Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 05,01,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-14 състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 2942 по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от „У.Б.“ АД срещу В.Р.Н. и Р.В.Н. иск с пр.кв.чл.135, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира обявяване за
недействителен спрямо ищеца на договор
за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на НИ с № 20,
том І, рег. № 0923, дело № 18 от 24,03,2015год. на нотариус А.Г., с рег. № 437
при НК, по силата на който В.Р.Н., в качеството на дарител, прехвърля на баща
си Р.В.Н., в качеството на надарен, правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „********, представляващ „Източно детско“ жилище, със степен на
завършеност „груб строеж“, с площ от 232 кв.м., представляващо мезонет на три
нива, разположен в югоизточната част на сградата и подробно индивидуализиран в исковата
молба, представляващ самостоятелен обект с предназначение „жилище“, изнесено
като имот с идентификатор №
68134.1972.2850.4.3., с брой нива на обекта – 3 и площ по документи – 232
кв.м., с прилежащи части съгласно ИМ, заедно със съответните ид. части от
правото на строеж и ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземления
имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 1798кв.м. – отново
индивидуализиран в ИМ.
Релевират се доводи, че ищецът се легитимира като
кредитор на ответника В.Р.Н. за вземане, произтичащо от Договор за банков
револвиращ кредит № SB0000000000030007201/26,07,2013год., по силата на
който Банката е отпуснала на ‚А.М.К.“ ООД, в качеството на кредитополучател,
кредит в размер на 300000евро. Съгласно т. 16.3. от договора ответникът В.Р.Н.
се е задължил да отговаря като солидарен длъжник за погасяване на задълженията
по кредита. Поддържа се договорът за кредит да е изменян с подписани между
страните 5 /пет/ анекса, като съгласно последния- Анекс № 5/26,09,2013год.
крайният срок за погасяване на дълга е 31,10,2016год. Поради неплащане на
падежа на дължимите суми, ищецът се е снабди със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени
по ч.гр.д. № 65155/2016год., ГО, 155-ти състав на СРС.
Поддържа се датата на атакуваната сделка-24,03,2015год., да кореспондира с
периода на спиране на обслужване на вноските по кредита – датата на първото
просрочие е два месеца след сделката – на 21,06,2015год. Сочи се първите
затруднения на длъжниците по кредита да се започнали още през 2014год., във
връзка с което е бил подписан Анекс № 1 от 25,07,2014год., с който е
предоговорен крайният срок за погасяване на дълга. Твърди се процесната сделка
да е увреждаща за кредитора и сключена с цел да се избегне принудително
изпълнение върху прехвърленото имущество на солидарния длъжник- ответник по
делото. Поддържа се, че знанието на страните по сделката за увреждане на
кредитора се предполага, с оглед родствените отношения между тях /баща-син/.
Горните обстоятелства обосновават наличието на
фактическият състав на чл.135 от ЗЗД.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът – В.Р.Н., в указания законоустановен
срок по реда на чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, в който поддържа
становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на исковата
претенция. Не претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника Р.В.Н., в който е изложено становище за
нередовност на исковата молба и неоснователност на исковата претенция. Поддържа
се атакуваното прехвърляне на процесния имот да е законосъобразно и
добросъвестно извършено. Твърди се да липсва намерение за увреждане на Банката-
релевантно обстоятелство за основателността на иска предвид извършването на
оспорената сделка преди възникване на вземането на кредитора. Не се оспорва
длъжниците по сочения от ищеца договор за револвиращ кредит да са изпитвали
затруднения при погасяване на месечните вноски, но се поддържа същите да са
започнали месеци след сключване на прехвърлителната сделка. Към месец април,
2016год. всички дължими вноски и част от главницата са изцяло погасени. Твърди
се към датата на сключване на договора за дарение дареният да не е знаел за
сключения договор за кредит с банката, поради което липсва намерение за
увреждане. Поддържа се с оглед цялостното финансово състояние на длъжника – В.Н.,
наличието на други обезпечения и специфичните условия, при които е отпуснат
кредитът, дарението да не уврежда интересите на кредитора-ищец. Освен това се
сочи сделката да е извършена с цел уреждане на финансови взаимоотношения между
страните – погасяване на парични задължения на дарителя към надарения, т.е.
липсва намаляване на имуществото на длъжника.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност
на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените доказателства
се установява, между „У.Б.“ АД и А.М.К. ООД-кредитополучател на 26,07,2013год. e сключен Договор за револвиращ кредит,
по силата на който Банката, в качеството на кредитодател e
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 300000евро, със срок на
издължаване 31,07,2014год. Съгласно чл. 8 от договора, кредитът се обезпечава със
залог по реда на особените залози и по реда на закона за договорите за финансови обезпечения. В.Р. Н. е солидарен длъжник по сключения договор.
