РЕШЕНИЕ №
09.12.2019 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав,
в открито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1833 по описа на съда за 2019 г.
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Н.Г.С. *** срещу Пловдивския окръжен съд за
признаване за установено, че задължението от 2805 лв., представляващо държавна
такса (2800 лв. по делото и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист) по
изпълнителния лист, издаден по гр. дело 436/2008 г. на съда, е погасено по
давност.
В исковата молба се твърди, че
взискателят – Пловдивският окръжен съд, не е предприел никакви изпълнителни
действия до 2018 г., когато е образувано изпълнително дело пред частен съдебен
изпълнител.
Правната квалификация на иска е
по чл. 439 от ГПК.
Ответникът е представил
отговор, с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като в периода
до 2018 г. изпълнителният лист е бил предаден на НАП и въз основа на него е
било образувано изпълнително дело, по което са извършвани действия, прекъсвали
давността, в това число на 11.01.2013 г. е разпределена сумата 100 лв.
Абсолютната давност също не е изтекла – тя изтича на 01.01.2020 г.
В открито заседание ищецът чрез пълномощник поддържа
становището си за погасяване на вземането по давност. Ответникът не изпраща
представител.
От писмените доказателства по
делото се установява следното:
С решение на Пловдивския
окръжен съд по гражданско дело 436/2008 г. ищецът е бил осъден да заплати по
сметката на съда държавна такса от 2800 лв. На 02.07.2009 г. за тези суми е бил
издаден изпълнителен лист, като е присъдена и такса от 5 лв. за издаването му.
По изпълнителния лист през 2009
г. е образувано изпълнително производство 16090001757/2009 г. пред публичен
изпълнител от НАП. Публичният изпълнител е изпратил до длъжника съобщение за
доброволно изпълнение от 16.10.2012 г., без данни кога е връчено, и на 11.01.2013
г. е разпределил сумата 100 лв., като я е превел изцяло по сметката на Висшия
съдебен съвет. Няма данни сумата да е събрана чрез наложен запор или друго
изпълнително действие.
На 27.01.2010 г. публичният
изпълнител е издал служебна бележка, която да послужи на Дирекция „Обслужване“
пред НАП във връзка със запитване от частен съдебен изпълнител А.по изп. дело
00039/2010 г. Няма данни какви изпълнителни действия са извършвани и дали
изобщо са извършвани по изпълнителното дело пред ЧСИ А.
На 29.08.2018 г. на длъжника е
връчено уведомление за доброволно изпълнение, издадено от Пловдивския окръжен
съд на 15.08.2018 г. По-късно по същия изпълнителен лист било образувано
изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител Тодор Луков.
При тези установени факти съдът
намира следното:
Не се доказва по изпълнителните
производства, водени от публичен изпълнител при НАП или от ЧСИ Атанасов, където
вероятно съдът (държавата) е бил присъединен взискател по силата на чл. 191,
ал. 3 от ДОПК, да е извършено изпълнително действие, което да прекъсне
погасителната давност. Съобщението не е действие, прекъсващо давността,
доброволното плащане и разпределянето на сумата също не може да прекъсне
давността за неплатената част, няма данни да са налагани запори, да са
извършвани описи и продажби и пр. Дори да се приеме, че присъединяването на
държавата към изпълнителното производство пред ЧСИ А.прекъсва давността, то е
станало през януари 2010 г. и от този момент до образуването на новото
изпълнително производство пред ЧСИ Луков са изминали повече от пет години. Това
време е достатъчно за изтичане на 5-годишен давностен срок, без да е имало
действия, прекъсващи давността.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ищецът
Н.Г.С., ЕГН **********,***, не дължи на ответника Пловдивски окръжен съд, ЕИК
*********, сумата 2805 лв. – държавна такса по изпълнителен лист от 02.07.2009
г., издаден по гр. дело № 436/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, като от
нея 100 лв. са погасени чрез плащане, а остатъкът – по давност.
Осъжда Пловдивския окръжен съд да
заплати на Н.Г.С. сумата 714,20 лв., представляваща разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: