М О Т И В И
към присъда № 79 от 06.04.2017 година, по
н.ч.х.дело № 3002/2016 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от И.К.Ч. против Г.И.Т., роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, пенсионер, вдовец, неосъждан, ЕГН **********
за това, затова, че на 15.07.2016 година в град Стара Загора е нанесъл обида на
И.К.Ч., изразяваща се в казване на думите – „Простачка с простачка” –
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, както и че на 16.07.2016 година е причинил
лека телесна повреда на И.К.Ч., изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявените
от И.К.Ч. против подсъдимият граждански искове за сумата от по 1500 лева всеки,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
претърпени болки и страдания причинени от престъпното деяние по чл.130 ал.1 от НК и от това по чл.146, ал.1 от НК. На основание чл.60 и следващите от НПК,
съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител И.К.Ч..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец адвокат Е.Н. в съдебно заседание заявяват, че
поддържат повдигнатите с тъжбата обвинения срещу подсъдимият по отношение на двете
деяния, както и предявените граждански искове, като пледират подсъдимият да бъде
признат за виновни по така повдигнатите обвинения, както и предявените
граждански искове да бъде уважени в пълен размер.
Подсъдимият Г.И.Т.
не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан, а предявените против
него граждански искове – отхвърлени.
Защитникът на
подсъдимият адвокат П. ***, оспорва така повдигнатото обвинение и пледира за
оправдателна присъда, като по отношение на предявените против подсъдимите
граждански искове взема становище, че същите следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
Изслушана е и
съдебно – медицинска експертиза. Експерта заяви в съдебно заседание, че
поддържа представеното заключение.
Съдът, след
като взе предвид обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Страните по
делото са съсобственици на дворно място, находящо се в град Стара Загора и
живеят в него в обособените си за това жилища там. Помежду им съществувал
конфликт са голяма давност. Този конфликт от време на време прераствал в словестна агресия между двамата. С оглед възникналите
несъгласия по ползването на общия имот и живеенето в него са подавани множество
жалби до различни институции. Именно въз основа на това съдът прие наличието на
конфликт между страните с голяма давност. Ето защо между тях се породило
напрежение.
На 15.07.2016
година пак във връзка с ползването на общия двор, между частния тъжител и
подсъдимия възникнал конфликт с разменени словесни реплики от двете страни. В
тази връзка частния тъжител твърди, че била наречена от подсъдимия „Простачка с
простачка”. Това обаче не се потвърди от събраните по делото доказателства и
съдът намери обвинението в тази насока за недоказано.
На другия ден
сутринта – 16.07.2016 година, около 09.30 часа, подсъдимия закачил найлони на
оградата в двора. Частната тъжителка отишла до оградата и започнала да откача
найлоните, тъй като считала че и спирали въздуха към жилището. Във възникналата
разправия, подсъдимия ударил с бастуна си частната тъжителка в главата.
Частната тъжителка залитнала и се хванала за стената на жилището си за да не
падне на земята. В този момент чула, че свидетелката И.К. – друг съсобственик в
имота, викнала на подсъдимия да не удря повече. Свидетелката излезнала от
жилището си и отишла да помогне на пострадалата. Тъй като на частната тъжителка
и било лошо и вдигнала кръвно от удара, се обадили на бърза помощ. На место
пристигнал лекарски екип, който извършил преглед издал съответния фиш за спешна
медицинска помощ предоставен като доказателство по делото. Впоследствие
частната тъжителка си извадила и СМУ № 23 от 2016 година, също представено по
делото като доказателство.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза,
изготвена от експерта д-р Т.Т.С., от заключението на която се установява, че И.К.Ч.
е получила следните травматични увреждания: „Контузия на главата изразяваща се
в травматичен оток и кръвонасядане в теменната област на главата. Анамнестични данни за претърпяно лекостепенно
мозъчно сътресение.”.
Съдът изцяло
възприема заключението на съдебно – медицинската експертиза, тъй като същото е
компетентно, мотивирано и добросъвестно дадено, а и не беше оспорено от
страните в наказателния процес. С оглед на това съда приема за безспорно
установено по делото, че на Ч., в резултата на нанесеният й от Г.Т. удар, е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в
„Контузия на главата изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане в
теменната област на главата. Анамнестични данни за
претърпяно лекостепенно мозъчно сътресение.”, с което
е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Ч..
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели И.Г.К., К.П.Х., Н.П.П., И.Г.Т., М.Г.И.,
М.С.Д., К.Х.Д. и Г.С.М., заключението на съдебно – медицинската експертиза,
съдебномедицинското удостоверение на живо лице под № 23/2016 година и от
другите събрани в наказателното производство доказателства.
Предвид така
изложената фактическа обстановка, изградена на базата на събраните по делото
доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Г.И.Т.
е автор на леката телесна повреда причинена на пострадалата И.К.Ч.. Изложеното
в тъжбата се потвърди от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. На първо място това е заключението на назначената по делото СМЕ,
от заключението на която, съдът приема за несъмнено установено, че на
посочената дата пострадалата е получила описаното в тъжбата травматично
увреждане. Вещото лице е категоричен че тези наранявания, мога да се получат по
начина описан там. От друга страна в подкрепа на това са и показанията на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелката К. е била пряк очевидец на
случилото се. Там са присъствали и свидетелите П. и Т., които не отричат
възникналия конфликт и това че след удара пострадалата е извикала. Свидетелката
Х. в показаният си разкрива и периода за който пострадалата се е възстановила
от нанесената и травма. В тази насока са и показанията и на свидетелите И., Д.,
Д. и М., който разкриват наличния между страните конфликт. Не се събраха
противоречиви доказателства в тази насока което да налага отделното им
обсъждане.
Също така,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства, не се доказа по несъмнен
начин, че подсъдимият е нанесла обида на частната тъжителка И.К.Ч., изразяваща
се в казване на думите „Простачка с простачка”. Нито един от разпитаните по
делото свидетели, не е бил свидетел на това. Събраха се данни за множество
обиди и конфликти между страните но точно за тази обида доказателства по делото
не се събраха.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема, че подсъдимия Г.И.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.130,
ал.1 от НК, като на 16.07.2016 година в град Стара Загора е причинил лека
телесна повреда на И.К.Ч., изразяваща се в временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на Ч.. От субективна страна, деянието е извършено виновно,
под формата на пряк умисъл.
При така
установеното съдът приема, че подсъдимия Г.И.Т. не е осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна елементите на състава на чл.146, ал.1 от НК, като на 15.07.2007 година в град Стара Загора не е нанасял обида на И.К.Ч..
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК, предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или с пробация.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимият и
добрите характеристични данни на същият. Отегчаващи вината обстоятелства не се
установиха по делото.
Съдът като взе предвид това, че Г.И.Т. не е
осъждан за престъпление от общ характер и няма данни да е освобождаван до сега
от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за
същото се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години, или друго по
леко наказание, съдът на основание чл.78а НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева
при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Съдът
като взе предвид, че по делото не се доказа обвинението повдигнато против Т. за
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, намери че следва да го признае за НЕВИНОВЕН
за това, че на 15.07.2016 година в град Стара Загора е нанесъл обида на И.К.Ч.
и го оправда за повдигнатото обвинение по чл.146, ал.1 от НК
На
основание чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият Г.И.Т. направените
по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 50 лева.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати на частната тъжителка направените от нея разноски
по делото в размер на 624.50 лева.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът присъди в полза на подсъдимия Г.И.Т.
направените от него разноски в размер на 200 лева, като осъди частната
тъжителка И.К.Ч. да му ги заплати. Осъждането в тази насока е с оглед
признаването му за невиновен в за едното обвинение.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалата частна тъжителка И.К.Ч. срещу подсъдимият Г.И.Т.
за сумата от по 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
за причинените й с престъпленията неимуществени вреди. По отношение на обвинението
по чл.146, ал.1 от НК, с оглед признаването на подсъдимия за невиновен и
оправдаването му по него, този граждански иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. По отношение на другия, съдът намира следното: в настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца.
При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в
чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост,
съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалата е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съдът, като
взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за
справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалата
болки следва да се присъди обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 16.07.2016
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера
от 1500 лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАОЙНЕН СЪДИЯ: