РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Пловдив, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300503353 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от А. Х. Г.,ЕГН- ********** от гр.П. чрез пълномощника
му адв.Р.И. против решение № 260427/31.07.2022г.,постановено по гр.д.№ 38/19г.по описа
на ПдРС,10-ти гр.с.,с което е осъден на осн.чл.109 от ЗС А. Х. Г.,ЕГН- ********** да
преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на ищеца С. Д. И.
поземлен имот с идентификатор ********* по кад. карта на гр.П.,с административен адрес
гр.*********,с площ от 1768 кв.м.,с номер по предходен план 684,при граници имоти с
идентификатори: ********,като премахне плътната ограда с височина 2,20м.,изградена в
имота на ищеца и разположена по линията между точки Г и В,отразени в скица приложение
№ 4 от заключението на вещото лице и приподписана от съда.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност,неправилност и
необоснованост на атакуваното решение по изложените подробни съображения и се иска от
съда отмяната му,като се отхвърли изцяло предявеният негаторен иск,ведно с
произтичащите от това последици.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-С. Д. И.,ЕГН-********** от гр.П. чрез пълномощника си
адв.Н.Ш. е изразила становище за неоснователност на жалбата по изложени в писмен
отговор и писмена защита съображения.Прави възражение,че е придобил по давност
процесните 49 кв.м.от момента на придобИ.е на имота през 2002г.Претендира разноски за
1
въззивното производство.
Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззивната страна и
след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното осъдително спрямо нея решение,отговаря на изискванията по чл.259 и чл.260
от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС от Д. И. Ц.,починал в
хода на производството и заменен от наследника С. Д. И. против М. Й. Г.,починала в хода на
производството и заменена от наследника А. Х. Г.
В исковата молба се твърди,че ищецът е собственик на основание договор за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта /КК/
на гр.П.,а ответницата била собственик на съседния имот с идентификатор *********по
силата на договор за дарение.Поддържа се, че регулационните и имотните граници между
двата имота съвпадат.При направено геодезическо заснемане се установило,че изградената
от ответницата плътна ограда по границата между имотите навлиза с около един метър в
югоизточната част на имота,притежаван от ищеца.Поддържа се,че по този начин му се
пречело да упражнява правото си на собственост върху около 49 кв.м,поради което иска да
бъде осъдена ответницата да премахне оградата,изградена в имота на ищците, като по този
начин да преустанови действията,с които пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост.
Ответната страна в отговора си по чл.131 от ГПК е оспорила както твърденията,че
ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *********,така и че оградата се намира в
имота му.Поддържа,че оградата е изградена законно,с надлежни строителни книжа и на
място,съобразено с дадената строителна линия.
По делото са представени нотариални актове относно собствеността върху двата
процесни имота.С НА за покупко-продажба № 107/29.02.16г. първоначалният ищец Ц. е
закупил от К. В. С.,И. С. С., Т. В. З. и В. С. З. правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ********по кад. карта на гр.П.,с административен адрес- гр.П.,с площ от
1768 кв.м.,с номер по предходен план 684,при граници имоти с идентификатори:
*********.С НА № 106/29.02.2016г. за собственост на недв.имот,придобит по
дарение,праводателите на ищеца се легитимират като собственици на същия имот с
идентификатор *********.
Първоначалната ответница М. Й. Г. е придобила по силата на договор за
дарение,обективиран в НА №**/04.02.2002г.и договор за покупко-продажба,обективиран в
НА № **/04.02.2002г.собствеността върху поземлен имот № 685,включен в парцел III -
682,683,684,685,686 по плана на Северна индустриална зона VI-та част - П.,целият с площ от
1500 кв.м. при граници: УИ 814, УИ 684, УИ 686 и път.От представената скица - извадка от
действуващата кадастрална карта е видно,че описания в двата договора имот е заснет в
2
кадастъра с идентификатор ******** и граничи с имота на Д. Ц.
От представеното по делото решение на ПдОС от 28.07.1993г.,постановено по гр.д.
№4908/1992г.е видно,че по силата на чл.1 от Закона за възстановяване на собствеността
върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е било отменено
отчуждаването и възстановена собствеността на имот пл. № 40, включен в парцел на ДИП
"Н." гр.П.,целият с площ от 10 500 кв.м.,ул. *********.Според представените писмени
доказателства и заключението на изготвената пред първоинстанционният съд СТЕ, след
възстановяване на собствеността със заповед № РД-09-226/03.09.1997г.е било извършено
попълване на кадастралната основа за част от парцел ДИП "Н." по плана на северна
индустриална зона,като са попълнени нови имоти с пл. номера **********,без да има
изменение на регулацията на парцел ДИП "Н.".
По делото са изготвени първоначална и допълнителна СТЕ с в.л.В.Г..Разпитани са
двама свидетеля на ответника-Т.К.М. Д. и Г. А. И.за обстоятелства относно построяването на
оградата и във връзка с възражението за придобИ.е по давност на 49 кв.м от ответницата.
Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза процесния
поземлен имот с идентификатор ********* е с площ по кадастрална карта от 1768 кв.м. и
площ от 1718 кв.м. според данните от геодезическото заснемане.Имотът е идентичен с УПИ
XXV-683,684 в кв.15 от действуващия регулационен план одобрен със заповед №
57/03.02.1973г.
Имотът на ответницата с идентификатор ********* съгласно действащата регулация
съответства на УПИ XXIV-685 от кв.15.Видно е от скицата- приложение № 6 към
заключението,че при съпоставка между границата между имоти ********,отразена в
действуващия регулационен план и кадастралната карта се установява, че тя съвпада по
двата плана.
При огледа на място вещото лице е констатирало наличие на материализирана върху
терена граница - масивна ограда.Във връзка с тази ограда отв.страна е представила по делото
строително разрешение № 20/06.03.2002г.,с кото е разрешено изграждането на масивна
плътна ограда с височина до 2,20 м.,която е следвало да се реализира изцяло в границите на
имот стар пл.№ 685, съответен на притежавания от ответника поземлен имот ********.При
извършеното геодезическо заснемане и нанасяне на резултатите от същото върху
кадастралната карта обаче се установява, че въпросната ограда отстои на около един метър
от границата по кадастралната карта и попада изцяло в имота на ищеца с идентификатор
*********.Горното е видно от приложение № 2 към заключението.Вследствие на
разполагането на оградата в имота на ищеца между нея и отразената в кадастралната карта
граница съществува площ от 50 кв.м., която е онагледена на скица - приложение № 4 от
заключението на вещото лице между точките означени с букви А, Б, В, Г, А.В обясненията
си,дадени в съдебно заседание,в.лице В.Г. намира,че е налице грешка в кадастралната карта.
Във връзка с това изразено становище на вещото лице отв.страна е поискала
поставяне на допълнителна задача към СТЕ.В представеното допълнително заключение
в.лице Г. изследва не само двата процесни имота,но и имотът, съседен на имота на ответника
3
от юг,с идентификатор ********* (686-стар),за който ответникът твърди,че също е
собственост на ищеца.Вещото лице констатира разлика/изместване в северозападна посока
на границата между имоти с идентификатор ******* и с идентификатор ******* в новата
КК от 2009г.,като предполага,че е възможно при новото строителство на масивната ограда
по северозападната граница на ПИ с идентификатор *******,(т.е.процесната ограда,която
обаче е построена през 2002г.),да е потърсена компенсация за площ и лице за сметка на
изместената в КК имотна граница между имоти ********.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ПдРС е стигнал до извод за
неоснователност на предявения иск.Съдът е изследвал наличието на кумулативно дадените
предпоставки за уважаване на негаторния иск-ищецът да е собственик и ответникът да
създава пречки при реализацията на собственическите му права.
ПдРС е изложил мотиви относно първата предпоставка,като е приел,че ищецът по
делото се легитимира като собственик на имот ********* по силата на договора за
продажба.С оглед оспорването от страна на ответника,че ищецът не е собственик на
имота,тъй като и неговите праводатели не са били собственици, съдът е приел,че това
твърдение е останало недоказано.Действително,по делото е представен НА №
106/29.02.2016г. за собственост на недв.имот,от който е видно,че имот ********* е придобит
по дарение от праводателите на ищцата.Ответната страна не е ангажирала никакви
доказателства,оборващи това обстоятелство.
Районният съд е приел за безспорно,че процесната ограда попада изцяло в имота на
ищеца,а не в този на ответника,където е разрешено нейното изграждане.По делото не се
установило наличие на промяна на регулационните или имотните граници между двата
съседни имота.Намерил е за недоказани и твърденията относно това,че е налице изместване
на границата между имотите,с оглед компенсиране на изместената в кадастралната карта
имотна граница между застроените на калкан сгради,разположени в имот *********,(който
също бил собственост на ищеца) и имот **********,тъй като по делото не се представили
доказателства относно факти,които да са свързани с изменение на плана и изпълнение на
свързаните с това предпоставки за разместване на собственост между съседни недвижими
имоти / придаване по регулация/.Дори да се приемело,че при даване на строителна линия
относно изграждането на оградата е била допусната грешка,това не се отразявало на факта,
че оградата се намира в имота на ищеца,поради което го лишавала от възможността да
ползва пълната му площ.
Пред въззивната инстанция е допусната нова СТЕ,чрез която ответникът-
жалбоподател се домогва да докаже,че е допусната грешка в кадастралната карта,която касае
границата между ПИ с ИД № ************,която грешка е рефлектирала и върху границата
между ПИ *********** и ********.Вещото лице М.Г. е констатирала,че има несъответствие
в местоположението на границата между имот *********,както и има такова несъответствие
в границата между имоти **********.
Настоящата инстанция не споделя тезата на жалбоподателя,че изместването на
оградата на ответника с един метър в имота на ищеца ИД ********* се дължи на това,че
4
има изместване на границата между имота на ответника ********* и другия му съседен
имот от юг- *********,който също бил собственост на ищеца.Първо следва да се отбележи
за пълнота,че по делото няма никакви доказателства,че имот ********** е собствен на
ищеца,а и това е без значение в случая,тъй като предмет на разглеждане в настоящото
производство е само оградата,материализирана по границата между имотите на страните с
идентификатори ********** и дали с построяването ответникът е навлязъл в имота на
ищеца и му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост.Границата между
имоти ********* и несъответствията,които са констатирани при нея,не са предмет на
производството по предявения пред ПдРС иск по чл.109 от ЗС и съответно не следва да се
разглеждат.Правилен е извода на районния съд,че дори да се приеме,че е допусната грешка
при даване на строителната линия за изграждането на оградата,то това не се отразява на
факта,че оградата се намира в имота на ищеца и съответно го лишава от възможността да
ползва пълната площ на имота.
По отношение на заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
придобИ.е по давност на процесните 49 кв.м. от имота на ищеца **********в резултат на
изместването с 1 м.на оградата,основателни са доводите във въззивната жалба,че
първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по това възражение.Твърденията на
ответника са за придобИ.е на 49 кв.м.от имот********** по давност,започнала да тече от
придобИ.ето от ответника на имот **********през 2002г.до момента.
Възражението е неоснователно.Практиката на ВКС е последователна,че реално
обособена част от урегулиран поземлен имот не може да бъде придобита по давност-нито по
отменения ЗТСУ,нито по действащия ЗУТ,ако не отговаря на изискванията за минимална
площ и лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел,а в случая става дума за 50
кв.м.,които не отговарят на нито едно от изискванията за лице и площ по чл.19 от ЗУТ.В
този смисъл-решение №1109/09.12.2008г.,по гр.д.№3117/2007г.,решение
№1008/14.09.2009г.по гр.д.№3465/2007г.,решение № 102/2016г.по гр.д.№ 5728/15г.,всички на
ВКС.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира решението на първостепенния
съд за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.
Разноски:
Предвид изхода на спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна за
настоящата инстанция,доколкото са претендирани такива и има доказателства за
извършването им-ДПЗС с уговорен размер на адв.възнаграждение 1320лв.с ДДС,платимо по
банков път,представена вноска бележка за заплащането на сумата и списък на
разноските.Поради което следва да се осъди жалбоподателя да заплати на въззиваемия
адв.възнаграждение в размер на 1320лв.с ДДС за настоящата инстанция.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260427/31.07.2022г.,постановено по гр.д.№ 38/19г.по
описа на ПдРС,10-ти гр.с.
ОСЪЖДА А. Х. Г.,ЕГН- ********** от гр.П. да заплати на С. Д. И.,ЕГН-**********
от гр.П. сумата от 1320(хиляда триста и двадесет)лв.с ДДС разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6