С
анекс №1/25,07,2014год., анекс №2/29,07,2015год., анекс №3/27,08,2015год.,
анекс №4/30,08,2016год. и анекс №5/29,09,2016год. е продължаван уговорения срок
за погасяване на дълга до 31,10,2016год.
Предвид липсата на изпълнение на задълженията по кредита кредиторът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
гр.д.№65155/2016год. по описа на СРС, 155 състав на 25,11,2016год.
С Нотариален акт № 20, том І, рег.№ 0923,
дело № 18/24,03,2015год. В. Р. Н., в качеството на дарител е прехвърлил,
чрез договор за дарение на Р.В. Н. /дарен/,
описания в същия недвижим имот.
На основание чл.146 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството В.Р.Н. и Р. В.Н. да са в родствена връзка- син и родител
/в този смисъл протоколно определение от
04,12,2017год. постановено по реда на чл.146 ГПК- л.115/.
По делото са приложени доказателства
сочещи на сключен договор за кредит между Сосиете женерал експресбанк и Р. В.Н., касаещи предоставяне на средства за
строителство на недвижимия имот, предмет на прехвърлителната сделка, с оглед
наведените твърдения за съществуващи финансови отношения между страните по
договора за дарение, както и за извършени от ответника Р.Н. разходи по
строителството, които настоящия състав намира за ирелевантни за предмета на исковата претенция.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството е
иск с правна квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за прогласяване относителна недействителност спрямо ищеца на
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 20, том І, рег.№ 0923, дело №
18/24,03,2015год., по силата на който В.Р. Н. дарява на Р. В. Н.,
описания в същия недвижим имот.
По
основателността на иска:
Релевантните факти обуславящи
основателност на исковата претенция са установяване качеството кредитор за
ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество,
увреждане на кредитора от извършеното разпореждане- т.е. последното да
осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата на
кредитора спрямо ответника-длъжник и знание на длъжника относно увреждане интересите
на кредитора. Същите са в тежест на ищеца.
Неоснователни са доводите на ответната страна
за правна квалификация съобразно чл.135, ал.3 от ЗЗД, в който случай елемент от фактическия
състав на правната норма е намерение за увреждане от страна на ответниците. С
оглед изложените обстоятелства в исковата молба и изрично заявеното в съдебно
заседание от 04,12,2017год. е видно ищецът да обосновава качеството кредитор по
силата на сключен договор за кредит от 26,07,2013год., преди разпоредителната
седлка извършена на 24,03,2015год. Обективното установяване на релевантните
факти е от значение за основателността на исковата претенция.
В тежест на ответника по делото е да установи
релевираните възражения относно обстоятелството, към кой момент ищецът се легитимира
като кредитор, липса на увреждане на кредитора.
Предявения иск има за цел да обезпечи възможността
на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за
дълга срещу предмета на разпореждането.
На първо място съдът намира за установен първия
елемент от фактическия състав на правната норма или качеството кредитор на
ищеца „У.Б.“ АД. Качеството „кредитор" е обусловено от съществуването на субективно
материално (притезателно или потестативно) гражданско право, противопоставимо
на ответника-длъжник, което трябва да е действително. В
конкретната хипотеза качеството кредитор за ищеца възниква със сключване на
договора за кредит и предоставяне на сумата на кредитополучателя, а не е
обусловена от настъпване на падежа на дължимите вноски, респективно снабдяване
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ирелевантно за основателността на
иска по чл.135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало, да е
действително и да не е погасено, чрез някой от предвидените в закона
правни способи. Ирелевантно в процесната хипотеза е и
обстоятелството, че част от вноските по кредита са погасявани в срок, тъй като
банката е кредитор относно цялата отпусната сума, независимо дали падежът на
вноските е настъпил. Без значение е и обстоятелството дали действително са били налице предпоставките
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което възраженията на
ответниците в тази насока са неоснователни. Обявяването на предсрочна изискуемост
представлява изменение на договор за вече възникнало и съществуващо вземане
т.е. качеството „кредитор“ имат и кредитодателите по договори за кредит, чиято
предсрочна изискумост не е обявена /в този смисъл е Решение № 362 от
16.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2574/2015 г., IV г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Единствено в хипотезата на отречено със
сила на присъдено нещо вземане, съдът следва да отрече качеството кредитор на
ищеца. В производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за
съществуването на вземането и доказателства формално материализиращи основание
на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на
кредитора-ищец. Евентуалното последващо решение, с
което е отречено качеството кредитор за ищеца не е в противовес с последиците на предходно
постановено решение, с което е уважен иск с пр.осн.чл.135 от ЗЗД, тъй като
последното има за последица единствено обявяване на относителна
недействителност само по отношение на кредитора на сделка между длъжника и
трето лице, с която кредитора е увреден. Безспорно в съдебната практика
се приема, че самата сделка е действителна. При уважаването
на иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът- ищец по
паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то
е преминало в патримониума на трето лице. При последващо решение, с което е отречено качеството кредитор на ищеца
отпада непротивопоставимостта на сделката спрямо него, доколкото правата на
кредитора не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото предмет на сделката
само на основание уважен иск по чл.135 от ЗЗД, без наличие на изпълнителна сила
на осъдително решение при оспорване от страна на длъжника на вземането
обуславящо активната легитимация на ищеца.
В процесния случай, с оглед
събраните доказателства по делото е видно, че качеството кредитор на Банката
произтича от договор за револвиращ кредит от 26,07,2013год., по силата на който
Банката е отпуснала кредит, за който В. Р. Н. се
е задължил солидарно с кредитополучателя в размер на 300000евро. Правоотношенията
възникнали във връзка с договора стоят извън предметния обхват на проверката на
съда в настоящото производство, включително възникнала ли е предсрочна
изискуемост на вземането и др.
С оглед горното съдът приема, че
ищецът се легитимира като кредитор на ответника В. Н. относно парично задължение по договор за
кредит от 26,07,2013год.
Безспорно по делото е извършеното разпореждане със
собствено на длъжника В. Н. имущество
–процесния недвижим имот след възникване на вземането, а именно на 24,03,2015год.
Увреждането на кредитора, като елемент от
фактическият състав на иска по чл.135
от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените правни действия длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява
или обременява имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване
на кредиторите. Увреждане има винаги
когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и
когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е процесният случай.
Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество
и на каква стойност, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на кредитора-чл.133 от ЗЗД, поради което право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество -
дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично
такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. /Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о.,
ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Неоснователно е и релевираното
възражение, че сумите предмет на отпуснатия кредит са гарантирани от Европейски
инвестиционен фонд ,тъй като са
отпуснати по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на
българската икономика 2007-2013год.“. Посочения факт не променя пасивната материално правна легитимация на солидарния
длъжник.
Т.е. от събраните доказателства
настоящия състав намира да е налице увреждане на кредитора от извършеното
разпореждане.
Налице е и следващия елемент от
фактическия състав досежно знание на длъжника, че извършеното разпореждане
уврежда кредитора. За установяване на същото съдебна практика приема, че не е необходимо намерение за
увреждане на кредитора, а само наличието на знание, че лицето има кредитори,
които биха могли да се удовлетворят от имуществото му по реда на чл.133 от ЗЗД,
което безспорно съдът намира за установено, тъй като длъжникът към датата на
разпореждането -24.03.2015год. е знаел, че уврежда интересите на кредитора, тъй
като е бил страна по договор за кредит, задълженията по които не са били
погасени.
Доколкото атакуваната сделка е
безвъзмездна знанието на третото лице, в полза на което е извършено
разпореждането не е необходимо условие обосноваващо основателност на иска. Ето
защо доводите за незнание на приобретателя и приложение на презумпцията по
чл.135, ал.2 от ГПК са неотносими, доколкото същата намира приложение в
хипотезата на извършена възмездна сделка.
Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на правната норма съобразно чл.135, ал.1 от ЗЗД и исковата претенция като основателна следва да бъде уважена.
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2511,30лв. - държавна такса. Няма данни за
договорен и платен адв.хонорар, поради което не се присъжда.
