Р Е Ш Е Н И
Е № 300
19.12.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 524 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ТЕДИ СТИЛ 2007” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.П.Н., срещу решение №
347/24.04.2019г., постановено по т. д. № 1546/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от въззивника срещу „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано А.С.Г., за присъждане на сумата 25 100 лв.,
представляваща част от общо дължима договорна неустойка в размер на
751 800лв., по договор от 03.08.2017 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Поддържайки доводи за неправилност на решението,
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен. По същество се релевират доводи за неправилност на правните изводи
на окръжния съд за нищожност на договорната клауза за неустойка, на която е
основана осъдителната претенция. Претендира се и присъждане на съдебно-
деловодни разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, а процесуалното действие е потвърдено от органния
представител; същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „АГРОСТОР ЕНД
ТРЕЙД“ ЕООД не представя отговор и не изразява становище.
В проведеното открито съдебно заседание
в тази инстанция страните не се представляват.
За
да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Пред
Варненски окръжен съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, от „Теди стил 2007” ЕООД - с. Лозен, Община Столична, Област
София, срещу „Агрострой енд Трейд“ ЕООД – гр. Варна, за присъждане на сумата 25 100лв.,
представляваща част от уговорена неустойка в чл. 1, т. 4 от сключен между
страните Договор от 03.08.2017г., формирана от тройния размер на уговорен
задатък от 250 600 лв., при общ размер на задължението за неустойка за
сумата 751 800лв.
Ищецът
твърди, че процесният предварителен договор за продажба на недвижим имот в с.
Победа, Община Добрич, сключен между страните на 03.08.2017г., е бил прекратен
с негово едностранно изявление до насрещната страна, тъй като ответникът е нарушил
клаузите на чл. 1, т. 4 и чл. 2, т. 4 от договора. Като основание за
неизправността на ответника досежно задълженията му по посочените договорни
клаузи се сочи, че след сключването на договора е възникнал спор за парични
задължения на „Агрострой енд Трейд“ ЕООД към ЕТ „Хюлия – Васви Мехмед“, ЕИК
*********, за обезпечаването на които на 18.08.2017г. върху недвижимия имот,
който е следвало да бъде прехвърлен по нотариален ред до 05.09.2019г., е била
наложена възбрана.
Ответното
дружество не е намерено на вписания в търговския регистър адрес на управление,
като призовките са връчвани при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.
За да отхвърли
предявения осъдителен иск окръжният съд е приел, че не се установяват
предпоставките са възникване на задължение на ответника за заплащане на
неустойка, а именно договорът да е развален с едностранно изявление на купувача
поради виновно неизпълнение задълженията на продавача – ответник, както и че
клаузата на чл.
2, т. 4 от договора, в частта, с която едновременно със задължението за
връщане на задатъка, е уговорена неустойка в неговия тройния размер,
съставляващ половината от уговорената продажна цена, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
В обхвата на
служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че решението на ВОС е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
В първата инстанция по делото е постъпила молба от
трето лице – ЕТ „Хюлия – Васви Мехмед“, ЕИК *********, по чието искане е
наложена обезпечителната възбрана върху имота, предмет на процесния
предварителен договор, сочена в исковата молба като основание за развалянето на
договора между страните по спора. В молбата се излага, че предварителният
договор е симулативен, настоящият съдебен процес се води в пълен синхрон между
страните, всички документи са съставени за целите на процеса, по уговорка между
страните, за да се осигури основание и да се претендира присъдената по това
дело неустойка като претърпяна вреда по предявен иск от „Агростой енд Трейд“
ЕООД срещу ЕТ „Хюлия – Васви Мехмед“, по който е образувано т. д. № 150/2018г.
по описа на ОС- Силистра. Това трето лице не е поискало встъпване по реда на
чл. 218 ГПК като помагач на страна на ответника. Въпреки че представените с
исковата молба двустранно подписани писмени документи съдържат данни за
симулация, съдът не е валидно сезиран с възражение по валидността на процесното
правоотношение. Интерес от атакуване на симулативен съдебен процес ще има
третото за страните по същия лице, за да ревизира правните последици от
постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му
противопоставими. Такава симулативност може да се атакува само в отделно,
спрямо симулативния процес, тъй като тя предпоставя целена от всяка от
насрещните страни в същия симулативност, с цел възползване от постановения в
симулативния процес съдебен акт. Интересът на третото лице е предпоставен от
съществуването на крайния съдебен акт, който е в негова вреда, а не и от
висящия симулативен процес.
Решението по настоящия спор няма да обвърже ЕТ „Хюлия
– Васви Мехмед“, включително и в частта, с която следва да бъде прието за
установено възникването на правоотношение между страните по делото със
сключването на приложения към исковата молба предварителен договор, чиято
валидност не е оспорена.
Във въззивната жалба не са направени оплаквания по
отношение на направените фактически изводи в обжалваното решение. В отношенията
между страните е установено от съвкупната преценка на събраните в
производството доказателства, че процесният предварителен договор от
03.08.2017г. е за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. Победа, Община
Добрич, ведно с построената в него сграда, с продажна цена в размер на 1 500
000лв. Уговорено е даване на задатък на стойност 250 600лв., като купувачът се
е задължил да предостави на продавача стока – 700 тона пшеница, при единична
цена от 270лв. за тон и 220 тона царевица при единична цена от 280 лв. за тон. Останалата
част от цената следвало да бъде заплатена по банков път.
Предоставянето на задатък е уговорено, но такъв не е
предаден от купувача на продавача до датата 07.09.2017г. на която ищецът
отправя до ответното дружество изявление за разваляне на договора по вина на
продавача. Тази дата е два дни след определения от страните срок за сключване на
окончателен договор - 05.09.2017г., т. е. задатък не е предаден в рамките на
срока за сключване на окончателен договор. Липсата на изпълнение по отношение
реалното предаване на задатъка се установява от изявлението на купувача в
съобщението за прекратяване на договора / лист 11 от първоинстанционното дело/,
в което е посочено, че предвид прекратяването на правоотношението, задатъкът
няма да бъде предаден. Съществуването на предвидени от страните, в чл. 4 от
договора, приемо – предавателни документи, респ. фактури, които е следвало да
се издадат при реално предаване на задатъка, не се твърди.
Като недопустима тежест върху продавания имот по
смисъла на чл. 1, т. 4 от договора, купувачът е посочил налагане на
18.08.2017г. на обезпечителна възбрана върху имота по молба на съконтрахенд на
ответника - ЕТ „Хюлия – Васви Мехмед“.
Разпоредбата на чл. 2, т. 4 от договора, на която
ищецът основава претенцията си за присъждане на неустойка, гласи следното: „ В
случай, че до оформянето на този договор като окончателен върху имота, предмет
на договора се окаже налична каквато и да било вещна тежест, каквато страните
съгласно чл. 1, т. 4 считат за недопустима, купувачът има право едностранно да
развали договора, като при това продавачът му дължи връщане на задатъка и
неустойка в неговия трикратен размер. В чл. 1, т. 4 от договора страните
приемат, че до сключването на окончателния договор е недопустимо наличието на
неописана в договора тежест върху продавания имот. Неустойката, която страните
са уговорили при разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на
продавача по чл. 9, т. 1, а именно след подписването му да не извършва каквито
и да е действия на управление или разпореждане с имота, които биха попречили на
купувача да стане изключителен собственик на недвижимия имот, свободен от вещни
тежести и каквито и да е права на трети лица, е уговорена в по- нисък размер с
250 600 лв. в сравнение с тази, предвидена с неустоечната клауза на чл. 2,
т. 4, на която е основан иска. Същият размер на неустойки е уговорен в чл. 2,
т. 1 и т. 3 от договора, в случая на невярно деклариране от страна на продавача
на обстоятелства / наличие на възбрани, ипотеки, особени залози по ЗОЗ,
публични задължения в големи размери, образувани граждански, административни и
наказателни производства, производство за обявяване в несъстоятелност на
продавача и много други/.
Чл. 1, т. 4 от договора не предвижда някакъв вид
виновно неизпълнение от страна на продавача, при неизпълнението на което да
възникне право за развалянето му от насрещната страна. Доколкото в други,
посочени по – горе разпоредби от договора са предвидени фактически състави за
възникване на задължение за заплащане на неустойка за конкретни форми на
неизпълнение на договорни задължения, като са обхванати както поведение,
съставляващо невярно деклариране, и такова на съзнателни действия на продавача,
извършени след сключването на предварителния договор, в резултат на които върху
имота са наложени тежести, следва да се приеме, че чл. 1, т. 4 от договора не
държи сметка за това, дали налагането на „ недопустима вещна тежест“ се дължи
на виновно неизпълнение на договорно задължение на продавача или на действия на
трети лица. Размерът на неустойката при разваляне на договора по тази договорна
клауза е завишен в сравнение с тези, предвидени при различните форми на виновно
неизпълнение на договорни задължения. Същевременно, съгласно чл. 13, т. „а“ от
договора, нарушаването на условието, предвидено в чл. 1, т. 4 от договора, е посочено
като едно от основанията за прекратяването му, без задължение за неустойка, а
не за разваляне поради виновно неизпълнение на продавача.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи по предмета на спора:
Предпоставките за развалянето на двустранен
договор по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са: наличието на неизпълнение на
задължение от насрещната страна по договора по причина, за която длъжникът
отговаря, и изправността на страната, която иска развалянето. За да настъпи
правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е
доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с
предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение
или чрез безусловно изявление за разваляне поради невъзможност за изпълнение,
за което длъжникът носи отговорност при безполезност на изпълнението или при
уговорка за изпълнение непременно в определено време. По правило договорът за
продажба на недвижим имот не е фикс сделка по смисъла на чл. чл. 87, ал.2,
предл. 3 ЗЗД, освен ако страните не са му придали характер на такъв”.
Ищецът не доказва качеството си изправна
страна по договора, тъй като уговореният по сделката задатък не е предаден в рамките на срока за сключване
на окончателен договор, а съглашението за задатък е
реално – няма задатък докато имущественото благо не бъде предадено.
Изявлението на ищеца за разваляне на
договора не е основано на виновно поведение на ответника или проявена от него
друг вид недобросъвестност. Обстоятелството, че върху имота е наложена
обезпечителна възбрана от трето лице, не може да се квалифицира като виновно поведение
на продавача, предвидено в останалите разпоредби на договора. Всички проявни
форми на виновно неизпълнение на задължения са покрити с уговаряне на неустойки
в по – малки размери за конкретни форми и съдържание на неизпълнението или
недобросъвестността / при невярно деклариране, премълчаване на обстоятелства,
при активни действия, свързани с налагането на тежести и др. /.
В случая не е налице и нито една от
хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД - невъзможност за изпълнение, за която
длъжникът носи отговорност, безполезност на изпълнението или уговорка за
изпълнение непременно в определено време, а изявлението за разваляне на
предварителния договора е връчено два дни след изтичане на срока за сключване
на окончателен договор.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването
на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху
какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде
постигнат, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и
как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на
договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може
да се упражняват те.
При тълкуване на процесния договор, по
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че настъпването на условието, предвидено в
чл. 1, т. 4 от договора, без това да се дължи на виновно поведение или
недобросъвестност на продавача, е посочено като едно от основанията за
прекратяването му от купувача съгласно чл. 13, т. „а“ от същия, без задължение
за неустойка, а не за разваляне на договора по причина, за която длъжникът
отговаря.
От изложеното следва изводът, че
действието на процесната облигационна връзка не е преустановено в резултат на упражнено
валидно правото на разваляне на договора от страна на ищеца – купувач, респ. за
него не е възникнало правото да иска обезщетение за неизпълнение в размер на
договорена неустойка.
Ако се приеме, че чл. 1, т. 4 от
договора, на който се позовава ищецът, дава
основание за разваляне на договора при настъпването на условие,
предвидено в чл. 1, т. 4 от договора, без това да се дължи на виновно поведение
или недобросъвестност на продавача, и като последица от развалянето на
договора, да възникване задължение за заплащане на неустойка от над 50 % от
уговорената продажна цена, едновременно със задължението за връщане на
задатъка, което е повече в сравнение с уговорените неустойки за виновно
неизпълнение, то същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Целта, за която е уговорена неустойката, излиза извън
присъщите й обезпечителна и обезщетителна функция, а за санкционна функции няма
основание при липса на предвидено от неустоечната клауза, като предпоставка за
начисляването й, неизпълнение на задължение от насрещната страна по договора по
причина, за която длъжникът отговаря.
Искът
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадение
на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора,
първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, следва да се потвърди.
Въззиваемото дружество не се
представлява в нито една от инстанциите, респ. няма искания и основание за
присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Воден
от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
347/24.04.2019г., постановено по т. д. № 1546/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.