РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. гр. Хасково, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101752 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от В. П. В. с правно основание чл. 200, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно
управление – Хасково.
Ищцата твърди, че от 14.05.2001 г. наследодателят А. С. Д. бил в трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Изпълнител пътен надзор“ по силата на трудов
договор № 11 от 14.05.2001 г., изм. с допълнително споразумение № 14 от 05.01.2019 г., за
заемане на длъжността „изпълнител", в Отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности" - РПС -
Хасково, за неопределен срок и 8-часово работно време. На 24.04.2020 г. той бил
разпределен и изпълнявал работните си задължения на случайно работно място - път 1-5, км.
282 на пътен възел Димитровград, локално в дясно на ската /преди с. Крепост/, заедно с
двама преки ръководители - отговорниците П. И. Н. и И. Х. И. и работника Б. Ф. Ф..
Работата се състояла в изрязване на клони и издънки от нискостъблени дървета и работните
задължения били разпределени, като Б. Ф. имал задължение да изрязва клоните на дърветата
с моторен храсторез, а А. Д. трябвало да събира и изхвърля падналите и изрязани клони и
храсти от дърветата на определено място за извозването им. Около 11:00 часа Б. Ф. се
преместил и тъкмо започнал да реже, като видял, че А. Д. изведнъж извикал и се хванал за
бедрото на десния си крак, в този момент бил на около 2 метра от него. При отиването си до
него да види какво се случва, той видял на дясното бедро отзад на А. Д. рана с големина
1
около 5 сантиметра. Д. му казал, че го порязал и не знаел как се е случило. Веднага, след
като разбрал за получената порезна рана, причинена от моторния храсторез, Б. Ф. сложил А.
Д. да легне на земята и му превързал крака с тениска, която свалил от пострадалия, а
ръководителя П. Н. веднага се обадил на ЕЕНСП тел. 112. А. Д. бил в съзнание през цялото
време до идването на линейката. При пристигането им на място медицинският екип от
ЦСМП Хасково - филиал Димитровград установил диагнозата: Порезна рана на артерията
феморалис. Хеморагичен шок. Д. бил веднага транспортиран с линейката до Спешно
отделение на МБАЛ „Хасково“ АД, където му бил сложен турникет и били хванати още два
венозни пътя. По спешност той бил транспортиран с линейка и медицински екип до
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където бил приведен веднага в шоковата зала за
операция, но на място било установено, че бил постъпил в шокова зала в клинична смърт, с
голяма разкъсно-контузна рана в областта на дясно бедро. Били проведени
животоспасяващи медицински процедури от екип на КАИЛ, но А. Д. починал същия ден в
13:15 часа от телесните увреди получени при трудовата злополука. Съгласно изготвеното
съобщение за смърт установената причина за смъртта била „Остра кръвозагуба", дължаща се
на разкъсване на големи кръвоносни съдове на бедрото, следствие инцидент с моторен
храсторез. Причината за смъртта била установена с аутопсия и тя била настъпила от трудова
злополука. За настъпилата смърт бил съставен Акт за смърт № 0463 от 25.04.2020 г. издаден
от Община Пловдив. Директорът на Областно пътно управление – Хасково декларирал така
настъпилата трудова злополука и по случая била извършена проверка от компетентното ТП
на НОИ – Хасково, като след извършеното разследване на трудовата злополука на
24.04.2020 г. бил издаден Протокол № Ц5103-26-2 от 22.05.2020 г. С Разпореждане №
Ц5104-26-2-10 от 22.05.2020 г. било прието, че злополуката, станала с А. Д. била трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Вследствие на така настъпилата трудова злополука на
ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание и
влошено емоционално състояние. Тя изпаднала в стрес, не можела да спи нощем и често
сънувала кошмари. Получила няколко нервни кризи, което наложило да приема
успокоителни лекарства. Ищцата и племенникът А. Д. били много близки и се грижили
един за друг, били като майка и син и като едно семейство, тъй като той бил сирак. Той
помагал морално и финансово, като след смъртта му освен страданията и негативните
емоции ищцата изпаднала в изключително трудно финансово състояние, тъй като
финансовото осигуряване на семейството се осъществявало основно от А. Д.. Ищцата имала
заболявания - двустранна глухота, увреждане на междупрешленните дискове в лумбалния
отдел на гръбначния стълб с хронична радикулопатия и деформираща спондилоаптроза,
удостоверено с ЕР на ТЕЛК и определено пожизнено. Поради особеността на заболяванията
й, тя имала още по-голяма нужда от помощ, тъй като нея се грижел основно племенника .
Сочи се и че до настоящия момент ответното дружество, в качеството си на работодател на
починалия, не било заплатило обезщетение за претърпените от трудовата злополука
неимуществени вреди - болки, страдания и влошено емоционално състояние от смъртта на
наследодателя , поради което за нея бил налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
2
осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и влошено емоционално състояние
в следствие на гореописаната трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на увреждането - 24.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. На първо място се поддържа, че
макар наследник по закон на пострадалия, ищцата не попадала в кръга на лицата, които
следва да бъдат обезщетени от загубата на пострадалия по чл. 200, ал.1 КТ. Тя била негова
леля и като такава не била част от най-близкия родствен и семеен кръг, а и нямало данни
дали връзката помежду им се характеризирала с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Твърди се, че между нея и А. Д. съществували отношения, не по-
различни от обичайните за българския бит и култура, като същите не се характеризирали с
изключителност, трайност и дълбочина, така че да обусловят правото й на обезщетение.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение, като се прави възражение за
прекомерност на същото, тъй като било неоснователно високо и не кореспондирало с
приложимите с приложимите в случая правни норми и с обстоятелствата по делото. Ищцата
и пострадалия не живеели в едно домакинство, а тя живеела отделно, в друго населено
място, а доводът за изпадане в изключително тежко финансово състояние след неговата
смърт се явявал неоснователен, тъй като предявеният иск бил за претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания, а и не били налице данни починалия да е полагал грижи за
издръжката на ищцата. Поддържа се, че в случая било налице съпричиняване от страна на
починалия, поради виновно поведение от негова страна, изразяващо се в неспазване на
инструкциите на Службата по трудова медицина, Инструкция за безопасност при работа с
храсторез и инструкциите по периодичен и ежедневен инструктаж. Наследодателят на
ищцата бил в опасна близост с работещия с моторен трион служител, който не е имал
видимост за наличие на хора зад гърба му. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли
предявения иск и да присъди на ответното дружество направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверение за наследници изх. № 33/11.05.2020 г. и препис-
извлечение от акт за смърт № 0463/25.04.2020 г. се установява, че ищцата е наследник по
закон на А. С. Д. /негова леля/, починал на 24.04.2020 г. в гр. Пловдив.
От трудов договор № 11/14.05.2001 г. и допълнителни споразумения към него се
установява, че А. С. Д. е работил при ответника на длъжност „Изпълнител“.
С декларация вх. № Ц5101-26-9/29.04.2020 г., подадена от ответника, е декларирана
описаната в исковата молба злополука.
С Разпореждане № Ц5104-26-10/22.0.2019 г. на НОИ ТП-Хасково декларираната
злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, като за резултатите от извършеното й
3
разследване е изготвен Протокол № 5/19.02.2010 г.
От приетите Инструкция за безопасност при работа с храсторез, извлечения от
Книгите за инструктаж по безопасност и здраве при работа, и служебна бележка №
33/14.05.2001 г. се установява, че на А. С. Д. са проведени начален и периодичен такъв,
както и че е запознат с Инструкцията, доколкото в същите има негови подписи, които не са
оспорени.
С Експертно решение № 1226/30.05.2014 г. на ТЕЛК-Кърджали на ищцата е
определена 62 % т.н.р., с водеща диагноза „смесена звукопроводна и невросензорна
глухота-двустранна”.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Д. В., И.
Х. И., М. Х. К., П. И. Н.. Показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните
заседания, проведени на 23.12.2021 г. и на 07.02.2022 г. /л. 98 – л. 100 и л. 103 – л. 105 по
делото/, поради което не следва да се излага отново съдържанието им, като при
необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен, като съображенията за
това са следните:
За да бъде уважена така предявената претенция следва да са налице кумулативно
следните предпоставки, предвидени в горепосочената законова разпоредба, а именно:
съществувало трудово правоотношение между наследодателя на ищцата и ответника,
настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО, при която е причинена смъртта на
работника/служителя, претърпени от ищцата неимуществени вреди и причинна връзка
между тях.
С Определение № 762/15.10.2021 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, а и от събраните писмени доказателства се установява, че А. С.
Д. е работил при ответника по трудов договор, като по време на действието му – на
24.04.2020 г., около 11 ч., и при изпълнение на работните му задължения на път 1-5, км. 282
на пътен възел Димитровград, локално в дясно на ската /преди с. Крепост/, е претърпял
трудова злополука, вследствие на която е настъпила по-късно смъртта му.
На следващо място, няма спор, а и от удостоверение за наследници изх. №
33/11.05.2020 г. се установява, че ищцата е негов наследник по закон, поради което и по арг.
от разпоредбите на чл. 200, ал. 5 и чл. 202 КТ се явява активно легитимирана да претендира
обезщетение от работодателя за неимуществени вреди от трудовата злополука. В тази
връзка следва да се отбележи, че в задължителната съдебна практика са приети
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на такова обезщетение.
4
Съгласно т. 2 на раздел III от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния
съд /ППВС/, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, каквото безспорно е
и трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. С ППВС № 5 от 24.11.1969 г. тя е допълнена в следния смисъл:
имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане,
както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Освен това в задължителната съдебна практика се приема и че претенцията по
чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване
по ЗН, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова
злополука.
В настоящия случай действително ищцата не се е намирала в най-близко родство с
починалия работник на ответника, но от събраните по делото гласни доказателства съдът
приема за установено по несъмнен начин, че между тях е съществувала изключително
близка житейска връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите в
българските семейства отношения между леля и племенник. За силата на тази връзка съдът
ценни най-вече показанията на свидетелите С. Д. В. и М. Х. К., които следва да се
кредитират, тъй като са логични и последователни, резултат са на непосредствени лични
възприятия, а и липсват данни те да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са
недобросъвестни, респ. да изопачават изнесените от тях факти, а свидетелите И. Х. И. и П.
И. Н. нямат толкова конкретни и подробни наблюдения върху личните отношения на
починалия с ищцата и всъщност възпрозвеждат това, което той им е споделял, а и първият
от тях сам признава, че от години са били във влошени отношения. От кредитираните гласни
доказателства се установява, че А. С. Д. е бил привързан към В. П. В., тъй като бил сирак,
постоянно са си гостували, грижили се един за друг – той оставал при нея в гр. Кърджали, тя
му готвела, а своя страна разчитала на подкрепата му, той й помагал, празнували заедно
рождените му дни в гр. Кърджали и т.н. При това положение е напълно логично да се
приеме, че внезапната му смърт е причинила на ищцата морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Освен това претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесната
трудова злополука и тяхната пряка и непосредствена връзка с увреждането се установяват в
случая и от показанията на свидетелите С. Д. В. и М. Х., според които тя преживяла тежко
смъртта на племенника й и изпаднала в състояние на депресия. Доколкото претърпените
5
вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и при определяне размера
на дължимото обезщетение за тях следва да се изхожда от установения в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД критерий за справедливост, на основание чл. 212 КТ. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението. С оглед възрастта на ищцата и на починалия - 75
години, съотв. 56 години, изключително близките им отношения, в които са се намирали,
вида и характера на причиненото увреждане - внезапна и неочаквана смърт, която е едно
необратимо състояние и има траен отпечатък в душевното състояние, продължителността и
интезивността на претърпените болки и страдания – повече от година и половина към
момента, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния
момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на ищцата за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на А. С. Д. в следствие на процесната трудова злополука
следва да й бъде престирана сума в размер на 20 000 лева.
Присъждането на пълния предявен размер от 100 000 лева не би отчитало безспорно
установените обстоятелства, че ищцата и починалия й наследодател са живеели в различни
населени места, че В. П. В. има свое семейство – две дъщери, поради което е логично от
житейска и правна гледна точка да се приеме, че е изградила особено близки духовни и
емоционални връзки най-вече с членовете на своето семейството, респ. че следва да разчита
именно на тяхната морална и материална подкрепа, както и не е лишена от житейска опора
след смъртта на племенника си. Поради това преживените от нея негативните емоции от
загубата на А. С. Д., както и последващите промени в поведението й вреди няма как да
бъдат еквивалентни на неимуществените вреди при смърт на родител или дете, а и те са
присъщи при сходна на установената по делото емоционална близост между роднини.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответника, че в случая пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност при настъпването й.
Това е така, защото от приетите и неоспорени Инструкция за безопасност при работа с
храсторез, извлечения от Книгите за инструктаж по безопасност и здраве при работа, и
служебна бележка № 33/14.05.2001 г., както и от показанията на свидетелите И. Х. И. П. И.
Н., които в тази им част следва да се кредитират като логични и последователни, плод на
непосредствени лични възприятия, кореспондиращи както помежду си, така и на събраните
по делото писмени доказателства и неопровергаващи се от други такива, се установява, че
на него са били провеждани от работодателя инструктажи за работата; че при увреждането
му е извършвал дейност от обичаен характер; че той е пренебрегнал известните му правила
за безопасност и не е проявил необходимото старание, тъй като е бил на разстояние по-
малко от 15 метра от мястото на работещия с храстореза, а опасността от тази ситуация е
могла да бъде предвидена и при елементарно положена грижа, и по този начин самонадеяно
се е поставил в състояние на повишен за живота и здравето си риск. Ето защо съдът приема,
че в случая наследодателят на ищцата действително е имал поведение, при което не е
положил грижата, която и най-небрежният работник не би положил в подобна ситуация, в
6
какъвто смисъл следва да се разбира понятието „грубата небрежност“ по чл. 201, ал. 2 КТ
съгласно трайно установената и задължителна практика на ВКС. С оглед на изложеното
дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени
вреди следва да бъде намалено с 50 %, който процент следва да се отчете като
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
При това положение крайният размер на обезщетението, което ответникът дължи на
ищцата за причинените неимуществени вреди, и което следва да й бъде присъдено възлиза
10 000 лева.
По тези съображения съдът счита, че искът следва да бъде уважен за горепосочената
сума, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 100 000 лева –
да бъде отхвърлен.
Тя е дължима ведно с поисканата законна лихва върху нея от 24.04.2020 г. - датата на
увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, но на ищцата не
следва да й бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния й представител следва да бъде
присъдена сумата от 830 лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, а именно
сумата от 360 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, за възнаграждение на един
адвокат, като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност се явява
несъстоятелно, тъй като то не надхвърля минималния такъв, определен в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна такса върху уважения размер на
предявения иск, а именно сумата от 400 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управнение –
Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
бул. „Съединение" № 38, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на В. П. В., ЕГН:
**********, адрес: гр. ****************, съдебен адрес: гр. **************, сумата от 10
7
000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и влошено емоционално състояние от смъртта на наследодателя й А.
С. Д. в следствие на трудова злополука от 24.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на увреждането - 24.04.2020 г. до окончателното й изплащане, като
иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 100 000,00 лева,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управнение –
Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
бул. „Съединение" № 38, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на адвокат Я. М. С. от Адвокатска колегия – София, служебен адрес: гр.
**************, сумата от 830,00 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН: **********, адрес: гр. ****************, съдебен адрес:
гр. **************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура" - Областно пътно управнение – Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 38, сумата от 360,00
лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управнение –
Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
бул. „Съединение" № 38, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд – Хасково сумата от 400,00 лева, представляваща дължимa държавнa
таксa по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
8