С оглед изхода от спора на
ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителна на осн.чл.135,
ал.1 от ЗЗД спрямо „У.Б.“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „********, и съдебен адрес:***, извършената
между В. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** и Р. В. Н.,
с ЕГН: **********, адрес: ***, разпоредителна
сделка-обективирана в Нотариален акт №
20, том І, рег.№ 0923, дело № 18/24,03,2015год., по силата на който В.Р. Н. дарява на Р. В. Н.,
недвижим имот, а именно: ИЗТОЧНО ДЕТСКО“ ЖИЛИЩЕ, със степен на завършеност — „груб строеж“, с площ
от 232квадратни метра, представляващо мезонет на три нива, разположен в
югоизточната част на сградата на коти 0.00 (плюс минус нула) метра, + 2.80 (две
цяло и осемдесет стотни) метра и + 5.60 (плюс пет цяло и шестдесет стотни)
метра и обслужван от вътрешно стълбище, вход на жилището вторият в дясно, след
западният вход на сградата, (първият вляво от източния вход) и с допълнителен
самостоятелен вход от юг (през зимната градина), като част от жилището е и
склад на кота - 2.45 (минус две цяло и четиридесет
и пет стотни) метра, като жилището включва следните
помещения: склад от 12 (дванадесет) квадратни метра в югозападния ъгъл на
сградата и общи части; на кота 0.00 (плюс минус нула) метра: преддверие, WC, мокро
помещение, чайна, кухня, дневна с трапезария и кът с камина, зимна градина през
две нива, вътрешна стълба 1/4 (една четвърт) идеална част от вътрешния двор
(преддверие): на кота + 2.80 (плюс две цяло и
осемдесет стотни) метра: преддверие, баня - WC, работно място, библиотека, две спални, два дрешника,
лоджия в зимната градина,
самостоятелен достъп до семейната трапезария (над вътрешния двор), вътрешна стълба,
1/3 (една трета) идеална част от голямата семейна трапезария (над вътрешния двор/
и от източната и западната лоджии/тераси; на
кота +5,60метра: преддверие, дрешник, баня + WC, спалня, детска дневна, самостоятелен достъп до
библиотеката (над вътрешния двор), вътрешна стълба към долните нива, южна
лоджия, 1/3 (една трета) идеална част от библиотеката и от източната и
западната лоджии/тераси, а съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15
- 475427/29.12.2014 год. на АГКК, гр. София, по кадастрална карта и кадастрални
регистри одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011 година на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващо самостоятелен обект с предназначение ЖИЛИЩЕ, изнесено като имот с
идентификатор № 68134.1972.2850.4.3 (шестдесет и осем сто тридесет и четири,
точка, хиляда деветстотин седемдесет и две, точка, две хиляди осемстотин и
петдесет, точка, четири, точка, три), брой на нива на обекта — 3 (три), с
площ по документи: 232 квадратни метра, с прилежащи части: склад от 12
(дванадесет) квадратни метра и 1/4(една четвърт) идеална част от вътрешен двор,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1 (едно), на същия етаж —
имот с идентификатор № 68134.1972.2850.4.2 (шестдесет и осем сто тридесет и
четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и две, точка, две хиляди и
петдесет, точка, четири, точка, две), под обекта — няма, над обекта — няма; на
ниво 2 (две) — на същия етаж: имот с идентификатор № 68134.1972.2850.4.7
(шестдесет и осем сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и
два, точка, две хиляди осемстотин и петдесет, точка, четири, точка, седем) и
имот с идентификатор № 68134.1972.2850.4.2 (шестдесет и осем сто тридесет и
четири, точка, хиляда деветстотин и седемдесет и два, точка, две хиляди
осемстотин и петдесет, точка, четири, точка, две), под обекта — няма, над
обекта — няма и на ниво 3 (три) — на същия етаж: 68134.1972.2850.4.7 (шестдесет
и осем сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и два,
точка, две хиляди осемстотин и петдесет, точка, четири, точка, седем) и имот с
идентификатор № 68134.1972.2850.4.2 (шестдесет и осем сто тридесет и четири,
точка, хиляда деветстотин седемдесет и два, точка, две хиляди осемстотин и
петдесет, точка, четири, точка, две), под обекта — няма, над обекта — имот с
идентификатор № 68134.1972.2850.4.6 (шестдесет и осем сто тридесет и четири,
точка, хиляда деветстотин седемдесет и два, точка, две хиляди осемстотин и
петдесет, точка, четири, точка, шест), заедно със съответните идеални части от
правото на строеж и заедно с 1/2(една втора) идеална част от правото на
собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, целият с
площ от 1798 (хиляда седемстотин деветдесет и осем) квадратни метра, съгласно
Скица на поземлен имот № 15-475430/29.12.2014год. на АГКК, гр. София, а по
доказателствен акт с площ от 1 800 (хиляда и осемстотин) квадратни метра,
нанесен като имот с идентификатор № 68134.1972.2850 (шестдесет и осем сто
тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и два, точка, две хиляди
осемстотин и петдесет), със стар идентификатор № 68134.1972.221 (шестдесет и
осем сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и два, точка,
двеста двадесет и едно), идентичен с имот с номер по предходен план УПИ XIII-221 (тринадесет, отреден за имот с планоснимачен номер двеста
двадесет и първи), от квартал № 16 (шестнадесети) по плана на гр. София,
местност „Драгалевци-разширение-север“, при съседи на имота по скица: имот с
идентификатор № 68134.1972.1127, имот с идентификатор № 68134.1972.2851, имот с
идентификатор № 68134.1972.1157, имот с идентификатор № 68134.1972.163, имот и
идентификатор № 68134.1972.2896, с имот с идентификатор 68134.1972.162, имот и идентификатор № 68134.1972.1037.
ОСЪЖДА В. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** и Р. В. Н., с ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на „У.Б.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „********, и съдебен адрес:*** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 2511,30лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: