№ 254
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110169856 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЗАД „........ иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл. 213 КЗ /отм./ вр. с §22 от Кодекса за застраховането /в
сила от 01.01.2016 г./ и чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника Агенция „......, че същият дължи да заплати на ищеца сумите в размер на
1621,30 лева /хиляда шестстотин двадесет и един лева и 30 стотинки/, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета
№10016030116297 за вреди по л.а."............, вследствие на ПТП настъпило на 21.05.2016
г., около 01.15 ч., в гр.София, на път "Северна скоростна тангента", ведно със законна
лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава за периода от
26.05.2018г. до 26.05.2021 г. в размер на 494,04 лева /четиристотин деветдесет и четири
лева и 04 стотинки/, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 29577/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за имуществена застраховка „Каско“ за
л.а."............ със срок на действие от 11.08.2015 г. до 10.08.2016 г., полица № ..............
На 21.05.2016 г., около 01.15 ч., в гр.София, на път "Северна скоростна тангента"
настъпило ПТП със застрахованото при ищеца МПС, като водачът самокатастрофирал
в необезопасен и необозначен насип от земна маса на пътното платно. Според
изложеното в исковата молба ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” носи
отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй като процесното произшествие е
настъпило на пътен участък, който следвало да бъде подържан от него, което
задължение не е било изпълнено. С регресна покана ищецът поканил ответника да му
1
възстанови платеното обезщетение, но задължението не било изпълнено. Претендира
разноски.
Ответникът Агенция „...... оспорва предявения иск. Не оспорва твърдението, че
процесният път е от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от
Агенция „....... Оспорва да е настъпвало твърдяното от ищеца произшествие и
механизма му. Поддържа, че от исковата молба и доказателствата не може да се
установи точното място на ПТП. Оспорва настъпилото ПТП да представлява покрит
застрахователен риск. Твърди, че ПТП е настъпило в участък от пътя, който е
неизграден, като е бил сигнализиран като забранен за движение с табели и пътни
знаци. Развити са и подробни съображения за предпоставките, при които се ангажира
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД, като се акцентира върху случаите, в които
претенцията е основана на бездействие. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца лек автомобил. С оглед
на това се иска съдът да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника
направените от него разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД:
За основателност на предявения главен иск в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване по делото сключването на
описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка със
съответните клаузи за покриване на реализирания риск; настъпване на процесното
застрахователно събитие и неговия механизъм; причинените щети на застрахования
при ищеца автомобил и наличие на причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие; размера на причинените щети; плащането на обезщетението
в полза на увреденото лице, вследствие на което за увредения да е възникнало регресно
вземане; отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния
участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
възраженията си, както и плащане.
Съдът приема за доказано от ищеца по делото наличието на договор за
застраховка имущество "Каско" и „Злополука“, обективиран в застрахователна полица
№ .............. със срок на действие от 11.08.2015 г. до 10.08.2016 г. /л.9-10/, сключен
между собственика на процесния л.а.“.......... и ищцовото дружество. Имуществената
застраховка за процесното МПС е сключена на 10.05.2015 г., със срок на валидност до
10.08.2016 г., като по силата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е
2
процесния, се прилага част Четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните
да са договаряли нещо друго.
Видно от т.12 от приложените по делото Общи условия за застраховка на МПС
"Каско", процесното събитие представлява покрит застрахователен риск – пътно-
транспортно произшествие по Клауза „Пълно каско“. Видно от уведомление –
декларация за щета от 21.05.2016 г., подадено от водача Л. Д. ....... – Г., застрахователят
е уведомен за настъпило събитие. Между страните не се спори и от представените по
делото доказателства се установява, че на 16.08.2016 г. ищецът изплатил на увреденото
лице, чрез извършилия ремонта автосервиз, застрахователно обезщетение в размер на
1559,30 лв. Не се спори и че на 20.06.2016 г. ищецът заплатил сумата в размер на 52 лв.
за пътна помощ и репатрак. Видно от представената регресна покана от 09.09.2016 г.,
ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 1559,30 лв., представляваща
платеното застрахователно обезщетение, заплатената пътна помощ в размер на 52 лв. и
сумата от 10 лв. – ликвидационни разноски, като ответникът не твърди и не доказва
плащане.
Настъпването на процесното застрахователно събитие и неговия механизъм се
доказва представения констативен протокол за ПТП №1615043/21.05.2016 г.,
показанията на свидетелката Л. Д. .......-водач на МПС, както и от приетото като
неоспорено по делото заключение на вещото лице по САТЕ.
От показанията на свидетелката ....... се установява, че ПТП настъпило в тъмната
част на денонощието, валяло дъжд. Свидетелката управлявала МПС по скоростната
тангента в посока Ботевград. Тъй като забелязала светлинна индикация, че налягането
на едната от гумите е спаднало, свидетелката започнала да търси първата възможна
отбивка, за да се върне към града. Завила надясно по първата отворена отбивка. Според
посоченото от свидетелката, преди това имало няколко отбивки, но със знак за
затворена улица. Процесната отбивка била обозначена единствено със знак, че е
възможно завиването надясно. Свидетелката информира, че пътната маркировка и
асфалтът били напълно нови. Маркировката внезапно прекъснала, като свидетелката
видяла пред себе си висока купчина струпана пръст пред самото шосе. Свидетелката се
опитала да я избегне, като завие надясно, но тогава управляваното от нея МПС се
качило върху друг, по-малък земен насип. Свидетелката информира, че преди това
нямало никакви обозначения, че пътят свършва, нито такива, приканващи да се
шофира с повишено внимание. Според свидетелката отбивката била разрешена, а от
дясната страна имало черен път, който влиза в квартала. Свидетелката информира, че
се движела със скорост не повече от 60 или 70 км./час. Пътната обстановка позволявала
такава скорост, защото преди отбивката ограничението било 120 км./час. В резултат на
ПТП предната броня на МПС била влязла под автомобила, а предните две гуми били
във въздуха. Имало щети по бронята, отдолу на МПС, по калника. Органите на МВР
3
посетили ПТП на място, като съставили протокол.
Според посоченото от вещото лице по САТЕ, чието заключение съдът кредитира,
на 21.05.2016 г., около 01:45 часа, лек автомобил л.а.“.........., управляван от
свидетелката ......., се движел по Северна скоростна тангента, и, навлизайки по пътен
възел – връзката с Източна скоростна тангента за кв. „...., превозното средство
самокатастрофира в необозначен и необезопасен насип от земна маса на пътното
платно. Горните изводи на вещото лице са подкрепени и от посоченото в
обстоятелствената част на констативния протокол за ПТП, съставен от органите на
МВР след посещение на място, в който е отразено, че на пътното платно се установява
необезопасен и необозначен земен насип, като липсва знаци и съоръжения,
обезопасяващи и обозначаващи каквито и да е изменения и реконструкции на пътното
платно. Според посоченото от вещото лице по САТЕ, щетите по МПС, отразени в
протокола на застрахователя и изразяващи се в щети по предна броня, долната част на
купето и ходовата част, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
21.05.2016 г. ПТП. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по
процесния автомобил на 1752,32 лв., като застрахователят е извършил допълнителни
разходи по определяне на обезщетението в размер на 10. 00 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза,
което съдът кредитира като неоспорено от страните, се установява, че според
проектните предвиждания, Северната скоростна тангента на територията на Столична
община обслужва пътните потоци по направление Калотина/Кулата и Варна/Бургас.
Напречно на същата е предвидена Източна тангента, като в района на засичане на
двете пътни артерии в зоната 9+800 км. е проектно заложено изпълнение на пътен
възел тип „.......... Вещото лице посочва, че съгласно разрешение за ползване № СГ-09-
1517/28.09.2016 г., че е разрешено от ДНСК ползването на строеж „Северна скоростна
тангента (ССТ) от км 0+000 до км 16+540 участък от км 2+600 до км 5+687, пътен
възел „Източна тангента – бъдеща комуникационна връзка“, тип „Пътна ......... на км.
10+703 е било въведено в редовна експлоатация на същата дата, т.е. след датата на
ПТП.
Според съда приобщените показания на свидетелката- водач на процесното МПС,
както и посоченото в обстоятелствената част на констативния протокол за ПТП, са
достатъчни да обосноват извод, че към датата на ПТП не е имало сигнализация, че този
пътен участък е затворен за движение, нито непосредствена сигнализация на
поставеното на пътното платно препятствие. Задължение на ответника в настоящото
производство е да обозначи ограничението за движение по недоизградената
комуникационна връзка при Източна тангента. АПИ е нарушила задълженията си по
чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП да организира и осъществява защитата на пътищата, включително
на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. В обхвата на пътните
принадлежности попадат пътните знаци, пътната маркировка, предпазните огради,
4
направляващите стълбчета, защитните огради и другите технически средства за
организация и регулиране на движението (§ 1, т. 3 от ДР на ЗП). Ответникът като
юридическо лице осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища чрез лица, на които е възложила изпълнението. Тяхното
бездействие в случая е довело до неизпълнение на задължението на ответника по чл.
30, ал. 1 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
вредите, настъпили при процесното ПТП. От показанията на свидетелката ....... се
установява, че не са били взети сериозни и надеждни мерки, за да не допусне
движещите се по Северната скоростна тангента превозни средства да се отклонят и да
навлязат във връзките на детелината. Липсата на надлежно обозначаване чрез
подходящи пътни принадлежности е провокирало отклоняване на управляваното от
нея МПС към кв. .............“, където частично асфалтиран път спира в земен насип, в
който управляваният от ищцата автомобил се е ударил.
По така изложените съображения и доколкото размерът на извършеното
застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди (съгласно
заключението на автотехническата експертиза същите възлизат на 1752,32 лв.), то
съдът счита, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за пълния размер на
платеното застрахователно обезщетение, т. е. за сумата в размер на 1559,30 лв.,
заплатената пътна помощ в размер на 52 лв. и сумата от 10 лв. – ликвидационни
разноски. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло. Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба, като обусловена от изхода на спора по главния иск.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за съпричиняване се явява
неоснователно, тъй като липсват събрани доказателства, които да установяват
поведение на водача на МПС, което да е допринесло за настъпването на
произшествието или за вредите от него.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 14.09.2016 г. регресната покана, поради което и
предвид липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 26.05.2018 г. до 26.05.2021
г., за който дължи обезщетение в размер на 494,04 лева, която сума следва да се
присъди в полза на ищцовото дружество.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
вр. ал.8 ГПК ищецът има право на претендирани и доказани разноски в общ размер от
407,42 лв. за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за разпит на свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
5
разноските, направени от него в заповедното производство- 107,42 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „......... срещу Агенция
„...... ЕИК ............. искове по чл.422 ГПК вр. чл. 213 КЗ /отм./ вр. с §22 от Кодекса за
застраховането /в сила от 01.01.2016 г./ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, че
Агенция „...... ЕИК ............. му ДЪЛЖИ сумата от 1621,30 лева /хиляда шестстотин
двадесет и един лева и 30 стотинки/, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета №10016030116297 за вреди по л.а."............,
вследствие на ПТП настъпило на 21.05.2016 г., около 01.15 ч., в гр.София, на път
"Северна скоростна тангента", ведно със законна лихва от 26.05.2021 г. до изплащане
на вземането, както и лихва за забава за периода от 26.05.2018 г. до 26.05.2021 г. в
размер на 494,04 лева /четиристотин деветдесет и четири лева и 04 стотинки/, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29577/2021 г. по описа на
СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК Агенция „...... ЕИК ............. ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „......... сумата от 407,42 лева разноски в исковото производство и
сумата от 107,42 лева разноски по ч.гр.д.№ 29577/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6