Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260060 Година 23.02.2022 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд –
търговско отделение, ХІХ състав,
На
деветнадесети януари Година две
хиляди двадесет и втора,
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар ИЛИЯНА КУЦЕВА ГИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело номер 90 и номер 125 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ във вр. с чл.493а ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.429
ал.3 КЗ.
Ищците В.Г.И.
ЕГН ********** ***, Й.И.С. ЕГН ********** ***, П.М.Б. ЕГН ********** ***, и А.Г.И.
ЕГН **********,***, всички със съдебен адрес ***, чрез адв.
В.О., искат да бъде осъден ответинка ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* гр.София да
плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени им при ПТП,
настъпило на 11.09.2018г. около 05.00 часа по АМ „Тракия“ в района на 20.800 км
в резултат действията на лицето В.Р.Ж. при управление на МПС лек автомобил Опел
модел Астра с рег. № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, както следва: сумата от 80 000лв. в
полза на ищеца В.Г.И., ведно със законна лихва от 22.12.2018г. до изплащането й;
сумата от 50 000лв. в полза на ищеца Й.И.С., ведно със законна лихва от
22.12.2018г. до изплащането й; сумата от 10 000лв. в полза на ищеца П.М.Б.,
ведно със законна лихва от 22.12.2018г. до изплащането й; сумата от
10 000лв. в полза на ищеца А.Г.И., ведно със законна лихва от 22.12.2018г.
до изплащането й.
Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* гр.София не признава исковете по изложени в отговора
съображения. Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Помагачът
на ответника АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – СОФИЯ,
не признава исковете по основание и размер по подробно изложени съображения,
ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след
преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените
доводи и възражения, приема за установено следното:
От
постъпилото в оригинал нохд № 728/2019г. на РС Ихтиман, ведно с приложеното към
него в оригинал ДП 191/2018г. на РПУ Ихтиман и нохд № 254/2020 на РС Ихтиман,
се доказва, че с влязло в сила Споразумение от 23.12.2019г. на РС Ихтиман
лицето В.Р.Ж. ЕГН ********** ***, се признава за виновен в това, че на
11.09.2018г., около 05.00 часа, на АМ Тракия, в района на 20.800 км, в планото
Пловдив – София, при управление на МПС – лек автомобил марка Опел, модел Астра,
с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.58 т.3 от ЗДвП, според които „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и „при движение по скоростен път
/автомагистрала/ на водача е забранено да се движи в платното за насрещно
движение“, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече
от едно лица – на В.Г. *** – трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за срок повоче от 30 дни, изразяващи се в травматичен бурсит на лявата
колянна става – вътреставен излив и ретро – и супрателарния вътреставен рецесуси,
и на Т.С.М.от гр.*** – разстройство на здравето, временно опасно за живота,
изразяващо се в черепно – мозъчна травма, дифузна контуция на главния мозък,
поради което и на основание чл.343 ал.3 б.А във вр. с ал.1 във вр. с чл.342
ал.1 пр.3 от НК му налага наказание лишаване от свобода.
По данни на
представените писмени материали от помагача АПИ София се доказва, че със
Заповед № РД – 11 – 318 от 26.04.2018г. на Председателя на УС на АПИ, се
въвежда временна организация и безопасност на движението за обект „Ремонтно –
възстановителни дейности на виадукт при км 17+440 и при км 18+140, дясно платно
на АМ Тракия“ до 30.06.2018г. по приложена към заповедта одобрена схема, като
се предвижда обособяване на двупосочно движение в лявото платно – една лента за
посока София – Бургас и една лента за посока Бургас – София, като в тази част
се предвижда пълно затваряне на дясното платно посока София – Бургас и
прехвърляне на движението двупосочочно в платното за насрещно движение посокоа
Бургас – София. Временната организация и безопасност на движението /ВОБД/
е в участък от км14+270 до км20+660. Със
заповедта са предвидени необходимите сигнализации по одобрена схема. Със
Заповед № РД – 11 – 604 от 28.06.2018г. на Председателя на УС на АПИ се изменя
предходната заповед като се удължава срока на ВОБД до 17.00 часа на
20.12.2018г.
Според
Протокол от 03.09.2018г., комисия в състав представител на ОПУ София, на ОД на
МВР София и на Автомагистрали ЕАД София са констатирали, че ВОБД е поставен
съгласно одобрения проект като е обособено двупосочно движение в лявото платно
– една лента за посока София – Бургас и една лента за посока Бургас – София,
съгласно чертеж. Сигнализацията е приета без забележки в 16.30 часа на
03.09.2018г. С Протокол от 20.12.2018г. комисия при участието на същите представители
е констатирала снемане на поставената ВОБД в 15.30 часа на 20.12.2018г. и е
прието въвеждане на постоянна организация на движението.
От
събраните по делото доказателства не се установяват данни, които да опровергаят
отразеното в протоколите за това, че одобрената схема за ВОБД е била въведена
при поставени според същата пътни знаци, реорганизиращи движението. Изслушаният
свидетел И.Б.А., работещ като младши автоконтрольор на АМ Тракия, изготвил
Констативния протокол на лист 8 – 10 по делото за процесното ПТП, няма спомен
от същото и с показанията си не установява факти за това дали в случая
въведената реорганизация на пътя е била изпълнена и дали пътните знаци са били
поставени или не. Показанията му изнасят данни по принцип за наблюденията му,
но не и за конкретния случай и фактите по него. Поради това съдът приема, че
одобрената с цитираните заповеди ВОБД е била въведена според схемата, съгласно
съставения за това протокол от 03.09.2018г., с поставени в нейно изпълнение
пътни знаци.
От
изслушаната САвТЕ, изготвена от в.л. Т.П. безпристрастно и компетентно, въз
основа материалите по делото и тези по приложеното наказателно производство, и
устните му обяснения в съдебното заседание, неоспорена от страните, на която
съдът дава вяра, се доказва, че управляваният от В.Ж. лек автомобил Опел Астра
се е движел в посока от София за Бургас по АМ Тракия като в същото време лек автомобил
Алфа Ромео, управляван от ищеца В.И., се движи по същата магистрала в посока
Бургас – София по северното платно. Опел Астра достига до км 16+370 и поради
въведена ВОБД с пътни знаци С4.4 /съгласно приложената от АПИ схема/ е насочен
наляво в посока север и преминава в северното платно за движение. При км 18+500
водачът на Опел Астра продължава движение в северното платно, което в този
участък е предназначено за движение на автомобили само от Бургас за София, а не
се връща в южното платно, според схемата за ВОБД и пътни знаци С4.4. Лекият
автомобил Опел Астра се дижи в най –южната, лява, лента от северното платно.
Срещу него в това време се движат товарен автомобил Ивеко Дейли и лек автомобил
Алфа Ромео, които извършват изпреварване на движещите се с по – ниска скорост в
северната лента автомобили. Когато лек автомобил Алфа Ромео се намира на 97 –
98 метра от мястото на удара, водачът на т.а. Ивеко Дейли предприема маневра
престрояване към дясната, северна, лента; в този момент видимостта на водача на
лек автомобил Алфа Ромео е ограничена от т.а. Ивеко Дейли. Когато л.а. Алфа
Ромео се намира около 60 – 61 метра от мястото на удара, пред водача му се
открива директна видимост към движещия се срещу него л.а. Опел Астра. След
около 1.89с настъпва удар между двата леки автомобила Опел Астра и Алфа Ромео,
който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. След удара л.а. Алфа Ромео
се отклонява надясно посока север, удря се в предпазната мантинела, северно от
лентата за принудително спиране, след което скоростта му значително намалява,
при което е бил ударен в задната дясна част от движещите се след него автомили
и се установил на място, отразено в приложения в досъдебното производство
протокол за оглед. След удара л.а. Опел Астра е продължил движението си в
първоначалната посока и е спрял на място, отразено в протокола за оглед и
снимковия материал.
По делото
не са събрани доказателства за това бил ли е с включени светлини лек автомобил
Опел Астра в момента на управлението му от В.Ж. преди настъпване на удара,
поради което, и предвид извода на в.л. П., че в тази част от денонощието, при
липса на друг източник на светлина, е почни невъзможно управление на МПС без
включени светлини, то съдът приема, че лекият автомобил Опел Астра е бил с включени
светлини.
Навлизането
на лекия автомобил Опел Астра в насрещното северно платно е било коло 18+580
км, когато приключва отклоняването на МПС към южното платно. Ударът е настъпил
около км 20+800 в насрещното, северно платно, за движение на АМ Тракия.
В момента
на удара спирачната система на л.а.Опел Астра не е била задействана, както и
спирачната система на л.а. Алфа Ромео също не е била задействана.
Причините
за настъпване на ПТП между л.а. Опел Астра и л.а. Алфа Ромео са: продължаване
на движението на л.а. Опел Астра в лявата /северната/ скоростна лента,
предназначена за изпреварване на движещите се в посокоа от изток на запад
автомобили. Водачът на л.а. Алфа Ромео не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, докато водачът на л.а. Опел Астра е имал техническа възможност
да предотврати ПТП, ако се бе съобрази с условията на ВОБД, въведена преди
мястото на ПТП.
Скоростта
на движение на л.а. Опел Астра преди удара и в момента на удара е била 90.45
км/ч, а тази на л.а. Алфа Ромео – 115.10 км/ч.
В.л. П. е
констатирало, въз основа рамата на л.а. Алфа Ромео, че колата фабрично е
оборудвана с триточкови предпазни колани както на предните две седалки, така и
три колана на задната седалка. От снимковия материал във фотоалбума и липсата
на увреждане на предно обзорно стъкло на автомобила прави извод, че главата на
водача и на пътника до него не са достигнали до предно стъкло, поради което
приема, че са били с поставени предпазни колани. Доколкото ударът е между
предна лява част на л.а. Алфа Ромео и предна лява част на л.а. Опел Астра, има
въздействие на сили на удара директно върху тялото на намиращия се на предна
лява седалка водач В.И., при което тялото му е придобило ускорения,
неколкократно по големина спрямо
собственото му тегло, като поставеният му предпазен колан е ограничил
движението на тялото на водача напред. В момента на удара движението на телата
на тримата пътници отзад е нагоре и напред към точката на първоначалния
контакт.
Изводът на
вещото лице, че ако на място са били поставени пътни знаци по схемата за ВОБД,
то л.а. Опел Астра е трябвало да премине през тях и по него следва да има следи
от удар със знаците, каквито не констатира, не се споделя от съда, защото,
видно от Фотоалбума към досъдебното производство – лист 60, снимка № 10, е, че
предното обзорно стъло на Опел Астра е счупено в дясно, пред дясна предна
седалка, като данните от досъдебното производство са, че В.Ж. е пътувал сам в
колата, без пасажер; лист 76 снимка № 8
сочи, че има задиране по този автомобил при задна дясна гума като се отчете, че
задирането не е по цялата дясна странична част и че в момента на спиране
автомобилът е ситуира в близост до мантинелата по средната част на
автомагистралата, но без приплъзване със същата – лист 59 – лист 60, снимки №
5, 6, 9 и 10.
От
изслушаната СМЕ на в.л. д-р Д.М., изготвена компетентно и безпристрастно, след
запознаване с писмените материали по делото и личен преглед на ищеца В.И.,
както и от устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание, се доказва, че
на Й.С. са причинени кръвонасядания и охлузвания на
лицото в дясно; кръвонасядания на гръдния кош по следната мишнична линия в ляво
и дясно; счупване на девето ребро в дясно. На А.И. са причинени оток и
кръвонасядане на палеца на лява ръка; кръвонасядане по задната повърхност на
дясно бедро; охлузване на дясна подбедрица. На А.И. са причинени оток и
кръвонасядане на палеца на лява ръка; кръвонасядане по задната повърхност на
дясно бедро; охлузване на дясна подбедрица. На П. Б. са причинени кръвонасядане
на гръдния кош в дясно; охлузване на лява подбедрица и оток на десен глезен. На
В. И. са причинени кръвонасядане и разкъсно – контузна рана на лява
предмишница; оток и кръвонасядане на ляв палец; кръвонасядане на лява
предмишница; оток и охлузване на лява подбедрица и посттравматичен бурсит на
лява коляна става. След преглед на 07.03.2021г. на В.И. вещото лице М.
установява, че към момента на прегледа лицето се придвижва със самостоятелна
походка. Установил е голям белег в областта на лява предмишница, чиято кожа е с
намалена чувствителност.
Уточнява,
че „бурсет“ е торбичка, която се пълни с течност, каквато има всеки един човек,
като в случая има увеличаване на течността без данни каква е била тя.
Увеличената течност подлежи на резорбация без нарушаване на двигателната
способност на крака. В.И. няма консултация с ортопед – травматоголо, няма
експертно мнение за него в тази част, няма последваща медицинска документация
за трайни затруднения на движението.
Установените
травматични увреждания при ищците вещото лице сочи да са в резултат на
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар върху такива и
отговарят да са получени като пътници и шофьор в автомобил.
Само при В.
И. е предприето оперативно и консервативно лечение в рамките на амбулатория и
домашно долечение, при останалите трима ищци има домашно лечение с
консервативна терапия – болкоуспокояващи. И при четиримата периода на
възстановяване е продължил до един месец, без да е имало трайно затруднение на
движението на крайниците и снагата.
Оплакванията
на В.И. говорят за наличието на поставен обезопасителен колан. За останалите
трима ищци топографското положение в тялото на получените травми не отговарят
на линията при получаване на травми от правилно поставен обезопасителен колан
по време на ПТП. Вещото лице е на становище, че носенето на обезопасителен
колан намалява степента и обема на травмите при ПТП. Уточнява, че характерът на
травмите на тримата ищци, пътували на задната седалка, са за странични удари,
охлузвания на пръсти, на подбедрици, на задна страна на бедрото, а не са
специфични белези по телата, които да говорят за поставени предпазни колани.
Кръвонасяданията по гръдния кош на Й. не може да се свърже с поставен предпазен
колан. Поради това травмите на останалите трима са странични, по аксеална линия
– под мишница. Получават се при сблъсък един в друг.
Въз основа
на тези заключения и обяснения както на в.л. М., така и на в.л. П., съдът
приема за доказано възражението на ответинка, че
ищците Й.С., П.Б. и А.И. са пътували на задната седалка на л.а. Алфа Ромео и са
били без поставени предпазни колани в момента на настъпване на ПТП.
Оспорването
на СМЕ от ищеца В.И., че причинената му травма не е средна телесна повреда,
според заключението на в.л.М., е ирелевантно, доколкото настоящото производство
не е наказателно, а гражданско.
От
показанията на изслушания свидете Ф.Б. И., майка на В.
И., се доказва, че след ПТП В.И. се прибира целият в кръв, всичко го е боляло,
ръката му била зашита, целият бил ожулен. Кракът му и до сега го боли.
Лечението му продължило до три месеца след кадастрофата. Не е можел да върви,
цял месец е куцал, не е можел сам да отиде до тоалетната, трябвало е да му се
помага при обличане, къпане, миене. До месец е пил лекарства. В емоционалното
състояние отпреди кадастрофата имало огромна разлика. След това В.И. се страхувал
да се качи в колата, да спи, да остане сам в къщата. Бил е стресиран, страхлив.
Доста време не е шофирал. Преди ходил на работа с колата, след това
невъзможността да шофира му пречила, все някой трябвало да го кара. Баща му
искал да преодолее този страх, казвал му да седне да кара, помагал му, но не
ставало така, както си го мислели. Било необходимо много време да дойде на себе
си.
Останалите
трима ищци били ранени, ожулени, били на легло, близки полагали грижи за тях.
Възстановили се по – бързо, за около 20 дни, отколкото В., след което идвали да
го видят в дома му. Разказвали, че след кадастрофата В.
припаднал, плискали го с вода.
За коляното
на В. не е провеждане рехабилитация, не е ползвал патерица.
Тримата
ищци почнали работа, В. година и половина след това започнал работа.
Страните не спорят и ответникът призна, че има сключен
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност за лек
автомобил Опел модел Астра с рег. № ****, с валидна застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП 11.09.2018г.
Не е
въведен спор и от приложените към исковите молби писма се доказва, че ищците
извънсъдебно са заявили претенциите си пред ответника с молба с вх. № 100 –
3212 от 21.09.2018г., който, след продължителна кореспонденция с тях близо
година по изискване и представяне на писмени документи, е отказал изплащане на
обезщетения.
При тези данни исковете са доказани по основание и
частично по размер.
Настъпилото на 11.09.2018г.
произшествие изпълнява състава на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД като вината
на водача на МПС В.Ж. се предполага както на основание чл.45 ал.2 от ЗЗД и
презумпцията не се оборва от събраните доказателства, така и е установена,
съгласно чл.300 от ГПК, с влязлото в сила съдебно споразумение в наказателното
производство, което по правни последици се приравнява на влязла в сила присъда.
Влязлото в сила споразумение, имащо
правни последици на влязла в сила присъда, обосновава неоснователност на
възраженията на ответника – застраховател, че настъпилото ПТП не представлява
деликт и е случайно събитие за В.Ж., защото според чл.300 от ГПК споразумението
е задължително за настоящия съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и вината на дееца. А именно въз основа на
споразумението следва и съдът приема, че Ж. виновно – по непредпазливост, е
нарушил правилата на ЗДвП, което нарушение представлява престъпление по НК,
като е причинил процесното ПТП, за което му е наложено наказание по НК.
Недоказано и оттук неоснователно е
възражението на застрахователя, че ПТП е настъпило в резултат на
непоставена/неправилно поставена маркировка с пътни знаци на въведената
временна организация на движението по АМ Тракия от помагача АПИ София. По
делото се установи, че към момента на ПТП има въведена ВОБД в участъка от
автомагистралат, през който е преминал с автомобила си В.Ж., но не се доказа по
никакъв начин, че в този момент маркировката с пътни знаци не е била поставена,
не е била поставена правилно или е била липсваща, разместена и т.н. Приложените
по делото протоколи от 03.09.2019г. и от 20.12.2018г. за въвеждане на ВОБД от
30.06.2018г. и изпълнението на маркировката с пътни знаци, съобразно одобрената
схема, както и за въвеждане на постоянна организация на движение чрез
премахване на маркировката след 20.12.2018г., не се опровергават от останалите
доказателства по делото. Въвеждането на съмнения чрез догадки и предположения
не е достатъчно, за да приеме съдът по делото за доказано твърдението, че л.а.
Опел Астра, управляван от В.Ж. на 11.09.2018г. около
05.00 часа сутринта по АМ Тракия навлиза в насрещното за него платно за
движение поради непоставени или неправилно поставени пътни знаци от временната
реорганизация на пътното платно поради ремонт на южното платно.
В резултата на челния удар при ПТП
между л.а. Опел Астра и л.а. Алфа Ромео, в който пътуват четиримата ищци, на
ищците са причинени телесни увреждания, установени от в.л. М., които увреждания
се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото пътно
произшествие.
От преживяната кадастрофа и
нанесените травматични увреждания ищците са изживяла болки и страдания, а В.И.
и психически нарушения /изпитвал е страх, не е можел да спи, дълго време не е
шофирал/ и стрес, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Оздравителният процес при ищците Й.С.,
П.Б. и А.И., съгласно заключението и обясненията на в.л. М. и изслушаната
свидетелка Ф. И., е бил за около 20 дена, а при В.И. е бил по – продължителен
като лицето е приемало медикаменти до около месец и се е възстановил за около
три месеца.
С оглед възрастта на ищците, доброто
им здравословно състояние, образование, социалния статус, семейното положение –
липса на семейните ангажименти, реално необходимия период за възстановяване,
липса на усложнения, вида на нужната терапия и проведеното лечение, субективно
изживените болки и страдания, както и психическите изживявания, вида на
нанесеното травматично увреждане, МРЗ за страната за 2018г. в размер на 510лв.,
съдът приема за справедлив размер на парично обезщетение за компенсиране на
претърпените от деликта неимуществени вреди сумата от 20 000лв. за В.И.,
12 000лв. за Й.С., 2 000лв. за А.И. и 1 000лв. за П.Б., като за
разликата над този размер до предявения исковете са недоказани.
Основателно и оттук доказано е
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците Й.С.,
А.И. и П.Б., защото тримата са пътували на задната седалка на л.а. Алфа Ромео
без поставени обезопасителни колани, в резултат на което на същите са нанесени
странични и задни травми от удара на телата им един в друг и с предметите
/седалки/ в купето.
И двете вещи
лица са изразили становище, че поставянето на предпазни колани намалява
степента и обема на травмите при ПТП. Ударът за лекия автомобил Алфа Ромео
освен челен, е имал и компонента отляво надясно. Правилно поставеният предпазен
колан държи тялото към седалката и спомага за предотвратяване на удар в твърди
интериорни елементи от салона на автомобила или дори изпадане от автомобила.
Предпазните колани забавят пиковия товар върху тялото, така че да се
разпределят инерционните сили на тялото между носещите му части. Правилно
поставеният предпазен колан, въпреки че ограничава движението на тялото,
предпазва основно при челен удар, като при станичен, заден или удар отгоре или
отдолу на купето, при висока скорост или удар с тяло с голяма маса и скорост
защитата на водача или пътниците с предпазни колени в превозното средство е
почти без значение за настъпване на травмите от трети вид сблъсък –
вътреорганите травми.
Доколкото в случая ударът е бил челен, с компонентна
отляво надясно, за пътуващите в Алфа Ромео лек автомобил пасажери на задната
седалка поставеният предпазен колан при челен удар би фиксирал телата им към
седалката и би се избегнал удара на телата с предни и задни твърди тъпи
предмети в колата, поради което съдът приема, че непоставянето на предпазните
колани от тези трима ищци е съпричинило с 10 %
настъпване на уврежданията им, защото при тях част от травмите са
странични. В резултат на съпричиняването и съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, дължимите суми са 10 800лв. за Й.С.,
1800лв. за А.И. и 900лв. за П.Б.,
Ответникът е отказал плащане на
претенцията, заявена извънсъдебно с писмена покана. Забавата за дължимото
обезщетение е от датата на деликта, защото застрахователят покрива тази сума
като част от дължимото застрахователно плащане, за което носи риск при
сключване на договора. Ищците
претендират обезщетение за забава от 22.12.2018г., което е дължимо и ще се
присъди, защото към тази дата не са били удовлетворени.
При този изход на делото на ищците
се дължат по съразмерност разноски. Същите са освободени от плащане на ДТ и
разноски. Има заявена претенция от пълномощника им за присъждане на адвокатско
възнаграждение поради предоставена безплатна правна помощ. Съгласно договора от
11.01.2021г. на лист 239 от делото за това, същият е сключен само с В.И.,
защото другите ищци не са положи подпис върху договора. Поради това съдът
приема, че следва да определи на адвокат В.О. възнаграждение за предоставена
правна помощ само за В.И.. При заявен и защитаван интерес от 80 000лв.,
съгласно НМАВ, се дължи възнаграждение от 2 930лв. При уважени 25 % от
тази претенция, по съразмерност се дължи на адвоката възнаграждение от 732.50лв.,
върху които се иска 20 % ДДС поради
регистрацията му, следователно сумата е 879лв. Това възнаграждение, с оглед
възражението на ответника, съдът намира да не е прекомерно и няма основание да
го намалява.
Ответникът доказва извършени разходи
от 520лв. депозити за вещи лица и свидетел и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 и ал.2 от НЗПП определя на 540лв., общо разноски от
1 060лв. От тази сума, по съразмерност на отхвърлените претенции, ищците
дължат на ответника разноски от 229.70лв. Възражението на ищците за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно предвид сумите
по НЗПП.
На помагача, въпреки сторените
разноски, такива не се дължат и не се присъждат, на основание чл.78 ал.10 от ГПК.
На съда се дължат от ответника, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, по съразмерност на уважените искове разноските за
депозити за вещи лица. Общият размер е 676лв., от тях ответникът дължи на съда 146.49лв.
Същият дължи на съда и ДТ върху уважения размер на исковете, което е 1300лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да плати на В.Г.И. ЕГН ********** ***, Й.И.С. ЕГН **********
***, П.М.Б. ЕГН ********** ***, и А.Г.И. ЕГН **********,***, всички със съдебен
адрес ***, чрез адв. В.О., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени им при ПТП, настъпило на 11.09.2018г. около
05.00 часа по АМ „Тракия“ в района на 20.800 км в резултат действията на лицето
В.Р.Ж. при управление на МПС лек автомобил Опел модел Астра с рег. № ****, с
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
издадена от ответника, както следва:
сумата от 20 000лв. в полза на ищеца В.Г.И., ведно със законна лихва от
22.12.2018г. до изплащането й; сумата от 10 800лв. в полза на ищеца Й.И.С.,
ведно със законна лихва от 22.12.2018г. до изплащането й; сумата от 1 800лв. в
полза на ищеца П.М.Б., ведно със законна лихва от 22.12.2018г. до изплащането
й; сумата от 900лв. в полза на ищеца А.Г.И., ведно със законна лихва от
22.12.2018г. до изплащането й, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения до предявения размер както
следва: за разликата над 20 000лв. до предявения от 80 000лв от В.Г.И.,
ведно със законна лихва от 22.12.2018г. до изплащането й; за разликата над 10 800лв.
до предявения от 50 000лв. от Й.И.С., ведно със законна лихва от
22.12.2018г. до изплащането й; за разликата над 1 800лв. до предявения от 10 000лв.
от П.М.Б., ведно със законна лихва от
22.12.2018г. до изплащането й; за разликата над 900лв. до предявения от
10 000лв. А.Г.И., ведно със законна лихва от 22.12.2018г. до изплащането
й.
ОСЪЖДА ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да плати на адв. В.О. ЕГН **********, БУЛСТАТ **********,***,
адвокатско възнаграждение от 879лв. за
предоставена безплатна правна защита по делото на ищеца В.Г.И. ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да плати ПОС на осн. чл.78 ал.6 от ГПК сумата от 146.49лв. разноски за депозити и сумата от 1300лв.
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА В.Г.И. ЕГН **********
***, Й.И.С. ЕГН ********** ***, П.М.Б. ЕГН ********** ***, и А.Г.И. ЕГН **********,***,
всички със съдебен адрес ***, чрез адв. В.О., да
платят на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Стефан Караджа“ № 2, разноски по делото от 229.70лв.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ
СОФИЯ, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ № 3, и
адрес за кореспонденции гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет.5.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: