Р Е Ш Е Н И Е
№ 1776 25.10.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа административно
дело № 3427 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК и чл.215, ал.1, вр. с чл.225а от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Жалбоподателят– дружество
„ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д. Григорова,
оспорва Заповед № РД-01-657/26.11.2018г. на Кмета на Община Царево. С оспорената
заповед било наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Сграда-столова с
пристройка към нея, два трафопоста, сграда с предназначение – за санитарен
възел и душове“, находящ се в ПИ 00878.107.420, с трайно предназначение - земеделска
земя по КК на гр.Ахтопол, м. „Коросиата“ и ПИ 00878.107.42 – път по
кадастралната карта на гр.Ахтопол – общинска собственост. Наредено е още,
премахването на строежа да бъде извършено от дружеството жалбоподател в
качеството на възложител на строежа, по силата на съдебно Решение № 12 от 08.06.2016г.
по гр.д. 3868/2015г. на ВКС.
В жалбата се излагат
твърдения, според които оспорената заповед е нищожен индивидуален
административен акт, с оглед категорията на строежа, който според жалбоподателя
е трета категория и кметът на общината няма компетентност да издаде подобна
заповед. Твърди се още, че същата била издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона. Описва се
почивната станция, собственост на дружеството и разположението на същата в
поземлените имоти. Твърди се, че назад във времето спрямо почивната станция
имало претенции за собственост от страна на община Царево. Излага се хронология
по приключили съдебни спорове между общината и „Елпром – ИЕП“ АД, като се
обсъждат и обстоятелствата, изложени в съдебните актове. Относно
законосъобразността на административния акт се сочи, че процесните строежи са
разположени в имоти, за които не съществува действащ ПУП, респективно не е
налице соченото в заповедта основание – чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Не било
налице и другото правно основание – чл.225, ал.2, т.2, тъй като към момента на
изграждане на сградите действали правни норми, които не изисквали разрешение за
строеж за строежи на държавни организации. Липсата на част от документите се
обяснява с дългия времеви период (50г.) от изграждане на постройките до
настоящия момент, но според дружеството били налице индиции за законно
строителство и въвеждане в експлоатация на всички части от базата. Изтъква се,
че за онези части от базата, за които няма строителни книжа била приложима
разпоредбата на §16 от ДР на ЗУТ, т.е. строежите били търпими и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. На следващо място, като неправилен е
определен изводът на административния орган, че имотът, в който е осъществено
строителството е земеделска земя и се налага промяна на предназначението.
Относно законността/търпимостта на строежа се сочи още фактът, че сградите били
заприходени в сметка 203, за което се изисквало същите да бъдат приети по
законоустановения ред. Твърди се още, че заповедта била издадена в нарушение на
основни принципи на АПК – истинност и служебно начало и не били изяснени всички
факти и обстоятелства по случая: липсвали мотиви и пълнота на фактическите
основания за издаването.
Иска се заповедта
да бъде обявена за нищожна, а в условията на евентуалност – да бъде отменена
като незаконосъобразна. Ангажират се писмени доказателства и експертизи.
В съдебно
заседание, оспорващата страна - „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, чрез представител по
пълномощие, поддържа жалбата и доказателствените искания. Ангажира
доказателства. Иска заповедта да бъде обявена за нищожна, евентуално да бъде
отменена като незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона, за което излага и подробни писмени бележки.
Претендират се деловодните разноски в хода на това дело.
Ответната страна– Кмет
на Община Царево, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Пледира
за отхвърляне на оспорването, като неоснователно. Ангажира доказателства и
претендира разноски. Излага и подробни съображения в писмени бележки, в
подкрепа на своята теза. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя, досежно размера на платеното адвокатско
възнаграждение, а именно в частта над 1000 лева.
Административен съд - гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, засегната от действието на издадения индивидуален административен
акт, по съществото си неблагоприятен за нея. Това е така, защото оспорващият
субект е собственик на недвижимите имоти, засегнати от оспорената заповед, поради
което е налице правен интерес от обжалването. Депозирана е в преклузивния
14-дневен срок за оспорване на индивидуалния административен акт, считано от
връчване на заповедта на 05.12.2018г. (л.141), тъй като била подадена на 17.12.2018г. (чрез ответния орган- издател), поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
По фактите:
С влязло в сила
решение на ВКС на РБ по гр. дело № 3868 от 2015г. (л.40-47 от делото) било признато за
установено спрямо Община Царево, представлявана от кмета на общината, както и по отношение
на Българската държава,
представлявана от областния управител, че „ЕЛПРОМ ИЕП“
е собственик на Почивна база, находяща се
върху части от поземлени имоти: върху 1 935кв.м. от п.имот № 00878.107.469, при
граници: имот № 00878.107.553, имот № 00878.107.503, имот № 00878.107.469 и
имот № 00878.107.44; върху 7 136кв.м от п.имот № 00878.107.420, при граници:
имот № 00878.107.489, имот № 00878.107.495, имот № 00878.107.496, имот № 00878.107.483, имот
№ 00878.107.480, имот № 00878.107.478, имот № 00878.107.44, имот № 00878.107.53,
имот № 00878.107.81, 00878.107.500, имот № 00878.107.42, имот № 00878.107.51;
върху 540 кв.м. от поземлен имот № 00878.107.44, целия при граници: имоти №
00878.107.81, имот № 00878.107.420, имот № 00878.107.469 и имот № 00878.107.79;
върху 111кв.м. от поземлен имот № 00878.107.42, целия при граници: имот № 00878.107.420,
имот № 00878.107.399, имот № 00878.107.500 и имот № 00878.107.51 и върху
49кв.м. от поземлен имот № 00878.107.399, целият при граници: имот №
00878.107.502, имот № 00878.107.500, имот № 00878.107.51 и имот № 00878.107.42,
всички в местността „Коросията“, землището на
гр.Ахтопол, община Царево и състояща се от: 35 бунгала, всяко едно със
застроена площ 25,12кв.м, изградени върху стоманено-бетонова плоча, дървени,
привързани с метална рамка, замонолитена в основата
с дървесна ламперия отвън и фазер отвътре, с дървен покрив с покритие от ламарина;
кухня-столова със застроена площ 339кв.м., представляваща едноетажна масивна
сграда със смесена конструкция; трафопост със застроена площ 24кв.м.,
съставляващ масивна постройка с тухлени стени и плосък покрив, санитарен възел със
застроена площ 101,47кв.м., представляващ масивна сграда с носещи тухлени стени
и покрив от метални ферми с ламарина; покрит паркинг – навес от метални
конструкции и ламарина и инфраструктура – ел.инсталация, ВиК, алеи с осветление, декоративни насаждения.
Със Заповед №
РД-01-132/29.03.2018г. на кмета на Община Царево (л.158) били оправомощени
общински служители, които да извършат проверки за спазване разпоредбите на ЗУТ
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и действащите
наредби на Общински съвет Царево, по отношение на поземлени имоти с
идентификатори: 00878.107.420; 00878.107.469; 00878.107.44; 00878.107.42;
00878.107.399; 00878.107.461.
За извършената
проверка бил съставен констативен протокол от 05.06.2018г. (л.155). В протокола
било отразено, че проверяваният обект е „база за социален отдих“ на „Елпром –
ИЕП“ АД, гр.София, находяща се в поземлени имоти 00878.107.420; 00878.107.469;
00878.107.44; 00878.107.42; 00878.107.399 по кадастралната карта на гр.Ахтопол.
Проверяващите посочили, че теренът е собственост на Община Царево – 9486/10768
кв.м. ид.ч., съгласно Акт за частна общинска собственост № 1346/22.07.2012г.
(л.157). За собствеността на останалата площ не били представени данни. ПИ
00878.107.469 бил записан в КК на гр.Ахтопол на името на „Капитал експрес“
ЕООД. Според проверяващите теренът, представляващ поземлени имоти в м.
„Коросята“ (землище гр.Ахтопол) се използвал като база за социален отдих, която
била оградена. В оградения терен се намирали 33 дървени бунгала; масивна сграда
– столова с пристройка към нея и метален навес; 2 трафопоста; санитарен възел с
душове; склад за инструменти и бунгало към него с надпис „медицински пункт,
домакин и управител“; навес от метална конструкция – паркинг. Било извършено
служебно геодезическо заснемане на обектите (л.159-160) с посочено
местоположение, размери и поредни номера. В изложението на констативния
протокол подробно е описано разположението на постройките в поземлените имоти,
тяхното фактическо състояние, начинът на изграждане (фундамети, конструкция,
материали, инсталации). Според проверяващите, всички постройки били в лошо
техническо състояние, а достъпът до някои от тях бил невъзможен, поради
непочистена растителност, дървета и храсти. Било отразено още, че в Община
Царево не било налично разрешение за строеж за процесните обект, използвани
като почивна база. С оглед установените факти, комисията приела, че всички обекти
били естествено износени, напълно амортизирани и не подлежат на обновяване,
поради което са опасни за здравето и живота на обитателите. По тези съображения
комисията предложила да бъдат предприети мерки и действия за премахването им.
Констативният
протокол, ведно с геодезическото заснемане били изпратени на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД –
гр.София (л.153-154).
Във връзка с
извършената проверка, работна група от специалисти при Община Царево, съставили
Констативен акт № 11/20.09.2018г. (КА, л.148). В този КА проверяваният обект
бил описан като „сграда – столова с пристройка към нея, два трафопоста, сграда
с предназначение за санитарен възел и душове“, находящ се в ПИ 00878.107.420 –
земеделска земя; 00878.107.42 – път, общинска собственост, м. „Коросиата“.
Относно имот 00878.107.420 е посочено, че бил общинска собственост в отношение
9486/10768 кв.м., ид.ч. За собствеността на останалата част от имота не били
представени доказатества. Такива липсвали и по отношение имота на „Капитал
експрес“ ЕООД. Било отразено, че проверяваният строеж бил собственост на „ЕЛПРОМ
ИЕП“ АД. Същото дружество било определено и като възложител и строител. В
частта относно строителни книжа и документи в КА било посочено, че няма одобрен
проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части от проекта; липсвало съгласуване с
контролни органи; нямало още разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.
Общинските служители описали подробно начина на изпълнение на строежа, след
което посочили установените нарушения – постройки, изградени без разрешение за
строеж, които не били търпим строеж по смисъла на §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ
и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Посочили, че били нарушени разпоредбите на
чл.12, ал.2, чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което строежът бил
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Била определена категорията
на строежите – V по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Предвид установените
нарушения, било указано, че КА е основание за започване на административно
производство за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт
бил връчен на дружеството жалбоподател (л.145-146). По делото няма данни срещу
акта да са подавани възражения.
С
процесната заповед кметът на Община Царево възприел констатациите от
извършената на място проверка. Посочил, че строежите са V-та категория, по смисъла на
чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, а строителството било извършено без необходимите
строителни книжа и без промяна предназначението на земята. Кметът посочил още,
че установените незаконни постройки не са търпими по смисъла на §16 от ПР на
ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При тези обстоятелства наредил премахването на
„сграда-столова с пристройка към нея, два трафопоста, сграда с
предназначение – за санитарен възел и душове“, находящ се в ПИ 00878.107.420 с
трайно предназначение земеделска земя по КК на гр.Ахтопол, м. „Коросиата“ и ПИ
00878.107.42 – път по кадастралната карта на гр.Ахтопол – общинска собственост.
Задължението за премахване било вменено на „Елпром – ИЕП“ АД, като възложител на
строежа, по силата на съдебно Решение № 12 от 08.06.2016г. по гр.д. 3868/2015г.
на ВКС.
В хода на
настоящото съдебно производство, за изясняване на факти от значение за
правилното решаване на спора, по делото е допуснато извършването на съдебно-техническа
експертиза, както и допълнителна СТЕ, изготвени от вещото лице инж. С.Ж.И., от
списъка на вещите лица за съдебния район.
Според вещото
лице С.И., доказателствата приложени по делото, а именно: генерален план,
проекти на постройките, съгласувателна процедура с ХЕИ и ОНС – Бургас, договори
за строителство, КА за предаване на завършен подобект от изпълнителя на
инвеститора, Протокол за въвеждане в действие, дават основание да се направи
извод за спазени изисквания за изграждане на почивната станция в периода
1969-1983г. Експертизата сочи, че наличният констативен акт за предаване на
завършен подобект от изпълнителя на инвеститора съответства на Протокол акт
обр.15 – чл.7, т.15 констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа (част, етап от него), който се съставя на основание чл.176, ал.1 от ЗУТ, а протокол за въвеждане в действие по чл.67 от ПКС съответства на Протокол
акт обр.16 от Наредба №3/31.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строитество – чл.7, т.16 протокол за установяване годността за ползване на
строежа (приложение №16). Образец 15 и 16 били налични за трафопост, позиция
(34) по заповедта има съставен Протокол за въвеждане в действие от
16.09.1983г., аналогичен с Протокол акт обр.16 от ЗУТ.
Относно
категорията на строежа, експертът сочи следното:
Почивната база се
състояла от 35 бр. бунгала за по 5 души по проект или за общо 175 души, което я
определя като строеж IV-та категория. Освен бунгалата към почивната база спадали още
масивни постройки – столова, склад, санитарен възел и трафопост, вертикална
планировка – озеленяване, пешеходни алеи и ограда, площадкови Ел. и ВиК и др.
Трафопостът /поз.34/
е определен като строеж III-та категория. Действащият трафопост /позиция 34/ представлява
масивна стоманобетонна конструкция, с тухлени стени, плосък покрив, с
хидроизолация и метална дограма. Този трафопост бил действащ и захранвал
посивната база и други бази в района. Налице бил протокол за въвеждане в
действие от 16.09.1983г. Вещото лице уточнява, че неговото премахване
следва да бъде съгласувано с ДКЕВР.
Трафопост
/позиция 37/, представлява шкаф-метална конструкция, върху бетонов фундамент.
Този втори трафопост не е действащ при огледа и не е записан като собственост
на дружеството, а липсвал и в проекта- геодезическо заснемане на инж.Ж.Ж., сочи
вещото лице И..
На следващо място,
според обсъденото от вещото лице И., доказателствата относно собствеността на
постройките са били известни на издателя на заповедта през целия процес на
нейното издаване.
Експертът
изяснил, че устройствените планов, действали по отношение на ПИ 00878.107.420 и
00878.107.42 по КК на гр.Ахтопол в периода месец януари 1968 – ноември 2018г.
са: карта за възстановяване собственост за землището на гр.Ахтопол, в която
базата на „Елпром – ИЕП“ АД е отразена с графичнонанесени постройки в имот с №
107350 в землището на гр.Ахтопол, м.Коросиата с площ 15,214 дка., с начин на
трайно ползване нива за строителство. Със заповед № РД-18-55/24.08.2006г. на
изп.директор на АК е одобрена кадастрална карта на землището на гр.Ахтопол. В
кадастралната карта почивната база не била заснета и отразена. Процесните
постройки били изградени в ПИ с идентификатори 00878.107.420. Според справка за
този имот същият е земеделска територия, категория IV, неизползвана нива (угар,
орница), площ 10 767 кв.м., стар номер 107420. Експертът е установил, че
почивната база била изградена върху земеделска земя, чийти статут не е
променен.
На следващо място
експертът установил, че в представените от дружеството жалбоподател книжа,
видът на материалите, от които трябва да бъдат изпълнени процесните сгради не е
посочен. Не се открило също приложено съгласие на Министерство на архитектурата
и благоустройството за изграждането на почивната станция. Процесните постройки
– столова (поз.40), санитарен възел и душове (поз.36), трафопост (поз.34) били
ситуирани върху терена съгласно представения ген. план.
Постройките
столова (поз.40) с пристройка към нея (поз.41) и навес (поз.42), санитарен
възел и душове (поз.36), трафопост (поз.34) и трафопост (поз.37) съответстват
по местоположение и описание на отразените в КА №11/20.09.2018г. и изготвеното
към него геодезическо заснемане.
В съдебно
заседание вещото лице заяви, че и двата
трафопоста, включени в заповедта съставляват строежи от трета категория.
Уточни, че изводът за спазени изисквания за изграждане на почивната станция, с
оглед действалите във времето нормативни изисквания е направен въз основа на
приобщените по делото документи- писмени доказателства. Уточни, че самиянт
факт, че има протокол за въвеждане в действие досежно трафопоста, който е
аналогия на сегашния акт, обр.16 е показателен, че извършеното във времето
строителство е било разрешено.
В допълнението
към извършената СТЕ /л.278- 281 от делото/, вещото лице, след като анализира
допълнително представените по делото документи /с четливо съдържание/,
обобщава, че:
Строителството на
обект Почивен лагер- гр.Ахтопол е извършено през 1970г., по подобекти, както
следва: 23 броя двустайни бунгала по одобрен проект, кухня- столова по одобрен
проект, санитарен възел, по одобрен проект, ведно с подобекти пътища, външно
ВиК, вътрешно ВиК, озеленяване, Мрежа НН и районно осветление. Сочи се, че за
подобектите: пътища, външно ВиК, вътрешно ВиК, озеленяване, Мрежа НН и районно
осветление има приемателни протоколи. През 1972г. е извършено разширение на
почивния лагер- допълнително са изградени 12 броя бунгала, като има съставен
преимателен протокол. Въз основа на одобрен през 1983г. проект „Преустройство
на кухня- столова“ е изпълнен метален навес над тераса, пристройка и вътрешно
преразпределение на обекта, които експертът установил и при огледа, а въпреки
непълната документация вещото лице потвърждава становището си за спазени
изисквания за строеж и пускане в експлоатация на почивната станция през периода
1969-1983г. Въпреки, че за някои от сградите не е налице пълна документация,
всички упоменати в заповедта постройки са част от обект почивен лагер-
гр.Ахтопол, състоящ се от масивни постройки: кухня- столова, санитарен възел и
трафопост, както и 35 броя бунгала.
Изтъква се, че
при извършения от вещото лице оглед на място, бунгалата, които били двустайни
са оборудвани с легла, както следва: в източната стая- 4 броя единични легла, а
в западната стая- едно двойно и едно единично легло, или всяко бунгало било
оборудвано с легла за 7 човека. При умножение на броя на леглата и броя на
бунгалата се обосновава извода, че капацитета на станцията е 245 почиващи.
Не на последно по
важност място, следва да се отбележи и че в хода на производството бе приета като
писмено доказателство Скица на поземлен имот № 15-557462-21.06.2019г. относно
процесния поземлен имот с иденификатор 00878.107.420, която отразява нанасяне
на процесните постройки в кадастъра. След представянето на документа и с оглед
изразените в заседанието становища на двете страни, съдът обяви за безспорно по
делото обстоятелството, че приетата скица отразява обектите, вписани в
заповедта- предмет на оспорване по делото.
При така направените фактически
констатации, съдът обоснова следните изводи от правна страна:
Пъростепенна
предпоставка за наличие на компетентност да се издаде процесната заповед е
определяне категорията на строежа, с оглед указаното в императивната норма на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части
от тях..“. Ако строежът е в диапазона от първа до трета категория,
компететността на издаде такава заповед е на друг орган, а това означава, че
издаденият административен акт е постановен извън правомощията на автора. В
случаят, при определяне категорията на строежа, съдът съобрази следното:
От една страна, вещото
лице сочи, че почивната база се състои от 35 броя за по 5 души по проект или
общо 175 души, като се позовава на изследваната документация. От друга страна,
при огледа извършен на място, респективно при изслушването му по приемане на
допълнителната СТЕ, заяви, че въпреки оборудването на бунгалата с по 7 легла
или общо 245 броя легла за всички 35 бунгала, не е представен документ за
увеличаване капацитета на легловата база, поради което приема, че този
капацитет следва да бъде съобразен с наличните проекти, които вече е обсъдил в
първоначалното си заключение.
Дори да се приеме, че
съгласно документацията на обекта легловата база на почивната станция да се
помества в диапазона „до 200 места“, съответно да се счита за строеж от ІV
категория, въз основа на приетото и неоспорено заключение в тази част, двата трафопоста
/позиция 34/, както и трафопост /позиция 37/ категорично попадат в групата на
строежи от ІІІ-та категория. В тази връзка, вещото лице цитира и нормата на
чл.6 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
Уредбата на
категориите строежи се съдържа освен в нормата на чл.137 от ЗУТ и в нарочен
подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата
на видовете строежи.
Според нормата на
чл.137, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ „В зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете
при експлоатация строежите се категоризират, както следва:……3.трета категория,
буква „б“- елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически,
хидромелиоративни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните
категории“.
Съгласно чл.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, „С
тази наредба се определя номенклатурата
на видовете строежи
за отделните категории в зависимост от тяхната характеристика, значимост,
сложност и рискове при експлоатацията им, посочени в чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).“ Следователно, този подзаконов нормативен акт
изчерпателно категоризира конкретните видове строежи, във връзка с указаното от
законодателя в текста на чл.137 от ЗУТ. В този смисъл нормите на наредбата имат
характер на специални разпоредби, които съдържат легално определение за
елементите на техническата инфраструктура и други мрежи, съоръжения и
инсталации, непопадащи в други категории, съгласно систематиката на
законодателя.
Лимитативното
посочване на строежите от трета категория буква "б" -елементи на
техническата инфраструктура, хидротехнически, хидро-мелиоративни и др. мрежи,
съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории, се съдържа в
нормата на чл.6, ал.2, т.1-10 от наредбата. Съгласно т.6 в това число са
включени „електропроводи до 35 kV
включително и трансформатори до 16 МVA“. По делото не е спорно, че процесните
трафопостове, посредством които се осъществявало ел. захранването на обектите
от почивната база/ съгласно цитараното в
СТЕ/ попадат в тази категория, като в тази връзка експертното заключение не
е оспорено и е прието. Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да
бъде кредитирано с доверие, като безпристрастно, професионално и компетентно
изготвено, още повече, че тези констатации на експерта се основават на обсъдени
в заключението факти и обстоятелства, включително по отношение характеристиките
на действащия трафопост при въвеждането му в експлоатация на 16.09.1983г.
Впрочем, по делото не се и спори относно липсата на компетентност за издаване
на заповед по реда на чл.225а от ЗУТ от страна на издателя на заповедта, с
оглед установената им категория, като според ответника, евентуалната нищожност
на заповедта досежно включените в нея два трафопоста не влече нещожност на
цялата заповед. Съгласно императивната разпоредба на чл.137, ал.4 от ЗУТ
„Строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в
по-висока, се категоризира в по-високата категория“. В тази връзка, може да се
сподели становището на ответната страна, че актът не е нищожен по отношение на
другите видове обекти. Това е така, защото всеки от тях е достатъчно
индивидуализиран, а и с оглед приетите констатации на експерта и основаването
им на конкретни правни норми, другите включени в заповедта строежи са от
четвърта категория и премахването им закономерно се включва в компетентността
на този административен орган. Следователно, издадената заповед е нищожна, като
издадена от некомпетентен орган само по отношение на включените в нея
трафопостове, попадащи в групата на строежи от трета категория. По отношение на
останалите строежи включени в оспорената заповед и категоризирането им като
такива от четвърта категория, е налице компетентност на кмета на общината да
издаде заповед, с това правно основание.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържание, като
при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото производството е започнало с изискуемия констативен акт,
надлежно връчен на адресата- собственик на строежа и в този смисъл на субета е
предоставена възможност да участва в хода на производството, като не е нарушено
правото му на защита.
По отношение приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:
Основание за издаване
на процесната заповед и квалифицирането на строежа като незаконен са
отрицателните препоставки за приложението на Параграф 16 от ПР на ЗУТ, а именно
относно т.нар. „търпимост“ на строежа.
Както вече бе
отбелязано по-горе, съобразно приетото по делото заключение по основната и
допълнителната СТЕ, от изследваните документи във връзка с изграждане на
почивната база може да се обоснове извод за спазване на изискванията за строеж
и пускане в експлоатация на почивната станция в периода 1970-1983г. Съобразно
приетата по делото фактология, столовата е построена през периода 1969-1970г.,
като била реконстроирана през 1983г. Към този момент разрешение за строеж не се
изисквало, когато субектът който го извършва е държавна организация, а
праводателят на дружеството- жалбоподател е именно такава организация и за този
факт дори липсва спор. Нормите на Правилника за капитално строителство в
редакциите му от 1951, 1973 и 1980г. не са нарушени. За столовата са налице
детайлни и одобрени, съгласувани с компетентните институции строителни книжа,
описани и в заключението на вещото лице. Такива са налице и по отношение на
вътрешното преустройство по-късно, когато е изпълнен метален навес над тераса, пристройка
и вътрешно преразпределение. Същото се отнася и за санитарния възел. Документи
за приемане на експлоатация са налице и по отношение на действащия от 1983г.
трафопост, който заменил функциониращият до този момент друг трафопост, каквито
обстоятелства сочи в заключението си и вещото лице. Следователно, съставените
документи за всички обекти, сътставляващи строежи, описани в заповедта водят до
обоснования извод, че изграждането им било допустимо по действащата към
изграждането им нормативна уредба, макар и строителните книжа да се в непълен
обем, както изтъква експерта. Всички обекти категорично са създадени в периода
до 07.04.1987г., поради което и съгласно параграф 16 от Преходните разпоредби
на ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Обобщено, като не
съобразил изложените факти, характеризищащи строежите като търпими, издателят
на заповедта постановил административен акт в нарушение нормите на материалния
закон, досежно всички строежи обхванати от заповедта, с уточнението, че спрямо
трафопостовете и казаното по-горе за тяхната категоризация актът поначало е
нищожен.
В заключение, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде
обявен за нищожен в една част и отменен в останалата част, като
незаконосъобразен, с оглед контекста на изложеното по-горе.
При този изход на спора,
в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по
делото, включващи сумата от 50 лева платена държавна такса, 550 лева /общ
размер на внесения от дружеството- жалбоподател депозит за възнаграждение на
вещо лице по основната и допълнителна СТЕ/, както и сумата от 1200 лева платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат. Общо разноските на дружеството
възлизат на сумата от 1800 лева и ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати тези разноски в полза на жалбоподателя. Колкото до възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокаското възнаграждение на пълномощника
на дружеството, следва да се съобрази следното:
Видно от чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за делата по ЗУТ, каквото несъмнено е
настоящото, процесуалното представителство следва да е не по-малко от 600лв.
Платеното на пълномощника на жалбоподателя възнаграждение е 1200лв. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В конкретният случай, съдът не констатира
твърдяната прекомерност, като следва да се отбележи, че спорът се характеризира
както с фактическа сложност, така и със сложност от правна страна, предвид
множеството нормативни актове които следва да бъдат анализирани и които са
действали при изграждането на процесните обекти. Освен това, в хода на
производството бяха проведени повече от три съдебни заседания, с участие на
пълномощника и с ангажирането на представителя при извършване на основна и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, поставянето на задачи, ангажиране
на доказателства и техния анализ, включително в приложени по делото писмени
бележки, което онагледява действително положен труд и при неговото отчитане, не
би могло да се приеме тезата, че платеното възнаграждение е прекомерно. Ето
защо, съдът намира възражението на пълномощника на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, в частта над 1000
лева, поради което не следва да бъде частично редуцирано, а трябва да се
присъди в пълния посочен и доказан размер.
Мотивиран от изложеното,
на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд,
първи състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА Заповед №
РД-01-657/26.11.2018г. на Кмета на Община Царево, В ЧАСТТА, в която било
наредено да бъде премахнат незаконен строеж, както следва: „два трафопоста № 37 с площ 5 км.м и № 34 с
площ 44 кв.м- масивни сгради, с тухлени стени и плосък покрив- стоманобетонова
плоча“, находящи се в ПИ 00878.107.420, с трайно предназначение -
земеделска земя по КК на гр.Ахтопол, м. „Коросиата“ и ПИ 00878.107.42 – път по
кадастралната карта на гр.Ахтопол – общинска собственост.
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-657/26.11.2018г.
на Кмета на Община Царево, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Царево да заплати на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Д.Г.сумата от 1800 лева, общ размер на
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: