Решение по дело №318/2021 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 36
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20211250200318
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Сандански, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200318 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕВГ. К. Т., ЕГН – ************, с постоянен адрес - гр.
С*********, ул.“*****“ № **, против Наказателно постановление № 244а-
1147/17.06.2020г. на Директора на ОДМВР – Благоевград, с което на жалбоподателката за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4,
пр.2 от Закона за здравето, и е наложено административно наказание “Глоба”, в размер на
300 /триста/ лева.
С жалбата си Т. оспорва издаденото НП като счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, както и, че отразените в него фактически констатации са неясни и
неверни. Твърди също, че не е извършила посоченото в АУАН и процесното НП
адм.нарушение, още повече – виновно. Иска се от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована – не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен защитник, който подържа жалбата по
изложените в същата съображения. В хода на делото по същество процесуалния
представител на жалбоподателката пледира за отмяна на НП, като излага подробни
съображения. Представя писмена защита.
1
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован –
представител на се явява. Постъпила е молба от процесуален представител на ОД МВР –
Благоевград с писмени бележки.
За Районна прокуратура – Благоевград, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН,
представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 18.04.2020 г., около 19.40 часа, при наличие на обявено в Република България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповеди № РД-01-124/13.03.2020г. и РД -
01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка,
изразяваща се в това всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, е посетила открито място – в гр.
Сандански, ул.“***********“, в района на манастирчето се движи без поставена
задължителна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което
виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За посоченото нарушение, актосъставителят В.С., в присъствието на свид.М.К.
съставил на жалбоподателката АУАН № 339а-158/28.04.20г. Същият е предявен на
жалбоподателката, която го подписала без възражения.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – Благоевград издал атакуваното НП №
244а-1147/17.06.2020г., с което на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е
наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателката на 28.05.2021 година, видно от отбелязването
върху разписката върху самото НП, приложено по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на актосъставителят – свид.С. и свид.К., които потвърждават констатациите,
отразени в акта за нарушение, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства. В своите показания свидетелите сочат,
че на процесната дата жалбоподателката се е намирала в района на манастирчето в гр.
Сандански, като се е разхождала по ул.“**************“ заедно с неин приятел, както и, че
по същото това време и на същото място са се движили и други лица, но всички останали, с
изключение на жалбоподателката и нейния приятел имали поставени предпазни маски. И
двамата свидетели с категоричност сочат, че нарушителя се е движил без поставена маска
или друго средство, покриващо носа и устата, въпреки въведената противоепидемична
мярка, изразяваща се в това всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице.
2
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР –
Благоевград, който попада в кръга на лицата, притежаващи компетентността да издава
наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Според посоченото в НП, осъщественото деяние не притежава качество
"маловажност" по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична
обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане н
на разпространението на COVID-19 в страната.“
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал.3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал.4
предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1.
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, в сила
от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020
г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и
препоръки на Националния оперативен щаб.
Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020
г. включително, изм. - заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263
от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и
доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020г., Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., Заповед № РД-01-
154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от
31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г.
(отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за
всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч.
3
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал и др.).
Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв..
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН,
въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите
изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е
описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ
е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение се доказва от
обективна и субективна страна.
По отношение наведените от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката доводи за допуснато съществено процесуално нарушение относно часът,
отразен в акта за нарушение, който е различено от този, залегнал в НП, и което
обстоятелство според защитата води до накърняване правото на защита на нарушителя,
съдът приема следното:
Видно, от съдържанието на акта за нарушение, както и това на процесното НП
действително е отразен различен час на извършване на проверката, съответно: 15.20 часа в
АУАН и 19.40 часа – в НП. От друга страна, както в АУАН, така и в НП е посочена една и
съща дата на констатиране на нарушението, а именно: 18.04.2020г. Същевремнно, за да
предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното
постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са изчерпателно
посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т.3 и 4 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6
от ЗАНН, а именно: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите -
фактическите и правни основания, от които следва постановения
от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и
4
съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна
административно нарушение и на следващо между описаното от фактическа страна
нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. В конкретния
случай е налице напълно съответствие относно датата и мястото на извършване на
процесното нарушение, като никъде в цитираните по-горе разпоредби няма изискване за
посочване на точен час на извършване на нарушението. Т.е., в случая не е налице
разминаване между направеното в АУАН и в НП описание на нарушението, доколкото с НП
не се въвеждат нови обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние, като описание
на фактически обстоятелства и признаци, както и на - датата на неговото извършване, а
единствено е посочен друг час на извършване на проверката, което обаче несъответствие
според настоящия съдебен състав не е съществено процесуално нарушение, затрудняващо
упражняването на правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че случаят не е и маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради
следните съображения:
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй
като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда
при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум,
тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона,
предвиден за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 ЗАНН. В случая
лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово
заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените
отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че жалб.Т. не
съобразява поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава собствения си
живот и живота на другите граждани не обосновава маловажност на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с
оглед обществената опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата
обстановка е установена и в НП и АУАН. За извършеното нарушение на наказаното лице е
наложено наказание в минималния размер, предвиден от закона. Отчетена е от АНО
обществената опасност от извършеното деяние - нарушение на въведени
противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване на въведените
противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за
несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на
територията на страната мерки. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че
5
случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Административното нарушение от състава по чл.209а, ал. 1 от ЗЗ (ДВ, бр. 34/2020г.)
в случая е осъществено от жалб.Т., в посещение на открито обществено място – района на
манастирчето в гр. Сандански, без да постави защитна маска или друга закриваща лицето
материя, където по същото това време е имало и други хора, които обаче са се движили с
предпазни маски. В случая вмененото нарушение по чл.209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН. Извършено е в условията на обявено извънредно положение към
30.04.2020 г. - с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., поради пандемия от
COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите
ценности - живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от
нарушението вредни последици. Процесното нарушение е доказано както от обективна, така
и от субективна страна.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната страна, поради което в полза на
ОД МВР – Благоевград, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
съгласно приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева,
следователно в полза на ОД МВР – Благоевград, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид фактическата и правна сложност
на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 вр. с ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
във връзка с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 244а-1147/17.06.2020г. на
Директора на ОДМВР – Благоевград, с което на жалбоподателката ЕВГ. К. Т., ЕГН –
************, с постоянен адрес - гр. С**********, ул.“**************“ №**, за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4,
пр.2 от Закона за здравето, и е наложено административно наказание “Глоба”, в размер на
300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА ЕВГ. К. Т., ЕГН – **********, с постоянен адрес - гр. С*********,
ул.“**********“ № **, да заплати на ОД МВР – БЛАГОЕВГРАД сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7