Мотиви към присъда по НЧХД № 3712/2020г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Е.С. е внесла частна тъжба срещу П.И.Ч.,
Н.Т.Н., Г.П.П. и М.М.И. за това, че чрез писмена жалба подадена на 22.08.2019г., за
която Е.С. е узнала на 18.09.2019г. в
гр. Пловдив са разпространили по друг начин – писмено, чрез жалба до министъра
на правосъдието обидни думи, че г-жа С. е „необразована и ** болна“, представляващо обида по
смисъла на чл.
148, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Едновременно с
обвинението е предявен и граждански иск в размер на 4 000лв. /по хиляда
лева срещу всеки подсъдим/ за неимуществени вреди, вследствие на престъплението
обида.
В хода на съдебните прения повереникът
на частния тъжител адв.Б. поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия
обвинение. Счита, че по делото по несъмнен начин е установено, че подсъдимите П.И.Ч.,
Н.Т.Н., Г.П.П. и М.М.И. са нанесли обида на г-жа С. като е налице така
наречената неприсъствена обида.Счита, че подсъдимите са осъществили и от
обективна и от субективна страна състава на престъплението обида.Деянието се
доказвало по несъмнен начин, от писмените доказателства по делото, както и от
свидетелските показания. Моли за осъждане на подсъдимите, както и за уважаване
на предявения граждански иск в размер на 4 000лв.Моли и да се присъдят направените
разноски на доверителката му в хода на производството.
Защитникът на подсъдимите адв.П. счита, че по делото не
са събрани достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин виновността
на подсъдимите.Твърди, че деянието е несъставомерно и не е извършено
престъпление обида, тъй като подсъдимите нито са отправили думите към нея, нито
тя е присъствала когато са отправени.Счита, че липсва и субективния елемент на
престъплението обида.Моли съда да признае подсъдимите за невиновни и да ги
оправдае по така повдигнатото им обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2,
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Подсъдимите не се признават за виновни и не дават
обяснения по повдигнатото им обвинение.Единствено обяснения дава подс.Ч., който
заявява, че не е писал жалбата и му е дадена само за подпис от подс.Г.П..
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият П.И.Ч. е роден на *** ***, б., български
гражданин, женен, неосъждан, трудово ангажиран, със средно образование, с ЕГН **********.
Подсъдимата Н.Т.Н. е родена на *** г. в с.***,
живуща ***, б., с българско гражданство, разведена, със средно образование,
неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимия Г.П.П. е роден на ***
***, б., с българско гражданство, женен, със средно образование, трудово
ангажиран, ЕГН **********.
Подсъдимия М.М.И. е роден на *** ***, б., българско
гражданство, женен, пенсионер, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********.
Подсъдимите П.И.Ч., Н.Т.Н., Г.П.П. и М.М.И. били във
влошени отношения със Е.С., тъй като помежду им се водело гражданско дело за
недвижим имот.През 2019г. г-жа С. *** за неправомерни действия от страна на подсъдимите
свързани със завладяване на чужд имот.Тъй като и гражданското дело било
заведено от нея подсъдимите решили да се оплачат пък г-жа С. и написали жалба
срещу нея и друга тяхна съседка до Министъра на Правосъдието.В жалбата освен
факти по имотния спор било написано, че г-жа С. и друга г-жа са
нискообразовани, като С. по думите на разпитвали ги по нейни жалби полицейски
служители била с ** проблеми.В жалбата се искало да се проверят твърденията на
г-жа С. в нейни жалби, тъй като тя с постоянните си жалби ги тормозела.Жалбата
била подписана от всички подсъдими и изпратена до Министерство на правосъдието
на 22.08.2019г.След входирането и жалбата била препратена по компетентност до
Върховна касационна прокуратура, а от там до Районна прокуратура-Пловдив.Там
било разпоредено да се образувана проверка във 2 РУ към ОД на МВР-Пловдив и
г-жа С. била извикана в сградата на полицейското управление на 18.09.2019г. да
даде обяснения по случая.На място последната разбрала за самото съдържание на
жалбата до министъра на правосъдието.Така Е.С. преценила, че думите употребени
в тъжбата са адресирани до нея и че същите са обидни.Преценено било че обидите
били разпространени по друг начин, чрез жалбата до министъра на правосъдието и
пред РС-Пловдив е образувано настоящото производство по твърденията на Е.С.,
че П.И.Ч., Н.Т.Н., Г.П.П. и М.М.И. са и нанесли
обида, разпространена по друг начин, а именно чрез жалба до министъра на
правосъдието.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съда прие горната фактическа
обстановка от представената полицейска преписка, ведно със фигурираща в нея
жалба от подсъдимите П.И.Ч., Н.Т.Н., Г.П.П. и М.М.И. до министъра на правосъдието,
преписка на РДНСК, писмени доказателства удостоверяващи, че между подсъдимите и тъжителката се води и гражданско дело за
недвижим имот.Съдът изцяло кредитира представените писмени доказателства тъй
като никое от тях не се оспорва.Поначало по фактическата обстановка не се и
спори.Съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел С. И. Б. и обясненията на подсъдимият Ч.
от които се потвърждава, че между подсъдимите има имотен спор.Конкретно от
показанията на св.Б., че С. са е почувствала обидена от твърдения на
подсъдимите.Всички тези доказателства кореспондират по между си и реално няма
никакво противоречие.Единствено съдът не кредитира твърдението на Ч., че не е
чел жалбата, а само я подписал, тъй като представлява защитна теза,
неподкрепена от други доказателства.
Каквито и да се показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимите и твърденията в тъжбата, в случая е налице
жалба до министъра на правосъдието, в която се твърди да са нанесени обиди, съдържанието
е и изписано ръкописно и няма съмнение относно съдържащи се в нея думи и
словосъчетания.Това е основното в случая писмено доказателство за изясняване на
обективната истина и съдържанието и авторството му не се оспорват.Ето защо
фактически спорът е изцяло правен и присъдата се гради почти изцяло на правен
анализ и изводи, представляват ли в жалбата отделни думи и словосъчетания обида
и най-важното налице ли е обида в писмена жалба до министъра на правосъдието,
която само по себе си е тайна кореспонденция между граждани и държавен орган,
няма открит характер и не е адресирана до обиденото лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът оправда подсъдимите за
престъплението което се твърди да се извършили, а именно обида, разпространена
по друг начин, чрез писмена жалба до министъра на правосъдието поради следните
причини.На първо място следва да се анализират твърдените думи за осъществен
състав на престъпление обида.На следващо място съдът ще отбележи, че е налице
разлика между изписаното в тъжбата и точните думи в жалбата и най-накрая дали е
налице т.н. неприсъствена обида за която се твърди.В тъжбата се твърди, че
подсъдимите са нарекли тъжителката ** болна, а всъщност от жалбата е видно, че
твърдението е че С. по думи на полицейски служители е с ** проблеми.Има голяма
разлика между ** болна и че е с ** проблеми.Няма как да се сложи тъждество между горецитираните думи според съда и това
че някой има ** проблеми не е обидна дума от естеството че да бъде тежка по
смисъла на НК.Фактически и за думите, че С. е с ** проблеми няма и за тези думи
липсва повдигнато обвинение, а обвинението че е ** болна остава недоказано, тъй
като такива думи не фигурират в жалбата на подсъдимите до министъра на
правосъдието.Що се отнася до думата нискообразована то според съда категорично
не може да се счете това за тежка обида, степента на образованост е различно
възприятие преди всичко, но в никой случай няма как да се счете че това е тежка
обида.Липсата на тежка обида в двата израза употребени спрямо С. не е обаче
основна причина за постановяване на оправдателната присъда.
Основния довод на съда да оправдае
подсъдимите е липса на съставомерност на деянието.В случая както вече се
отбеляза се касае до жалба отправена от подсъдимите към министъра на
правосъдието.Няма как подсъдимите да са имали умисъл, че отправят обида към
г-жа С.. Жалбата е адресирана до държавен орган и у никой у подсъдимите не е
имало знание, че някога г-жа С. ще разбере за тези думи.Подсъдимите нито са
целели това, нито са го искали.Няма как да се знаели, че от министерство за
правосъдието ще препратят жалбата до ВКП, а от там ще бъде препратена до
РП-Пловдив.В завършека на самата жалба се отправя искане да се проверят жалбите
отправени от г-жа С. към тях за да се спре тормоза над тях.Тоест
жалбоподателите са искали по-бързо и безпристрастно разглеждане на жалбите от
г-жа С. към тях, а не действия спрямо нея.Ето защо според съда няма и как
жалбоподателите да се целели тя да узнае за отправяни от тях квалификации към
нея.Именно тук е момента съдът да отбележи, че обидата може да бъде извършена
само умишлено, не и по непредпазливост. Действително съдебната практика познава
и т.н неприсъствена обида, в случая и тя би била налице ако подсъдимите са
целели да обидят г-жа С., знаейки още към момента на писане на жалбата, че
нейното съдържание е от такова естество, че това неиминуемо ще я доведе до
знанието на г-жа С..Поначало не е задължително писмото директно да бъде
адресирано до обидения, то може да бъде до негов близък, да бъде т.н „отворено
писмо“ например до медиите и т.н.В този случай обидата се цели да достигне до
знанието на обидения и би била съставомерна, но случаят не е такъв.
Съгласно трайната съдебна
практика, изискването „обидата да е нанесена в присъствието“ на адресата,
следва да се разбира като изискване тя да е произнесена по време и по начин, позволяващ същият
да има обективна възможност да я
възприеме, като деецът цели именно това.
В случая дейците не са имали такава цел.
В този смисъл са Решение № 266
от 17.06.2015 г. по н. д. № 633 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о.,
Решение № 583 от 28.ХI.1975 г. по н. д. № 576/75 г., Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение N: 22 от 31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о.,
Решение №232/ 11 януари 2017 година,
първо наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 159 от
19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак
отделение, решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., ВС, I н. о.,
Решение № 137 от 21.03.2012 г. по нак. д. № 210/2012 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д. № 90/83 г., II н. о.
С оглед всичко изложено съда прие, че подсъдимите не са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението обида на
инкриминираните по горе дата и място спрямо частния тъжител и на основание
чл.304 от НПК ги оправда по повдигнатото им обвинение в този смисъл.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск предявен от тъжителя С. в размер на
4 000лв. по 1000лева срещу всеки от подсъдимите. С оглед приетото
по-горе от съда относно липсата на престъпление, не следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на подсъдимите, като следва да бъде отхвърлен предявения
от тъжителя против подсъдимите граждански иск в размер на 4 000 лв., като
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на престъпленията обида.Неоснователна
е и претенцията да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед крайното становище на съда, че подсъдимите
следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им с тъжбата
обвинение, на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените солидарно от
последните разноски по делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение
бяха възложени на тъжителя.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: И.П.