава Районен
съд – гр. София следва да се произнесе по него.
Следователно към настоящия момент, местно компетентен да разгледа
производството по делото е Районен съд – гр. София.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 122, изр. първо от ГПК, ПОСТАНОВЯВА, че към
3
настоящия момент, местно компетентен да разгледа производството по
делото е Районен съд – гр. София.
Делото да се изпрати на Софийски районен съд, а на Районен съд – гр.
Брезник да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4